Публикации

Мара и Мартина - морско приключение
   Ето я най-сетне и първата „книжка“. В кавички, защото реално не е книжка, а събрани снимки за семейния албум. Но тъй като ще бъде принтирана в този формат, нека я наречем така.
  Заснемането беше изключително забавно, най-важният въпрос винаги беше „Къде е Мара?“. Всички жертвоготовно се включваха в нейното обгрижване –  предпазването от вода, кал и мокър пясък, до предлагането на бира, коктейли, риба и сладолед. Винаги събирахме куп минувачи: „Егати куклата, егати чудото, кво толкова й снимате“, накрая имах чувството, че имаме още едно дете с нас:-)
   Моля всички графични дизайнери и сходни да не умират от смях над оформлението, за пръв път ми е, а и не съм особено талантлива и схватлива в тази област, оказа се. Исках да е семпла, изчистена, без привнесени елементи и крещящи детайли, просто снимки и малко думи. Текстът и дизайнът ще претърпят леки промени преди да я дам за печат, но няма да е нищо значително.
Най-важното е, че на 29 ноември един малък човек ще има своята документирана морска история и, надявам се, ще бъде зарадван и щастлив.
  Предварителен план, сюжет и ред нямаше, но то може ли и да има с една кукла и дете на 4. Липса на фокус на места, пропуски и неточности, неравни рамки и резнати елементи – следващата ше е по-изпипана.
В книжката съм описала подробно, но и тук да спомена: специални благодарности на Ели от 100 овце за куклата Мара (ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА!), на Ивето от Damayanti and Lanski Studio за насоките по напасването на страниците за печат (много съм зле с техническата част, хихи), на Тито и Руби за съдействието (love), на Darla Home, L is for Lina и Little Birdie за аксесоарите за коса (вечни фенове сме ви!).

*Вдъхновение: проекта на Stephanie Rausser Photography *Kiki and Koko in Paris* 

Книжката:
Много обичам стегнати и организирани хора, които спазват уговорките  и обещанията си. Поканих Деси в Гастрол с невероятните й кадри от Мароко и на следващия ден вече имах файловете. Заедно решихме, че много текст е излишен – образите говорят сами и достатъчно.
 Деси е в Мароко със семейството си по работа за няколко години и запечатва местните гледки по неповторим и въздействащ начин, все едно си там, лично и сега. Тя снима прекрасно и портрети, и детайли, и ситуации, и емоции, но с тези кадри определено влезе във вихъра си, сигурно защото съчетават всичко това. Според мен където и да се намира, може да ви накара да пожелаете да сте там – незабавно и непременно.
Още от Деси тук: http://www.flickr.com/photos/44690076@N07/
__________________________________________________________________________________
МАРОКО НАКРАТКО/MOROCCO IN A NUTSHELL
Текст и фотографии: Десислава Пантева
Да си призная приех поканата на Мари за има няма 1 една минута, толкова да го харесвам този блог! И ето ме на – пред светлините на прожектора, представяйки една държава през моя обектив. Нещо,  което не си представях, че ще се случи, поне не толкова скоро. Реших, че няма да пиша, думите са излишни, предпочитам да покажа:
Мароко – страна на колорита, страна на контрасти, на много бедни и много богати, на арабски приказки, на синьото, онова наситеното синьо, на шарените подправки, на миризмата на топъл хляб, жасмин и  свежа мента. Усещате ли?
           

    В Лион бях ходила преди години, съвсем набързо, не си спомнях почти нищо. Този път пак беше набързо, но все пак успях да направя снимков материал за архива. По работа, съвсем експресно, с малко време за разходки и снимки.
   През цялото време беше сиво и прихлупено, последния ден заваля и дъжд. Не обичам дългите и подробни пътеписи, тип „Мило дневниче“, така че накратко – кокетен малък център по поречието на две реки – Сона и Рона, широка периферия и обилен трафик (за прекосяване от единия до другия край на града ни беше необходим около час и половина), красива стара част , прекрасни дантелени фасади и малки ресторантчета в ретро рустик стил.
  Лион е известен с много неща. С братя Люмиер, Божолето, базиликата, операта и кулинарията – смята се за гастрономическия център на Франция и втория по икономическа сила град след Париж. Аз лично най-много харесвам местоположението му – близо до Италия и Швейцария, на почти еднакво разстояние от Лазурния бряг и Париж – невероятно удобен за дълги уикенди където си поискаш.
  Имах един ден за снимки, половината от който валя тих и напоителен дъждец. Надявам се следващия път да ни огрее малко слънце и да се развихря:-)

Неапол и зоната около него, цялата Costa Amalfitana (Salerno, Amalfi, Positano,Vetri sul mare, etc.), Sorrento са изключително подходящи за дълъг уикенд или лятна почивка. Времето е прекрасно юни или септември, юли и август е прекалено горещо и пренаселено за моите разбирания:-) Чудесен вариант е хотел в сърцето на Неапол и разходки всеки ден. Хем сте в града и няма опасност да скучаете вечер, хем през деня с корабче можете да се придвижите до плажовете на всяко от горепосочените курортни градчета и близките острови. За града и околностите можете да си наемете скутер, което е приятен и прохладен начин да стигнете до желана точка по крайбрежието. С кола е тежко – натоварен трафик, тесни улички и шофьори-екстремисти:-) Не навсякъде има нормален пясък, на някои места плажът представлява големи скални отломъци, целта е да си намерите най-полегатия:-)) Плажовете в Амалфи, Позитано и Сорренто са прекрасни – малки заливчета, бистра синьо-зелена вода, удобни платнени шезлонги с дървена рамка, едър пясък с особен тъмен цвят и лека музика от близкото кафене. На Капри има обществен плаж, който е доста натоварен и разбира се, малки кокетни частни.
За храната няма да се разпростирам, защото публикацията ще стане кулинарна. С една дума – ВКУСНО! Типичната неаполитанска пица е дебела и семпла, характерни за зоната са pasta e fagioli (паста с боб), pasta e piselli (паста с грах), frittata (паста с яйце на тиган), spaghetti alle vongole (спагети с различни видове миди; най-вкусните, които съм пробвала, са там!), gnocchi alla sorrentina (ньоки с рагу), spaghetti alla putanesca (спагети с каперси, домати и черни маслини), много видове сирена, различно приготвени патладжани, чушки и картофи. Въобще не се надявайте да се храните умерено там – просто е невъзможно!
Не са за пропускане най-близките до Неапол острови – Capri и Ischia, и до двата можете да стигнете с ферибот или корабче от централното неаполско пристанище. Живописни и неповторими, всеки със своя облик и атмосфера, по половин ден ви е достатъчен, за да ги обиколите. Може би някои от вас знаят, че на Иския е сниман част от филма The talеnted Mr. Ripley (по новелата на Патриша Хайсмит), един от любимите ми.
Та в цялата околност има какво да се види и опита. Малки вкусни семейни ресторантчета, уютни барове и кафенета, тесни и павирани улички, които водят до приказни заливи, зеленина и пръснати по хълмовете разноцветни къщи. Понякога за да стигнете до морето, е необходимо да слезете по 182936363 стъпала, и то стръмни, но там това ви се струва съвсем нормално.
За огромно мое съжаление, повечето от снимките ми от там, са безвъзвратно изтрити по невнимание, но пък и тези са достатъчни. За повече всеки туристически справочник ще ви свърши работа.
Пожелавам ви емоционално и наситено лято! 🙂
Capri
Positano