И преди съм споделяла, че много харесвам минимализма във фотографията – детайли и парчета от цялото, които оформят нещо съвсем самостоятелно и ново. Покрай гостуването на Диана Кралева и участието и в изложбата „Минимализъм“ в Склада, в съзнанието ми се беше запечатал този кадър:
 

Трудно помня имена и забравих чий е. Преди около месец обаче получих във ФБ мили думи за LaMartinia от също толкова мил човек – Петя Василева. Aвторът! С огромно удоволствие разгледах цялото й портфолио – прекрасни кадри, до един. Между фотография и живопис, разказващи истории, запомнящи се, толерантни, обърнати към света и себе си, игра на светлини и сенки, деликатна обработка – истинско вдъхновение! 
С огромно удоволствие ви представям Петя. Повече от нея:
 
____________________________________________________________________________________________
Текст и фотографии: Петя Василева
 
Просто уловени мигове, приказки, съзерцание, мисли… Свобода.
Нарисувани не с четка и бои, а със светлина. Случени емоции, събрани върху фокуса на няколко сантиметра стъкло.
Ако има нещо, което наистина искам да ми се случи, е да не порасна. Учудвайки се и подскачайки в търбухчето на всеки следващ  ден е толкова, толкова  хубаво…
Скитания, нещотърсения, спъване в копче, разсънване с разливащи усмивки, чашка чай, шепа череши, чекмедженца с джунджурии, полет с балон, среднощноулично четене на „Карлсон”, светулки, калдъръми,  прозорец с капаци-мигли, джаз и кестени в джоба, метличини… 
 
Наръсено с вълшебства. Не е ли прекрасно?
 
 
 
 „Една усмивка в Бурано”:
Бурано.
Тъжни надничащи очи.
Просто му се усмихнах.
И стана вълшебство.
 
 
„Всяко вдишване е квадратче към теб…“  това описва миниатюрите,  в които съм се „спъвала”
 
Много обичам стегнати и организирани хора, които спазват уговорките  и обещанията си. Поканих Деси в Гастрол с невероятните й кадри от Мароко и на следващия ден вече имах файловете. Заедно решихме, че много текст е излишен – образите говорят сами и достатъчно.
 Деси е в Мароко със семейството си по работа за няколко години и запечатва местните гледки по неповторим и въздействащ начин, все едно си там, лично и сега. Тя снима прекрасно и портрети, и детайли, и ситуации, и емоции, но с тези кадри определено влезе във вихъра си, сигурно защото съчетават всичко това. Според мен където и да се намира, може да ви накара да пожелаете да сте там – незабавно и непременно.
Още от Деси тук: http://www.flickr.com/photos/44690076@N07/
__________________________________________________________________________________
МАРОКО НАКРАТКО/MOROCCO IN A NUTSHELL
Текст и фотографии: Десислава Пантева
Да си призная приех поканата на Мари за има няма 1 една минута, толкова да го харесвам този блог! И ето ме на – пред светлините на прожектора, представяйки една държава през моя обектив. Нещо,  което не си представях, че ще се случи, поне не толкова скоро. Реших, че няма да пиша, думите са излишни, предпочитам да покажа:
Мароко – страна на колорита, страна на контрасти, на много бедни и много богати, на арабски приказки, на синьото, онова наситеното синьо, на шарените подправки, на миризмата на топъл хляб, жасмин и  свежа мента. Усещате ли?