Публикации

Защо пътуваш?

Защото ми дава много. Защото обичам. Много обичам. От дете. Цяла нощ не можех да спя, когато на семейството ми ни предстоеше път, особено дълъг. Чудни и мили детски спомени. И така до днес. Винаги се вълнувам силно и съм нетърпелива за нови преживявания и емоции. Авантюрист и пътешественик съм по душа. 

Пътуването ми дава възможност да опозная света и неговата красота, себе си, да се докосна до различни хора, техният бит, нрави и култура, да изпитам сетивата си. Да сравня нашето и чуждото, ценностните системи, да усетя аромата на другите географски ширини, да чуя житейската философия на хора, все още незавладяни от демоните на нашия свят, да се убедя за сетен път колко се нуждаем от дом и колко обичаме дома си и родината си. И още, и още… Винаги се връщам различна, нова, пречистена, обогатена, вдъхновена…И смирена, и благодарна, че съм имала тази възможност.

Как пътуваш?

Преди да срещна съпруга ми, пътувах или сама, или с приятели, но добре подбрана компания. Доста неприятно усещане е да си на хубаво място с неподходящи хора. Трбява да се внимава с това. Имала съм и изключително интересни и запомнящи се командировки, които винаги ще помня.

Пътуваме семейно, планираме и подбираме сами всичко. Получава ни се чудесно. Не ползваме агенции и ALL INSCLUSIVE  оферти, не е за нас тази игра

Самостоятелното пътуване е в пъти по-добре, защото не зависиш от нищо и никой, свободен си да променяш, планираш в движение и импровизираш, когато поискаш. Другото ми се струва по-ограничено и скучно, но може и да греша. А и няма опасност да ти отменят пътуването, поради грешки и обърквания в планинга на агенцията и организаторите.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Избираме места и дестинации спрямо времето, с което разполагаме. По-далечините изискват време, поради дълъг път и часова разлика. Финансовата част е също важен детайл.

Не се влияем от трендове на този етап, слава Богу, въпреки че понякога се впускам в търсене на интересни места из блогове и информационни канали. Препоръки от пътешественици и приятели с дух са винаги добре дошли.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Хмммм.

1. Никога не тръгвай с големи очаквания, за да не се разочароваш.

2. Човекът или хората, с които си. Да се отпуснеш и забравиш за всичко останало.

3. Наслада!

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

По принцип се допитвам до познати и приятели, които са опознали определена дестинация, към която проявяваме интерес или предстои да посетим. Някой друг съвет, препоръки за хубава храна и алтернативни посоки, но не е задължително и не всеки път се случва. Винаги обаче, от опит знам, слушам съветите и препоръките на майка ми, за всичко. Винаги е права на финала. Благодаря ѝ!

Пътуване с лек багаж Ирина

Защо избра точно това място? Повлияха ли ти трендовете? Как пътува до там? 

Преди две години с моя партньор решихме да заминем на двумесечно пътешествие в Азия като имахме само билети за отиване до Сингапур и за връщане от Бангкок, но никакви други планове за останалото време.

На 3-тата седмица, докато бяхме в Малайзия наши близки приятели, с които работехме заедно в Лондон и които тогава живееха в Китай, ни казаха, че могат да си вземат почивка и да се срещнем във Виетнам. Бяхме планирали да посетим по-скоро Камбоджа, но при това стечение на обстоятелствата решихме да заминем за Виетнам и да прекараме там 2 седмици.

Трендовете не са ни повлияли изобщо, напротив, по-скоро Виетнам ми се стори незаслужено пренебрегнат.

Организирахме пътуването си сами, като моята приятелка има склонността да планира всичко до най-малкия детайл, така че оставих на нея да запази хотела и да избере екскурзии. Още на втория ни ден в Хошимин сити (бившия Сайгон) се включихме в пешеходен food тур, в който опитахме много от традиционните храни. През останалото време бяхме наели частен шофьор и екскурзовод, който ни разходи до едно малко селце близо до делтата на река Меконг, както и до тунелите Чу Чи.

Кое направи пътуването незабравимо?

На последния ден от престоя ни в Сайгон и преди да заминем за Ханой, шофьорът който бяхме наели, ни покани на вечеря в дома си. Аз бях малко скептично настроена, но момчетата в компанията ни веднага се съгласиха. Взехме адреса, купихме няколко бири и бутилка кока-кола и отидохме.

Не помня името на шофьора ни, нито това на съпругата му, приятелите му и съседите, които бяха дошли да ни посрещнат. Но никога няма да забравя гостоприемството им, изобилието от храна подредена на пода, пълната хладилна чанта с повече бира, отколкото бихме могли да изпием за седмица, както и усмивките, които не слязоха от лицата им през цялото време. Домакините бяха толкова щастливи, че сме им на гости, че се обадиха по скайп на сина си, който работеше в Америка, за да ни види и да се запознае с нас. Макар, че нито те знаеха добър английски, нито пък ние – виетнамски, прекарахме една страхотна вечер, в края на коята обещахме ако някой ден се върнем в Сайгон, да се обадим.

Освен това, във Виетнам ядохме и най-вкусната пица, което само по себе си е незабравимо 🙂

Чии отзиви и препоръки ползва?

Рецепционистката в хотела ни помогна много за съвети и препоръки относно забележителности в самия град, а относно ресторанти и заведения винаги се доверявам на Tripadvisor. Хубаво е човек да има бегла идея къде какво иска да види, но смятам, че няма по-добър съвет от този, който местен жител би могъл да ти даде.

Защо пътуваш?

Изпитвам необходимост и лично удовлетворение. Пътуването ме обогатява, ентусиазира и вдъхновява. Не пътувам, защото доста хора го правят – оставям модата на другите.

Как пътуваш?

Пътувам с партньора ми, винаги самостоятелно. Пробвала съм с приятели, но не харесвам обиколки на големи градове за 2-3 дни. Обичаме да избираме какво, колко и кога да разглеждаме, организираните екскурзии ограничават.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Избирам места, на които не сме били, както и дестинации от личния ни топ 10. Понякога, макар и рядко, се връщаме на любими места. Не следя трендове в пътуването, водя се от любопитство и нагласа.

Най-важните неща за приятно пътуване:

Удобни обувки, ентусиазъм и фотоапарат.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Обикновено преглеждам  TripAdvisor за отзиви, както и сайтове за хотелски резервации. Препоръки и съвети понякога ползвам от блогове,  които следя.

Защо пътуваш?

Пътувам, защото обичам да се запознавам с различни култури, с нови хора, да опитвам храни, характерни за мястото, на което отивам.

Как пътуваш?

Доскоро пътувах сама. Отскоро вече и с компания – половинката ми.

Пътуването сама ми носи свободата, да не се съобразявам с нечие темпо, да не препускам по музеите, изпускайки по-важни за мен неща като атмосферата, докосването до истинския и реален живот на местните, откриването на интересни, скрити за тълпите с туристи места.

Имам щастието да пътувам приятно и с половинката си, защото имаме сходно мнение по въпроса. Не обичаме претъпканите с хора забележителности и се пускаме по течението, по малките улички, в търсене на приключения.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Има дестинации, които съм си набелязала от години, но са свързани с повече разходи и по-дългосрочно планиране. Далеч съм от трендовете. Често разглеждам самолетни билети, защото изскачат интересни неща.

Не съм била в Париж, Мадрид или Барселона, защото се опитвам да бягам от комерсиалното. Това със сигурност са градове, които човек трябва да посети поне веднъж в живота си, но при мен не му е дошло времето. Обичам импулсивните пътувания, без много мислене и планиране. Намирам билети, запазвам квартира и потеглям. Обичам големи градове, но имам склонността да избирам по-малките, когато пътешествам.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Без напрежение. Определено не си падам по бързането, тичането и потенето с цел разглеждане на повече места за два или три дни.

Вкусна храна. Добрата и вкусна храна е предпоставка и за добро прекарване. Много внимателно избирам местата, на които се храним и доста често „проследяваме“ местните и се водим по техните стъпки.

Потъване в атмосферата на мястото. Няма по-приятно и важно нещо от това. Да изпиеш чаша вино, заобиколен от местни хора. Да избягаш от тълпите и да се загубиш нарочно. Губенето нарочно ми е страст и винаги е свързано с приятни емоции!

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Предпочитам да се съветвам с местни хора, ако това е възможно. Обикновено планирам по карта и това често ми се случва на място. В Италия например се доверявах най-вече на хазяите си, при които бяхме отседнали.

Албена Тодорова поставя начало на рубриката със своята неповторима сенизитивност и уважение към думите. Бени е автор в личния си блог Bembeni и съвсем скоро ще представи новата си стихосбирка СТИХОТВОРЕНИЯ, ОТ КОИТО ТИ СЕ ЖИВЕЕ 


Защо пътуваш?

Пътувам, защото на път успявам да си превключа мозъка. Излизам от рутината по-лесно; поглеждам отстрани себе си и това, което правя в ежедневието, виждам нови неща.

Пътувам, за да видя приятелите си.

Как пътуваш?

Пътувам най-често сама (ако не броим командировките, но за тях някой друг път). Понякога за лятна ваканция в непознати места си купувам място в малка, ръчно направена екскурзия на проверен или препоръчан туроператор – така минах миналата година шведската планинска кралска пътека, а тази година бях в Грузия с Тбиликлуб, малка местна фирма със страхотни турове.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Не знам, може би се влияя. Понеже работата ми е свързана с много пътуване и интензивно общуване с хора, обичам да ходя на по-диви места, където мога да си мълча, но едновременно да бъда сред хора, които биха толерирали това. Ако пътуването е кратичко, 2-3 дена, гледам да пътувам с влак или споделено пътуване с кола, за да е малко по-бавно и за да има по-малко влияние на околната среда.

Понякога отивам някъде заради конкретна изложба или концерт на любима група.

Много ме е яд на инстраграмизирането на пътуването. Реално „instagrammability“ е водещ тренд в избирането на дестинация.

Целият този симулакрен балон ще гръмне някой ден, но какво идва после, не знам.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Условия за дълбок, спокоен, 9 часов сън.

Безопасност. Да мога сама да скиторя нощем, ако ми се прииска.

Ако може, чай и супа.

Всичко друго май е вторично.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

На приятели, които познавам лично. Питам във фейсбук обикновено и по отговорите си съставям мнение и план за действие.

Този път за разнообразие оставихме Мартина да реши къде да е следващата ни семейна ваканция: „Да е остров, да не съм била там, да има вкусна храна и море“ отсече тя и забоде поглед в детската карта, за да търси подходящо място.

Отхвърлихме няколко варианта – едни на тренд вълната в момента, други неособено интересни или пък неподходящи. И списъкът се сведе до едно име – Сицилия. Все бяхме пропускали тази опция и решихме дружно, че е време. Знаете, че travel guide-ове избягвам да пиша, но когато човек пътува с деца, хубаво е да систематизира основна полезна информация. И не, няма да споменавам кой ресторант предлага най-хубавата Маргарита или къде обстановката е най-инстаграмска, оставям това на други, за които снимките са по-важни от самото преживяване.

Самолет или кола?

Категорично самолет, колкото и да обичате да пътувате с кола, разстоянието е доста, фериботи, магистрали, чакане, спиране, с деца по-добре не. Wizz Air летят директно всяка сряда, а летището е едно и за редовните, и за нискобюджетните полети – Fontanarossa. Полетът е късен, можеше да си свършиш спокойно работата (до последния момент, както обикновено при нас), да приготвиш търпеливо багажа, децата евентуално да дремнат следобед. Нещото, което ненавиждам са супер ранните полети, но виж вечер – ехей!

Седмица или повече?

Седмица е напълно достатъчна, но аз трудно издържам където и да било по-дълго от това. Няма да можете да разгледате всичко, не е и нужно, за това време успяхме да посетим без напрежение 9-10 градчета/села. Ако искате да обиколите всичко, тогава 2 седмици, островът не е малък.

С деца или без?

Не виждам причини да оставите децата, освен ако не са в някакъв мега палав или кисел период, както в нашия случай. Но пък и ние не сме постоянно във ведро настроение и добро състояние на духа, така че това е положението. А и най-важното е да сме заедно. В Сицилия, за разлика от други части на Италия, е спокойно, поне извън пиковия сезон. Нормални пътища, удобен обществен транспорт, ниски цени, много плажове, чудесни опции за нощувка за всеки вкус.

Организирана екскурзия или самостоятелно пътуване?

Абсолютно категорично – второто. Много повече свобода и време за това, което ви харесва. В група не можете да се водите по режима и настроението на децата, което със сигурност ще напрегне обстановката и вас. Всякаква информация вече е на разположение онлайн, при малко повече желание всичко можете да планирате сами или с помощ от приятел.

Хотел или квартира?

От доста години за нас като семейство – категорично квартира. При идеята да се бутаме четиримата в стая, дори в две или студио, винаги предпочитаме за сходна цена да наемем Airbnb квартира. Пространство, удобство, комфорт, всички условия и принадлежности, все едно сте у дома, а и живеете като местни. В Сицилия избрахме тристаен мезонет с две огромни тераси и две бани, напълно оборудвана кухня, супер чист, гледка към залива и ВСИЧКО нужно – може би първата квартира, в която не ни е липсвало абсолютно нищо (имахме дори шезлонги за плажа, чадър, хилки за плажен тенис!). Страхотно любезен домакин Габриеле, който се грижеше дори за това да не се вдига шум около нас в часовете за почивка, въпреки че се прибирахме чак вечер. Две самостоятелни спални за момичетата, отделна за нас, обезопасяване на вътрешните стълби, книги, детски филмчета и играчки.

Ако пък предпочитате хотел, имаше много опции наоколо на бюджетни цени или по-разточителни според желанията и възможностите.

Град или село?

Нещо като принцип ни е да нощуваме в малко населено място извън туристическите тълпи. Наистина с деца е безсмислено да се буташ на топ локациите – освен шумно и хаотично, е и по-скъпо и пълно с изкушения тип „искам това, искам онова, искам всичко!“. Този път за щаб избрахме малкото селце Letojanni – близо до летището в Катания (важно, когато си с деца, особено при късен полет), извън туристическия хаос (в Таормина, например), близо до основните забележителности (Етна, Таормина, Изола Белла, Кастелмола, т.н.). Много приятно и спокойно селце с огромен празен плаж, по-ниски цени и удобна отправна точка за дневни екскурзии.

Какво да видим?

От много време, особено, когато сме с децата, не си поставяме велики туристически цели – да обиколим всичко, да влезем навсякъде, да се скапем от умора, но да отметнем всички забележителности. За да е приятно и поносимо за всички, трябва да се водим по ритъма на децата. Момичетата вече не спят следобед (Матеа само в детската градина и на село употребява следобеден сън), свикнали са на дълги преходи и стабилно ходене. Е, малко трудно стават сутрин и лягат късно, но напасваме нещата. Посетихме Letojanni, Taormina, Castelmola, Isola Bella, Catania, Siracusa, Savoca, Forza D`agro, Noto, Giardini Naxos. От Етна се отказахме – заради облачното на моменти време не беше ясно дали изобщо ще видим нещо отгоре и решихме да не губим цял ден в това. Не остана време за Palermo, Cefalu, Scala dei Turchi, Modica, Isole Eolie, но както винаги навскъде казва Тито: „Еми, Мария, няма как да видим всичко!“ И е напълно прав.

С кола или градски транспорт?

Придвижването на място винаги е важно, още повече щом сте с децата. Ние наехме кола (от туристическия ни агент тук, не ни се рискуваше на място, а и чакането там е повече). За Италия, особено южните части, е важно да имате пълно покритие заради кражбите и честите инциденти, на паркинг включително. Плащате повече, но пък сте сигурни, че след това от кредитната ви карта няма да дърпат неочаквани суми. Детските столчета за кола навсякъде са задължителни, това също добавя към крайната сума. От квартирата до центъра на селото и плажа ни беше 10 минути пеша, но колата ни беше необходима за дневните разходки до различни градчета, за нас да висим на плажа всеки ден не е опция. Има удобни автобусчета тип hop on hop off, 13 евро на ден (20 за 2 дни) за възрастни, за деца под 5 безплатни, 5-12 години – на половин цена. Точен градски транспорт, който прави всички необходими връзки. Ако ползвате автомобил, паркинги има навсякъде срещу 2 евро на час и 10 евро на ден. В Сицилия е задължително да оставяте колата на сигурно място, за да няма после неприятни изненади.

Плажове или разходки?

За нас винаги от всичко. Разходките редуваме със спокойни часове на плажа и занимания по интереси – едни ловят риба, други събират камъчета, трети гледат в една точка (се моа). Не сме от типа летуващи, които стоят на едно място, така че колкото повече динамика, толкова по-добре.

Храната?

В страната на тестото нещата са ясни, връщате се поне с кило отгоре. Вкусна, разбира се, извън туристическите места (ако повечето маси са заети от чужденци, бягаме надалеч). Приятни малки ресторантчета, хапваш и примираш. Навсякъде има чудесни опции, дори и да не сте по пастата и пицата. Децата обичат всичко, така че нямаме проблем със специфични вкусове и претенции. Топ фаворитите им там бяха spaghetti alle vongole и semifreddo al pistachhio. Цени – съвсем нормални. Вина – много приятни. Не съм по сладоледа, май дори и на децата им дойде в повече.

Забавленията?

Дори и когато сме с момичетата не ходим по някакви специални детски места (освен площадки). Супер забавна им беше къщичката на Isola Bella, лифтът към Taormina, влакчето в Сиракуза, плажовете с камъни (повечето там), hop on hop off откритите автобусчета и общо-взето всичко видяно през тази седмица. Попаднахме без да искаме на празника Infiorata di Noto (пана от живи цветя и семена върху дълга улична стълба, много красиво!), изложбата Picasso e Notto (страхотна, до 30 октомври в града) и жестоко готиното селце Savoca, където, оказа се, е снимана сцена от „Кръстникът“. Най-любимо ми е да се натъкваме на интересни неща, без да сме ги планирали предварително. Не ползваме приложения, гидове и дебели книги, водим се по обстановката и настроенията. Децата в повечето случаи нямат специални изисквания към мястото, но знаят добре дали им е харесало или не. А щом сме заедно и не напрягаме програмата, най-вероятно отговорът да е утвърдителен. Сицилия получи твърдо Д-А-А-А-А-А-А-А!

 

*Публикацията е в партньорство с Wizz Air.

Юли миналата година.

Ваканция на любимо място, която ще запомним с ръждясалия пирон в крака на Мартина. С ниското кехлибарено слънце преди вечеря. С цвърчащото щастие върху конете. С малките пръстчета, заровени в гривата. С почти ураганния вятър при хижата. С любимото село Лебед и белите каменни гъби. С басейна рано сутрин и танците с оранжева жилетка. С Dixit на верандата. С безумно вкусния шаран, уловен от Тито. С четири чифта детски боси крака на поляната – Виктор, Алекс, Матеа и Мартина. На юг, където погледът стига далече, а простите неща имат вкус на зрял и сладък плод.

 

Германия от горе до долу

Германия е популярна европейска дестинация, но ми се струва, че е често пренебрегвана в полза на дежурните Италия, Испания, Франция или модните напоследък Ирландия, Португалия и Швеция.

Немските територии обаче хич не са за пренебрегване – сравнително близо са, цените за самолетни билети, нощувки и храна са приемливи,  а пейзажът е доста разнообразен. Но може би това, което най-много харесвам в Германия е изключителната толерантност към всичко и всички, наши приятели французи се шегуваха, че ако компанията ни вдигне същата патърдия в някое френско бистро, безцеремонно биха ни изгонили на мига. Е, в Германия това трудно ще стане, освен ако наистина не прекалите.

От Туристическия борд на Германия ме помолиха да разгледам списъка с топ 100 места за посещение и да се спра на тези, които биха ми били интересни. Ето моя избор:

Берлин – абсолютният фаворит

Реших да подбера места, които не съм посещавала, но просто няма как този списък да мине без Берлин – абсолютен мой фаворит, не само в Германия, но и в Европа. Подреден, чист, лесен за обхождане град, перфектен за семейства с деца и/или домашни любимци. Толерантен и приветлив за ЛГБТИ общността, за специфични субкултури, за хора с двигателни проблеми. Добра храна, международна кухня, ниски цени (не на последно място сред предимствата – Берлин е може би най-бюджетната за посещение западноевропейска столица). Богат избор от места за нощувки, постоянни културни събития, фестивали, улични базари, концерти и какво ли още не. С Bulgaria Air летите до там за около 90 евро. Идеално място за дълъг семеен уикенд. Култура, история, музика, забавления – каквото предпочитате. Едно от най-впечатляващите места за децата е Берлинската стена – малките главици трудно възприемат, че бетон е разделял града десетилетия. Ако в четвъртък ме питате къде искам да отида за следващите 2-3 дни, ще избутам автоматично Лондон, Рим, Париж, Венеция, Барселона или Прага назад и ще кажа със сигурност “Берлин!”.

Rothenburg ob der Tauber – пътуване във времето

Още когато Ирина ми гостува в блога с една типична местна рецепта за сладки и снимки от мястото, съм набелязала това приказно градче, но все пътят ми не минава  от там. Абсолютно запазено от Средновековието, улици с калдъръм и вълшебни фасади като от книга с изящни илюстрации. Със сигурност е магично по Коледа, но навярно е също толкова красиво и напролет. Децата биха се радвали на островърхите къщи и кокетните малки улички като в куклена къща.

Phantasialand – атракционните паркове винаги са опция

Атракционните паркове може да са истинско приключение с елементи на нервна криза за родителите, но за децата са уау емоция. Този е на 20 км от Кьолн, подходящ за всякаква възраст, отворен е и през зимата (с изключение на 24 декември и 1 януари). След Дисниленд мисля мога да преживея всеки увеселителен парк без психически сътресения. В семейството ни никой няма проблем с височини, висене с главата надолу и въртене в кръг, така че записвам и него в тефтера.

Мозел – лозя и замъци

Долината Мозел е най-древният лозарски район на Германия, пълно е със замъци, в които може да пренощувате. Прекрасни зелени пейзажи и пасторална идилия с чаша вино – какво по-приятно от това. Можете да наемете велосипеди или да се качите на круизно корабче, за да разгледате местността по вода.

Остров Рюген – балтийски плажове и живописна природа

Остров? В Германия? Ами да, Рюген е най-големият немски остров и може да се похвали с всички необходими условия за лежерна почивка – пясъчни плажове, национални паркове, красиви варовикови скали по крайбрежието. Бил е датска територия и част от Померания. Имате избор да хванете ферибота до Дания или Швеция, да се разходите до полуостров Ясмунд или някой от местните резервати и замъци. Красота!

Старата част на Дюселдорф – архитектурни бижута и изкуство

Не съм била в Дюселдорф, което смятам за сериозен пропуск. От разказите на Бени за атмосферата на града ми попадна във виртуалния тефтер на туриста и сега този списък ме подсети за него. Замъци, кули, културни събития, фестивали, музеи, паркове и пазари, не на последно място – заведения. Почитатели сме на добрите места за по бира и мезе, а този град очевидно има какво да предложи. Бени, очаквай ни! 🙂

В списъка можете да разгледате още много любопитни места, сайтът, освен официален на Туристическия борд на Германия, т.е достоверен и надежден, е и много удобен за ползване и селекция на предпочитанията, има основна информация за локациите, възможните активности и препратки към официалните сайтове. Германия обещава много, не махвайте с лека ръка и не прибързвайте с Рим или Париж, там всичко вече е ясно.

*Публикацията е в партньорство с Туристическия борд на Германия.

 

– Имаме предложение за вас. – казвам на нашите временни travel buddies, докато закусваме на слънчевата терасата на Дуня и Адалберто.

– Какво съвпадение, и ние за вас! Ходи ли ви се до Санта Клара? 80 кук за всички, отиване и връщане.
-Какво има в Санта Клара?
-Мемориал на Че…май това е… (Ернесто Че Гевара е погребан там)

Сбърчваме нос и излизаме едни гърди напред с оферта за Тopes de Collantes, природен парк наблизо – пещери, водопади, планина, природа, красота. Плюс Сиенфуегос – перлата на юга и град, който не е за пропускане.

– Съгласни сме. – казват набързо Тадеаш и майка му. Имаме сделка, така разходите падат наполовина.

Остава да намерим кой да ни закара. Мястото е пред офиса на CubaTour, където се събират всички частни таксиджии. След кратки преговори намираме нашия човек и за по-малко от 60 кук отпрашваме с мръсна газ към водопада, на борда на неговия фиат, който по-късно ще установим, че има дупка на пода, през която усещаш всяка локва с краката си. Куба, това е.

Наклонът нагоре е сериозен, нашият водач е незвъзмутим, надул музиката до дупка и подсвирквайки си с уста. Подминаваме спрели москвичи, върху които се изсипват шишета вода за охлаждане, шофьорът им се подсмихва снизходително, все едно кара топ лимузина. Минаваме през  mirador-а (място, от което се вижда цялата околност), но за съжаление е облачно и освен човека с тарантулата и малка част от тюркоазената вода не виждаме особено много. След час стигаме до върха.

– Сега да не ни зарежеш? – поглеждаме го ужасени. Въобще не знаем къде се намираме, около нас няма жива душа, а явно се задава и буря.
– Si no vuelvo, no cobro. (Ако не се върна, няма да си прибера парите) – казва под мустак той и изчезва по шосето надолу.

Имаме само километър до водопада и четиримата се гмурваме в гъстата зеленина. Захладнява, супер влажно и мокро е, хлъзга се жестоко. Слава Богу, няма туристи, само местни работници, които ни оглеждат с леко отегчение и продължават обичайната си работа.

Водопадът е божествен, с кристално чиста вода, не в пълния си блясък, не сме в дъждовния сезон, но пак е адски красиво. Точно 10 минути след като сме се озовали там, завалява като из ведро. Скривам камерата под един огромен камък и като мокро коте под скалата се опитам да снимам все пак нещо. Останалите се пробват да плуват, но ледената вода бързо ги отказва.

Пътят обратно е още по-хлъзгав и тегав, и точно преди да започнем да мрънкаме, срещаме местен водач на около 65, който вметва, че минава маршрута всеки ден по няколко пъти, и с това секва набързо оплакванията. Човекът ни разказва за местността и бившата й слава на спа курорт по времето на Кастро; за групите, които идват; за професията си; за Куба. Не ни се тръгва, но имаме среща със собственика на супер фиата, който разцепва секундата с 24-каратова усмивка и музика, носеща се от разтворените врати на колата.

Сиенфуегос е приказно красив, но прекалено модерен и наперен, поне за моите очаквания и вкусове. Живописна крайбрежна част (Punta Gorda) и  великолепен неоготически Palacio de Valle с дантелена фасада и бар с жива музика на последния етаж. Срещаме дори сватбена двойка по време на фотосесия, на късмет било. Пием бира и подслушваме разговорите на местните. Отново се натъкваме на японското семейство със стативите и хилядите обективи. Даже се поздравяваме, от град на град, без дори да се познаваме.

Светлината вече пада косо и удължава красиво сенките, палмите край брега се веят като коси, вълните елегантно мият асфалта. Ако в Куба не те изкъпе поне веднъж крайбрежен порив, все едно не си бил там.

Прибираме се в Тринидад след залез, приятно уморени и доволни. Музиката вече звучи по улиците, гъмжи от хора и щастие, Дуня готви нещо на печката и ни посреща с „Hola, mi amor!“.

Тадеаш продължава да ни дудне за Санта Клара и след като отхвърляме офертата му за пореден път (планираме за утре плаж на Playa Ancon и разходки из града), на следващия ден той все пак отива – на половин цена от първоначалната оферта + очилата си, доволно ползвани, но все пак маркови.

Куба е абсолютна любов – непредвидима и импулсивна. Не ни се прибира изобщо. Чакат ни още няколко дни Хавана – все едно се връщаме у дома.

 

Едно от малкото места, които не ни омръзват и посещаваме по няколко пъти в годината. В района около Кърджали има какво ли не, природата е великолепна, пътищата са добри, има удобни маршрути и обекти за съчетаване в един ден, много възможности за разходка. История, забавления всякакви, природни чудеса, най-различни водоеми, приятни градове (Златоград!), живописни села и … малко на брой туристи/хора/тълпи (е, като изключим групата планинари на въжения мост за село Лисиците). Последното особено важно за нас.

А най-хубавото е, че тази година, вече на 3, Матеа е (почти) равностоен участник в преходите, дори стръмни и изморителни. Беглите намеци за „конче“ биват отхвърлени на секундата с „Ама аз съм вече голяма!“.

Риболов, разходки (до манастири, крепости, скални образувания, храмове, забележителности), местна кухня в някоя къща за гости или просто гледане в красива точка на хоризонта. Всеки път откриваме по нещо ново и все повече се привързваме към това място.


* Ахридос е наименованието на Източните Родопи през Средновековието
Ахридос LaMartiniaАхридос LaMartiniaАхридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia