Ако някой сега ме попита кое място олицетворява София в най-пълния смисъл, ще ми изникне точно този парк.
Публикации
Преди 8 години на това място имаше само трева.
Съседът Петьо започна лека-полека да прави малка цветна градина, ей така, по собствено желание и инициатива. Петьо е приятен и добре изглеждащ семеен мъж около 45. Сам ги купуваше, засаждаше, подрязваше, тореше, зазимяваше, поливаше. Всяка вечер след работа, без изключение.
Започнаха да ги крадат. Той бавно и търпеливо ги възстановяваше, докато не му писна и закачи надпис, който гласеше нещо от сорта на: „Моля ви, не крадете цветята, вложил съм време, пари и труд, уважавайте усилията на другите.“ А някой беше добавил с химикалка „ходи си на село като искаш градина“. Петьо не се отказа и продължи, скромно и нанатрапчиво, без да се тупа в гърдите и да търси одобрение. Засади ириси, зюмбюли, лалета, кремове, нарциси, зюмбюли, магнолия и какво ли още не. От ранна пролет до късна есен все нещо отпред цъфти.
Наблегна и на розите – всякакви видове, сортове и нюанси. Тези цветя са прекрасни, но се отглеждат трудно, изискват постоянна грижа, а и са скъпо хоби. Петьо монтира капкова напоителна система, отново по собствено желание и за собствена сметка.
Този юни пред входа избухна невероятно красива експлозия от цветове и ухания, буквално те зашеметява аромат отвсякъде, все едно си полял тротоара с разкошен парфюм. Всички ахват при вида им.
Ура за Петьо. Такива хора отново стабилизират вярата, че нещо все пак тук може да мръдне. Ако всеки си облагородява градинката – и буквално, и преносно.
*Снимките са от фотоисторията за Рин и Хика, публикувана в Parentland.bg
С Ирена се срещнахме в най-дъждовния ден на януари – сив, мокър и кален до ушите. Трябваше ми цветно място за баланс, Кафе Мания се оказа точно такова. Намира се в Бизнес център „Хемус“ и приятно наблюдава жужащото кръстовище, на фона на тиха музика. Живея в района и такъв тип заведение определено липсваше, тези в CCS не ги броя, получавам уртикария от огромни, топли, светли и шумни пространства, наречени мол.
В Kafe Mania се предлагат предимно кафе капсули от различи водещи марки (Julius Meinl, Cafe Richard, Nespresso, др), както и кафето на Дъбов (в отделни специални машини), чайове (също на капсули), кафе машини, аксесоари, сервизи, дегустационни чаши (стъклени, със столче♥) и какво ли още не.
Момичетата на бара могат да ви разкажат кой сорт с какво се отличава, да ви опишат вкуса и технологията и, разбира се, да ви го приготвят по всички правила. За мен лично беше новост, че оригиналните капсули се правят от алуминий и след употребата си по предназначение могат да се превърнат в бижута или различни аксесоари, заради подлежащия на оформяне материал и красивите цветове (изглеждат досущ като кутия с бонбони).
Капсулите всъщност са чист, бърз и точно дозиран начин да получите хубаво и качествено кафе, без да изпадате в безкрайно дълги и сложни ритуали. Аз съм от онези лаици, които консумират, но не разбират особено от материята; за хора, които са по-наясно, мястото би било още по-интригуващо.
Ирена ми разказа, че работят от няколко месеца и тепърва им предстоят дегустации и различни тематични събития, локацията и пространството правят мястото много подходящо.
Кафе Мания има и онлайн магазин, където всичко е обяснено подробно и ясно – аромати, вкусове, произход, рецепти, съвместимост с различните машини, предназначение. Ако пък нещо ви интересува допълнително, винаги има любезни мили хора, които ще се отзоват.
Тъй като в България кафенета и барове в чист вид (само напитки) трудно прокарват философията си, в Кафе Мания ще се предлагат и различни видове малки снаксове и закуски.
Докато опитвахме различни сортове кафе и разглеждахме красиви чаши Ирена отговори на няколко кратки въпроса:
Кафето в една дума: удоволствие
Цветът на кафето: натурален
Би заместила кафето само с: не се сещам
Колко пъти на ден: веднъж, вкусно приготвено и споделено с любим човек
Идеалната чаша за кафе: двустенна стъклена, за да му се наслаждавам и визуално
Къде си пила най-хубавото кафе: у дома
Кафе сам или в компания: в компания, разбира се
Как го приготвяш у дома: вкъщи имам Chemex, който използвам през уикенда с най-голямо удоволствие, иначе през седмица с Nespresso кафемашина
Какво ще открият хората тук: висока класа аромат, свобода да дегустираш и 100% удоволствие
*Материалът е осъществен със съдействието на Кафе Мания
Като оставим настрана нешкаробевските спортни достижения и амбициозните майки, които си проправят със зъби и нокти път в съблекалните, художествената гимнастика е приятен момичешки спорт, който, освен че оформя чудесно тяло, стойка, чувство за ритъм и координация, създава дисциплина, отборен дух и усещане за принадлежност. М. тръгна по собствено желание преди година, имаше моменти, в които се колебаеше, доскучаваше ѝ, или ѝ се струваше прекалено трудно. Оставихме на нея решението дали да продължи – 3 пъти в седмицата по 3 часа е една значителна порция време, за която човек би трябвало да има самостоятелна позиция, дори да е на 5-6-7 години.
Отклонихме любезно поканата за тренировки и през лятната ваканция поради отсъствие, а и всяко занимание би трябвало да е дозирано здравословно. Като цяло, стараем се да не се намесваме в избора на спорт/хоби, така направихме с йогата, балета, таекуондото, народните и латино танците, които пробва в детската градина, и поради различни причини сама реши да преустанови. Не знам дали е правилно да сме дотолкова демократични и непоследователни, но наблюдавайки какво се случва с прекалено амбициозните родители и милите им деца, някак ми олеква. По тази тема мисля да пиша отделно, защото има наистина епични сцени, достойни за екранизация.
Отклонихме любезно поканата за тренировки и през лятната ваканция поради отсъствие, а и всяко занимание би трябвало да е дозирано здравословно. Като цяло, стараем се да не се намесваме в избора на спорт/хоби, така направихме с йогата, балета, таекуондото, народните и латино танците, които пробва в детската градина, и поради различни причини сама реши да преустанови. Не знам дали е правилно да сме дотолкова демократични и непоследователни, но наблюдавайки какво се случва с прекалено амбициозните родители и милите им деца, някак ми олеква. По тази тема мисля да пиша отделно, защото има наистина епични сцени, достойни за екранизация.
Всяка Коледа и в края на учебната годин клубът организира тържества-концерти. Наистина мили мероприятия – горди родители и треньори се смесват с деца в цветни трика, които крещят, смеят се истерично и треперят от вълнение. Раздават им грамоти, медали за участие и подаръци, карат ги да се чувстват значими и заслужили. Малки стройни дами в сложни съчетания и съвсем невръстни, 3-4 годишни, които общо-взето не знаят къде се намират, но са доволни, че са там. Най-хубавото от всичко е, че по-големите момичета са оформили красиви приятелства и железни навици, подкрепят се, мотивират се една друга, аплодират чуждите успехи и се прегръщат окуражително, ако някоя от тях допусне грешка – все неща, които биха им свършили работа и извън залата.
„И да изпереш трикото на ръка с хладка вода. На ръ-ка! Така каза госпожата.“
„И да изпереш трикото на ръка с хладка вода. На ръ-ка! Така каза госпожата.“
*Снимките са от тържеството през май, а видео от коледното съчетание на родителите може да бъде видяно тук.
Сама реши да ходи. После имаше намерение да се отказва. Правели едно и също, скучно й било. Помолих я да си помисли и да ни каже. „Оставам“, дойде и промърмори. Не бях стъпвала в залата. Не защото не ме интересува, просто това си беше нейна територия. Понякога разказваше, по-често не, аз и не разпитвах. Всеки път, когато ставаше въпрос за „художествената“, очите й грейваха.
Снимах ги през един от дългите почивни уикенди. Само 4 деца. Великолепно късно слънце като прожектор. Седях си в единия ъгъл и не смеех да гъкна. Съсредоточени, вглъбени, мотивирани и сериозни малки същества, обсебени от това, което правят. Космическа концентрация на любов и светлина. Крачета по чорапи и скърцащ дъсчен под. На 6 години светът едва започва. Чак ти се иска да си на тяхно място…
Снимах ги през един от дългите почивни уикенди. Само 4 деца. Великолепно късно слънце като прожектор. Седях си в единия ъгъл и не смеех да гъкна. Съсредоточени, вглъбени, мотивирани и сериозни малки същества, обсебени от това, което правят. Космическа концентрация на любов и светлина. Крачета по чорапи и скърцащ дъсчен под. На 6 години светът едва започва. Чак ти се иска да си на тяхно място…
Снимките са правени в Клуб пи художествена гимнастика Левски-Триадица
Меги е моя приятелка и съученичка от по-късен випуск в Испанската гимназия и Испанска филология в СУ. Работи в Институт Сервантес и най-логичната локация за снимки беше именно там. Изключително лъчезарна, положителна, усмихната и енергична – това място й пасва идеално!
Локация: Instituto Cervantes Sofia
Ако имате желание да подкрепите Институт Сервантес в обществената дискусия за неговата съдба, можете да го направите тук.
Един чудесен съботен следобед с Ради – толкова нежна, крехка, усмихната и естествена, в най-красивия период.
Времето, макар и малко мрачно, беше с нас. Катерихме се, прескачахме огради, деца ни питаха по колко са балоните, които за малко да излетят безвъзвратно.
Сладките са джинджифилови – специален подарък от Ради за Мартина (великолепни!). Аз пък й подарих тези снимки за спомен.
