Публикации

Пътуване с лек багаж: Тея „Нищо не е по-сладко от бавното гледане на ново място.“

Защо пътуваш?

За добро или лошо – все по-често пътувам, за да избягам от познатото. Правя го достатъчно рядко, за да го приемам като малък празник и откъсване от рутината, която колкото и да създава чувство за удобство и сигурност, толкова и пречи.

Пътувам, за да опитвам уханията и вкусовете на нови места. За да гледам хората и да се забавлявам.

Пътувам, за да не затлачвам. Пътят ме развива, защото природата ми не е на експериментатор и всяко отделяне от познатото ме изкарва от комфортната ми зона.

Как пътуваш?

С минимално количество багаж, защото ненавиждам тази част от пътешествията. Стегнато, дисциплинирано и с много вълнение.  Изпитвам панически ужас от летенето, но явно не достатъчно голям, за да спра да се придвижвам със самолет.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Естественото ми влечение е към по-хладни и сурови места, определено клоня и към крайморски или крайречни градове. Изборите ми за дестинации са най-често повлияни от някакъв сантимент (книга, филм, вълнуващ разказ на приятели), но се е случвало и да си купя билет просто защото е суперевтин и държавата остава по-скоро изненада.

Трендовете ни най-малко не ме влекат. Малко снобски разсъждавам сигурно, но не виждам никаква привлекателност да идеш някъде само защото е фотогенично например. Ако съм попадала в графа „модерно е да се ходи там”, то е било защото съм имала  много силен личен афинитет.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Любим човек, удобни обувки, хубаво време.

Желателно е да има надеждна интернет връзка, защото  това ме кара да се чувствам спокойна в по-напрегнати ситуации.

Много ми е важно да разполагам с времето си както аз желая и да има воден басейн, в който да мога да се взирам.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Няма конкретни хора, към които се обръщам, но най на сърце са ми разказите на родителите ми от Португалия например или на Албена от Неапол. Хора, чиято радост от срещата със съответните места, се е прехвърлила в мен.

Foursquare пък неведнъж ме е „спасявал”, като съм се чудела къде е най-близкото място за хапване в някой много затънтен квартал.

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Обикновено с пристигането някъде съм много гладна, така че след като утоля тази нужда, всичко друго е на принципа на моментното вдъхновение. Е, случвало се е да ида някъде с конкретна „мисия” – като скалите Мохер в Ирландия да речем. Но нищо не е по-сладко от бавното гледане на ново място.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Забелязала съм, че първия ден някъде ми е много тегав. Като че ли още не съм се събудила, трудно общувам, спъната съм. На втория вече съм една идея по-отворена. До третия инстинктивно съм усетила правилата на града и чудатостите му, започнала съм да попивам езика, да си повтарям дребни фрази и да следя правописни норми по уличните табели.

Опознаването на едно място включва в себе си да се оставиш уязвим, да можеш да оголиш ума си, да умееш да почиваш – за мен това са доста бавни и трудни процеси, защото не обичам да губя контрол. Ако имам трик, той е да се оставя да бъда, вместо да правя.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Кратките мигове, в които държа ръката на мъжа си и шумът на света спира. Дори аз не говоря. 

/1 Comment/by

Филипински дневници: Palawan, El Nido

По време на полета Cebu-Puerto Princesa една мила стюардеса ни предлага трансфер с бус до El Nido на добра цена. По принцип не ползваме подобни оферти, често са подвеждащи, но отстъпката не е за пренебрегване и след минута тя вече ни къса билетчета от кочана.

15-20 минути чакане и воала, бусът пристига – очукан и мизерен, дупките в тапицерията са закърпени с дунапренена гъба и скоч. Късно е да сменяме превозвача, чакат ни поне 5-6 часа път. Групата ни е разнообразна – от бакпакъри французи, през японски туристки, до малайзийско момиче, пътуващо по работа. Движим се из града с 30, спираме на няколко места, чакаме някакви хора, шофьорът върти, суче, не тръгваме. Търпеливи сме, в тази страна всичко се случва бавно.

Минава половин, един, час и половина, все още се мотаем в околностите на града, а никой не знае защо. „Не са му платили“, „Чакаме други пътници“, „Има някаква измама“ са някои от версиите. Когато обаче 20 минути висим пред крайпътен ресторант, за да се нахранят някакви жени, Тито не издържа, цялото му търпение се изпарява, зарязва английския (шофьорът и без това почти не говори) и изкрещява зад гърба му на чист български: „АРЕ БЕ ПИЧ, ДАЙ ДА ТРЪГВАМЕ НАЙ-НАКРАЯ!!!“ Пичът подскача 10 см. от седалката, поглежда уплашено в огледалото и пали. Алелуя, може и да стигнем по светло.

И както радостно сме тръгнали, така след 1 час спираме за тоалетна, почивка и хапване. Айрол. Неугледно кафене, в задния двор на което обаче се открива извънземна морска гледка, от която се обнадеждаваме, че все пак сме на правилния остров. След 15 минути се наместваме в буса доволно, готови за път, обръщам се надясно и в същата секунда виждам как тежката метална плъзгаща се врата, затръшната от едната японка, буквално премазва палеца на шофьора. ОМГ, това е краят на нашето безславно трипче. Човекът се превива от болка, японката се превива от притеснение. Тито е готов да поеме управлението, въпреки безумния трафик, само и само да се доберем донякъде. Шофьорът се стяга и тръгва въпреки всичко. Питаме как да помогнем, иска ли да отидем до някоя болница, ядът ни към него изчезва, спираме на първата аптека, за да смени превръзката от тиксо и салфетка с нормална. Японката плаща сметката и потегляме – с мръсна газ и премазан пръст.

След много спирки, слезли и качили се хора (някои доста странни), кървав залез, лудо шофиране и яко отегчение, пристигаме по тъмно. Срещаме се с хазяите в близката кръчма, за да ни дадат ключовете, хапваме по нещо на плажа и се прибираме в автентичната си филипинска градска къща на два етажа в сърцето на El Nido, което се оказва селце. Топла вода отново няма, налягане също почти, но къщата е страхотна, а и вече сме свикнали с тукашните битови стандарти.

На сутринта имаме забележителен момент – пресичаме главната улица, минаваме по смотано тунелче и уау, пред очите ни се разкрива невероятно красивият залив – тюркоазената вода, чиито цвят се сменя постоянно, зелените хълмове отсреща и лодките, приличащи на паяци върху водата. Толкова як момент, който остава като гравиран в съзнанието, дори без снимки. Духа жестоко и вятърът ще осуети част от плановете ни, това вече съм го разказвала.

El Nido минава за доста туристическо градче и е едно от популярните на острова, но тълпи от туристи няма. Много от тях нощуват в околностите и е спокойно, все едно си в Китен през 90-те. Страхотни места за брънч, кафенета, местни закусвални, реге барове и небрежни ресторантчета – кеф. Времето не е оптимално – редуват се облаци, супер силен вятър и меко слънце. Обикаляме околностите с триколка, гледаме залеза в Las Cabañas, няколко пъти ни отменят зиплайна заради вятъра, но ние тъпо и упорито чакаме и накрая се пускаме. Светлината тук е безкрайно омайваща, все едно сценична. Веселба, безгрижие и спокойствие – точно каквото ни е нужно в този период. Нетът е колеблив и това всъщност е чудесно. Вечер сядаме на плажа, където на огромни скари са се излегнали всякакви прекрасни риби, мисля, че в следващите поне 6 месеца няма да ми се пипа морска храна. Гарнитура – малките лаймчета каламанси, ориз и малки червени чушлета – всичко за около 7-8 лв. заедно със стека тон или мидите/стридите/калмарите/друго. Истинско великолепие! Една от вечерите чакаме на километрична опашка за единствената пицария в града – влизаме боси по местна традиция и изпитваме почти оргазъм от европейска храна и бутилка вино, тукашната кухня и продукти в един момент ни идва до гуша.

Небето се прочиства и ни дава шанс за обикаляне из островите  и риболов с местна лодка, няма какво да искаме повече. Резервацията ни в къщата на Тони приключва, както е по план. Случайно си намираме хотел с ТОПЛА ВОДА баш на плажа, сутрините гледката е без аналог – заливът се събужда заедно с нас. Местните запъплят по лодките като мравки, слънцето се обръща зад хълма и светлината стъпва в стаята като нежна мелодия. И така всеки ден.

El Nido е последната ни филипинска спирка, следва полет до Манила, после Доха и връщане обратно. Което е също толкова вълнуващо, колкото заминаването, даже малко повече.

*Снимките са от El Nido, местността Las Cabañas, плаж Nacpan, водопада Nagkalit-Kalit, Blue Lagoon, Small Lagoon, плажа Seven Commando (за Coron не ни остана време)

 

/2 коментара/by

Пътуване с лек багаж: Теодора „Важни са мястото и хората му, а не това, че аз съм там.“

Бойковец. Където и да съм, ми е добре, но там е добре за душата.

Защо пътуваш?

Пътувам, за да посетя приятели или събитие, да се откъсна от стандартния режим, да разнообразя преживяванията, да срещна нови хора, да попия лични истории, да се предизвикам, да опитам непонятни манджи.

Как пътуваш?

Пътувам сама, със семейството си, по работа.

Два пъти съм пътувала организирано. Едното пътуване беше до Йордания, бях на 24 и точно започнала нова работа, реших да си подаря самостоятелно пътешествие. Вкъщи обаче не прегърнаха идеята и се притесняваха доста. Тогава се записах на организирана екскурзия, и понеже бях единствената сама освен водача на групата, бях разпределена в стая с нея. Паснахме си още на летището, и до днес, тя е един от най-близките ми хора. Така че, и в това е имало съдба. Но още тогава се зарекох, че ми е за последно такъв тип пътуване, изключително много ограничава и ме вкопава в група от хора, повечето от които гледат на пътуването като отмятане на нещо задължително.

Второто беше по-различно, беше поклонническо пътуване организирано от Ротондата в София до Йерусалим и Светите земи. Баба ми цял живот е искала да отиде в Йерусалим и с майка ми решихме, че този формат е най-добър за нея. Подарихме ѝ го и я придружихме. Беше чудесно пътуване, видяхме места, които не се включват в други програми и за които ни беше разказано напоително. Така че, ако бяхме отишли сами, нямаше да се обогатим толкова.

Иначе пътувам винаги самостоятелно, напоследък имаме резервация дори само за първата вечер. Свободата не ме стресира, не искам да ми е сигурно от самото начало, предпочитам да имам гъвкава програма и да я напасвам в движение, някои дейности също зависят и от времето все пак. В противен случай, се получава едно пътуване, което просто потвърждава всичко, което предварително е начертано и набелязано. Организацията не създава сурови спомени за мен, а те са ми важни.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Имам разни мечтани места в главата, които ми се иска да преживея, но повечето изискват доста време или физическа подготовка. Затова накрая избирам дестинации, за които не трябва да отсъствам седмици от работа, или са подходящи за пътуване с дете, или са свързани с любим спорт, или имам близък приятел, който живее там. Колкото е по-дива дестинацията, толкова по-добре се чувствам.

Изобщо не се влияя от трендове, даже вкъщи се смеем, че сме имали късмет да посетим инстаграмабъл местата, като например Кападокия и Санторини, преди да има Инстаграм. Така да се каже, нямам снимка от прословутата сега тераса в Гьореме, но имам цял ден, прекаран в готвене, чай и приказки в къщата-пещера на Фатма. Ей такива спомени ми се трупат. Сега, за съжаление, всички сме свидетели на еднотипни снимки, трендовете убиват духа на определени места и става все по-трудно да имаш автентично преживяване, защото местните също се нагаждат към целия този интерес и не държат да предложат най-доброто, просто защото знаят, че търсенето е голямо и ти не си им важен.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Да няма тълпи от хора, да е вкусно, да съм с любими хора, и да имам простор, дори и да е градска дестинацията.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Винаги чета отзиви от клиенти на хотели или Airbnb апартаменти, но те не са водещи. Ако познавам някого лично, знам вкуса му,  и този човек живее или е живял на даденото място е най-смислено да се доверя. Преди си купувах гидовниците на Lonely Planet, вече не, но те все пак могат да са полезни за места, където няма връзка или добър интернет, и е хубаво да имаш на хартия няколко основни неща.

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Важни са ми две неща – да опитам възможно най-много от местната кухня и да си говоря с хората. Няма нищо по-интересно от историите на хората.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Представям си, че живея там. Уличната храна много помага да се слееш. Преди доста години реших, че е добра идея да научавам основни фрази на местния език преди да тръгна. И до днес го практикувам, разчупва лед, забавно е, а и някак уважително към местните да им отговориш на техния език.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Да няма тълпи от хора и да сме успели с близък да отидем заедно. Иначе от битово естество не мога да посоча нещо конкретно. Мизерията идва от това да ти е бездушно, да сравняваш това или онова място…

/0 Коментари/by

Филипински дневници: Bohol

След Себу, следващата ни локация по план е Bohol, островът на Шоколадовите хълмове и тарсиерите (филипински дългопет).

Фериботът ни оставя на незрачно пристанище, откъдето след кратко пазарене се мятаме на триколка, с куфари, вързани зад гърба ни със сезал. Квартирата ни е в Loboc, основна локация на острова. Тук квартира, там квартира – нищо. Шофьорът ни започва да се поти, точен адрес нямаме, wi-fi също. Обикаляме няколко пъти малкото градче и най-накрая един местен ни упътва навътре в джунглата. Нагоре по реката, още нагоре, все по-натам, стигаме до мястото – приказни бамбукови къщички, които са далеч по-красиви от снимките в airbnb. Два етажа, огромен двор, голяма веранда с дървени мебели и спартанска бамбукова баня с прозорец на тавана и бетонен под, сякаш излязла от Pinterest или интериорно списание. Посреща ни Джеса – малката собственичка на големия дом, съвсем млада, дребничка, с петгодишни близначки – Лавиния и Елиса и съпруг чужденец. Трите говорят очарователен микс между филипино, немски и английски.

Тишината е като лепкав сок, който направо ни размазва от удоволствие. Реката – мътна, пълноводна и плътна – се носи протяжно, от време на време само по някой рибар или турист на падълборд. Палмите са като наниз край брега – място за съзерцаване и мир. Къщата на Джеса е точно над реката, малките сестри пеят Let it go боси на верандата и си играят с дръгливото кученце, което в следващите дни почти ни става подопечно. „Аз съм градско момиче, казва Джеса, но дойдохме в земите на майка ми, за да изкарваме прехраната си.“ Връчва ни ключовете от разбит на вид, но в пълна изправност и доста бърз скутер, за да обикаляме острова без притеснения. В една от къщичките тече тих ремонт, но други гости освен нас няма. Сам-сами насред джунглата. Егати кефа!

Като върли почитатели на уличната местна храна първата вечер рискуваме с типично филипинско барбекю. Няколко сергии на паркинга под моста, глъч, смях и оживление. Все още стои новогодишната украса и голяма метална елха. В сини пластмасови легени на клечки са наредени кокоши крака, мръвки бяло месо, черва, трътки, глави и дробчета. Избираме най-приемливите шишчета, които вече мариновани и след обилно поливане с галон кетчуп отиват на скарата. Пуши яко, жената, която пече, е почти ослепяла от жестокия дим, всички бърборят развълнувано. Звездата на импровизирания ресторант е трансджендър с изправена коса, син маникюр и огромна усмивка, който мята шишовете в чинии и прави сметката. Хихика и подхвърля майтапи, явно е във вихъра си.  Няколко испанеца седят отстрани и се чудят дали ще оцелеем след тази почерпка, та да хапнат и те. Падат ножове и прибори, които биват избърсвани в задния джоб на дънките, дори за негнусливи като нас е екстремно, стискаме очи и се правим, че не виждаме. Изчистват специално в наша чест пластмасова вехта маса, но ние решаваме да хапнем край реката с по San Miguel. Лампи няма, почти тъмно е, шишчетата дори са вкусни, а и о,чудо, на другата сутрин нямаме стомашни проблеми, дори киселини. Да не пробваш местната храна е като да пропуснеш развръзката във филм – без нея не си струва цялото упражнение.

Следващите няколко дни обикаляме острова – от Шоколадовите хълмове, терсиерите (малките срамежливи животинчета, които се срещат само тук), през бамбуковите въжени мостове, водопадите Димиао, махагоновата гора и пеперудите, до плажовете на остров Панглао, съседен на Бохол. Скутерът тук е истинска благословия, сваля те неусетно от планината, през оризовите полета, до искрящите плажове. Великолепните гледки те удрят през лицето и дори не ти се снима, искаш просто да попиваш и поемаш въздуха, колкото можеш повече. От постоянното пътуване изгаряме на презрамки, деколтета и парчета шал, въпреки високия фактор, но някак и това не може да те притесни, когато си на подобно място. Редовно по пътя се носи фалшиво пеене – караокето е освен филипинско изобретение, и любимо местно забавление, ти да видиш.

Вечер се прибираме в малката ни къща в джунглата, все едно у дома. Топла вода няма, което е обичайно за местните къщи. „Толкова е горещо навън, за какво ви е топла вода, подмята местен.“ Да бе, да, връткаме очи ние, но се правим, че сме съгласни. Храним се в местния ресторант, който не само че не е туристически, както се опасявахме, ами е и единствен в града и затваря в 18-19, винаги сме последни. Бутилка ром и лед в пликче за 1-2 песо и сме готови с аперитива. Една от сутрините Джеса ни приготвя закуска – яйца и ориз, вече ни е втръснало от тази комбинация, но любезно хвалим домакинята.

Толкова ни харесва в Bohol,  че ни идва да останем, ако не ни чака отново ферибот към Cebu и полет за Palawan, последната ни филипинска спирка преди прибирането към вкъщи от столицата Манила.

Следва продължение…

/0 Коментари/by

Пътуване с лек багаж: Деси „Пълен провал беше четиридневният ми престой в най-горещия град на света с най-досадния мъж на света. „

Защо пътуваш?

За да слушам музика, за да сменя обстановката, за да си почина.

Как пътуваш?

С малка компания – един до максимум трима души.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Влияя се само от собствените си желания и това коя група на кой фестивал свири.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Случайни открития, силни емцоции, хубава храна, интересни хора.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Ничии.

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Важно е да видя истинският облик на мястото, не толкова туристическите забележителности. Да правя неща, които не правя в ежедневието си. И да посетя някое място с вкусна храна.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Обикалям улиците. Това ми е напълно достатъчно, за да усетя атмосферата и да ѝ се насладя.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Да имам достатъчно време.

Кои са детайлите, които държиш да попиеш? Най-запомнящите се за теб досега?

Не държа на нищо определено. Всеки път е според мястото и настроението. Сред най-запомнящите се са малките катерички в Норшопинг, Швеция, селските къщи в Германия, чиито покриви бяха обрасли с мъх, продавачката Анна в Камдън, Лондон.   

Завързваш ли познанства и приятелства по време на път?

Почти винаги. Наричам ги петминутни приятелства, защото прекарваш изключително кратко време с тези хора. Но често ги помниш завинаги – като иранското момиче, слушащо блек метъл, което срещнах на фестивал в Карпатите.

/0 Коментари/by

Пътуване с лек багаж: Ирина Щ. „Не се влияя от трендове, подсъзнателно ги избягвам. Има дестинации, които ми е омръзнало да гледам дори и на снимки. „

Езерото Emerald Lake в Национален Парк Йохо, Канада
Да карам кану в това ледниково езеро беше едно от най-прекрасните преживявания в живота ми! В момента, когато започнахме да се отдалечаваме от брега с кануто, стана нереално тихо. Шумът и хората останаха някъде назад и изчезнаха. Бяхме заобиколени от прозрачна, тюркоазено синя вода, и пред нас виждахме снежните върхове на планините и гората. Исках да се наслаждавам на гледката и на тишината завинаги! Въпреки че имаше много лодки в езерото, всички бяха далеч от нас, разпръснати във всички посоки и наблизо нямаше нищо и никой, който да нарушава покоя. Водата навътре в езерото беше студена, чиста и като се вгледаш в нея, не се виждаше нищо друго, освен наситения ѝ тюркоазено син цвят.

Защо пътуваш?

Пътувам, за да се откъсна от ежедневието; да сменя обстановката; да си почина и да се докосна до нещо, непознато, различно и ново за мен.

Как пътуваш?

Пътувам най-често със съпруга и децата ми (две момиченца на 7 и 2,5 години). Когато имаме възможност, пътуваме и само двамата със съпруга ми, но това се случва рядко. Винаги самостоятелно. Проучването, планирането и организацията на едно пътуване за мен е част от удоволствието и не бих се лишила от него.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Избирам места, на които не съм била и винаги ме влече към топли дестинации, където е вечно лято, има океан, плажове и палми. Не се влияя от трендове, подсъзнателно ги избягвам. Има дестинации, които ми е омръзнало да гледам дори и на снимки.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Да е топло, да е извън натоварения сезон, да съм с приятни хора, да съм в приличен хотел, да не е по празници или пролетната ваканция на учениците.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Черпя информация от приятели, които са били на това място. Чета туристически справочници и блогове за пътувания, правя проучване в интернет. За хотели чета ревютата в Трипадвайзър.

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Зависи от дестинацията, но най-често посещаваме природни и исторически забележителности. Когато децата са с нас, пътуваме с по-бавно темпо и задължително включваме места, но които и те ще се забавляват – напримен зоологическа градина, увеселителен парк, градски парк с детски площадки и т.н.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Обичам разходките из централната част на градовете, крайбрежните алеи и плажове, и така наречените „стари градове“. Първите места, които посещаваме като пристигнем са именно тези. Като се смесиш с хората, най-бързо усещаш атмосферата на дадено място.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Чист хотел в безопасен квартал, вкусна и различна храна, слънце, да си навън по цял ден!

/0 Коментари/by

Пътуване с лек багаж: Оля „Озова ли се на новото място, искам да му пристана, да му позволя да ме завладее. „

Защо пътуваш?

За да видя отвъд. Един от хубавите ми детски спомени е свързан с пътеките, които водеха до гарсониерата на баба ми. Татко казваше: избирай различни маршрути. Макар и една и съща дестинация, разликата в маршрутите доказа, че светогледът се променя в движение, а не в застой. Този точно подход за тръгване без суета и често криволичене ми даде по-късно тласък към търсене на пътувания – кратки, дълги, всякакви.

Как пътуваш?

За съжаление – самостоятелно. Веднъж, преди няколко години, пътувах от Лондон до Cornwall, UK в компания на сговорчив спътник. Уверих се, че предпочитам да пътувам с някого. Доста непланувана 3-4 дневна ваканция. Имаше гафове, но тях си ги спомням смътно. Цветно си спомням попадане в лабиринт, следвайки гугъл мапс на път за местния пъб. Съвсем истински лабиринт на излизане, от който и двамата изразихме налудничави хипотетични сценарии като „какво, ако ни самия финал ни се беше изпречил силует с брадва в ръка?“ 

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Според картинките, които ми минават пред очите и недостига на диво или специфично градско. Трендове – не. През ранните години на имиграционната интеграция Ню Йорк ме теглеше, заедно с приятелите, които заживяха там. 

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Свободна програма, без ограничения в графика като 30 мин.- там, а 2 часа – тук.  Самостоятелното пътуване е тягостно напоследък, важно ми е да имам сроден спътник (ци); по възможност непретенциозни; вероятно храна, която ми се нрави, вода (течаща и питейна).

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

На тези, чиито истории ме привличат…Шегата настрана, на такива, които ме завладяват с разказите си. Все по-рядко разлиствам списания или търся отзиви от „проверени източници“.  

/0 Коментари/by

Пътуване с лек багаж: Даниела

Белгия: Брюж/ Брюксел/ Гент/ Антверп

Защо избра точно това място? 

Красиво е, лесно достъпно, дори да пътуваш с дете, а и намерихме самолетни билети за периода, когато можехме да излезем в отпуск. Мъжът ми предложи дестинацията и аз се ентусиазирах. Когато пътуваш с дете, трудно можеш да следваш трендове.

Как и с кого пътува до там?

Самостоятелно организирано, тримата с мъжа ми и тригодишното ни дете.

Най-важните неща, които направиха пътуването незабравимо:

Синът ни. Двата огромни куфара. Неповторимата атмосфера на Брюж. Белгийската бира. Влаковете

Чии отзиви, препоръки и съвети ползва?

На познати, които са били там, както и на приятни и отзивчиви местни хора, които питахме на улицата, когато изпаднехме в затруднение.

Какво ти беше важно да видиш/направиш/посетиш?

Да направя хубави снимки, да опитам местна храна – успях и двете. Да релаксирам – не успях.

Как „влезе“ в мястото и обстановката?

Постепенно и любопитно – като типичен турист.

/0 Коментари/by

Пътуване с лек багаж: Севдана

Защо пътуваш?

Защото се чувствам свободна . Защото самото пътуване ми носи знание за всичко по-далече от града, в който живея и усещане за обогатяване на душата. Защото съм го наследила от моите родители и специално от баща ми, който като оркестрант в различни видове състави е обиколил света и е предал това и на мен.

Как пътуваш?

Пътувам от 24 години. С хора на варненските девойки, по турнета и фестивали и разменни начела с други подобни състави. Откакто пораснах пътувам абсолютно самостоятелно със собствена организация. Обичам да снимам, да влизам във всяка нова интересна пресечка, а това не се получава с организирана екскурзия. Защото самостоятелното пътуване дава шанс да се докоснеш лично до местните, в крайна сметка те не са в музей или галерия. И какво по-хубаво от това с пътуващата двойка приятели да се сближите още повече.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Трендове е доста нова дума и когато започнах да пътувам я нямаше. В началото дестинацията зависеше от диригента и беше обсъждана вкъщи спрямо мненията на татко. След като започнах да пътувам самостоятелно дестинацията беше избирана на вечеря, когато сме още на предната дестинация и просто се посочваше  място. Като изключим Бали, което си беше моя мечта от доста време ( преди онзи филм… )

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Приятно настаняване, не лукс; да е чисто, уютно и да носи духа на локацията. Локацията да е централна. Да имаме програма поне донякъде.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Отскоро ползвам препоръки от познати. До преди това търсех в google и не държах на tripadvisor и подобни приложения. Мненията винаги са различни и зависят от много неща. 

/0 Коментари/by

Филипински дневници: Cebu city

Самолетът ни изплюва първо в Доха, после в Манила, и накрая в Cebu City (кралицата на юга) за два градски дни преди бохолската джунгла.

Себу е врящ, жарък, шумен, миришещ на риба и прах, с невъобразим трафик и свои собствени правила. Всичко жужи, гъмжи и цвърчи от жегата, тълпата носи през улиците, около пристанището и през претъпканите с какви ли не превозни средства кръстовища, изнежените ни от зимата бледи тела. Всеки местен е метнал парче хавлия на рамото, за да попива потта от челото и врата си, туристи почти няма, а всички разкошни боси сладки деца охотно застават пред обектива ти, сякаш само теб са чакали за поза, усмивка и снимка.

Сменяме няколко от прословутите филипински jeepney – стари бракувани щатски джипове, трансформирани в малки открити бусчета и накичурени като селски панаир – буквално се катерим един върху друг заедно с местните, корите им с яйца, бохчите, кашоните и кокошките, докато висящ от платформата филипинец събира банкноти между пръстите си и подвиква „One more, please!“. Отбиваме се прегладнели в местна закусвалня – сочим каквото поръчват останалите и се озоваваме с по няколко пролетни рулца филипино стайл в пластмасови чинии – техните lumpia, заедно с лепкав ориз в бамбукова кутийка и няколко найлонови пликчета, с които всички се хранят като с ръкавица, и после изхвърлят където им падне.

Въртейки се около пристанището нахълтваме на местния пазар, където жени разпорват огромни риби, чистят миди, редят чирози на високи купчини с виртуозна сръчност и мият ръце в големи легени, пълни с вътрешности. Привикват ни да си купим пилета, подправки и банани, докато местните грабят всякакви продукти и ги отнасят с бохчи върху скутерчетата си след кратък пазарлък.

Преди хотелът да ни върне в нормалните температури и звуци, спираме в малко кафене за студена бира. Няколко масички отпред са заети от местни на по бутилка ром, носят ни любезно столове, отнякъде се точат хитове от 90-те, пристигат други коли, отварят багажниците с огромни колони и става абсолютно улично парти. Седиш и пиеш San Miguel, сякаш винаги си бил тук, на този ъгъл, а и ще останеш дълго време. Не разбираш нищо от разговорите им, а те от твоите, и това, смесено с грохота от булеварда, лепкавата влага във въздуха и умората от дългите полети, те хвърля в едно полунирванно състояние на блаженство и мир.

На следващия ден ни чака ферибота за Бохол и малката ни къща в джунглата, а в Cebu ще се върнем след няколко дни, за да отпрашим с вътрешен полет за следващия остров.

/0 Коментари/by