Не знам от къде да започна с представянето на днешната ми гостенка Мария – с рецептите, любимите й места, удоволствието от добре прекараните моменти и ваканции, пътеписите или планинските маршрути. Тези, които следите блога й вече знаят, че за всичко това разазва тя. С непринуденост, любов, привързаност, чувство за хумор, понякога самоирония. Споменах планините. Винаги съм искала да имам навика да ги посещавам регулярно. Но все нещо друго изниква на преден план и го правя рядко. И преди, и сега, след появата на Мартина. Не съм планинар и не обичам нощуването на палатка (не съм и пробвала, де;-). Объркват ме десетките обекти, хижи, пътеки, маршрути, а раницата не ми е най-любимият аксесоар. Но Мария ми показа съвсем нагледно, че няма нищо толква страшно в планинските преходи. Могат да бъдат и по-комфортни и удобни, добре организирани, без това да отнема ни най-малко от красотата на планината. Именно заради тази красота искам да възпитам и детето си да бъде близо до тези места. И съвсем тържествено обещавам при първи удобен случай и малко по-нататък във времето (2 години май не са най-подходящата възраст за преходи;-), да последвам един от маршрутите на Мария.Доказателство за заразителната й любов към планината е рубрика „Моите запалени искрици“, в която публикува писма и разкази на читатели за пътувания по нейни маршрути. Каква по-голяма награда от това за всеки споделящ и разказващ!Иска ми се да ви разкажа и за превъзходните рецепти, и за великолепните цветя, които отглежда, но този увод би станал прекалено дълъг ако продължа. Така че най-добре надникнете в блога!
Мария, освен да ти пожелая да продължаваш да разказваш, пътуваш и показваш. А на нас ни остава да те следим и следваме по склоновете и пътеките:-) Благодаря ти за участието и удоволствието!
„Цветно … с Пепеляшка“ е на адрес: http://colourmagicp.blogspot.com/
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Очарованието на Рила
Текст и фотографии: Мария Пепелджийска
Много ми стана драго, когато преди време Мария ме покани да гостувам в нейния изискан и стилен блог. Но…., какво да избера да покажа при нея ? Че то моя блог е един огромен тюрлю- гювеч, има от всичко по малко –
има и пътешествия по света и у нас,
и мои лични врели-некипели,
и някои мои любими рецепти, често свързани с мили спомени,
и просто запечатаните моменти от цветовете в моята градина,
или от морския бряг,
абе …..с една дума, шарената черга на моя живот. …..
И защото тази година не стигнахме /по обективни причини/ до „високите сини планини” – семейната ни любов и страст, реших, че ще ми е много, много приятно да направя една ретроспекция на нашите любими кътчета в Рила.
И да се върна малко към спомените…..
Защото един от щастливите моменти на живота ми е докосването до планинските висини….
Как да не се възнесе човек от кеф, качен на връх Мальовица –
дишаш с пълни гърди и ти се иска да извикаш,
да изпееш,
да изкрещиш невероятната емоция, която те обгръща целия……
Не само Рилския манастир, а целия свят е някъде долу, в краката ти…..
Връх Мусала – като че ли можеш да се повдигнеш на пръсти и да целунеш небето !
Ето я необятната красота на ширналата се Велика Рилска пустиня с Мальовишкия циркус….. Перефразирайки Вазов, аз съм я нарекла Великата Рилска …..навалица в пътеписа в моя блог, но това е друга, болна за мен тема.
А Отовишия връх от който , като на длан се виждат Седемте рилски езера …закичени с облачета върхове, като фонтани сред сините езера…..!
Гледката е шеметна, когато и откъдето и да я погледнеш.
Приисква ти се да я погълнеш с поглед,
сърцето ти подсказва
да запомниш в съзнанието си всичко видяно.
Урдините езера с красивите меандри към тях….Сякаш природата е загърнала земята с тревните си халища ……
И красивата Урдина долина, която е природен резерват с ограничен човешки достъп.
А ето го и Страшното езеро – едно уникално място, за което се носят страховити легенди…ние го видяхме обаче спокойно и притихнало между извисяващите се наоколо върхове.
И почти лунния пейзаж, около любимото ми Йончево езеро:
А невероятните моменти на смях и веселба със семейството и приятелите,
как в шеги и закачки не усещаш понякога трудностите при изкачването…..това са страхотно истински емоции, които остават красиви белези в сърцата ни. Не случайно децата от компанията ни пишеха години наред прекрасни съчинения на тема „Най-хубавия ден от моята ваканция” със случки от преживяното по чукарите.
Планинските ни приключения нямат чет, но дори и страшничките ни моменти там, са ни направили още
по-силни,
по-уверени в себе си,
откраднали от могъществото на природата……
Планината ни прави и малко по-добри от вчера,
осъзнали радостта от истинските неща на живота,
силно заредени с красиви спомени, които цяла година топлят душите ни.