Публикации

Нито съм от най-търпеливите, нито от най-последователните. Пипкавите и изискващи прецизност неща ме изнервят, правя всичко бързо и припряно.

На моменти съм доста непохватна и джаста-праста. Хората, които не ме познават, винаги се изненадват и даже не вярват, явно симулирам някакъв баланс. Обикновено хвърлям, тряскам, повишавам тон, бързо се ядосвам, омръзва ми лесно. Ако става въпрос за направата на нещо дребно, по схема, с указания и размери, ми става безинтересно още преди да съм започнала. Просто този тип занимания не са за мен, трудно бих се прехласнала по корабно моделиране, например, събиране на марки или бродиране.
Идеята обаче за мини къща за кукли направо не ми дава мира напоследък. Хрумна ми преди около месец, след като Мартина започна да се заиграва с дребни фигурки, да им реди мебели, да ги вкарва в сцени и ситуации. Готовите дървени къщи за кукли са прекалено скъпи, а и леко скучни, така че решихме с общи усилия да направим наша.
Тъй като основният ни майстор е доста зает и все още не съвсем вдъхновен (хохо), започнахме с мебелировката. И по-точно – с този мини диван. Сглобих го с безценната помощ на Мартина, разбира се. Първоначално й беше трудно да си представи как от парчето картон ще се получи изобщо НЕЩО, но се стараеше да не ме обезкуражава.  Избра си брокатено решение за дамаска, все пак тя е главен дизайнер, съобразявам се. Е, стана малко крив и непропорционален, но това е само началото, като започна манифактура, ще ги докарвам до съвършенство.

Най-ценното всъщност на този диван е времето прекрано заедно, създавайки от нищо нещо, шегичките как съм се изгорила със силикона и как заедно с него съм свалила половината си лак, въодушевлението и блесналите очички, игрите след това. О, и още нещо, не по-маловажно –  лaлалупсите вече имат осигурен пълен комфорт.

*
  
 
 
Продължавам да записвам, не успявам всичко, но се старая. Не съм предполагала, че 4 годишните човечета са толкова забавни, интуитивни и мъдри. И бъбриви. О, да, говорят доста. Понякога моите думи пред нейните звучат тъпашки и дървени, чак ми става неудобно.
Преди време бременно момиче дойде при мен специално да ми каже, че покрай историите и снимките на Мартина в блога, с приятеля си са се осмелили да имат дете. Не знам дали за да вземе човек такова решение се изисква точно смелост, но е едно от най-милите и ценни неща, които са ми споделяли някога.

Мартина си събува чорапите.
– Мартина, обуй се!
– Не, искам така да си ми миризливят крачетата.

***
Мартина вижда жена с лисица на врата.
– Мамо, виж, кученце! Толкова е сладко!

***
Мартина проявява интерес към настърган пармезан. Опитва го, харесва й, свършва.
– Мамо, искам още от сиренцето като нокътчета.
Вадя парчето от хладилника.
– Ама да ми го надереш!

***
Двойка се целува във филм. Мартина затваря очи, прикрива ги с ръце и се обръща с гръб към телевизора.
– О, не! Не трябва да виждам как тези се оженВат!

***
– Хайде да учим с учеВника по англиНски!

***
Правим пуканки.
– Ммм, много обичам пуканки. Те казват: юху, най-после на гърлото на Мартина!

***
На компютъра съм и й обяснявам нещо. Тя е заета с друго, обръща се:
– О, я си гледай компютърчето!

***
Смяна на ролите:
– Мамо, ти ли ми изяде шоколада? И, моля те, загасЯвай лампите, не мога само аз!

***
– Искам да ми разказваш как съм бЯла бебенце.

Мара и Мартина - морско приключение
   Ето я най-сетне и първата „книжка“. В кавички, защото реално не е книжка, а събрани снимки за семейния албум. Но тъй като ще бъде принтирана в този формат, нека я наречем така.
  Заснемането беше изключително забавно, най-важният въпрос винаги беше „Къде е Мара?“. Всички жертвоготовно се включваха в нейното обгрижване –  предпазването от вода, кал и мокър пясък, до предлагането на бира, коктейли, риба и сладолед. Винаги събирахме куп минувачи: „Егати куклата, егати чудото, кво толкова й снимате“, накрая имах чувството, че имаме още едно дете с нас:-)
   Моля всички графични дизайнери и сходни да не умират от смях над оформлението, за пръв път ми е, а и не съм особено талантлива и схватлива в тази област, оказа се. Исках да е семпла, изчистена, без привнесени елементи и крещящи детайли, просто снимки и малко думи. Текстът и дизайнът ще претърпят леки промени преди да я дам за печат, но няма да е нищо значително.
Най-важното е, че на 29 ноември един малък човек ще има своята документирана морска история и, надявам се, ще бъде зарадван и щастлив.
  Предварителен план, сюжет и ред нямаше, но то може ли и да има с една кукла и дете на 4. Липса на фокус на места, пропуски и неточности, неравни рамки и резнати елементи – следващата ше е по-изпипана.
В книжката съм описала подробно, но и тук да спомена: специални благодарности на Ели от 100 овце за куклата Мара (ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА!), на Ивето от Damayanti and Lanski Studio за насоките по напасването на страниците за печат (много съм зле с техническата част, хихи), на Тито и Руби за съдействието (love), на Darla Home, L is for Lina и Little Birdie за аксесоарите за коса (вечни фенове сме ви!).

*Вдъхновение: проекта на Stephanie Rausser Photography *Kiki and Koko in Paris* 

Книжката:
В семейните архиви има тефтери с обща тема „Мими каза…“. Баща ми е записвал мои грешно изговорени думи, интересни изрази и логични предположения в забавната възраст между 2 и 5 Винаги ми е било много смешно, мило и приятно да ги чета. Затова реших да направя същото – Мартина каза. Отсега й е любимо да ги преглеждаме заедно и да се забавляваме с „бебешките смешки“.

*Аз не съм принцеса, аз съм Мечо Пух.
Това беше преди принцеския период, сега е обратното.

*ЛовЕците са добрички и спасяват Снежанки.
Всеки да се върне  в неговата си приказка.

*Мартина към баща си:
– Тати, искаш ли лютеница?
– Не, Мартина, благодаря.
– Айде вземи си деее!
– Не искам, Мартина.
– Ама френска е!
Доста време след отварянето на магазина си мислеше, че всичко, което ядем е френско.



*Това е една песничка за любовта и мечтите.
И още нещо…

*Аз говоря на шампански.
За измисления от нея език, на който често говори.

*Избрах си тати от магазина.
Да, и аз. От магазин за татковци.

*Обичам много номера да правя. Не може без номера.
Факт.

*Вървях си и си търсех майка. И видях моята и си я избрах.
Мда, така беше.

*Мамо, ти си космато чудовище.
Явно като ме е избирала е било тъмно.

* Имам много голям пръц, ще ми скъса панталоните направо!

*- Мартина, какво е любов?
– Мечтите следват своето си сърце.

* Пикопръцкото не се яде, то не е храна.

* ОбичВам ви още веднага!
По-висока степен на *много*.

*Едно време времената можеха да се скрият.
?!?

* Тези гадни сополи, пречат ми да кашлям!

*Някой вълк ми е изял зъбчетата.
Мартина има дефект на зъбките, горните предни два са като с отчупени ръбчета.

* Обичам го този Боян! Играем си на гушкане и жаби.
За най-добрия й приятел в детската градина – Боян.

* Мамо, ти не си важна, но аз да.
Повече от ясно.

*Майките не са хора, те са просто майки.
Сириъсли?

* На Мартина не й се получава рисунката на зайче.
– Няма да нарисувам зайче, а само един крак на жена.
Новият Пикасо?

* Мартина към мен: Съблечи го този принц! (кукла)
– Защо?
– Защото ми е по-удобно. Всички ходят голи тук!
Новите дрехи на принца.

* Не мога да спя всеки ден! Просто се изморих да спя!

*Слага моите слънчеви очила:
– Виж ме, мамо, как съм шик!

* Мартина е възмутена:
– Просто нямам думи! Думите са ми в … ъъъ… чантата.

* Мартина към мен:
– Миличка, имам сопол.

* Мартина сочи минаващо покрай нас такси:
– Вещицата отива на друго място с такси. Спасени сме!
21-ви век сме.



* Намира чорап на баща си.
– А, чорап мАразлив на тати!
Кратка пауза.
– Тати казва, че не е мАразлив, ама чорапът си е мАразлив.

*Мартина се докосва до току-що епилирания ми крак.
– Ау, боцкВаща мама!
Епилирайте се старателно, за да не разочаровате децата си.



   Вдъхновението за тази книжка дойде от Stephanie Rausser Photography и нейната прекрасна  Kiki&Koko in Paris – приключенията на четиригодишната Кики и куклата Коко в Париж. Толкова ми хареса, че реших да направя наш вариант, който един ден Мартина да разглежда и показва на децата си. Милите и любими 100 овце приеха идеята присърце и се заеха с изработката на куклата, за което им благодарим! Мартина й даде името Мара – далеч по-красива, елегантна и усмихната от Коко, с две рокли, гащи и чанта-пиле, тъмно руса коса, висока почти колкото собственичката си.
Книжката няма амбиции за високи арт постижения, уникалност и гениалност, просто ще запечатва семейни спомени. Първата серия ще бъде от морската ни ваканция, втората от предстоящо през септември пътуване. Селекцията на кадрите, текстовете, обработката и оформлението ще отнемат доста време, но са едно от най-приятните неща, с които съм се захващала. Скоро се надявам да е готова,  тъй като съм я замислила като подарък за Мартина.

*корицата е чернова, книжката ще бъде на български език


Подариха ми тази четка седмица след като се подстригах късо. Парадокс – като в онзи прекрасен разказ за гребена и каишката за часовник. Била вълшебна, твърдеше създателят й от опаковката  – разресвала лесно, не наелектризирала, не скубела. Мда, добре, сигурно – скептично се подсмихнах, представяйки си неистовите усилия и дълги увещания, които разменяме с Мартина докато я убедя да се среше. Всеки път при споменаване на думата *подстригване* изпада в ужас, иска косата си дълга, по възможност пусната и със сигурност оплетена. Скептично я извадихме и все така скептично пробвахме. Оказва се, че хората от опаковката  били прави – разресва лесно, не наелектризира, не скубе, не къса косъма. Е, не очаквайте да ви разреше дъвка от миналата седмица или коса, топната в мед, но достатъчно добре се справя с повечето казуси. И да – става и за оплетени кучета.


 *четка за коса от Tangle Teezer Bulgaria

Тази стая имаше нужда от ремонт/подреждане/систематизиране/реорганизация. От вещи вътре не можеше да се влезе. Ентусиазирано планирах ремонт за 1 седмица. 1 седмица, честно? Разбрах, че няма начин да се случи, особено ако се прибираш в 8 вечерта. Е, случи се след месец, тогава обявихме стаята за полудовършена. Ентусиазмът винаги ме изстрелва в Космоса. След това ме приземяват добри хора.
Исках ремонтът да не отнеме прекалено много време, средства, нерви и дизайнерски умове.  Идеята беше за по-неутрални цветове, играчките са достатъчно шарени. Всичко да е достъпно за Мартина, що-годе подредено и свободно от мебели.  И да махнем РОЗОВОТО! 
По-долу са елементите, които променихме. Останаха: нова лампа. смяна на пердета и разни други дребни неща, които не заслужават внимание. Поне на този етап.
Тотално пребоядисване в бяло с латекс.
Кутии от вино в ролята на етажерки. Специално на тази стена, това е само началото, смятам да комбинирам много по вид, размер и цвят.
Флагчетата ги изплете моята мила майка, закачени са на канап и пирони.
Дръжките на шкафа боядисах с блажна боя, а розовите лайсни покрих с латекс и бяла дантела.
Висящите керамични фигурки са дотиженията на Мартина по Приложно в детската градина.

Количката е антикварна находка. Може би е оцеляла около 70 години невредима, Мартина успя да я счупи, предстои й лек ремонт. Касите, върху които е, също са в роля на етажерки. Също от вино (най-вероятно), домъкнах ги от Франция. Стабилно дезинфекцирани и лакирани са, нищо, че изглеждат вехти.
Етажерките от Икеа бяха червени. Във вихъра на ентусиазма реших да им правя декупаж с *О, боже!* амбалажна хартия. Е, не се получи, да не кажа, че беше пълно фиаско. Бял латекс и безцветен лак прикриха щетите. Не и срама.
Този кош/кошница открих на битака. Срещу 7 лв. Имах такъв като малка. Реших да го оставя в оригиналния му цвят. Само сапун, дезинфектант и лак. Отгоре са аксесоарите на Барби бандата, долу е бъкано с принцове и Уинкс.
Тези балони за реплики изиграха ролята на декорация на празна стена. Малко дебел картон, сива боя за дъска и фриволни надписчета. Могат да се трият, сменят, премахват. Закачени с пирони и канап за тавана.
Кошница от битака. За 3 лева, от истински пръчки. Отново сапун, дезинфектант и лак – перфектна!
Кутиите за вино.

От битака се снабдих и с истинска дървена люлка срещу 4 лв. При идеята да бъде закачена в стаята й, Мартина изпадна в екстаз. На достатъчно високо ниво, за да не може да я ползва, предназначена е за куклите.

Френските амбалажни каси събират идеално блокчета за рисуване, кутии, списания и какво ли още не.

От леглото само махнахме бебешките музикални играчки и стикерите. Решетката оставихме, всички се чувстваме по-сигурни с нея.

Дървеният кон, който подарихме за първия рожден ден на Мартина. Скоро ще бъде изрисуван.

 Е, няма строг ред, но поне е по-систематизирано. Да кажем.

Керамичният заек също е от битака. Срещу лев, пък и нов!

Няколко любими кадъра, закачени направо на стената. В размер 25/38, срещу 3.20 лв всяка.

Стара рамка за картина с боя за дъска.

 Ремонтът беше и повод да подредим гардероба.

Най-облагодетелстваните от ситуацията.

Сега има много повече място за игра, рисуване, танци, пеене и въртене в кръг. Мисията е изпълнена.
Добавете надпис