Понеже този блог след месец навършва 5 години, понеже най-споделяната и четена публикация е на тема деца и понеже те са едни великолепни, мъдри и безкрайно интересни същества, реших да ви попитам кое е най-странното, което децата правят. Вашите собствени или чужди, няма значение. От собствен опит, или по наблюдения. Може да е навик, качество, действие, фобия, игра, умение, говор, изказване, занимание, каквото се сетите. Не най-сладкото, умното, милото, трогателното, изобретателното нещо, а най-странното, причудливо, загадъчно и неразбираемо. Изпращайте ми отговорите (заедно с възрастта на децата) на mymartinia@gmail.com или в лични съобщения на страницата на блога. Молбата ми е да се ограничите до 1-2 изречения. След месец ще събера всички странности в обща публикация.
Публикации
Децата на 6 са странна смесица от малък и голям човек. На моменти имате чувството, че детето ви е две в едно. Обикновено не без резон. Рязко се сменят настроения, крайното спокойствие минава в крясъци и подскоци, апатията във внезапна енергия. Понякога се събуждат необяснимо кисели и точно след 3 секунди ви прегръщат и мъркат с усмивка. Понякога се случва и обратното, трябва да сте подготвени за всичко.
Те могат да се грижат за бебето, докато отскочите до магазина. Могат и да го подхвърлят почти във въздуха на фона на Gummy bear. Или да го вържат с кучешка каишка и да го разхождат из хола. Въпрос на преценка.
Розовите пухчета и дрехи почти изцяло са отстъпили на по-изчистени, дори рокерски, или поне такива с по-нормални картинки. Алелуя!
Шестгодишните (момичета) вече се фръцкат. И то съвсем не по бебешки. Случва се рядко, но все пак… Иска ви се, или не, факт е, просто го приемете.
Говорите си с тях като с големи хора. Понякога, обикновено когато изпадате в крайно умиление, ви правят забележка, че много се лигавите. (!)
Шестгодишните са много мотивирани и последователни, ако наистина харесват нещо. Обичат похвалите и потупванията по рамото. Наградите също. Чувствителни са, ако ги критикувате, но вече проумяват защо го правите и си взимат бележка.
Щом стане въпрос за филми, искат „страшни, на ужасите, ако може“. Когато им обясните най-общо сюжета, бързо се отказват и се връщат към Спондж Боб, Лабиринт или Някакви Принцеси. Важното е да има пуканки.
Искат да са все по-самостоятелни, поне привидно. Понякога се срамуват да ви хванат за ръка, защото било за бебета или влюбени. Друг път си слагат биберон и ви молят да ги храните. Странни хора са, да.
Шестгодишните могат да си поръчват сами, да сервират вечер масата, да пазаруват без вашето присъствие. Естествено, само когато са в настроение или нямат друга по-важна работа.
Шестгодишните рисуват. Постоянно и навсякъде. Дори за разходка до близкия парк мъкнат тефтери, скицници, несесери и всякакви принадлежности от крайна необходимост. Правят картички за всички празници и учат малкото дете как да държи молив.
Те знаят някои основни положения. Казват: „Прочети ми приказка, САМО ако не си много уморена.“ Купи ми еди какво си, САМО ако имаш достатъчно пари“, „Поръчай ми това, САМО ако не е прекалено късно“. Превърнали са се от вечно мрънкащи същества в едни малко по-съобразителни същества. Не винаги, но все по-често.
Шестгодишните имат мнение, което не може да бъде оборено и вкус, който не бива да бъде оспорван. Точка.
Притежават някои необясними страхове. Например от копчета. Жилетките и ризите са табу „Защото имат неприятни копчета, от които ме е страх. “ (?!)
Шестгодишните са напълно наясно с много неща. С повече, отколкото би ви се искало.
Често използват изречението „Отново се оказах права, мамо.“ За ваш ужас е напълно вярно.
Децата на 6 вече оправят багажа си. Избират дрехите, обувките и играчките, прибират всичко в куфара и раницата и най-важното – носят ги сами! За вас остава само да се намесите, ако тръгнат да влачат 15 килограма книги или летни рокли в края на октомври.
Шестгодишните имат спомени и сантименти, не са забравили „Онзи път, когато…“ и често казват „А помниш ли, мамо…“. Едни малки хора с история зад гърба си.
Шестгодишните задават все по-сложни въпроси. И държат да получат отговор.
Ако подходите по правилния за момента начин, можете успешно да ги убедите, че е крайно време да си оправят стаята. Заплахата „Ще изхвърля всичко“ и „Ще завъдиш мишки“ отдавна не работят, има нужда от реални и логични аргументи.
На ръба сте да им разкриете истината за Дядо Коледа. И точно тогава се сещате, че те най-вероятно отдавна я знаят.
Шестгодишните обожават да ходят по музеи, театри, църкви и изобщо всякакви големи интересни места. За съжаление, в това число и молове.
Важно! Дори шестгодишното да е по-голямото дете, то не е „ДЕГЛЕДАЧКА“ и не бива да го товарите със свръх отговорности, нетипични за възрастта му. Колкото и да ви се иска обратното. На самото шестгодишно ще му писне и ще ви направи забележка.
Шестгодишните си лягат все по-късно. Продължавате да търсите ефикасни методи срещу този навик, все по-неуспешно.
Шестгодишните са страхотни помощници, верни приятели и забавна компания. И го знаят много добре.
През изминалия уикенд бях набрала инерция и успях да направя и четвъртата книжка, най-любимата досега.
Отговарям тук на някои въпроси, които получих по темата:
– Защо книжките са само 4? – Не носим навсякъде куклата, не снимам навсякъде, където ходим. Действам по вдъхновение, не по план.
– На каква програма са правени книжките? – Adobe InDesign CS4 (с изключение на първата, която дори не помня как съм съшила:-). Платформата, на която се качват е www.issuu.com (с безплатен за ползване базов план).
– Правя ли такива книжки по поръчка? – Не. Това са просто лични семейни спомени.
– Дали предварително планирам какво да снимам? – Не. Сглобявам книжките според това с какви кадри разполагам. Не режисирам и не подготвям сюжети.
– Може ли да ползвам еди коя си снимка от книжката за еди какво си? – Ми, не. Никога не съм слагала воден знак или лого на снимките си, не смятам и да го правя. Не преигравам и по темата с авторските права. Длъжна съм да отбележа обаче, че правата за някои от кадрите принадлежат на сайтове за сток фотография и нерегулираното им ползване е да кажем … непрепоръчително.
– Ще има ли още книжки? – Най-вероятно да. Не знам. 🙂
– Как да си направя подобна? – Дори да не е сглобена под формата на виртуална книга и без специални програми, можете да си извадите любими снимки и да ги подредите в голям албум с бели страници, които да надпишете на ръка. Даже би станала още по-автентична и оригинална.
Книжките:
Мара и Мартина – морско приключение
Мара и Мартина – френско приключение
Мара и Мартина – на острова
Мара и Мартина – на село
Почти година по-късно, най-накрая сглобих третата книжка от поредицата. В issuu съм пропуснала една страница, шрифтът е доста дребен, бях забравила как се работи в InDesign, омотах се в купища pdf-и и по погрешка изтрих френския епизод, но това са подробности.
Мартина е щастлива:-)
Книжката в issuu: Mara&Martina – the island
Ако сте си представяли, че на 5 ще отглеждате все още невръстно дете, което нищо не разбира и е лишено от собствено мнение, били сте доста заблудени. Петгодишните, по всичко личи, се намират в поредната революционна фаза и е наистина предизвикателство да се комуникира адекватно с тях. Но и крайно забавно и любопитно.
Петгодишните обичат да въртят очи и да казват с отегчение „Ох, мамооооо“, един вид „Абе остави ме на мира, всичко ми е ясно, кво ме занимаваш.“
Те никога не са уморени. Дори когато заспиват прави.
Петгодишните вече имат свои понятия и представи за морал, ценности, принципи, справедливост. Естествено, не ги наричат така, но вече са ги формирали в главите си. Примерно в момент, когато не им обръщате внимание, ви застрелват с въпроса: „Мамо, работата ли е по-важна или децата ти, а?“. Интересни са им категориите богат/беден, лош/добър, правилен/неправилен, полезен/вреден, една малка ценностна система се изгражда отсега и е наистина много важно да се поставят стройни основи. Невинаги обаче е лесно.
Петгодишните обичат да отговарят, да апострофират, да ви хващат натясно. Секунда невнимание и после ви затрупват с камара въпроси и поне едно обвинение. Държат последната реплика да е тяхна, доста изнервящо и каляващо търпението. Ако пък не си спазите някое обещание – о, майн гот, ще ви го натякват с месеци!
Петгодишните избистрят лека-полека понятието си за естетика. Блестящото и лъскавото губят силата си и се ограничават само до аксесоарите. Когато опитате да ги облечете с нещо ексцентрично, нетипично или не съвсем по мярка, ви поглеждат с възмущение: „Ама с това ще изглеждам смешно!“. И нищо не може да ги убеди в обратното.
Петгодишните са изключително социални и общителни, заговарят всички, могат да поддържат що-годе смислено-последователен разговор. Не се срамуват, чувстват се големи и разумни. Едно приятелче на Мартина от детската всеки път се чуди как да ме заговори и винаги започва с: „Ъъъъ, ти ли си на Мартина майка й?“. Проверява ме един вид, с парола.
Петгодишните говорят като големи: „Оф, голяма драма днес в детската с едни стикери…“, „Леле Боже, какво направих…“, „Ей, хора, идвайте насам!“ и разни други фрази, които понякога звучат комично. Ако се случи да объркат някоя дума, категорично отказват, че грешката е в тях. Нищо не може да ги накара примерно да разберат, че се казва *англиЙски*, а не *англиНски*. Но веднага си спомняте как сте пяли *Момино ДУПЕнджерче* вместо *Моминото пенджерче* и се отказвате да спорите.
Петгодишните вече могат много неща – да си приготвят закуска, да обгрижват бебета, да ви помагат в домакинството. Е, не въртят палачинки и не сменят памперси, но пък си правят овесени ядки с мляко, украсяват сладки, подават биберони и завиват по-малките. Мечтаете си за деня, в който ще ги пращате до магазина и ще ги карате да чистят.
Петгодишните много се стараят да ви се харесат. Е, само когато са в настроение, но и това е нещо. Питат през 5 минути „А сега слушам ли?“, “ А днес слушах ли?“, „Баба и дядо казаха ли ти колко съм слушала?“. Подозирам, че понятието *слушам* в техния речник означава да се подчиняват на глупави и ненужни заповеди, но хей, това само преди година беше не-по-сти-жи-мо!
Петгодишните имат вкус за приятели, забавления, хобита, места, дори ресторанти. Помнят нещата, които са им харесали и хората, които са ги впечатлили.
Петгодишните вече умеят да си избират „умни“ подаръци, такива, от които могат да научат нещо. Когато взимат йога карти вместо кукла, се надуват от гордост поне седмица.
Петгодишните вече умеят да си избират „умни“ подаръци, такива, от които могат да научат нещо. Когато взимат йога карти вместо кукла, се надуват от гордост поне седмица.
Петгодишните мечтаят да имат свои деца. Както сменяте памперс или къпете бебето, ви поглеждат с един замечтан, унесен поглед: „Еееех, мамо, кога и аз ще имам свои деца, толкова е хубаво…“
Петгодишните умеят да разпознават неадекватните въпроси. „Имаш ли си гадже в детската?“ (?!?) „Е, какво гадже, много съм малка още!“. Това не им пречи обаче на следващия ден да ви заявят: „Не, няма да се женя за Т., разделихме се.“ (?!?!!!!)
Петгодишните вече се считат за големи, понятията им за възраст и години, под и над обаче, са доста хаотични. Когато обявят “ Филмът не се препоръчва за деца под 16 години“ въздъхват с облекчение „О, добре, че не съм на 16, ще мога да гледам.“
Петгодишните много внимават да не ви обидят. Не за друго, искат да си спестят цупене, сърдене и санкции. Когато искат да ви кажат, че сте досадни, действат така: „Знаеш ли, че имам една измислена майка? – ?!? – Ами такава, която съм си измислила аз, много е досадна, повтаря ми едно нещо по 100 пъти.“ Е, как да се сърдите, изобщо не става въпрос за вас.
Сигурен начин да накарате едно петгодишно да свърши нещо е да му кажете … да не го прави. Само за да е опозиция, се впуска в действие. Друг метод е да го въвлечете в мисия, приключение или в нещо от глобално вселенско значение. Стягат се и могат да направят чудеса.
Петгодишните се мотаят изключително много, най-елементарното действие се проточва с часове.
Петгодишните повече от всякога се вълнуват от смяна на обстановката, пътувания, излизания, срещи с хора, мероприятия. Важно им е да се допитвате до тях: какво да вечеряме, къде да прекараме уикенда, кой филм да гледаме, къде да се разходим – чувстват се значими и безкрайно полезни.
Петгодишните са прекрасни каки и батковци. Вече по-разумни, мислещи и отговорни, могат да се превърнат в дясната ви ръка. Когато ги похвалите и им благодарите за помощта, летят на седмото небе от щастие. Да им гласувате доверие за тях е висша форма на комплимент.
Петгодишните са отличен коректив, на моменти са толкова мъдри и точни, че просто няма какво да добавите. Учат ви тактично как да се справяте с мисията да бъдете родители, показват ви къде бъркате. От вас се иска само да четете знаците.
Тази къща за кукли сглобихме още февруари. По време на две принудителни седмици вкъщи заради варицела.
Започнахме с няколко дребни неща – тук и тук След умуване дали да я направим от дърво, картон или разни други материали, се спряхме на малки кашончета – лесни за обработка/пробиване/рязане и … изхвърляне. Първоначалните ми планове за монохромна дзен къща срещнаха отпор и резултатът се получи доста шарен, с един куп вещи вътре. Нормално, господарката все пак е на 4 и има различен от моя вкус. Някои неща останаха недовършени (трапезарията и стаята за игра), но и така къщата е доста функционална за една група Лалалупси. Когато на Мартина й омръзне, ще я изпразним и изпратим на боклука. Повечето материали са подръчни, рециклирани или отпадъци, някои набавихме от магазините за крафт материали, всичко е лепено с горещ силикон или инстантно лепило. Сега като я гледам, се чудя как изобщо съм имала търпение. Изработихме я заедно, което е най-ценното в случая. Малко крива, недодялана, с много недостатъци, но наша си.
Не се опитвайте като мен да боядисвате с латекс вътрешността, картонът не е достатъчно плътен и се изкривява.
Размерите на кашоните са колкото кутия за обувки.
Помежду си са съединени с С200. Докато прилепнат един към друг, закрепете ги с по няколко щипки.
Малките хлебчета са направени от солено тесто, по-долу има видео с подробни инструкции.
Основните материали са бамбукови пръчки от рогозки за маса, филц, парчета тапети, картон, плат, коркови тапи, капачки и всякакви други непотребни боклуци.
Не се опитвайте като мен да боядисвате с латекс вътрешността, картонът не е достатъчно плътен и се изкривява.
Размерите на кашоните са колкото кутия за обувки.
Помежду си са съединени с С200. Докато прилепнат един към друг, закрепете ги с по няколко щипки.
Малките хлебчета са направени от солено тесто, по-долу има видео с подробни инструкции.
Основните материали са бамбукови пръчки от рогозки за маса, филц, парчета тапети, картон, плат, коркови тапи, капачки и всякакви други непотребни боклуци.
Подробно видео за хлебчетата тук
Четиригодишните са приключили с фазата „Защо?“ и вече знаят много. Пардон, те знаят всичко. Никакви доводи не са способни да ги убедят в обратното. Откажете се от аргументирани обяснения преди да са ви скъсали нервите.
Четиригодишните искат да взимат радикални самостоятелни решения. „От утре можеш ли да ме отпишеш от детска? Нещо ми омръзна.“, „Искам да ми смените името. Мартина вече не ми харесва. Може да се казвам Ана. А най-добре Хана Монтана“, „Може ли да отидем да живеем в Африка? Там ходят боси и е по-удобно“, „Искаш ли вече аз да съм ти майка и да ти казвам какво да правиш?“.
В разговор с четиригодишни най-полезната реплика е „Да, добре.“ При използване на „няма“, „не може“, „в никакъв случай“ следват … драми.
Четиригодишните (момичета) признават нещо за красиво само ако е блестящо. Независимо дали става дума за рокля, обувки, острилка за моливи или корица на книга – колкото по-блестящо, толкова по-добре. Всичко друго е компромис, голям.
Ако предоставите избор за облекло на четиригодишно (момиче), отговорът ще е: рокля, рокля или … може някоя рокля. Желателно с презрамки, сатен, пайети, цветя, непременно дълга и евентуално розова.
Четиригодишните често сменят своето амплоа – от принцеса и фея, през нинджа, тигър и войник, до Спондж Боб, джудже и малко коте. Бъдете подготвени за изненади.
Четиригодишните вече могат да ви придружават на всякакъв тип мероприятия. Освен че леко ще ви изнервят, има опасност да заспят по средата и със сигурност ще са гладни там, където няма храна. Иначе са достойна компания и се вълнуват искрено.
Четиригодишните попиват всичко, което чуват вкъщи. Използват вашите „Това е и точка по въпроса“, „Не желая да обсъждам повече“, „Престани, дразниш ме“, „Хайде ако обичаш…“, „Не ме закачайте известно време“, „Абе яяяя, моля ти се“. Опитвате се да внимавате какво говорите, но не винаги ви се получава.
Четиригодишните говорят правилно, с малки изключения. Когато допуснат грешка, започват да се смеят смутено и да се удрят по челото „Ох, как обърках!“. В един момент започват да поправят вас. Което вече е малко досадно.
Четиригодишните имат ясна представа как искат да изглеждат. Ако се опитате да им пробутате някакъв стайлинг или аксесоар, трябва да преговаряте, да обяснявате защо и в краен случай да обещавате награди. Крайните случаи са чести. Например, когато четиригодишните искат да отидат на детска градина с фламенко рокля и корона, или на гости по пижама, или на 10 градуса по презрамки. Най-често сте доволни, че изобщо са облечени с … нещо.
Четиригодишните (момичета) носят чанта. Винаги. Различни размери, видове и модели – на гърба, през рамо, в ръка, на врата. В нея обикновено съхраняват най-необходимите неща – пари, червило, тик-так, 1-2 телефона, карта за фитнес (!), рисунка от детската градина, полу хербаризирани жълтурчета, носни кърпички, малки пластмасови фигурки. Чантата е изключително важна за цялостното поведение, без нея възникват проблеми.
Четиригодишните заговарят непознати, сядат на масата им, правят им смешки и …споделят доста лични неща от семейния ви живот. От най-безобидните до такива, които по принцип не би трябвало да бъдат споделяни. После да не се чудите на изумените погледи.
Настроенията на четиригодишните се колебаят между „Няма пък да правя каквото искаш, да знаеш!“ до „На вашите услуги, мадам“. За вас остава само да се нагаждате.
Четиригодишните все по-често показват, че не ви принадлежат. Ако сте мислели обратното – голяма грешка.
Колкото и да ви нервират вашите четиригодишни, бързо им прощавате и лесно ви минава. Защото знаете, че 4 ще трае кратко и нямате никакво време за губене…
Архитектурен обект „Къща за кукли“ напредва. Този тип игра се оказа толкова необятен и вдъхновяващ, само ако напишете *dollhouse* в google или pinterest, ще се убедите в това.
В Лион се намира един любим мой музей на киното, който в едната си част представя свръх миниатюрни копия на различни помещения – вход, стълбище, пералня, библиотека♥, бакалия, т.н Всеки път, когато го разглеждам, ми идва да събера 1-2 куфара колкото нокът и автоматично да се пренеса.
Нашите възможности и умения са далеч по-скромни, но лека-полека събираме инвентар. Ето част от новите попълнения:
Легло от долната част на картонена кутия, филц, пълнеж за възглавници и текстилна лента. От тук: http://www.youtube.com/watch?v=z-PN4E7cukg
Различни възглавници
Кофа, саксия и буркан за провизии от „Слънчоглед“. Саксията напълнихме с пластилин, забучихме й растение, покрихме с жито и безцветен лак за нокти. „Също като камъни!“ – отбеляза Мартина.
Маса от картонен цилиндър, картон, скоч, с плот от коркова поставка за чаши. Сюжетът не е много възпитателен, но с това разполагахме. От тук: http://www.youtube.com/watch?v=ccP-LwjDyeQ
Имаме и покривка. Остатъци от рожден ден също.
Библиотека от капака на кутията-легло. Тотален рециклаж, рискуваме да се затрупаме с отпадъци.
И книги от дебел картон и изрезки от списания. „Отварят ли се?“ – попита Мартина малко нахално. Не, за украса са.
