Вярвам на гугъл мапс повече, отколкото на трип адвайзър или фейсбук за рейтинг на заведения. Доверието е толкова ценна валута тия дни.

Понякога си купувам пътеводители, но рядко ги чета.

Какво ти е важно да видиш, направиш и посетиш?

Да се наспя.

Да походя пеш, без да с блъскам в тълпи народ.

Да си купя стихосбирка.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Да, обичам да мина през супермаркет или да се кача на метро. Или да вляза в някой страничен двор. Да поседя на пейката на някоя спирка.

Просто да си представя как се живее в този град.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Пътуване, споделено с любими приятели.

Няма по-голям лукс от това някой да отдели време, сили и пари, за да бъде с теб.

Кои са детайлите, които държиш да попиеш – аромати, храни, напитки, местни продукти, звукове, музика, обичаи? Най-запомнящите се за теб досега?

Обичам да слушам езика и това, за което си говорят хората в магазините, в кафенетата, в транспорта.

Израел ме порази – не говоря и не чета грам от езика (което за мен е рядкост, в Европа извън Унгария и Финландия все хващам по някоя думица), но се чувствах ужасно уютно в речта и в езика, като в прегръдка. Странно нещо.

Завързваш ли познанства и приятелства по време на път? 

Както дойде. Никога не го целя, нито го отбягвам. Много харесвам думите на Далчев за другарството – другарите, за разлика от приятелите, имат споделена цел, и когато я достигнат, се разделят. Спътничеството е много по-често другаруване, отколкото приятелство за мен.

0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *