Публикации

Декември може да е един от най-вълшебните и красиви месеци, но има опасност и да се превърне в истински ужасяващ кошмар, ако трябва да бъдат изпълнени всички „повели“, писани и неписани, задължителни и недотам, креативни и административни, семейни и работни, кулинарни и социални.

Никога не съм била върл почитател на Коледа и прилежащите ѝ ритуали, нямам конкретна причина и обяснение защо, но и не ми е неудобно да си го призная. Може би е заради цялата тази задължителност и „трябва“ елемент; може би заради грандиозното пазаруване на вещи, храни, мебели и какво ли още не (никога не съм разбирала шопинга като приятно и релаксиращо занимание, за мен е обратното); може би просто заради лудницата, трафика и цялото бързане, сякаш свършва светът.

В нашето семейство тези празници са кулминация след рождените дни на трима от нас и през декември сме буквално изпразнени от идеи за интересни и вълнуващи подаръци, което още повече подсилва коледното менгеме. Няколко тържества в детската градина, парти в танците, размяна на подаръци в училище, базари на няколко места, концентрация на рождени дни на приятелчета, изработване на коледни играчки, почерпки и изненади, украси тук-там – само част от всичко през декември – все неща приятни, но консумиращи време и енергия.

Затова от няколко години, може би след като Матеа се роди, решихме, че ще изчистим от този месец всичко, което ни се струва излишно, прекалено натоварващо и изпиващо и останалите ни сили, пък каквото ще да става, кой каквото иска да казва, декември си е наш и не дължим обяснение никому.

А именно:

  • Избягваме да празнуваме навън – правили сме няколко опита за Нова година навън, весело е било, но като цяло преживяването не си заслужава. Кофти храна, отегчен персонал, опашки, разнообразни опити да те прецакат, супер завишени цени, лудница навсякъде. Защо да си го причиняваме, като можем просто да се спречкаме в хола, вместо в някое лоби; да хапнем каквото сме си приготвили, вместо да ядем студени пържоли и замразени десерти; да си легнем, когато си искаме, а не когато на останалите им се спи; да поканим гости, вместо да висим в някой ресторант като на сватба през 80-те.

В семейните архиви пазим скъпи малки скандалчета от Немския коледен базар, например. Не е имало случай, в който да отидем и да не се изпокараме. На един му е студено, на друг му се пишка, на трети му е скъпо, на четвърти скучно – един куп причини да си повикаме малко на площада, да подзиндзирикаме празнично и да се приберем унили, скарани и изморени. Затова вече при изречението „Ей, отворили са немския базар!“, отговорът е „А, супер, не сме се карали тая година там.“

  • Не пътуваме по Нова година – може би за много хора да посрещнат новата година по джапанки с коктейл е велика работа, но не е за нас. Висене по летища, тройни цени, изкуствена еуфория за туристи и празнуване на групи по команда – мне. Където и да му се ходи на човек, може спокойно да го направи през следващите месеци – цените на билетите падат, празнуващите са се върнали уморено по домовете, моретата и океаните са си там, всичко е точно.

Нямаме и роднини в провинцията, които задължително трябва да посетим в този период, така че и това отпада. Ако ни се ходи някъде, независимо дали е край морето или в планината – правим го или в началото на декември, или чак януари. Нищо няма да пропуснем, най-много да си спестим хаоса, трафика и нервите.

  • Най-важно ни е да сме заедно, ние си – гостита, партита, банкети, веселби – подминаваме ги умишлено, особено през декември. Не, че се изолираме, но в пъти предпочитам спокойна вечер у дома с децата, например, отколкото някое модерно парти. Нищо не може да замени моментите заедно, дори да си съскаме през зъби, да се сдърпаме за някоя глупост или да сме в една стая и всеки да си прави неговото нещо.

 

  • Не прекаляваме с покупките – подаръците са страхотен жест и внимание към другия, но да се зариваме с ненужни вещи няма нито смисъл, нито особен чар.

Тази година пропуснахме всякакви адвент календари – с храни, козметика или дребни предмети, но пък си направихме импровизиран календар с коледни истории от Storytel – всяка вечер отваряме по една „кутийка“ , може да е само откъс, и слушаме преди лягане заедно трите. И да няма сняг навън, коледният дух навлиза стремително чрез думите. Кратката ни тематична селекция:

Заведи ме вкъщи, Михаил Вешим – няма да преразказвам тази книга, само ще кажа, че е много увлекателна, страшно поучителна и съвсем коледна. А и с гласа на Ицко Финци!

Дядо Коледа и седемте разбойници, Братя Мормареви – любопитна коледна история за един ограбен Дядо Коледа и едно момче, което иска да остане дете.

Коледни вълнения в света на мотовете, Радостина Николова – тук Дядо Коледа за разнообразие е сърдит, елените разсеяни, а мотовете забъркват поредното си приключение, този път коледно.

Дядовата ръкавичка, селекция от български и световни приказки – не конкретно коледна, но тези класически приказки ми навяват зимни и празнични асоциации.

Снежната царица, Ханс Кристиян Андерсен – как без нея, тъкмо ще си я припомним и ще направим паралели към наскоро излязлата втора част на Замръзналото кралство.

Коледна песен, Чарлз Дикенс – една от класическите коледни истории, припомняща ни уж неща, които знаем, но често забравяме. Любов, грижа, мисъл за другия – ей такива основни работи.

Разкази за Коледа, О`Хенри – разказите му са чудесни за слушане, не само по Коледа.

Коледен експрес, Дейвид Балдачи – не е детска книга, а роман, разказва за едно неочаквано пътуване по Коледа с влак из Щатите.

  • Прекарваме минимално време в търговски центрове – да не ги посещаваме изобщо, не ни се получава, признавам. В студено време тези места са най-бързият и ефикасен начин да купиш необходимото.

Никога не съм разбирала любовта към този тип пространства, още по-малко за прекарване на свободното време в пикови часове. За мен да обикаляш из коридорите с магазини е прекалено горещо, шумно, невротично и създаващо тревожност. Веднага ти светва една измамна лампичка как нямаш дрехи, обувки, чаршафи, чаши, чанти, тигани, чорапи – абе, нищо нямаш, и трябва да го придобиеш веднага. Имам чувството, че пускат някакъв специален газ във въздухопроводите, който така ти замайва главата, че правиш ненужни, безсмислени, даже глупави покупки.

Моловете са другото място, на което задължително се изпокарваме. Ако искате да ни причините двудневни разправии, поканете ни на мол + коледен базар, lol.

  • Опитваме се да даваме пример вкъщи – стараем се да внушим на децата, че ако нямат еди какво си „сега и непременно“ или „такова, като на еди кой си“, това няма да ги направи по-нещастни, недооценени или безинтересни. И си мисля, че най-сигурният начин да им го напомняме, е самите ние да го правим – никой от двамата няма да се разсърди на другия, че не е купил грандиозен подарък или че не е намерил от пиле мляко за уау ефект.

Стараем се обаче и да не изпадаме в другата крайност – да превръщаме момичетата в хипита или аскети, само за да сме на актуалната антиконсуматорска вълна. Понякога децата имат нужда просто от играчка, не от образователна игра, умни карти или книга за химията, а от глупава според нас и-г-р-а-ч-к-а. Разбира се, с мярка и мисъл, без да се изпада в угаждане на всеки каприз, но все пак да не забравяме, че са деца и понякога имат нужда просто от игра. Кестените, листата и пръчките са чудесни в тази функция, но все пак сме 21 век, а и много от играчките развиват друг тип въображение и познания.

Още нещо: ако трябва да сме докрай откровени, идеята „слушай, за да те възнаградят“ не е от най-прогресивните, та трябва да внимаваме с прокарването ѝ извън коледните празници.

  • Не спазваме стриктно всяка традиция – може да звучи кофти, но това също е начин да си спестим стрес и нерви. Ако не ни се правят джинджифилови сладки, не правим. Ако не ни се приготвят 137 постни ястия, не приготвяме. Ако не ни се облича официално, оставаме с ежедневните дрехи. Нищо задължително, нищо непременно, както ни хрумне. Ма няма баница – ми няма, здраве да е, правим я по друго време. Ошав липсва – ми липсва, никой не го яде, защо да го похабяваме. Ма не сме украсили масата – ми ще я украсим на пети януари, например, когато ще ни е кеф да го направим.

  • Стараем се да присъстваме – Наскоро посетих на едно много приятно иначе PR събитие, на което наред с другите забавления имаше и щанд за ръчно украсяване на меденки. С какви ли не брокати, красиви декорации, топинги и фондани – разкош! Хората обаче отделяха повече време за селфита със сладките и  флетлей кадри на масата, отколкото за реалното удоволствие от декорирането. 2 минути украсявай, 20 минути снимай – отстрани изглеждаше чак плашещо. Та поне декември можем да пробваме някакъв здравословен онлайн/офлайн баланс.

  • Не драматизираме нещата, които не сме успели да направим – не свършихме онази задача, не бяхме на онова място, не видяхме онзи спектакъл, не разгледахме онзи базар, не опекохме онзи щолен, не изсушихме онези портокали. Какво от това, ще го направим и без повод, просто по вдъхновение и импулс.

По това време на годината се заформя едно своеобразно състезание – кой ще направи по-впечатляващи подаръци, кой ще изпече по-красиви сладки, кой ще украси най-пищно, кой ще пътува най-далече. И всички тези достижения, разбира се, се представят и във виртуалното пространство. Коледни проекти, мероприятия, банкети, вечери, десерти, снимки, тоалети, тагове – в крайна сметка установяваш, че повече си се грижил за виртуалния си коледен образ, отколкото за истински празнични преживявания и емоции.

Това е нашият начин за преплуване на декември, със сигурност не е най-правилният, нито най-готиният, но на нас си ни харесва.

И изобщо, не само по Коледа, ако правим по-често всичко както ни идва от сърцето и според интуицията, ще си дадем сметка, че от един куп неща просто нямаме нужда, нито ние, нито близките ни. И през следващия декември като по чудо може да сме ги изтръскали небрежно от списъка с уж задължителности.

Светли празници!

*Публикацията е в партньорство със STORYTEL. Линк към безплатен 30-дневен тестов абонамент.

 

Никола приготви тези чудни постни сарми по време на немския обяд миналия ноември и още тогава знаех, че един ден ще ги направя – от цялото меню те ме впечатлиха най-много, и визуално, и вкусово.

Оригиналната сарма на Никола

Е, година след това се наканих. Малко се получиха грозноватички като онези Пинтерест смешки – как изглежда в оригинал и какво е излязло накрая, но не разполагах с всички продукти (кейл и листно цвекло), а и нямам виртуозните умения на Никола, не мога и да подредя така красиво чинията. От това обаче вкусовите достойнства не пострадаха и смея да твърдя, че успях да ги догодя почти като неговите. Естествено не с онези фини нюанси и шефски размах, но това е повече от нормално за любител като мен.

Рецептата е негова авторска и, разбира се, няма точни пропорции. Аз готвя така по принцип, така че не е нещо ново. Продуките могат да се видоизменят по ваш вкус и предпочитания, но уверявам ви, че тази комбинация е великолепна. За децата сосът беше доста екстравагантен, така че може би без, ако сервирате на по-малки.

И тук е мястото да вметна, че за първи път сос ми се получава толкова хомогенен, гладък и балансиран като вкус. Обикновено ги правя прекалено кисели, сладки, блудкави или интензивни, този стана бомба. Би подхождал перфектно на много неща – от телешко до десерти.

Естествено, че това не е рецепта за всеки ден, доста пипкава и трудоемка е, с много компоненти. Но за специален повод или празник от предстоящите е чудна. „Мамо, розови сарми?!“ – ме погледнаха вкъщи с леко недоверие и почуда.

Главното достойнство на рецептата е, че е със сезонни продукти, които в момента можете да намерите навсякъде, съчетава ароматите на есента и зимата и носи коледен дух и настроение. Не е сложна, въпреки че изглежда така, няма много какво да объркате, пробвайте смело. Пюретата можете да приложите и като гарнитура в други ястия, станаха чудесни.

Листата на червената зелка се накисват във: вода, червено вино, балсамов оцет, захар, сол, дафинов лист, бахар, кора и сок от портокал. Готвят се докато листата омекнат.

Плънка: булгур, дюля, кромид лук. Зеленчуците се нарязват на ситно и се задушава в тиган с малко мазнина. Добавят се джинджифил, сушени кайсии, магданоз, розмарин, сол, пипер, лют пипер и телешки бульон.

Тук използвах пресен розмарин, но вкусът му е доста остър, по-добре би се получило със сух. Телешки бульон нямах и го пропуснах.

Завиват се стегнати правоъгълни сарми (по-красиви са за поднасяне) и се готвят 30 мин. на 180 °C.

Сос греяно вино: В тиган се задушават глава шалот и 1 скилидка чесън. Добавя се захар, карамфил, канела, звездовиден анасон, стафиди, кора и сок от портокал, черен пипер, сол, бренди Metaxa и вино Пино Гриджо. Редуцира се, прецежда се и се монтира с масло.

Нямах бренди и го замених с малко уиски и Марсала. Виното ми не беше Пино Гриджо, а каберне.

Пюре от печена тиква: тиквата се изпича и пасира, добавя се индийско орехче, пресен джинджифил настърган на ситно  и кора от портокал.

Пюре от печен чесън: чесънът се пече цял във фурна (с отрязано връхче, за да се изстиска по-лесно), завит в алуминиево фолио със сол и зехтин, на 120 градуса за час. След което се изстисква вече сготвената вътрешност и се смесва с малко прясно мляко, струйка зехтин и сол. Пасира се до гладко пюре.

Листно цвекло: задушава се леко в тиган с мляко зехтин, сол и кленов сироп.

Чипс от кейл: кейлът се накъсва на дребни парчета, поръсва се със зехтин и сол и се слага във фурна на 70 градуса до получаване на хрупкав чипс.

Тези два елемента ги пропуснах, добавих зелена салата и пресен розмарин за декорация, но вие можете да си  направите оригиналните добавки за съвсем автентичен вид и вкус.

Вероятно ви се е искало да освежите или промените дадена стая без много ремонт, разместване и хамалогия, ей така, за един следобед. Да, възможно е, буквално за няколко часа.

Как? С т.нар. signature елемент – малък участък от фронтална стена, която се превръща в акцент на цялата стая, своеобразен център. В случая – детската. Когато Мартина се роди, тази малка стена с чупка беше бледорозова, с изрисуван кафез с излетели от него хартиени пеперуди, помня, че всички бяха много впечатлени. Децата обаче вече са две, по-големи, модата на розовото отмина и от известно време исках да я трансформирам в нещо по-графично. Съгласувах с тях основната идея, те я одобриха, а детайлите оставих за изненада.  

Основната концепция: стена, която освен интересна и красива, да има и функционална роля. Решихме да не е с етажерка, окачени декорации или стикер/рисунка, а да е в черно-бяло (разбира се), с полица, която има неизброими приложения. 

Изпълнението: най-лесният за мен вариант е боята за черна дъска на Tafel, мисля, че само косата си не съм боядисвала с нея, lol. Предимствата ѝ мога да изброявам дълго – съхне супер бързо, лесна е за нанасяне, капките се премахват с вода, не мирише, покрива веднага, графитеният цвят има красив финиш и става за рисуване с тебешир. Естествено, има и недостатък – съвсем лека зърнеста текстура и обратното боядисване в бяло би било трудно, предполагам (не съм пробвала, цяла стена в кухнята е боядисана с нея). Цената й е 16 лв. и я купувам от книжарница Импресия

Какво ви е необходимо:

  • съд за разреждане на боята
  • четка или мече
  • хартиено тиксо
  • молив
  • рулетка
  • боя

Нанасям с четка, мечето не е толкова прецизно и цапа наоколо, но става и с него. Хоризонталните ленти ми се сториха по-лесни от вертикалните, широчината избрах произволно. Можете да измерите в двете страни разстоянието, да маркирате с молив и направо с хартиено тиксо да отбележите линията (задължително, за да не цапате бялата част). Тук държа да уточня, че не гоним математическа прецизност, а удоволствие от процеса и артистична небрежност, могат да се включат и децата. Има кривини, малки неточности, виждат се и на снимките, но какво от това!

След няколко часа скучната бяла стена вече се е превърнала в графично платно, върху което можете да импровизирате. Подготвих няколко варианта декорация и аранжировка, които да сменяме, в зависимост от настроението и желанията. Това са само идеи, разбира се, зависи изцяло от вас как ще подредите пространството.

Основна роля изиграха лампичките купър от Енигма, които вероятно познавате от миналогодишната публикация. В случая използвах каскаден вариант  600 броя топло бели, които може да използвате стандартно или да закачите на тавана (имат специална дръжка). Лампичките са безопасни дори за детска стая, нежни са и стоят много красиво, буквално като водопад светлини, сипещи се от тавана. Сняг и студ все още няма, но този тип лампички не са само коледна декорация, а универсален интериорен детайл. 

  1. Като дисплей за детски принтове, снимки в голям формат или картини/рисунки. Можете да подредите рамкирани или не изображения, спомени от пътувания, мили детски снимки от семейния албум. Лампичките служат и като осветление около рамката. 


2. В тийн стая или спалня. Лампичките могат да се оформят като кълбо, принтът да е „като за големи“ и да добавите растение (добър вариант са сукулентите, изискват минимална поддръжка и грижа). 


3.  Като етажерка за плюшени играчки или кукли. Така  достъпът за игра е лесен, а и играчките имат декоративна функция. Тук лампичките са закачени с кука на тавана. (куката може да се ползва и за люлка, пинята, различни декорации)


4. Като дисплей за ръчно изработените в детската градина или училище неща. Обикновено са все в кутии, а децата обичат да си ги гледат. Лампичките служат отново като осветление, подобно на мини-галерия. Матеа е много щастлива, че най-накрая са изложени на показ, много се гордее с тях.

5. Като дисплей за различни колекции. Децата все събират разни неща –  войници, колички, скуишита и какво ли не.

6. Като кът на спомените със снимки, рисунки, бележки, картички. С помощта на лампичките и малки дървени щипки лесно могат да се сменят, преаранжират, комбинират. Подобни щипки могат да се намерят във всеки крафт магазин.

*Публикацията е в партньорство с ЕНИГМА.

Ако следите блога, може би знаете, че не съм от най-върлите почитатели на коледната суета и хамалогия.

Цялата тази истерия, пазаруване, резервиране, обикаляне и стрес, сещате се. Към коледните лампички обаче имам особена любов. Освен Пинтерест хит, те са и страхотен начин да си внесе човек малко блясък по всяко време на годината, независимо дали е празник или не. Който е идвал у нас знае, че на цветарника до бюрото си имам гирлянд, които стои там целогодишно, не защото ме мързи да го сваля, просто от време на време включвам блинг-блинг моменти настроение.

Когато от Енигма се свързаха с мен с идеята да направим нещо готино по темата, потрих ръце със задоволство. Искаше ми се да покажем част от приложенията на светлините и магията, която създават във всяко едно помещение, дори без присъствието на нито един друг празничен елемент. Речено-сторено.

Е, мислех, че съм наясно какво с лампичките – кабел, светлинки, щепсел, това. Да, ама не. Посещението ми в офиса на фирмата (най-големият вносител и производител в България на празнични светлини и фойерверки) ми доказа, че просто нищо не разбирам. Имало безброй видове, нюанси (само няколко на топлото бяло!), дължини, форми, дизайни. Използвах различни, но фаворит са ми гирляндите с медна жичка „купър“, при които няма и помен от грозните гумени кабели и пластмаса. Приличат буквално на украшение – нежни, малки, капкообразни, с възможност да насочвате и огъвате лесно в която посока желаете, в зависимост от идеята и местоположението. Топлият нюанс на бялото пък създава невероятен уют и топлина.

Ето и идеите за приложение, независимо от сезона и месеца:

Украса за празнична маса

Освен лампичките, умишлено не съм включила никакъв друг коледен елемент, но въпреки това масата изглежда тържествена и наконтена за парти. Не исках да прекалявам с блясъка, затова ползвах неутрални цветове и форми. Има истински УАУ ефект, а всъщност е нещо семпло, лесно и не изисква подготовка.

За целта използвах=> КЛЪСТЕР „купър“ 320 LED лампички, 3 м., топло бяло

Постоянна декорация

Независимо къде аранжирате лампичките, те незабавно придават коренно различен вид на всичко, дори на най-обикновени саксия, рафт или шкаф.

=>вляво – КЛЪСТЕР „купър“ медна жичка 320 LED лампички, 3 м., топло бяло

=>вдясно – ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка 100 LED лампички, 5 м., топло бяло

=> КЛЪСТЕР „купър“ с медна жичка, 300 LED лампички, 3 м., розово

Временна декорация с естествени елементи

Икебана, сухи растения или клони, цветя, мъх, листа – въпрос на вкус и въображение. Всяка година по това време обикалям най-близкия парк с ножица и торба – хем прочиствам храстите, хем събирам материал за есенно-зимна декорация. Миналата година правих венци за врата, този път реших да е просто голяма ваза. Лампичките придават съвсем тържествен вид на аранжировката, без да са натрапчиви и кичозни.

=>ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка с батерии и дистанционно, 100 LED лампички, 5 м., топло бяло

Буркани и стъклени съдове

Този вид декорация е лесен и невероятно ефектен. Шишарки, клони, камъни, миди, свещ, плодове, изборът е безкраен. Ако вътре се настани и LED гирлянд, всико добива магическа светлина. Малките модели са удобни, защото са с батерии (и дистанционно с различни режими), които можете да пъхнете незабележимо в самия съд – така не загрозявате с излишни кабели и нямате нужда от ток, можете да местите където си пожелаете.

=> ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка 100 LED лампички, 5 м., топло бяло

Акцент в тъмни помещения 

Някои от лампичките са по-интензивни като светлина, други по-дискретни, и са хубав идеен акцент за коридори, тъмни ъгли или места без добро осветление и удобен контакт.

=>ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка, 100 LED лампички, 5 м., студено бяло

Реквизит за коледни снимки

Лампичките са напълно безопасни и играят ролята на перфектен аксесоар за празничните семейни снимки, дори да не сте облечени като снежинка и да снимате с обикновен телефон, не гоним арт висоти все пак. Правят красиви ефекти като фон и са изключително фотогенични. Падна голяма забава, виждате, Матеа твърдо заяви, че така ще отиде на детска градина.

=>КЛЪСТЕР „купър“ 320 LED лампички, 3 м., топло бяло

А покрай лампичките може да преразгледам отношението си към Коледа, кой знае. Вече ми е празнично, признавам. И все пак – светлината в очите и душата преди всичко, другото е контекст.*Публикацията е в партньорство с ЕНИГМА.

Дойде онова време в годината, когато започват да валят коледните фотосесии и повечето фотографи са подредили студиата в очакване на джингъл белс настроение.

Има приятни аранжировки, има и авангардни решения, но има също дигитален сняг и изкуствен фон, тип фототапет от 80-те  – за всеки вкус по нещо. Известно е, че тези празници не възбуждат у мен кой знае какви емоции и вълнение, но преди две години Светлана беше наредила приказно помещение във Фабрика 126, все едно излязло от илюстрация на руски художник. Идята, тортата, медената къщичка, аксесоарите, целият реквизит беше нейно дело (с помощ от Ани), както винаги изпипани до последен детайл (имаше дори горски мъх, а елените от плат са шити пак от нея). Всички участници накрая получаваха малки подаръчета, също правени ръчно,  пихме чай и хапнахме от разкошния коледен сладкиши. Децата се забавляваха толкова много, че едвам ги накарах да си тръгнем.

Не си падам по масовите истерични мероприятия в края на годината, но тези снимки са ни страхотен спомен и цялото преживяване беше магическо – таксито в студа, сивотата около гарата, красотата вътре, празничните аромати и светлини, вълнението на децата и смеха през цялото време.

Коледата е възможна, трайте си. 

Опаковки

Червеното и златистото не са единствените възможни решения за коледната декорация.

Има чудесни други цветове и съчетания, които съвсем успешно могат да донесат празнично настроение. В случая – нюанси на кафявото, синьото и бялото.
Основните материали за тези опаковки са: обикновена амбалажна хартия, картонени кутии и канап.


Парче дънков плат, плетено цвете и памучна панделка
Хартиена подложка за чаша, декоративна капка и плетено на една кука цвете
Хартиени подложки за чаша и пръчка канела
Дантела, част от украса за елха и плетено на една кука цвете
Дантела, сушен портокал и копче
Дантела и копче
Дантела, шишарка и пръчки
Дантела и дървено копче
Перо, сатенена панделка и стиропорени топки
Ластична дантела и декоративен елемент
Дантела и декорация за елха
Торбичка за подаръци от органза, сребрист шнур и стиропорени топки

Първото писмо до Дядо Коледа по нейна собствена инициатива.

Седна на кухненската маса с един жълт плик, който беше изнамерила отнякъде и със ситни движения и присвити устнички започна да изрежда . Основните са ясни, графа „разни други неща“ е обобщаваща за внезапно появили се желания.

Коледа си е Коледа, но върху плика напомня, че все пак преди това има рожден ден и не бива да пропускаме тортата и гостите.

Не пожела да пуснем писмото, Дядо Коледа сам щял да дойде и да си го прочете. Всяка вечер преди да заспи го слага на видно място, за да не затруднява получателя в разхвърляната стая.