Публикации

Матеа е от онези деца, които се спускат към всяко животно, независимо от вида му – крава, гъсеница, бездомно куче, пиле, пони, овца, коза, щраус, беше готова дори да се порадва на една отдавна прегазена на шосето змия.

Безстрашна и умилена, дори насреща да не са от най-сладките и безопасни екземпляри. Но те всички сякаш усещат добрите ѝ намерения и винаги са приятелски настроени, търпеливи и гальовни.

Не знам кое я направи такава любителка на животните – това, че ние ги обичаме безкрайно, летата на село или нейният характер, но да я наблюдава човек как общува с тях и им говори е истинско удоволствие. През топлите месеци возеше в камионче божи кравички из двора на детската градина, а на селския пазар остана истински разочарована, че не можем да вземем малкото жълто пате под мишница и да си го гледаме на поляната. Появата на Ерик за нея беше истински триумф на любовта ѝ към всичко с уши, лапи, човка или опашка, а сега са първи приятели, разбира се, със свои собствени тайни ритуали и разговори.

Когато получихме тази ферма на Lego Duplo, тя изпадна в истински екстаз, че може да аранжира, размества и да поставя в роля всеки от героите. Плевня с макара, къща с балкон (и вана!), куп животни на двора, даже трактор и вила за сено – истинска петгодишна фермерка! Конструкторът е лесен за редене от деца на нейната възраст, а и от по-малки, няма нужда от помощта на кака си, може да се справи съвсем сама. Докато разказваше измислената история си преговорихме кое животно за какво се отглежда, с какво помага и защо го харесваме – толкова важно за децата – да знаят откъде идват продуктите и колко труд се полага за всяко нещо.

Ето и накратко историята на фермата на Матеа: „Имало едно време едни овци, и една крава, и една кокошка, и едно еленче (?!). Животните се наричали Ема, Йол, Нана и Лиза. Те са били много, много послушни. Те помагали на мъжа, готвили са, помагали са си един за друг, подреждали, правили каквото им кажат. Животните живеели в една градина. Жената се казвала Тина, мъжът Кевин, те са се омъжили. Ферми има на едно село, на което е къщата. Мъжът и жената помагали на животните – ако нещо не могат да се справят, ако са наранени… Всички били много сладки и много послушни. Имало и едни магаренца, които искали мляко, но не можели да пият от на кравата млякото, защото те не са крава, а те са магарета. Те са влезли в една къща, кокошката си е стояла там и си е спала. Приятни сънове! Нека бъдем добри! Приятно изкарване!“ (последното е микс от тържеството в детската градина, хаха)

А напролет тази лего ферма ще се превърне в подобна, но съвсем истинска – ако не в собствения ни двор, можем да видим всички герои в съседите или на паша край реката. Е, не знам дали ще открием магаренцата и Кевин, но и без тях става 🙂

*Публикацията е в партньорство с LEGO DUPLO.

Пиратска схватка е първата джобна настолна игра от  Пурко (издават любимите Мумини и Ана Ана), която с удоволствие разучихме и пробвахме с момичетата.

Идеята: по-малките деца (4-5) да добият представа за смятането, да свикнат чрез игра да събират и изваждат, а по-големите (6-7) да се упражняват в прости математически действия и логическо мислене.

Сюжетът: пирати, съкровище, морско чудовище, таен ключ, призраци – както си трябва в една истинска пиратска история

Елементите: възможност за 3 игри с различна трудност; жетони, карти, основно поле, жокери, аватари

Като цяло играта е подходяща за по-малките, но пък по-големите могат да помагат и насочват, което ги кара да се чувстват супер горди и доволни. Малко изпитахме затруднения с разчитането на правилата, но след първата игра ни се изясниха. Има освен инструкции, и видео, което разказва за основните елементи и същността. Кутията е малка, компактна и удобна за носене, играли сме освен вкъщи, и във влака, в парка, на маса в ресторант. Всичко се прибира лесно и не заема място.

Някои от условията много се забавлявахме – „имитирай животно“ и „който има най-къса коса, тегли две карти“. На Матеа много ѝ харесва, че може да участва като самостоятелен играч, което е важно за по-малките деца в семейството – да бъдат пълноправни и пълноценни във всяко едно общо занимание.

И за финал – един уж страшен пират 🙂

Автор и илюстратор на Пиратска схватка е Десислава Йорданова, а играта може да се закупи от сайта на издателството=>

*Публикацията е в партньорство с издателство ПУРКО.

 

 

Да си разказвате приказки на масата, при това измислени от самите вас и всеки път различни – един истински семеен тиймбилдинг.

Новите карти на Red Paper Plane са чудесен начин да прекарате няколко часа без телефони, телевизори и всякакви електронни устройства, развивайки въображението освен на децата си, и вашето собствено. Последното е особено важно, за да излезете от рутината на ежедневните си дейности и малко да проветрите мисълта си. Тествахме, работи.

Картите са илюстрирани са от трима български художници, опаковани са в удобни кутии с магнит и могат да бъдат страхотно забавление за всяка възраст, да кажем над 3 г. Освен за ваша употреба, са и оригинален вариант и за подарък, включително и корпоративен. „Историите придобиват друг характер, когато са само сред възрастни“ – както с намигване каза Цвети, създател на Red Paper Plane.

Една от нашите истории завърши как японецът Квазимото Гучи и индианецът Бърза Дребна Стъпка прибраха при себе си елегантна дама от Париж, която да им прави френски макарони и да им шие костюми за пролетните партита. Обратите са неочаквани, героите непредвидими, а историите безброй. Падна голям смях, продължаваме в същия дух.

*Картите ни бяха предоставени от Red Paper Plane. Сериите карти са в ограничено количество и с предварителна продажба до 20 ноември (неделя), могат да бъдат поръчани тук=>

 

 

Къща за кукли

Тази къща за кукли сглобихме още февруари. По време на две принудителни седмици вкъщи заради варицела.

Започнахме с няколко дребни неща – тук и тук След умуване дали да я направим от дърво, картон или разни други материали, се спряхме на малки кашончета – лесни за обработка/пробиване/рязане и … изхвърляне. Първоначалните ми планове за монохромна дзен къща срещнаха отпор и резултатът се получи доста шарен, с един куп вещи вътре. Нормално, господарката все пак е на 4 и има различен от моя вкус. Някои неща останаха недовършени (трапезарията и стаята за игра), но и така къщата е доста функционална за една група Лалалупси. Когато на Мартина й омръзне, ще я изпразним и изпратим на боклука. Повечето материали са подръчни, рециклирани или отпадъци, някои набавихме от магазините за крафт материали,  всичко е лепено с горещ силикон или инстантно лепило. Сега като я гледам, се чудя как изобщо съм имала търпение. Изработихме я заедно, което е най-ценното в случая. Малко крива, недодялана, с много недостатъци, но наша си.

Не се опитвайте като мен да боядисвате с латекс вътрешността, картонът не е достатъчно плътен и се изкривява.
Размерите на кашоните са колкото кутия за обувки.
Помежду си са съединени с С200. Докато прилепнат един към друг, закрепете ги с по няколко щипки.
Малките хлебчета са направени от солено тесто, по-долу има видео с подробни инструкции.
Основните материали са бамбукови пръчки от рогозки за маса, филц, парчета тапети, картон, плат, коркови тапи, капачки и всякакви други непотребни боклуци.
Подробно видео за хлебчетата тук
Мини обавеждане

Архитектурен обект „Къща за кукли“ напредва. Този тип игра се оказа толкова необятен и вдъхновяващ, само ако напишете *dollhouse* в google или pinterest, ще се убедите в това.

В Лион се намира един любим мой музей на киното, който в едната си част представя свръх миниатюрни копия на различни помещения – вход, стълбище, пералня, библиотека♥, бакалия, т.н Всеки път, когато го разглеждам, ми идва да събера 1-2 куфара колкото нокът и  автоматично да се пренеса.

Нашите възможности и умения са далеч по-скромни, но лека-полека събираме инвентар. Ето част от новите попълнения:

 Легло от долната част на картонена кутия, филц, пълнеж за възглавници и текстилна лента. От тук: http://www.youtube.com/watch?v=z-PN4E7cukg

Различни възглавници

Кофа, саксия и буркан за провизии от „Слънчоглед“. Саксията напълнихме с пластилин, забучихме й растение, покрихме с жито и  безцветен лак за нокти. „Също като камъни!“ –  отбеляза Мартина.

 Маса от картонен цилиндър, картон, скоч, с плот от коркова поставка за чаши. Сюжетът не е много възпитателен, но с това разполагахме. От тук: http://www.youtube.com/watch?v=ccP-LwjDyeQ

Имаме и покривка. Остатъци от рожден ден също.

Библиотека от капака на кутията-легло. Тотален рециклаж, рискуваме да се затрупаме с отпадъци.

И книги от дебел картон и изрезки от списания. „Отварят ли се?“ – попита Мартина малко нахално. Не, за украса са. 

Нито съм от най-търпеливите, нито от най-последователните. Пипкавите и изискващи прецизност неща ме изнервят, правя всичко бързо и припряно.

На моменти съм доста непохватна и джаста-праста. Хората, които не ме познават, винаги се изненадват и даже не вярват, явно симулирам някакъв баланс. Обикновено хвърлям, тряскам, повишавам тон, бързо се ядосвам, омръзва ми лесно. Ако става въпрос за направата на нещо дребно, по схема, с указания и размери, ми става безинтересно още преди да съм започнала. Просто този тип занимания не са за мен, трудно бих се прехласнала по корабно моделиране, например, събиране на марки или бродиране.
Идеята обаче за мини къща за кукли направо не ми дава мира напоследък. Хрумна ми преди около месец, след като Мартина започна да се заиграва с дребни фигурки, да им реди мебели, да ги вкарва в сцени и ситуации. Готовите дървени къщи за кукли са прекалено скъпи, а и леко скучни, така че решихме с общи усилия да направим наша.
Тъй като основният ни майстор е доста зает и все още не съвсем вдъхновен (хохо), започнахме с мебелировката. И по-точно – с този мини диван. Сглобих го с безценната помощ на Мартина, разбира се. Първоначално й беше трудно да си представи как от парчето картон ще се получи изобщо НЕЩО, но се стараеше да не ме обезкуражава.  Избра си брокатено решение за дамаска, все пак тя е главен дизайнер, съобразявам се. Е, стана малко крив и непропорционален, но това е само началото, като започна манифактура, ще ги докарвам до съвършенство.

Най-ценното всъщност на този диван е времето прекрано заедно, създавайки от нищо нещо, шегичките как съм се изгорила със силикона и как заедно с него съм свалила половината си лак, въодушевлението и блесналите очички, игрите след това. О, и още нещо, не по-маловажно –  лaлалупсите вече имат осигурен пълен комфорт.

*
  
 
 
   Вдъхновението за тази книжка дойде от Stephanie Rausser Photography и нейната прекрасна  Kiki&Koko in Paris – приключенията на четиригодишната Кики и куклата Коко в Париж. Толкова ми хареса, че реших да направя наш вариант, който един ден Мартина да разглежда и показва на децата си. Милите и любими 100 овце приеха идеята присърце и се заеха с изработката на куклата, за което им благодарим! Мартина й даде името Мара – далеч по-красива, елегантна и усмихната от Коко, с две рокли, гащи и чанта-пиле, тъмно руса коса, висока почти колкото собственичката си.
Книжката няма амбиции за високи арт постижения, уникалност и гениалност, просто ще запечатва семейни спомени. Първата серия ще бъде от морската ни ваканция, втората от предстоящо през септември пътуване. Селекцията на кадрите, текстовете, обработката и оформлението ще отнемат доста време, но са едно от най-приятните неща, с които съм се захващала. Скоро се надявам да е готова,  тъй като съм я замислила като подарък за Мартина.

*корицата е чернова, книжката ще бъде на български език