Нито съм от най-търпеливите, нито от най-последователните. Пипкавите и изискващи прецизност неща ме изнервят, правя всичко бързо и припряно.
На моменти съм доста непохватна и джаста-праста. Хората, които не ме познават, винаги се изненадват и даже не вярват, явно симулирам някакъв баланс. Обикновено хвърлям, тряскам, повишавам тон, бързо се ядосвам, омръзва ми лесно. Ако става въпрос за направата на нещо дребно, по схема, с указания и размери, ми става безинтересно още преди да съм започнала. Просто този тип занимания не са за мен, трудно бих се прехласнала по корабно моделиране, например, събиране на марки или бродиране.
Идеята обаче за мини къща за кукли направо не ми дава мира напоследък. Хрумна ми преди около месец, след като Мартина започна да се заиграва с дребни фигурки, да им реди мебели, да ги вкарва в сцени и ситуации. Готовите дървени къщи за кукли са прекалено скъпи, а и леко скучни, така че решихме с общи усилия да направим наша.
Тъй като основният ни майстор е доста зает и все още не съвсем вдъхновен (хохо), започнахме с мебелировката. И по-точно – с този мини диван. Сглобих го с безценната помощ на Мартина, разбира се. Първоначално й беше трудно да си представи как от парчето картон ще се получи изобщо НЕЩО, но се стараеше да не ме обезкуражава. Избра си брокатено решение за дамаска, все пак тя е главен дизайнер, съобразявам се. Е, стана малко крив и непропорционален, но това е само началото, като започна манифактура, ще ги докарвам до съвършенство.
Тъй като основният ни майстор е доста зает и все още не съвсем вдъхновен (хохо), започнахме с мебелировката. И по-точно – с този мини диван. Сглобих го с безценната помощ на Мартина, разбира се. Първоначално й беше трудно да си представи как от парчето картон ще се получи изобщо НЕЩО, но се стараеше да не ме обезкуражава. Избра си брокатено решение за дамаска, все пак тя е главен дизайнер, съобразявам се. Е, стана малко крив и непропорционален, но това е само началото, като започна манифактура, ще ги докарвам до съвършенство.
Най-ценното всъщност на този диван е времето прекрано заедно, създавайки от нищо нещо, шегичките как съм се изгорила със силикона и как заедно с него съм свалила половината си лак, въодушевлението и блесналите очички, игрите след това. О, и още нещо, не по-маловажно – лaлалупсите вече имат осигурен пълен комфорт.
*
_small.jpg)
