Най-сериозният проблем или гаф?

Несъвместимост на навици за пътуване – недостатъчно чести паузи, неправилно избрани спътници, неготовност на компромиси и така нататък.

Имаш ли пътуване, което определяш като пълен провал? 

Споделени пътувания, когато не съм успявала да съобщя какво искам и какво не и съм търпяла условия, които са ми трудни или непоносими, или съм ги налагала на други хора.

Спане на палатка, гостуване у непознати хора, ядене на неща, защото „ама виж каква софра хората“. Такива неща.

Най-ценното за теб място, на което си била?

Там, където ми е било добре. На върха на Сан Марко във Венеция, в задните улички на Киото, островите в Западна Япония, Флоренция, малките улички на Лондон, Шевенинген.

Научих, че ми е добре не когато съм там, където съм планирала или искала да отида, а когато си позволявам да си създам микроусловията да ми е добре. Да не се напъвам, да не издевателствам над себе си, да не очаквам да бъда щастлива. Да бъда отпочинала, нахранена, наспана, добре облечена и обута, да съм се раздвижила, да съм спокойна, да бъда с хората, с които искам да бъда.

Като турист или пътешественик се определяш? 

Не знам. Не може ли нещо по средата? Турист има толкова негативна конотация, кой би се определил като турист тия дни, особено като гледам какво се случва с Париж или Барселона.

Но пътешественик определено не съм, въпреки че много бих искала да бъда; прекалено много обичам да съм си вкъщи, в моето легло и с моята гледка към двора навън.

Мечтаната дестинация:

Мисля, че ми се ходи в Норвегия и в Швейцария. Пътува ми се с Транссибирската жп. На Сахалин бих отишла; из Канада ми се броди. Просто в дивото душата пие прясна вода, като сърничка от извор.

Гледат ми се музеи в Мадрид и в Милано. Ходи ми се много в Бейрут, просто ме дърпа натам, не знам защо.

И едновременно с това нямам търпение да ида в градовете, където живеят приятели и където някой би ме чакал. Прекрасно е някой да те чака някъде и ти тъкмо там да идеш.

Какво е за теб пътуването в една дума?

Подсещане.

Това е снимка от ходенето в Швеция миналата година. Напомня ми всички паузи, които правехме, и в които аз се провиквах „кой иска чай“? Много обичам чай, и след 2 часа преход с 15-20 кила на гърба чаша горещ чай е голям кеф! Накрая спътниците ми се шегуваха, че съм жената с чая. Чудно беше.


Ако имате желание да се включите в рубриката, моля, попълнете въпросите пълната им версия тук=> и ми ги изпратете на mymartinia@gmail.com


 

0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *