Публикации

Така наречената ски почивка

След дългогодишни опити установих, че зимните спортове, и изобщо забавления, не са създадени за мен.

Срам ме е да си призная, но дори спускането с шейна и играта с децата в снега ме отегчават сериозно, да не говорим за оправянето на багаж, влаченето на екипировки, обличането по 40 минути, мазането със слънцезащитни продукти и останалите сто процедури, които придружават тази непонятна дейност, наречена ски.
Дайте ми на мен зимни приказки през прозореца, червено вино на обяд, книжка в чисти чаршафи, шезлонги на терасата и горещи душове – на това му казвам аз зимна идилия. Тя обаче с две деца не изглежда толкова спокойно, колкото звучи, а най-странен остава фактът, че винаги аз ставам инициатор на тези семейни т.нар. почивки.
Е, и този път мокрих чорапи, зачервявах нос, умирах от студ, пих вино, играх тъжно на флипера във фоайето и горчиво съжалявах, че си го причиних. Защо? Не знам, не знам ♥

/6 Коментари/by
Torna a Surriento

Torna a Surriento

Влизаме в ресторанта изгладнели, уморени и с мокри от летния дъжд крака.

Всеки уважаващ себе си италиански сервитьор умее няколко неща: да ви разкаже забавна история, да ви поднесе бързо поръчката, да ви разсмее и да бъде умерено отегчен, до степен точно преди това да ви подразни. Върти очи докато се чудите какво да поръчате, споглежда се с колегата си, ако искате да смените масата, и вътрешно хихика при всеки опит на клиентите да говорят италиански – всичко това, разбира се, придружено с тонове чар, за да замаже положението.

На съседната маса две силно гримирани рускини в плажни рокли поръчват риба. Келнерът я носи театрално в метален поднос, показва им я, при което двете се споглеждат и отронват по едно „Уау!“ . Обезкостява за около 35 секунди с ювелирни движения и сорентинска песен на уста. Жените примират от удоволствие и с блеснали очи следят всяка изхвърчаща от филето костица.

Eccoci qua, казва той и приземява подноса на масата. За прекрасните дами Мария Калас и Грейс Кели – оприличава ги галантно, очевидно само според цвета на косите, при което те прихват в стеснителен, но самодоволен смях.

Поръчваме и ние – spaghetti alle vongole – това любимо оргазмично ястие, което надушваме още от летището. При нас пропуска шоу програмата, нямаме нищо за обезкостяване, двойка сме, а и завалява отново. С колегите си започват да прибират нещата от помощния шкаф и тъкмо когато приключват, дъждът спира. Средата на август, казва най-закръгленият от тях, врътват очи тримата едновременно и отново връщат всичко върху шкафа.

Откъде сте, пита нашият, обясняваме. О, имах приятелка от България, Габрово, бяхме заедно 4 години, но се разделихме, България е много красива. Защо така, питам аз (не за България, за приятелката), не ме интересува всъщност, но колкото да завържа разговор. Ами стана много сложно, тя там, аз тук, резюмира докато ни сипва виното. Поклащаме глави в знак на разбиране и мълчим, чистейки черупките. В интимен момент с мидите сме, не ни е до Габрово.
Черпи ни лимончело, мразя го, но сега дори ми се услажда. На съседната маса пристига група англичани и преди положението да е станало прекалено туристическо, се изнасяме с тиха мокра стъпка.
Пак ще ви чакаме, Соренто пристрастява, казва ни вместо довиждане. Знаем, знаем.
Слизаме до брега. След като цял ден е валяло на пресекулки, пред нас се изсипва най-невероятният залез – като по учебник. Всички снимат, кой с каквото разполага. Ударни инструменти, бира на паважа, група момичета, които танцуват с пликове от покупки и се смеят с глас. Все едно слънцето е изляло купа златист и после розов брокат върху целия бряг.
Соренто пристрастява. Знаем, знаем.

Sorrento1

/6 Коментари/by
Pompeii

Pompeï

/3 Коментари/by

С деца на път

Мисля няма нужда да споменавам, че за децата пътуванията са необходимост, източник на информация и опит, вълнение и усвояване на умения, и няма възраст, в която те да са прекалено малки или неразбиращи. Но да се пътува с тях не е шега работа, особено ако са повече от едно. Някои кратки лични наблюдения по възраст:
0-6 месеца
Плюсове: детето все още не пълзи/ходи/тича/пада, което е голям плюс за родителския комфорт. Спи много, няма нужда от друга храна освен мляко, лесно управляемо е, можете да го носите в слинг за бързо придвижване.
Минуси: багажът е много, кошът на количката заема място. Ако там, където отивате няма бебешко легло, носите и такова. Прияжда му се по всяко време, все още не можете да го залъжете с бисквита. Не умее да седи, навсякъде се нуждаете от много място (хотелска стая, ресторант, т.н) за позициониране на инвентара.
6-12 месеца
Плюсове: започва да става човек – реагира, оглежда, смее се. Седи/спи/храни се, буквално живее в количката. Все още е управляемо, не тежи много, можете да го носите без проблем.
Минуси: ПЪЛЗИ! Иска да пълзи буквално навсякъде и освен ако не сте някой Монк, го оставяте – в ресторанта, в лобито на хотела, в магазина, на площада, в парка, където пожелае, стига да не е улично платно. Цапа се постоянно, полива се, омазва се с храна, мокри се, преобличането е неизбежно, винаги трябва да носите резервни дрехи. Храни се хем с пюрета, хем с мляко, тоест носите всякакъв вид инвентар. Навсякъде мъкнете количката, която хем ви улеснява, хем увеличава багажа с една единица
12-24 месеца
Плюсове: малкият човек осъзнава какво се случва, проявява желания, предпочитания, вкусове. Храната е разнообразна и не сте зависими от определенвидпюре. Ходи, което в този период е по-скоро минус, виж по-долу. Навсякъде минава без пари – самолетните билети са с минимална такса, музеи, увеселителни паркове, хотели – гратис! Започва да се заиграва с по-голямото ви дете, имате варианти за поне 5 минути спокойствие
Минуси: ХОДИ! Буквално сте след детето навсякъде. Любопитството го води под съседната маса в ресторанта, зад бара, в кухнята, към най-стръмните стълби, релсите на трамвая, чуждата чанта, общо-взето навсякъде, където не трябва. Спокойствието е мираж, един брой родител винаги е ангажиран с проследяване – да не падне, да не пречи, да не си разбие главата във витрината, да не стисне кучето за носа, да не се шмугне в асансьора, да не бръкне в супата с ръка, да не си пусне биберона в кафето, да не се загуби, да не надраска стената и още куп разнородни дейности. Оглеждате се за места с повече деца, за да го забаламосате поне за 15 минути, носите телефони, таблети, книжки, пъзели, моливи. Когато изгубят силата си, вадите последния арсенал – дамската чанта. Ключове, портмоне, кредитни карти, бихте дали всичко, само за да можете да си довършите порцията/чашата вино/кафето. Хем ходи, хем се изморява лесно. Хем се вози в количка, хем проявява желание да е без нея. Хем става за носене, хем натежава на третата минута. Все още се буди нощем.
2-4 години
Плюсове: някои неща все още са безплатни. Детето може да ходи самостоятелно, понякога се учудвате колко дълго. Спи на нормално легло. Няма шишета с мляко, храни се с всичко, отказва и памперса, багажът драстично намалява. Има спомени, общува с непознати, създава вкусове и навици, учи бързо. Спи пълноценно, особено след интензивен емоционален ден. Девизът на родителите е: Да го изморим!
Минуси: започват ПРЕТЕНЦИИТЕ. Не искам тук, а там. Не искам това, а онова. Тръшкането се появява с пълна сила и трябват виртуозни умения да туширате мега скандал на обществено място. Е, невинаги успявате, някои от най-запомнящите се драми са в този възрастов диапазон. Мръщене, чумерене, цупене, бррр.
 
4-7 години
Плюсове: тук плюсовете са много, влизате в нова ера! Разговаряте, разказвате си, разхождате се, детето има интереси, впечатлява се, споделя. Превръща се в travel buddy. Може да си намира забавления и без ваша намеса, заиграва се, запознава се, съобразява се, спазва указания. Е, има и пробойни, но все по-рядко. Оправя си багажа само, избира си дрехи, влачи чанти с развлекателни пособия, само си купува билет за метро/вода/сладолед.

Минуси: почти няма, освен спорадични тръшкания, нежелание да си ляга и капризи от преумора. Но с това вече отдавна сме свикнали.

Някои неприятни неща, които могат да се случат с деца на път:
– да изпуснете полет. След 20 напрегнати разговора по телефона и няколко часа чакане едвам да ви натоварят на друг. В същия ден, но на тройна цена и от друго летище.  Оммм.
– детето да се намокри от глава до пети, да се намаже с нещо лепкаво, да се напишка, да падне в ледено студена кална локва. Точно когато нямате резервни дрехи и сте далеч от цивилизацията.
– да му се приходи в тоалетна, разбира се когато наблизо няма опции. Въображение, здравей!
– да нямате резервни памперси в ръчния багаж
– да иска да е гушнато във вас на 40 градусова жега
– на няколко километра дистанция да забравите млякото, а вместо изворна вода за разтваряне да сте купили газирана
– да изпадне в истерия на възможно най-неподходящото място

Но пък всичко си заслужава след „А, мамо, помниш ли, когато…“

/0 Коментари/by
На хълма

На хълма

Малко село на хълма, пътят се вие из поле с маслинови дръвчета, едвам се разминават две коли.

Площад с кафене, кръчма, гастроном и няколко пейки. На стотина метра е рибарският магазин със забучен на покрива мегафон – работи всяка сутрин между 8 и 9 и доставката на прясна риба звучи като сигнал за тревога. Жената чисти  уловените преди малко сардини за секунди, обезглавявайки ги майсторски с пръсти.  На стената виси колекция от ножове и плакат с рибите на Австралия, явно не са имали друг.
В кафенето се събират предимно възрастни мъже, които обсъждат разпалено нещо, играят табла, карти и пият бира. В кръчмата редовно гледат мачове, храната е вкусна, прясна и евтина. Работи след 8 вечерта, преди това поливат с вода и чистят.  Високи дървени прозорци и каменна тераса над площада.
Единственият чужденец освен нас е висок дългокос рус американец с калифорнийски акцент и обърната бейзболна шапка. Изпива около 18 бири, изпушва света, мята се на мотора, без каска разбира се, и отпрашва в неизвестна посока със също толкова русата си спътница, най-вероятно местна.
Майка ми е от Русе, казва на чист български момчето, което сервира и сипва напитките, син на собственика. Извинява се, че говори развалено, учила го баба му на село. Над главите висят чепки грозде, а подът е покрит със сухи листа.
Времето е абсолютно спряло, извън него сме, в някаква капсула. Продавачката от гастронома е опряла главата си в плота и гледа вторачено в една точка, някъде по средата на площада, където няма никой. Деца се събират на тайфи и крещят от време на време, подреждат се в кръг и навеждат глави един към друг, игра някаква. Девойки хихикат по ъглите и се крият неизвестно от кого.
До къщата се стига по тясна криволичеща уличка в бяло, отвсякъде висят нарове, смокини и маслини. Намира се точно до църквата – също бяла, със сини прозорци и голям часовник. Отмерва всеки половин час и свети в тъмното. Не е съвсем спряло времето значи.
Вечер вместо телевизия над ширналото се море се сменят 100 нюанса, като кадри в stop-motion филм. В каменния двор растат две огромни мушмули, стигат до горната тераса, а листата им падат с шум. По залез всичко се обагря в златисто, нищо освен човешко око не може да улови този велурен оттенък.
На долния етаж е прохладно, камината е застинала след последното палене, сигурно преди месеци.
Съседите ни се усмихват, прехвърлят купи с домашни зеленчуци и грозде, опитват с жестове да ни кажат нещо. Nikos и Thalia – красиви имена на добри хора. Всеки ден викат босите ни, рошави и пясъчни деца на балкона и им подаряват сладолед, бонбони, дребни сладки, галят ги по главите. Малките цвърчат, все едно някой е отворил чувал с играчки. На тръгване ги прегръщаме, мъжът пише с малко моливче адреса си върху микроскопично листче, за да изпратим снимки за спомен. Подаряваме им рисунка на селото. С пастели. Има море, планина, къщи, риби, лодки, дървета, залез. И кулата с часовника! И кулата. Пожелават ни лек път и разбира се, разревавам се.
Иска ми се да живея на всяко място, покрай което минавам. Дали може? Последната вечер мярвам нещо светещо и падащо от небето. Явно да, поне за малко.
/3 Коментари/by
Неща

Неща

  • Някои дни започват с проливен дъжд на едно място и завършват с извънземен залез на съвсем друго. Може и изгрев в 6.30 и дъга в 8 вечерта, отново на различни места. Денят всъщност е много дълъг, особено ако продължи 20 часа.
  • Седмицата без деца доказва колко по-чудесно е с деца. Някак недовършен и непълен се мотаеш и си мислиш колко би било хубаво да сте заедно. Свободно ти е, но всъщност свободата е да си завършен. А без тях не си.
  • Опитвате се да избягате от дъждовния облак, удрят те капки като пирони по каската, на светофара две руси момиченца ти махат от някаква кола. Сюрреалистично и никак даже.
  • Ако някой ви понася в кривите моменти, значи много ви обича. Защото моментите може да са много криви.  И много чести.
  • Рождените дни се превръщат в благодарност. За това което имаш и за това което си. Примерно.

И така.

/0 Коментари/by