Най-новата ми шапка!
www.carpisa.it
По време на първото ми посещение в Париж с приятелки (през далечните ми тийнейджърски години:-)) най-важните набелязани задачи бяха: да си купя френско бельо и да видя Евродисни. Тийнейджърска му работа:-) Бельото беше комплект в тъмно синьо и бяла дантела и много се гордеех с него, а в Евродисни плющя целодневен дъжд, който не успя да ни откаже от километричните опашки и обикалянето докато парка затвори.
После имаше няколко френски лета, една Нова година, когато имах чувството, че разцелувах цял Париж по улиците (по бузите де). Голямо празнуване и целуване беше, голямо нещо! Определено не ми е най-любимия град, но пък втори като него няма. Париж си е Париж, с всичките му недостатъци и достойнства. Няма да се впускам в разкази, много е писано, в рубриката ми „Гастрол“ вече имаше гост с тема за Париж, а в Street stylе a la french разказах са уличната мода и стил. За да не ви досадя сега, отделила съм още 3 публикации за по-нататък- кулинарна, френската игра петанка (petanque) и Монмартр.
Та тази година решихме да отбележим с Любимия 3 години от първата ни среща, паметния 1-ви юни. Както подобава, без да оригиналничим, в класически романтичен град. Вече не ми е интересно да пазарувам, предпочитам да снимам. Отпразнувахме го, поляхме го, за няколко дни минахме от 10 градуса, на 30, но оцеляхме. Искам специално да благодаря на половинката, че въпреки настинката първите дни, се държа геройски и почти не му пролича!;-) Е, на връщане преди полета си изкълчих глезена, на летището за малко да си загубя чантата в едно кафене, а в самолета си забравих половината аксесоари под седалката, но това са бели кахъри. Париж версия 2010 беше чуден! А следващото посещение на Евродисни със сигурност ще бъде в комплект от трима:-)
После имаше няколко френски лета, една Нова година, когато имах чувството, че разцелувах цял Париж по улиците (по бузите де). Голямо празнуване и целуване беше, голямо нещо! Определено не ми е най-любимия град, но пък втори като него няма. Париж си е Париж, с всичките му недостатъци и достойнства. Няма да се впускам в разкази, много е писано, в рубриката ми „Гастрол“ вече имаше гост с тема за Париж, а в Street stylе a la french разказах са уличната мода и стил. За да не ви досадя сега, отделила съм още 3 публикации за по-нататък- кулинарна, френската игра петанка (petanque) и Монмартр.
Та тази година решихме да отбележим с Любимия 3 години от първата ни среща, паметния 1-ви юни. Както подобава, без да оригиналничим, в класически романтичен град. Вече не ми е интересно да пазарувам, предпочитам да снимам. Отпразнувахме го, поляхме го, за няколко дни минахме от 10 градуса, на 30, но оцеляхме. Искам специално да благодаря на половинката, че въпреки настинката първите дни, се държа геройски и почти не му пролича!;-) Е, на връщане преди полета си изкълчих глезена, на летището за малко да си загубя чантата в едно кафене, а в самолета си забравих половината аксесоари под седалката, но това са бели кахъри. Париж версия 2010 беше чуден! А следващото посещение на Евродисни със сигурност ще бъде в комплект от трима:-)
.jpg)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
-horz.jpg)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.JPG)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.JPG)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Елементарни и бързи. Парчета сьомга, лук и сурови чушки. На дървени въглища за по-добър аромат. На рибата й трябват няколко минути, колкото да промени цвета си, а отвътре да остане сочна. Подправките в случая са само сол и черен пипер.
Тази рубрика по принцип е за десерти, но в този период с чиста съвест може да ги замените за лек прохладен коктейл. В случая – малиново дайкири. Просто неустоимо, и на цвят, и на аромат, и на вкус!
Продукти:
50 мл. бял ром, 20 мл. сок от лайм, 10-15 малини (или повече), 1 лъжичка кафява захар, лед
Най-често споменаваната дума през последните 1-2 седмици е море. Море?Море! Море… Влизаме в сезона, когато всеки втори въпрос е „Ще ходиш ли на море?“ или „Как беше на морето?“.
Неизбежно човек установява, че с деца на море е маааалко по-различно от обичайното. Миналата година Мартина беше много мъничка и двукратното море се изчерпваше с разходки, хранене, спане, съвсеееем малко плаж и почти никакво плуване. Беше едва на 5-6 месеца, имаше страх от водата, слънцето, пясъка, мъкнехме количка и 100 000 други принадлежности, сутрин докато се натъкмим и приготвим, ставаше време да се прибираме. Изобщо малък бебешки хаос!
Но това лято със стабилни малки крачета, любов към водата и страст за пресипване и преливане в кофички, нещата ще изглеждат по съвсем различен начин. Е, гоненето из плажа ще е неизбежно, психически се опитвам да се подготвя, но знам, че ще е тежко:-))Иначе сме снабдени сме с всички необходими принадлежности – от слънцезащитния 50+ бебешки лосион, до всички видове лопатки и форми за пясък. И естествено, сандали и шапки. В тон с актуалните златисти отенъци и естествени земни цветове, дефилето ще е сигурно:-))
Шапка и сандали: Baby GAP 
Неапол и зоната около него, цялата Costa Amalfitana (Salerno, Amalfi, Positano,Vetri sul mare, etc.), Sorrento са изключително подходящи за дълъг уикенд или лятна почивка. Времето е прекрасно юни или септември, юли и август е прекалено горещо и пренаселено за моите разбирания:-) Чудесен вариант е хотел в сърцето на Неапол и разходки всеки ден. Хем сте в града и няма опасност да скучаете вечер, хем през деня с корабче можете да се придвижите до плажовете на всяко от горепосочените курортни градчета и близките острови. За града и околностите можете да си наемете скутер, което е приятен и прохладен начин да стигнете до желана точка по крайбрежието. С кола е тежко – натоварен трафик, тесни улички и шофьори-екстремисти:-) Не навсякъде има нормален пясък, на някои места плажът представлява големи скални отломъци, целта е да си намерите най-полегатия:-)) Плажовете в Амалфи, Позитано и Сорренто са прекрасни – малки заливчета, бистра синьо-зелена вода, удобни платнени шезлонги с дървена рамка, едър пясък с особен тъмен цвят и лека музика от близкото кафене. На Капри има обществен плаж, който е доста натоварен и разбира се, малки кокетни частни.
За храната няма да се разпростирам, защото публикацията ще стане кулинарна. С една дума – ВКУСНО! Типичната неаполитанска пица е дебела и семпла, характерни за зоната са pasta e fagioli (паста с боб), pasta e piselli (паста с грах), frittata (паста с яйце на тиган), spaghetti alle vongole (спагети с различни видове миди; най-вкусните, които съм пробвала, са там!), gnocchi alla sorrentina (ньоки с рагу), spaghetti alla putanesca (спагети с каперси, домати и черни маслини), много видове сирена, различно приготвени патладжани, чушки и картофи. Въобще не се надявайте да се храните умерено там – просто е невъзможно!
Не са за пропускане най-близките до Неапол острови – Capri и Ischia, и до двата можете да стигнете с ферибот или корабче от централното неаполско пристанище. Живописни и неповторими, всеки със своя облик и атмосфера, по половин ден ви е достатъчен, за да ги обиколите. Може би някои от вас знаят, че на Иския е сниман част от филма The talеnted Mr. Ripley (по новелата на Патриша Хайсмит), един от любимите ми.
Та в цялата околност има какво да се види и опита. Малки вкусни семейни ресторантчета, уютни барове и кафенета, тесни и павирани улички, които водят до приказни заливи, зеленина и пръснати по хълмовете разноцветни къщи. Понякога за да стигнете до морето, е необходимо да слезете по 182936363 стъпала, и то стръмни, но там това ви се струва съвсем нормално.
За огромно мое съжаление, повечето от снимките ми от там, са безвъзвратно изтрити по невнимание, но пък и тези са достатъчни. За повече всеки туристически справочник ще ви свърши работа.
Пожелавам ви емоционално и наситено лято! 🙂
Capri
Positano
Positano
Capri
Positano
Tu vuo` fa l`americano
Лу е елегантна млада дама, с която се познаваме задочно и отскоро. Извън основната си професия, има различни хобита и любими занимания и по този повод я поканих в Гастрол. Първите уточнения бяха уж на тема съвременна литература и предпочитани автори, нещо като впечатления и препоръки.
Нещата така се завъртяха обаче и в крайна сметка се оказа, че тя е върл фен на тежката музика, за което не знаех. Винаги са ми били любопитни неподозираните предпочитания на хората. Лу се вдъхнови от фестивалът Sonisphere за гостуването си и така се появи този материал. Все пак не всяка млада, крехка жена приглася на метъл акорди и присъства на грандиозни рок концерти:-)
Благодаря на Лу за участието и чакам някое нейно литературно вдъхновение, може би за ново гостуване:-)
Нещата така се завъртяха обаче и в крайна сметка се оказа, че тя е върл фен на тежката музика, за което не знаех. Винаги са ми били любопитни неподозираните предпочитания на хората. Лу се вдъхнови от фестивалът Sonisphere за гостуването си и така се появи този материал. Все пак не всяка млада, крехка жена приглася на метъл акорди и присъства на грандиозни рок концерти:-)
Благодаря на Лу за участието и чакам някое нейно литературно вдъхновение, може би за ново гостуване:-)
_____________________________________________________________________________________________
SONISPHERE – THE GATHERING
Текст: Любов-Лу
Фотографии: Любов-Лу (личен архив), http://www.sonispherefestivals.com/, Internet
Още от невръстна възраст бях привлечена от света на тежкия звук (някак си думата метъл не предава изживяването от слушането на тази музика). Докато моите връстнички се обличаха в розово и слушаха бой групи, аз бях в черно и пишех теми по литература под акомпанимента на Megadeth.
Това си остава моята музика и до ден днешен, въпреки всякакви мои други музикални увлечения. Когато ме попитат какво слушаш и чуят моя отговор, неизменната реплика е “Не ти личи!”. Винаги ми е било интересно какво точно трябва да ми личи – да имам грива до под задника? Да ходя само с черни кожени дрехи? Явно трайните нагласи какво е класически метъл фен са залегнали дълбоко в нашето съзнание и няма мърдане извън канона.
Като един “некласически” метъл фен имам дълга история в ходенето по концерти, но преживяването Sonisphere Festival, което се случи този месец в София, промени из основи идеята ми за качествено шоу и отдадена публика.
Ден 1 – Гигантите се събират
Самият факт, че четири от най-големите групи в историята на метъла се събират на една сцена е достатъчен да разтърси всеки себеуважаващ се метъл фен. Anthrax, Megadeth, Slayer и Metallica дадоха всичко от себе си, за да преживеем едно незабравимо шоу. Може би защото записваха официално DVD, може би поради друга причина, но ние в София имахме късмета да сме свидетели на нещо грандиозно. “The history is being written right now”, звучеше гласът на Джеймс Хетфийлд от сцената и човек не можеше да не се почуства като в песента Standing on the Shoulders of Giants. Лично за мен върхът на този ден беше излизането на сцената на Megadeth – дългогодишни мои незаменими любимици. Още на първите звуци от тяхното изпълнение започна градушка – а ние стояхме мокри, крещящи и щастливи, и се опитвахме да видим нещо изпод качулките на дъждобраните. 🙂
И накрая – неочаквания, но паметен финал: четирите групи излязоха заедно, за да направят убийствен кавър на песента на Diamond Head – Am I Evil?
Ден 2 – Уолт Дисни среща Кошмари на Елм Стрийт
След като видях моите любимци от Megadeth на живо, мислех че няма какво повече да ме впечатли. Е, определно вторият ден на фестивала ме опроверга. Manowar продължиха традицията да говорят на български, да отдават почит на българските си фенове и да ги поставят редом до едни от най-големите имена в рок историята като Рони Джеймс Дио. Всичко това проръсено разбира се с щипка позьорщина, но кой ти гледа в това меле. 🙂
Но истинските шоу машини са и винаги ще си останат за мен Rammstein. Бяха ми разказвали за техните концерти, но думите бледнеят. Час и половина смяна на иднустриални декори, огнехвъргачки, бензиноколонки и всякакъв друг реквизит, излязъл директно от най-добрите екшън традиции на Холивуд. А звукът – безкомпромисен и твърд. Както беше написал един фен по форумите – “За първи път преграквам на чужд език!”
Думите не са достатъчни за това ето и малко снимки, които говорят сами за себе си:
Rammstein – Ich Will (live in Sofia, Bulgaria / June 23, 2010)
The Big Four – Am I evil? (live in Sofia, Bulgaria)
Прекрасно място, мил ритуал, забавно тържество и чаровни красиви младоженци! Чак да му се прижени на човек:-))Споменах в предишната публикация, че не обичам особено сватби. Обикновено тромави процедури, шумен ди-джей, безразборно смесени ритуали, безвкусно меню, отегчен персонал и стегната атмосфера, преминаваща постепенно в запой. Не и в случая!
Вече разказах за кокетното градче. Кратко и трогателно подписване, завършило с италиански сладолед за всички гости. Уютен ресторант с прекрасна градина. Хапки и канапета с коктейл от бара за начало. Приветливи, мили и общителни гости. Красива, елегантна, цъфтяща булка и трогателно разчустван и влюбен младоженец. Парти без напрежение, строга последователност и безкрайно заседяване по маси. Много настроение и любов във въздуха. Последваща безумно вкусна вечеря на бюфет в два задушевни салона с дискретна музика. Умопомрачително печено прасенце (наистина!) с разнообразни гарнитури и салати. За десерт страхотен чийзкейк, мус с плодове и няколко вида сирена. Не знам дали заради еуфорията и атмосферата, но бялото вино ми се услади доста, забелязах, че и на останалите гости 😉 Конфети и фотоапарати за еднократна употреба на масите за инцидентни снапшотс. Умерена декорация на масите и помещенията. Зашеметяваща торта от http://www.thelovelylittlecupcakecompany.co.uk/ – със стандартна горна част и останалите етажи от изящни къпкейкчета в различни декорации и вкусове. Накрая естествено танци, нямаше гост, който да не се отчете на дансинга, което рядко се случва на такова мероприятие.
И най-главното – влюбени, щастливи и развълнувани младоженци, на които, сигурна съм, им предстоят мнооооооого хубави моменти като този!А и още по-хубави!:-)
S&J, беше прекрасна сватба и то именно заради вас!xxxx
Сватба?! Не обичам особено сватби, но щом е на най-добрата ми приятелка от гимназията, съм готова да се „жертвам“:-))
Стамфорд?! На 100 мили северно то Лондон. Хубаво било градчето, зелено, спокойно и малко.
Някак слабо звучат тези думи за приказното, аристократично, уютно, старинно и обвито в зеленина място, с което се срещнахме. Намиращ се на River Welland, съвсем близо до Питърбъроу, обявен през 1967 за conservation area, с около 600 сгради със статут на историческа ценност, 15 църкви и безброй антикварни книжарници и магазини, Стамфорд прилича на филмов декор, само че актьорите са със съвременни дрехи и карат автомобили. В съседство е Burghley House, семеен замък от 16-ти век с прекрасни градини, стада тичащи (почти) на свобода елени и включен във филми като Pride and prejudice и The Da Vinci Code (за съжаление нямахме време да го разгледаме помещенията и интериора, за това е необходим поне половин ден). Между другото, за първи път докосвам рогата на елен, като велурени са:-))
В Стамфорд пристигнахме с влак от Лондонския King`s Cross в съботен предиобед, слънчев, не особено топъл, но приветлив. Наистина имаш чувството, че са назначени статисти, които имитират местни жители, усмихват се любезно и се движат лежерно и без напрежение. Цари почти безвремие и привидна хармония. Повечето от фасадите на централните сгради са каменни, къщите са в характерен за 17-18-ти век стил, с покриви, покрити с мъх и малки кокетни прозорчета. Малките улички с каменен паваж криволичат, пресичат се и увличат. Почти на всяка пряка има антикварен магазин, с цветя над вратата и истински находки на поносими цени. За моята порцеланова кутия с рози ще отделя специално внимание друг път.
Стамфорд?! На 100 мили северно то Лондон. Хубаво било градчето, зелено, спокойно и малко.
Някак слабо звучат тези думи за приказното, аристократично, уютно, старинно и обвито в зеленина място, с което се срещнахме. Намиращ се на River Welland, съвсем близо до Питърбъроу, обявен през 1967 за conservation area, с около 600 сгради със статут на историческа ценност, 15 църкви и безброй антикварни книжарници и магазини, Стамфорд прилича на филмов декор, само че актьорите са със съвременни дрехи и карат автомобили. В съседство е Burghley House, семеен замък от 16-ти век с прекрасни градини, стада тичащи (почти) на свобода елени и включен във филми като Pride and prejudice и The Da Vinci Code (за съжаление нямахме време да го разгледаме помещенията и интериора, за това е необходим поне половин ден). Между другото, за първи път докосвам рогата на елен, като велурени са:-))
В Стамфорд пристигнахме с влак от Лондонския King`s Cross в съботен предиобед, слънчев, не особено топъл, но приветлив. Наистина имаш чувството, че са назначени статисти, които имитират местни жители, усмихват се любезно и се движат лежерно и без напрежение. Цари почти безвремие и привидна хармония. Повечето от фасадите на централните сгради са каменни, къщите са в характерен за 17-18-ти век стил, с покриви, покрити с мъх и малки кокетни прозорчета. Малките улички с каменен паваж криволичат, пресичат се и увличат. Почти на всяка пряка има антикварен магазин, с цветя над вратата и истински находки на поносими цени. За моята порцеланова кутия с рози ще отделя специално внимание друг път.
Та, Стамфорд се оказа изключително уютен град, чист до безобразие, идеален за разходка, вероятно прекрасен да отгледаш и възпиташ децата си и в последствие доказано подходящ за сватбено тържество! Имах намерение да разкажа и за него сега, но то се е видяло, в отделна публикация ще е, на тази й се вижда края. Лека нощ!:-) 
.JPG)
.JPG)
След повече от месец и половина обикаляне, почивки, мероприятия, гостувания и пътувания и многобройни консуматорски експерименти с тай, китайски, мексикански, японски, родопски, fish&chips и всякакъв друг привкус, реших да сготвя нещо и аз. За разнообразие. Ако може лесно, бързо и тематично. Пилешки такос са изключително подходящи за случая. Е, не са от най-бързите ястия, но идеално се съчетават с Corona или Маргарита, което е в плюс 🙂
Продукти за 4-5 бр. такос
За плънката:
450 гр. пилешко филе, 1 домат, няколко листа маруля, лимонов сок, 1 гл. лук, 2-3 скилидки чесън, люто зелено чушле 1 с.л царевично брашно, 1/2 чаша вода, 1 ч.л. доматено пюре, 1 ч.л. чили сос, олио, сол
За питките:
1 ч.ч вода, 2 ч.ч брашно(предпочетох пшеничното пред царевичното въпреки оригиналната рецепта), 2-3 щипки сол
За гарниране (по желание):
настърган кашкавал, сос от кисело мляко, майонеза и чесън
Настъргва се лукът и се смесва със счукания чесън, лимонов сок, лъжицата цар. брашно и 1/2 чаша студена вода. Пилешкото се запържва до златисто, прибавят се чили сосът, доматеното пюре, нарязаното на дребно люто чушле и лучено-чесновата смес. Задушава се докато водата се изпари. Така приготвеното пилешко след изстиване се смесва с марулята, нарязана на тънки ивички и домата на кубчета.
Питките се приготвят като се смеси в купа брашното, водата и щипките сол. замесва се тесто, което се оставя да отлежи 15 минути. Разделя се на малки топки, които се разточват и пекат на силно загрят котлон в тиган БЕЗ МАЗНИНА.
Питките се пълнят с плънката, прибавя се настъргания кашкавал и млечно-пикантния сос.
Поливат се със студена бира, Маргарита, дайкири или бяло вино. Поотделно де, не заедно:-))