Вярвам на гугъл мапс повече, отколкото на трип адвайзър или фейсбук за рейтинг на заведения. Доверието е толкова ценна валута тия дни.
Понякога си купувам пътеводители, но рядко ги чета.
Какво ти е важно да видиш, направиш и посетиш?
Да се наспя.
Да походя пеш, без да с блъскам в тълпи народ.
Да си купя стихосбирка.
Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?
Да, обичам да мина през супермаркет или да се кача на метро. Или да вляза в някой страничен двор. Да поседя на пейката на някоя спирка.
Просто да си представя как се живее в този град.
Кое наричаш лукс по време на пътуване?
Пътуване, споделено с любими приятели.
Няма по-голям лукс от това някой да отдели време, сили и пари, за да бъде с теб.
Кои са детайлите, които държиш да попиеш – аромати, храни, напитки, местни продукти, звукове, музика, обичаи? Най-запомнящите се за теб досега?
Обичам да слушам езика и това, за което си говорят хората в магазините, в кафенетата, в транспорта.
Израел ме порази – не говоря и не чета грам от езика (което за мен е рядкост, в Европа извън Унгария и Финландия все хващам по някоя думица), но се чувствах ужасно уютно в речта и в езика, като в прегръдка. Странно нещо.
Завързваш ли познанства и приятелства по време на път?
Както дойде. Никога не го целя, нито го отбягвам. Много харесвам думите на Далчев за другарството – другарите, за разлика от приятелите, имат споделена цел, и когато я достигнат, се разделят. Спътничеството е много по-често другаруване, отколкото приятелство за мен.
Остави коментар
Споделете мнението си!Влезте в профила си, за да оставите коментар.