Публикации

Матеа е от онези деца, които се спускат към всяко животно, независимо от вида му – крава, гъсеница, бездомно куче, пиле, пони, овца, коза, щраус, беше готова дори да се порадва на една отдавна прегазена на шосето змия.

Безстрашна и умилена, дори насреща да не са от най-сладките и безопасни екземпляри. Но те всички сякаш усещат добрите ѝ намерения и винаги са приятелски настроени, търпеливи и гальовни.

Не знам кое я направи такава любителка на животните – това, че ние ги обичаме безкрайно, летата на село или нейният характер, но да я наблюдава човек как общува с тях и им говори е истинско удоволствие. През топлите месеци возеше в камионче божи кравички из двора на детската градина, а на селския пазар остана истински разочарована, че не можем да вземем малкото жълто пате под мишница и да си го гледаме на поляната. Появата на Ерик за нея беше истински триумф на любовта ѝ към всичко с уши, лапи, човка или опашка, а сега са първи приятели, разбира се, със свои собствени тайни ритуали и разговори.

Когато получихме тази ферма на Lego Duplo, тя изпадна в истински екстаз, че може да аранжира, размества и да поставя в роля всеки от героите. Плевня с макара, къща с балкон (и вана!), куп животни на двора, даже трактор и вила за сено – истинска петгодишна фермерка! Конструкторът е лесен за редене от деца на нейната възраст, а и от по-малки, няма нужда от помощта на кака си, може да се справи съвсем сама. Докато разказваше измислената история си преговорихме кое животно за какво се отглежда, с какво помага и защо го харесваме – толкова важно за децата – да знаят откъде идват продуктите и колко труд се полага за всяко нещо.

Ето и накратко историята на фермата на Матеа: „Имало едно време едни овци, и една крава, и една кокошка, и едно еленче (?!). Животните се наричали Ема, Йол, Нана и Лиза. Те са били много, много послушни. Те помагали на мъжа, готвили са, помагали са си един за друг, подреждали, правили каквото им кажат. Животните живеели в една градина. Жената се казвала Тина, мъжът Кевин, те са се омъжили. Ферми има на едно село, на което е къщата. Мъжът и жената помагали на животните – ако нещо не могат да се справят, ако са наранени… Всички били много сладки и много послушни. Имало и едни магаренца, които искали мляко, но не можели да пият от на кравата млякото, защото те не са крава, а те са магарета. Те са влезли в една къща, кокошката си е стояла там и си е спала. Приятни сънове! Нека бъдем добри! Приятно изкарване!“ (последното е микс от тържеството в детската градина, хаха)

А напролет тази лего ферма ще се превърне в подобна, но съвсем истинска – ако не в собствения ни двор, можем да видим всички герои в съседите или на паша край реката. Е, не знам дали ще открием магаренцата и Кевин, но и без тях става 🙂

*Публикацията е в партньорство с LEGO DUPLO.

Пиратска схватка е първата джобна настолна игра от  Пурко (издават любимите Мумини и Ана Ана), която с удоволствие разучихме и пробвахме с момичетата.

Идеята: по-малките деца (4-5) да добият представа за смятането, да свикнат чрез игра да събират и изваждат, а по-големите (6-7) да се упражняват в прости математически действия и логическо мислене.

Сюжетът: пирати, съкровище, морско чудовище, таен ключ, призраци – както си трябва в една истинска пиратска история

Елементите: възможност за 3 игри с различна трудност; жетони, карти, основно поле, жокери, аватари

Като цяло играта е подходяща за по-малките, но пък по-големите могат да помагат и насочват, което ги кара да се чувстват супер горди и доволни. Малко изпитахме затруднения с разчитането на правилата, но след първата игра ни се изясниха. Има освен инструкции, и видео, което разказва за основните елементи и същността. Кутията е малка, компактна и удобна за носене, играли сме освен вкъщи, и във влака, в парка, на маса в ресторант. Всичко се прибира лесно и не заема място.

Някои от условията много се забавлявахме – „имитирай животно“ и „който има най-къса коса, тегли две карти“. На Матеа много ѝ харесва, че може да участва като самостоятелен играч, което е важно за по-малките деца в семейството – да бъдат пълноправни и пълноценни във всяко едно общо занимание.

И за финал – един уж страшен пират 🙂

Автор и илюстратор на Пиратска схватка е Десислава Йорданова, а играта може да се закупи от сайта на издателството=>

*Публикацията е в партньорство с издателство ПУРКО.

 

 

 „Пчелите“ предизвика силно любопитство у дома още с огромния куриерски плик и грижливата опаковка. „Ама това книжка ли е? Толкова голяма?!“ Наистина впечатляващ формат с твърди корици, който е така изпипан в детайли и изпълнение, че достойно може да заеме челните редици в детската библиотека.

Илюстрациите – вижда се още от кориците – пре-въз-ход-ни! С толкова много елементи,  герои и детайли, че можеш с часове да ги разглеждаш, дори без да си прочел текста. За по-малките деца е важно илюстративната част да е подробна, за да задържи вниманието им докато четете, иначе все ще искат да минавате на следващата страница. Красиви, ярки, забавни, познавателни, запомнящи се, чисто удоволствие е да ги разлистваш.

Историята – държа да уточня, че текстът е на места енциклопедичен, доста сложен за деца под 7, и има нужда от разяснения. Но пък аз винаги приветствам говоренето и с най-малките на нормален език, така че това е плюс. Много подробна и увлекателна история за произхода, природата и развитието на пчелите и пчеларството, повечето от фактите не ги знаех и аз и ми бяха наистина любопитни. Преплитат се история, биология, география, изкуство, антропология, с фокус върху пчелите и значението им за всички нас. За деца над 7 е прекрасно четиво, от което ще научат много важни неща по лесен и неусетен начин.

Оформлението – и преди съм споменавала, че аз и Мартина обожаваме мириса на нови книги. Е, не само ги миришем, а и четем 🙂 Великолепно оформление и дизайн, хартия, печат, шрифтове, цветове  – без забележки.

Цената – 36 лв. за 72 страници луксозен печат и хартия са напълно разумни.

„Пчелите“ е първа стъпка на съвсем новото прохождащо издателство „Дакелче“, което веднага дава заявка за качествени, красиви и смислени детски книги. Очаквам с нетърпение и следващия им избор, пазарът у нас има нужда.

*“Пчелите“ ни беше предоставена от Издателство Дакелче. Ревюто изразява личното ми мнение за продукта.

 

Сполучливи марки детски обувки у нас се появяват толкова рядко, че предложението на Abébe моите момичета да тестват техните произведения, беше посрещнато с моментално одобрение.

Замисляни и мечтани отдавна, но появили се съвсем наскоро, Abébe са от малките уютни семейни фирми, които правят всичко с мерак, прецизност и огромна любов, това личи още от сайта им, дори да не сте виждали обувките. А на живо те са прекрасни! Разказвам подробно в ревюто, с неоценимата помощ на двете тестващи агентки – Матеа и Мартина, чиито впечатления всъщност са най-важни.

Матеа избра модела Red Bubble (предлагат се от 19-29 номер)

Беше категорична за модела, още щом го видя на екран. В безкрайно красив летен нюанс на червеното, със сива подметка и връзки и грижливо изпипани детайли. Дете не можеш да впечатлиш насила, щом отвори кутията отрони само едно „уау“.

По указанията в сайта поръчахме един номер по-голям от нейния, с тенденция да ги носи по-дълго и крачето да се разполага свободно. Пасват и сега, но биха били идеални след няколко месеца.

Още с обуването обаче Матеа отказа да ги свали с довода „Ммм, много са ми удоВни!“ и хукна из квартала гордо-гордо. Впечатли се много от лесния начин на закопчаване/връзване, който е освен атрактивен, и удобен за по-малките деца, а и за родителите.

Цветът е красив, кожата изключително мека и подплатена отзад, където крачето се опира и обикновено стават проблемите. Еластична подметка на балончета (!), прекрасен класически модел без излишни декорации, пеперудки, пчелички и цветенца.

Най-накрая създател на обувки, който не подценява децата. Моделът се предлага и в синьо и жълто, също много красив, подходящ и за момичета, отдавна сме се отказали да делим цветовете на мъжки и женски.

Мартина избра School A. (предлагат се от 19-39 номер)

Малко скептична в началото, заради ретро внушението и бялата подметка.

Нейния чифт също поръчахме с перспектива за след няколко месеца. И двете са се метнали на мен – с бързорастящи дълги стъпала, аз нося номер 40.

Както поглеждаше модела с леко недоверие, при обуване се хареса, изобщо забрави, че носи нови обувки и се втурна да се катери, люлее и премята на катерушките, все едно е с добре утъпканите си любими маратонки.

 

Най-сигурният знак, че на едно дете обувката му е удобна е, когато не я забелязва, особено новата. Вероятно ви е познато мрънкането, ако има проблем. Е, тук тестът беше издържан още на третата минута. Добра работа, Abébe!

Какво не харесахме:

  • За съжаление моделите Red и Blue Bubble се произвеждат до номер 29, биха били чудесни и за по-големи деца, а и за възрастни.
  • Бихме си пожелали повече модели, но марката едва стартира, увериха ни, че съвсем скоро предвиждат нова зимна колекция, очакваме с нетърпение детски кожени ботуши, които не приличат на лапи на диво животно или на коледна елха.
  • Хитрите закопчалки може би биха били по-красиви в метален вариант.

 Какво харесахме:

  • класическите изчистени модели, важно е да възпитаваме вкус и у най-малките;
  • наситените цветове без щампи;
  • качествената кожа (от Италия);
  • прецизната изработка (в Португалия);
  • детайлите;
  • добре изградения сайт със семпъл дизайн и директни послания;
  • изпипали са всичко – от името, концепцията, през логото и шрифта, до съвсем дребните детайли по моделите;
  • допадна ми цялата философия на марката, създателите са в преговори за производство на един следващ етап на обувки от иновативна материя, която ще е затворен цикъл – от добиването на суровината чрез естествени продукти (дърво, памук), до биоразградимост на крайния продукт (без подметката);
  • малката, но обхващаща всички възрасти колекция;
  • хора, които уважават децата и не подценяват вкуса и естетическите им възприятия.

Можете да се срещнете на живо с Abébe този уикенд на SoBAZAAR Green Edition или да поръчате директно от сайта на марката.

*Публикацията е в партньорство с марката. Моделите School A. и Red Bubble ни бяха предоставени от Abébe.

Тази публикация може да приключи съвсем успешно само с едно изречение – Бруно е прекрасен!

Наистина. Екзистенциалната криза и самоопределянето, мечтите и принадлежността, самочувствието и увереността, толерантността и свободата – все теми важни, вкарани в лек и лесен за възприемане текст с чувство за хумор и детска естественост. Както останалите издания на Рибка, добре е да бъде прочетена и от големите, даже задължително, защото понякога се изгубваме в задълженията си на възрастни и забравяме основното.

Няма да преразказвам, просто ще спомена, че илюстрациите са ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НИ (на Джанлука Фоли) и даряват текста с нов план и паралелна история, ако човек умее да се вглежда в детайлите.

Бруно е всеки един от нас в различни етапи от живота си. Какво по-хубаво децата ни отрано да четат мъдри книги на достъпен за тях език. Все нещо ще остане запаметено в малките глави, което да изскочи именно когато е най-необходимо.

И понеже предполагам, че ще има коментари за цената на книгата, уверявам ви – заслужава си всеки един лев. Поздравления за пореден път за Рибка, че имат смелостта да създават вкус.

Бруно е прекрасен!

Феята от захарницата Издателство Рибк

Феята от захарницата Издателство Рибк

„Феята от захарницата“ е съвсем ново издание на „Рибка“ с автор Катя Антонова и илюстрации от Мила Лозанова. Вкъщи всяка пратка с детски книги е истински празник, за мен включително, защото обожавам умните и добре оформени визуално детски издания. Е, тази също не прави изключение, каталогът на „Рибка“ е с все качествени и интересни заглавия.

Първата книга е част от предстояща поредица с главна героиня дръзката, смела и изобретателна фея Ванилия, прокудена от родните си земи заради редица провинения. Тя се озовава в старата захарница на бабата на дветгодишния Филип и с това започват редица премеждия, приключения и смешни ситуации, съвсем нетипични за обичайните нежни, плахи и срамежливи феи, за които сме свикнали да четем. Детската литература винаги има нужда от силни и активни момичешки образи, които да са двигател на историите, а не просто придружаващи персонажи. Приятелство, куриози и много хумор, съвсем естествен и непринуден, без захаросване. Няма да преразказвам книгата, сами ще се посмеете с нея.

По този повод проведох и кратки независими интервюта с момичетата:

Съществуват ли наистина феите?
Мартина: Да.
Матеа: Разбира се.

Коя е Ванилия?
Мартина: Малката смешна фея от захарницата.
Матеа: Феята с рокля от книжката.

Могат ли феите да бъдат приятели?
Мартина: Да, много добри.
Матеа: Да.

Как би се казвала твоята фея?
Мартина: Вода (?!)
Матеа: Сашко (?!)

Феи, какво да ги правиш.

*Публикацията е в партньорство с Издателство „Рибка“, а книгата можете да поръчате тук=>

Да си разказвате приказки на масата, при това измислени от самите вас и всеки път различни – един истински семеен тиймбилдинг.

Новите карти на Red Paper Plane са чудесен начин да прекарате няколко часа без телефони, телевизори и всякакви електронни устройства, развивайки въображението освен на децата си, и вашето собствено. Последното е особено важно, за да излезете от рутината на ежедневните си дейности и малко да проветрите мисълта си. Тествахме, работи.

Картите са илюстрирани са от трима български художници, опаковани са в удобни кутии с магнит и могат да бъдат страхотно забавление за всяка възраст, да кажем над 3 г. Освен за ваша употреба, са и оригинален вариант и за подарък, включително и корпоративен. „Историите придобиват друг характер, когато са само сред възрастни“ – както с намигване каза Цвети, създател на Red Paper Plane.

Една от нашите истории завърши как японецът Квазимото Гучи и индианецът Бърза Дребна Стъпка прибраха при себе си елегантна дама от Париж, която да им прави френски макарони и да им шие костюми за пролетните партита. Обратите са неочаквани, героите непредвидими, а историите безброй. Падна голям смях, продължаваме в същия дух.

*Картите ни бяха предоставени от Red Paper Plane. Сериите карти са в ограничено количество и с предварителна продажба до 20 ноември (неделя), могат да бъдат поръчани тук=>

 

 

Твърдо убедена съм, че ако човек не заобича книгите като дете, малко вероятно е това да се случи в зряла възраст.

Първите взаимоотношения обикновено се основават на любопитство, толкова присъщо на децата – онова, което те човърка отвътре и не ти дава мира, докато не разтвориш кориците. Никога не съм навирала книги пред децата си, нито съм се опитвала по някакъв насилствен и назидателен начин да ги накарам да проявят интерес. Оставям на тях избора, както и за повечето неща – смятам това за най-безболезнен и естествен начин за възприемане на новото и съм почти сигурна, че работи най-добре за нас.

Имам почти тактилни спомени за книгите, които харесвах като малка – дебелината на хартията, позицията на илюстрациите, повърхността на кориците, ароматите. Помня цели пасажи и малки детайли, имена на герои и случки, пазя повечето издания непокътнати. Иска ми се да внуша това и на Матеа и Мартина – първо уважение, после евентуално любов.

Двете имат коренно различно отношение – Мартина умее повече да се концентрира и още от малка слуша внимателно, следи сюжета и запомня. Разглеждаше сама (детската библиотека винаги е била лесно достъпна), задаваше въпроси, искаше да ѝ четем конкретни неща, които си избираше от рафтовете. След като се научи да чете, интересът ѝ се засили и сега поглъща всичко с невероятно любопитство и нетърпение. Чете постоянно – от Валери Петров, братя Мормареви и Джани Родари, през Малкият Никола, Роалд Дал, Дръндьото, Лили Чудото, до класики като Индийски приказки, Тримата мускетари, Ние, врабчетата и басните на Лафонтен.  Носи книги навсякъде и чете в градския транспорт, в колата, в училище, на плажа, в стаята си, на масата в кухнята, на пода – винаги когато има възможност и време. (О, Боже, щастлива съм!)

Матеа пък до съвсем скоро нито позволяваше да ѝ се чете, нито проявяваше някакъв особен интерес. Взимаше книгата, казваше на две, на три каквото вижда по картинките, затваряше и край. Може би от началото на годината показва повече търпение, самоинициатива и дори изчаква, без да обяснява кое как трябва да бъде. Взима книга в леглото и се преструва, че чете със сбърчени в концентрация вежди преди да заспи.

Следях работата на Издателство Рибка, но бях купувала книгите им само за подарък на други деца. Какъв пропуск! Когато Катя ми предложи да изпрати няколко издания за моите момичета, вкъщи настана невъобразима радост – ама какви книжки, откъде, защо, а-у. С нетърпение разкъсаха куриерския плик и разгледаха всичко. Разбира се, нямаше как да не ги попитам какво мислят.

 

 

Мартина: Разказва се за интересни принцеси, които имат по една малка история. Принцеси, за които никой не е разказвал преди. Много красиви рисунки! Любимата ми принцеса е Куска („Ужасяващо-страховита принцеса. Не я интересуват уроците по пиано и клюките, в въртенето на меч и конните надбягвания. Ненавижда хленченето. Тича по-бързо от мъжете, плюе в краката им и ги предизвиква на канадска борба. Ранена в битката при Пататрас. Близка на лудия монах Распутин.“)

Матеа: Ми за една принцеса, която си лежала при гората (Лежаси).

Мария: Веднага след като разгледахме съдържанието на пратката, Мартина грабна Принцесите и потъна в стаята си. Пропусна вечерята (щом е за книга, може) и се появи след час-два със светнали очи „Прочетох я!“

Е, прочетох я и аз, и да ви кажа честно, направо съм зашеметена. Изключително стабилно издание (важно за детските книги е да бъдат издръжливи) в голям формат, с НЕВЕРОЯТНИ илюстрации и не по-малко НЕВЕРОЯТЕН текст. Няма да преразказвам, за да не отнемам от удоволствието – книгата е И за възрастни, с безброй детайли, препратки, намигвания, аналогии и закачки. Умна, духовита, интелигентна, остроумна и изящна – книга, която би трябвало да присъства във всяка детска библиотека, като антипод на всички захаросани и леко глуповати класически принцеси. Не съм привърженик на разделянето на литературата на момичешка и момчешка, мисля, че ще е еднакво интересна за всички, включително и за МЪЖЕ.

Художественото оформление е брилянтно – ИЛЮСТРАЦИИТЕ са магически, шрифтовете и отделните елементи   са точно на мястото си. За превода едно голямо браво на Маргарита Тодоринска –  тази игра на думи и аналогии е адски трудна за пресъздаване, а да бъде разбираема и забавна за деца допълнително усложнява задачата.

Матеа: Защото Криси е добра и по-скоро е друго момиче. Те я търсят и аз я харесвам.

Мартина: Криси винаги е сдрехи, които са еднакви с нещата около нея. Трябва да си различен, не трябва да се сливаш с другите.

Мария: Може би най-хубавото на умните детски книжки е това, че всеки ги интерпретира по свой собствен начин. Повече поставят въпроси, отколкото дават отговори, освобождават поле за развихряне на въображението и мисълта. Е, именно такава книжка е Криси се крие – всяка възраст би я тълкувала различно – според „багажа“, миналото и натрупания опит. Оставям на вас.

Матеа и Мартина: На въпрос за тази книжка и двете правят триъгълник с пръсти над челото и започват да се смеят.

Мария: Хайку за деца. Страхотни илюстрации и минималистичен текст, който отново може да бъде въртян и обмислян. Динамична поука. Удивително е как нещо толкова кратко може да носи толкова пластове и при всеки прочит да откриваш нещо ново.

Няма нужда да споменавам, че и трите книги станаха любими. Говорим си за тях и си разказваме – всеки каквото е разбрал, запомнил и харесал най-много. А щом една книга предизвиква разговор и ви кара да мислите, то тя е изпълнила задачата си – особено когато си почти на 4 и почти на 9.

Издателство Рибка, продължавайте с добрата работа, ще ви следим изкъсо.

 

Казвала съм и преди, че не съм от хората които се прехласват и щипят бузите на всяко дете.

Както и с възрастните, при мен е въпрос на симпатия, не всяко дете ми е интересно, мило и сладко, признавам. Харесвам емоционални, смели, изразителни, енергични деца, които не се крият зад полата на майка си, не се страхуват да общуват с нови хора и лесно се приспособяват към всяка обстановка. Деца с въображение, харизма и duende, не непременно ухилени до ушите, с дълбоки очи, които говорят дори и при най-сериозното изражение. Деца, които се държат естествено, не се цупят постоянно и винаги са любопитни за нови неща. Е, имах удоволствието да прекарам близо 2 часа с точно такива двегодишни – прекрасните Мина, Сами, Петър и Драго, на общата възраст от около 8.

Ако в края на юли сте минавали през парка зад музея „Земята и хората“ със сигурност сте видели шареното пикник одеяло с голяма група малки и големи, кучета, мечки и какво ли още не около него. Е, ние бяхме.

Фотоисторията е за Parentland със съдейстието на Nestle Baby по повод новите плодови закуски в пауч формат Nestlé® Gerber®

Стайлинг, реквизит и фотография: се моа
Гардероб: личен архив на децата

Благодаря на главните участници и на родителите за съдействието, бяхте страхотни!

По-долу са някои от любимите ми кадри, част от които не успяхме да сместим в публикацията. Основната фотоистория можете да видите в Parentland.bg=>

 

 

 

 

Парти на двора Морков LaMartinia

Между майските бури и внезапни поройни дъждове се събрахме в един централен софийски двор за пролетно момичешко парти.

Криси, Марти, Мими и Мартина се забавляваха от сърце, събрахме погледите на съкооператорите и се опитахме да почистим неочаквано многобройните конфети сред килима от бръшлян. Децата хапнаха доволно, криха се, премятаха се, въргаляха се из целия двор, накрая поиграха и футбол. 

Фотоисторията е съвместно с Morkov.bg – първият био магазин за деца, в който можете да намерите алтернативи на дежурния по подобни мероприятия junk. 

И ние бяхме там, и ние похапнахме, и ние се посмяхме, и ние метохме милиони листчета със сетни сили. Беше много яко, както казват децата.

Модели: Криси, Марти, Мартина и Мими

Локация: София, двора на Изи

Гардероб: личен архив

Здравословни продукти за деца от Morkov.bg