Публикации

Единодушно бяхме решили Мартина да получи мобилен телефон за връзка са нас не по-рано от трети клас (в момента е втори). Училището е на 2 минути от вкъщи, малко е, всички се познават, кварталът е спокоен, гимнастиката е в същата сграда и имаме връзка с преподавателките и треньорките.

Струваше ни се, че не ѝ е необходим, тя не проявява особен интерес, а и никога не сме одобрявали невръстни деца, награбили телефони/таблети или каквото там са им дали родителите.
Преди няколко месеца обаче, една несъстояла се тренировка по художествена гимнастика принуди малкия, все още седемгодишен човек, да се прибере сам – уплашен, полуразреван и не съвсем сигурен дали е предприел правилното действие. „Минах по същия маршрут, мамо“ Вече споменах, че всичко се намира на 200 метра от нас, нямаме гигантски разстояния и пътуване с часове, но фактът, че може да се случи нещо, а тя да няма връзка с нас, ни накара автоматично да набавим мобилен телефон и да ѝ го връчим за спешни случаи и непредвидени ситуации.
Правя изричната уговорка, че не съм контрол фрийк, имам доверие на детето си, не кърша пръсти по цял ден в притеснения и съм относително либерална във възпитанието. Мартина ходи свободно до магазина от седемгодишна (тук и на село), не я проверявам по 100 пъти и не ѝ звъня без причина. Доста самостоятелна е и смея да твърдя, че се оправя добре сама и в непозната ситуация. Но родителското гласче, което винаги прошепва едно АКО, действа и при мен.
Ако тогава знаехме за съществуването на часовниците от типа на Myki, може би бихме предпочели тях пред телефона. След 2 месеца тестване ще се опитам накратко да обясня какви са предимствата и недостатъците му.

Плюсове:
          Детето може да набира най-важните номера (до 5 броя ) с един бутон, т.е. няма опасност да звъни на когото му скимне, в Щатите или Китай например, както и на съмнителни номера.
          Можете да ограничите номерата, която да му звънят. По този начин избягвате опасността с номера да се свързват случайни непознати, измамници, рекламни досадници, други.
          Лек и удобен за носене е. Каишката е силиконова – мека, цветна и пасваща добре на детска ръка. Стои си там през деня, няма нужда от калъфи, мисъл „Къде го сложих?“ и винаги се чува добре.
          Разбирате местоположението на детето – дали се е отклонило от обичайния маршрут.
          Има SOS бутон – ако детето е в опасност натиска директно него за свръзка с вас.
          Има аларма за сутрешно събуждане и крачкомер.
          Може да приема текстови съобщения.
          Можете да извикате обаждане от Myki – когато  детето не отговаря на позвъняване или искате да проверите какво става.
          Часовникът няма свободно достъпна интернет връзка, както повечето телефони, няма игри и излишни приложения, които трябва да ограничавате.
          Сигнализира, в случай, че няма батерия или е свален.
          Можете да зададете безопасен периметър, при излизане от който часовникът сигнализира.
          Приложението работи и с Android, и с iOs.
–    Часовникът е разработка на българска фирма.
      Батерията издържа 2 до 3 дни.

Минуси:
          Понякога локацията идва с леко забавяне, предполагам това ще бъде коригирано, продуктът е сравнително нов.
          GPS устройство е и не засича на закрити помещения, т.е. ако искате да разберете дали детето е в стола или в класната стая, това няма как да стане.
          Понякога пречи при обличане на дрехи с по-тесни ръкави, но това се отработва бързо.
          Има сигнали за сваляне на часовника, които невинаги са реални, не мога да кажа на какво се дължи.
          Цветовите комбинации са само три (засега).
          Когато говорите с детето си, ви чуват всички, така че ограничете се без лигавщини и нелепи умалителни – все пак това са млади хора с достойнство.
          Драска се стъклото, може би трябва да се помисли за някакви протектори.
          Винаги идва въпросът с облъчването и недотам здравословното влияние на подобни устройства, но това е дълга тема, която освен ако не бях учен или не живеех в пещера в Родопите, не бих дръзнала да анализирам.
Като възраст е посочена 4-10 години, но според мен е подходящ за началните класове. Тогава децата са по-организирани и дисциплинирани в употребата на подобни вещи, а и на практика цял ден са без вас. В детската градина едва ли е нужно да проследявате детето си, освен, разбира се, ако не сте фанатичен контрол фрийк.
Часовникът е много удобен за различни училищни екскурзии, пътувания по състезания, лагери и други активности извън София. Вместо досадно да звъните и да питате „Къде сте?“, „Стигнахте ли?“, „Тръгвате ли?“, само отваряте приложението и виждате как милото аватарче се движи по пътя.
Децата се радват много, научават се светкавично да го ползват, за тях е лесен за боравене  –  в това не вярвам да имате съмнения, дигиталното поколение е във вихъра си, за добро или зло.
*Часовникът ни бе предоставен за тест от Мтел. Ревюто отразява личното ми и безпристрастно мнение за продукта.

Един млад, въодушевен и леко притеснен готвач на 7 реши да ни направи вечеря. Избра меню, сглоби списък с продукти, консултира се при някои затруднения, отхвърли 1-2 идеи, замени ги с други и се захвана за работа. Ряза, вари, пасира, рендосва, украсява, поръсва, пуфтя, изпуска, опитва, овкусява, задава въпроси и много се смя. Накрая уморена, но доволна, ни нахрани със салата, паста, десерт и лимонада. Най-вкусната вечеря изобщо някога♥

Книжката на Роалд Дал е разкошна! Страшно забавна, вкусна, полезна и интересна, подарък от Ива.

Понеже на Фейсбук не може да се разчита за архив, събрах тук някои диалози с Мартина.

Не защото са гениални или извънредни, а защото напомнят хубави моменти. И един ден ще ѝ бъде забавно да ги чете.
***

– Мамо, ние с теб си приличаме по поведение.
– В кое точно?
– И двете заблуждаваме една друга.
– Мартина, знаеш, че не те лъжа.
– Неееее, това не са лъжи, това са просто за-блуж-де-ни-я.

***
Мартина е на кръжок по плетене при баба си, ще ми подарява шал. Плете, разплита, затиска с крак преждата, пищи от удоволствие и се залива от смях:
–        –  Леле, бабо, много е трудно, ама е мноооооого яко!
***
– Мартина, как мина първият ден от ски училището?
– Гледката беше много хубава.
***
Мартина се учи да чете. Пита за буквите, срича и запецва.
– Мне, благодаря, отказвам се. Като стана на 18, тогава.
***
Сдобивам се с пухкаво палто от изкуствен косъм:
– Мартина, отива ли ми?
– Да, приличаш на принцеса. Мне, по-скоро на … ъъъ…кученце.

***
Мартина след поредната забележка към двете със сестра ѝ:
– Мамо, мисля, че е най-добре да не работиш вече вкъщи, а да си наемеш офис. Там ние с Матеа няма да те дразним.
– Пробвала съм, там пък разни колеги ме дразнят.
– Не, не, има офиси от една стая, ще си сама.
***
Мартина на протест:
– Срещу какво протестираме, Мартина?

– Емииии, забравих.

***
Мартина вижда снимка на Васил Найденов:

– Ехааа, лошият от „Лабиринт“!

***
Правим къщата за кукли от кутии за обувки. Мартина ме целува и казва:
–          Мамо, иска ми се аз да съм ти майка, за да правя такива неща за теб ♥
***

Според Мартина Бай Генчо и Бате Енчо са една и съща личност.

***
Мартина за зумбата:
–          Като народните танци, само дето дупетата танцуват повече.
***
Малкото М. се кара на сестра си с ръмжене, подскачане и гневно сочене с пръст:
– Та па та ка е ТЕТО, па ка ка ка па те МОЙ (бел.ред. – Мечето е мое, не ми го пипай!)
– О, Матеа, спри да спориш и да се оплакваш, такъв е животът за бебетата.
***
Mартина е без джобни за седмицата заради провинения. Госпожата ме вика след часовете:
– Трябва да Ви кажа, че М. е извадила банкнота от Х лв на лавката (десетократно по-голяма от дневната ѝ надница). Длъжна съм да Ви предупредя, някой ѝ е направил забележка и се е отказала от покупката.
Благодаря на госпожата и на излизане от училище започвам да мъмря М.:
– Как можа?! Нали знаеш, че тази седмица нямаш джобни. Защо си извадила от касичката парите без да ми кажеш? С толкова пари не се ходи на училище!
Навежда глава и мълчи. В този момент се сещам, че същата сутрин пред асансьора обеща на сестра си да ѝ купи кроасан.
– Нямах други пари…
Вместо да се извини тя, извинявам се аз.
***

С Мартина на пазар по нейни въпроси:
– О, мога да разглеждам цял ден! (въздишка със замечтана усмивка)
С Мартина на пазар по мои въпроси:
– Хайде, взимай едни чорапи и джапанки и да си ходим.

***

Мартина за сестра си:
–          Матеа трябва най-накрая да го махне този памперс и да се научи да говори. Две неща
трябва да свърши. Ще ги поръчам на Дядо Коледа. Ако изобщо е истински… Ми да.
***
Двете М. върху един фотьойл:
– Пак ли искаш да плуваш? Ще трябва да ти слагам спасителната жилетка да не цопнеш. Обичам те. Хайде, плувай. На почивка в морето сме, имаме само една кухня. Не, по-скоро сме в самолет. Помоооощ, ще потъна! Матеа, пак си се наакала.
Сестри ♥
***
В края на лятото всички заплахи ми се изчерпаха, остана най-плашещата за Мартина и единствената ефикасна:
–         Няма да те пуснем на училище на 15-ти.
–     Нееееее!
***

Докато беля чушки, с Мартина водим романтично-наивистичен разговор на тема Феята на зъбките. Обсъждаме как се клател преден, кога щяла да дойде, как навивала въже около зъба и го дърпала през нощта, какво щяла да остави под възглавницата, защо пускала зъбите в леглото и други разни важни моменти. С умиление установявам, че все още вярва в една от големите заблуди на детството. Блажено се усмихвам и мисълта ми полита към приказките, магиите, добрите герои и идеалните случки. В този момент прави делово заключение:
– Мда, ще си събирам зъбчетата и ще ги продавам.

***
Мартина към мен:
– Ти си с къси панталонки?!
– Е, и?
– Много са къси! Така ли ще излизаш?!
– Защо, не може ли?
С ужасЕн поглед:
– Ми ще те видят други мъже и ще те харесат! Искам само тати да те харесва просто.
***

Мартина гледа в една точка:
– От какво са създадени рождените дни?
– Ъъъъ…
– А как се гледат охлюви?


***

Mартина и Матеа не са се виждали от няколко дни. Говорят по телефона:
– Матейчи, как си?
Ококорване на очи и смях.
– Дада? (думата за кака)
– Да, аз съм, Дада! Как си, Матейчи? – смях.
Двете се смеят.
– Дада, дадададада. Да, да!
– Ей, Матейчи, как искам да те гушна…
Пак се смеят♥
***
Излизаме с Мартина, оправям си косата в огледалото на асансьора.
– Добре си, спокойно. Какво, да не би някой мъж да те срещне ли?
Поглежда надолу:
– Обаче с тези мъжки жълти обувки със сигурност няма да те хареса.
***
Мартина е леко притеснена при вида на абитуриентки:
–          Мамо! В ресторанта имаше момичета с рокли на п р и н ц е с и, които слушаха  ч а л г а!
***
Мартина до бюрото ми вкъщи:
– Аз ако имах деца, щях да спра да работя на секундата и да им направя един кекс.
***
Мартина споменава Фейсбук.
– Ти знаеш ли изобщо какво е Фейсбук?
С отегчение:
– Ми снимчици малки там някакви, надписи, любовни снимчици, скучни неща.
***
Говоря на Т., с гръб към него, Мартина е в същата стая. Обяснявам разпалено, жестикулирам, правя си паузи, смея си се на шегите, изпитвам задоволство, че разказвам увлекателно. След около 3 минути я чувам да казва:
– А, ми той тати тръгна….Излезе отдавна от кухнята.
***
Двете (на 6 г. и 1 г.) се бият с пръчки, изтръгнати брутално от декорацията в коридора.
Мартина към сестра си:
– Мускетарке, откажи се! – и изсвистява с пръчка покрай лицето ѝ.
– Мартина, някаква друга, по-безопасна игра може ли?

– Добре, ще счупя пръчката с коляно.

***
Мартина към нас:
–          Вие двамата сте влюбени птички. ♥
***
На входа на всеки ресторант:
– Колко?
– 9 сме.
– О! 🙂
– 5 от 9 обаче са деца.
– О! 🙁
Мартина: – Защо се мръщят?
Аз: – Защото сме шумни, цапаме, ядем малко и почти не пием алкохол.
Мартина: – А, точно ние сме!
***
Мартина към мен:
–          Искаш ли да те направя на суперглава? Супермозък. Много е приятно!
***
Първият подарък за мен от М. от истински магазин – 3D разделител за книга. По неин избор, с пари от касичката.
–         –  Да е като зодията ти и да знаеш докъде си прочела.
 След това ме черпи и кафе.
***
Мартина към мен:
 – Може ли да си останеш с един и същи цвят коса малко по-дълго? Много често ги сменяш, приятелите ти вече няма да те познаят.

***

Инициативата на Avon „Сложи си обица на ухото“ против домашното насилие. Звъни куриер, отварям, Мартина пита (свикнала е):
– Какво носят?
– Обици.
– Кой ги праща?
– Ейвън.
– Ааааа, добре.
Прибира се баща ѝ от работа. Мартина церемониално носи обиците и с драматичен тон обявява:
– Тати, имам доказателство, мама получи подарък от друг мъж!!! (явно Ейвън звучи като мъжко име)
Всички замръзваме.
***
В края на един разхвърлян четвъртък и след обилно слухово и всякакво напрежение (бебешки писъци, бебешки песнички, срещи с разни хора по работа, подаване на документи, лекарски прегледи, каращи се на опашки хора, викащи таксиметрови шофьори, Спондж Боб и Трансформърс до дупка, бебешки рев, отново бебешки песнички), реанимирам на дивана. Мартина се приближава тихо, вади една ОГРОМНА! РОЗОВА! ШУМНА! БАРБИ! ФЛЕЙТА! и в желанието си да ме разведри мило пита:
– Искаш ли да ти посвиря малко, мамо?
***

Мартина разглежда стари мои снимки:
– Я! Тук си с някакъв друг мъж?!
– Ами, познавах и други мъже преди баща ти… (един-двама)
– Ама това ти ли си? Леле, колко си младаааа!
– Ей, ама аз и сега съм си млада!
Кратка пауза:
– Е….да… Обаче на снимките си ОЩЕ по-млада!


***

На автогарата на път от Монтана за село. Непозната жена към Мартина:
– Откъде си, момиченце?
– От село, разбира се.
***
Мартина към кофата с речни раци:
– Ей, омари!
***
На площадката. Момченце на не повече от 4-5 години.
– Защо това – сочи към синята тротинетка на М. – ви е със Спайдърмен?
– Нямам идея, предполагам Мартина си го е избрала.
– Моят баща не харесва Спайдърмен.
– Ми добре.
– Баща ми харесва само Бог.
– Чудесно.
– Бог е добър, дава ни храна. Спайдърмен е зъл. Спайдърмен е дявол.
Започвам да се чувствам леко виновна. Дали да не изгорим ритуално дяволския предмет?
– Зъл е, обаче аз съм вече голям и мога да карам ТОВА.
Качва се и отпрашва нанякъде с тротинетката.
***
Мартина към баща си:
 – Мъжете спасяват принцеси. Вкъщи сме 3, как ще ни спасиш всичките? (и аз към принцесите, благодаря) Трябват ни трима МЪЖА.
– ?!
– Спокойно, няма да те заместваме, просто ще извикаме още двама.

***

Мартина към мен:
– Много съм умна…(закачливо-дяволит поглед и ехидна усмивка)…но и много лоша!


***

Мартина докато правим коледни картички:
–          Пусни ми коледно радио, че на него по-лесно работя.

***

Мартинаобяснява на две непознати майки и децата им, че последно в кукления театър е гледала постановката „Златка златното момиче“.
– За втори път я гледам.
Двете майки прихват да се смеят и гледат недоумяващо.
– По народна приказка е. – уточнявам аз.
– Ааааа, помислихме, че за Златките са измислили и куклен театър.

***
Мартина много драматично:
– Мис Мира (Бел.ред: учителката по английски) име нещо в устата.
– ?!
– Ами нещо на езика…
– Обица?
– Мне, по-скоро е пирон.

Май
Като оставим настрана нешкаробевските спортни достижения и амбициозните майки, които си проправят със зъби и нокти път в съблекалните, художествената гимнастика е приятен момичешки спорт, който, освен че оформя чудесно тяло, стойка, чувство за ритъм и координация, създава дисциплина, отборен дух и усещане за принадлежност. М. тръгна по собствено желание преди година, имаше моменти, в които се колебаеше, доскучаваше ѝ, или ѝ се струваше прекалено трудно. Оставихме на нея решението дали да продължи – 3 пъти в седмицата по 3 часа е една значителна порция време, за която човек би трябвало да има самостоятелна позиция, дори да е на 5-6-7 години.
Отклонихме любезно поканата за тренировки и през лятната ваканция поради отсъствие, а и всяко занимание би трябвало да е дозирано здравословно. Като цяло, стараем се да не се намесваме в избора на спорт/хоби, така направихме с йогата, балета, таекуондото, народните и латино танците, които пробва в детската градина, и поради различни причини сама реши да преустанови.  Не знам дали е правилно да сме дотолкова демократични и непоследователни, но наблюдавайки какво се случва с прекалено амбициозните родители и милите им деца, някак ми олеква. По тази тема мисля да пиша отделно, защото има наистина епични сцени, достойни за екранизация.
Всяка Коледа и в края на учебната годин клубът организира тържества-концерти. Наистина мили мероприятия –  горди родители и треньори се смесват с  деца в цветни трика, които крещят, смеят се истерично и треперят от вълнение. Раздават им грамоти, медали за участие и подаръци, карат ги да се чувстват значими и заслужили. Малки стройни дами в сложни съчетания и съвсем невръстни, 3-4 годишни, които общо-взето не знаят къде се намират, но са доволни, че са там. Най-хубавото от всичко е, че по-големите момичета са оформили красиви приятелства и железни навици, подкрепят се, мотивират се една друга, аплодират чуждите успехи и се прегръщат окуражително, ако някоя от тях допусне грешка – все неща, които биха им свършили работа и извън залата.
„И да изпереш трикото на ръка с хладка вода. На ръ-ка! Така каза госпожата.“
*Снимките са от тържеството през май, а видео от коледното съчетание на родителите може да бъде видяно тук
Disneyland

Колкото и върли противници на индустрията и мейнстрийм забавленията да сте, неоспорим факт е, че в Дисниленд децата са на върха на щастието.

Викат, скачат, вълнуват се, очите им излизат от орбита от любопитство и нетърпение. Всичките ви теории как не бива да бъдат глезени и презадоволявани, как трябва да им измисляме единствено поучителни и глобално смислени занимания се разбиват на пух и прах щом прекрачите прага. За Мартина, като по-голяма, съборът на село и Дисниленд са еднакви по степен на привлекателност и важност, и това всъщност ми се струва най-ценното – искрата любопитство.
Няколко практични съвета (по-скоро записки, за да не забравя следващия път):

– За да не се изпокарате, изнервите и да се счупите от бързане (както направихме ние), най-добре си отделете 2 дни, така и така отивате, поне спокойно да разгледате.
– Билетите. В пикови сезони (Хелоуин, подобни) и натоварени дни (събота, неделя) билетите са по-скъпи. Ако ги купувате онлайн, в полето адрес ползвайте този на хотела си или там, където сте отседнали, в противен случай ще платите повече. Несправедливо, да, за чужденци е по-скъпо. Скоро четох, че ще правят финансова проверка по този въпрос.
– Парковете са два. По-добре си вземете билети и за двата, в този, който смятахме за невзрачен и скучен се оказа най-интересният за М. атракцион – Studio Tram Tour (цистерни, вода, пожари, подобни), та не се знае дали няма да пропуснете нещо важно.
– Преди години се смеех на хората, които ползват хотелите около парка (скука, нали), но се оказва, че с деца това е не лоша опция. Пътят ви до Дисниленд от центъра на града е около час и половина.
– Примирете се, че денят ви там ще бъде дълъг, в нашия случай 16 часа. Хванахме последния влак-метро, където на пода се бяха натръшкали изтощени родители, деца спяха по гърбове и раници, половината обувки разхвърляни, абе общо-взето като след битка или 100 км маратон.
– Направете си предварителен план – кои атракциони искате да видите (много са!), кои са подходящи за вас и децата ви (има знаци за степен на екстремност, някои не са удачни за бременни, т.н). Ние просто хаотично се лутахме и крещяхме Натам! Не, нека първо на другото! И така.
– Подгответе се подобаващо. Някои семейства са екипирани с : електронни цигари (на опашките не се пуши), хладилни чанти (не разбрах за какво са, пълно е със заведения), принтирани листове с описания на атракционите. Пълни професионалисти, аматьори като нас имаше малко.
– Все пак се оказва, че най-добрата възраст за там е над 7-8.  Много от атракционите поради съображения за сигурност изискват минимална височина (1.20 за по-лежерните и 1.40 за по-екстремните). Подгответе и децата си предварително, за да няма на входа: You are too small! с кисел френски акцент. Пред всяка опашка има паркинг за колички. Най-добре си носете слинг или кенгуру, за да не мъкнете децата под 2 години на ръце.
– В Дисниленд се ч а к а. Ако опашките и тълпите ви изнервят, по-добре не ходете. В пикови часове и сезони за всеки атракцион се вият опашки от по 45-70 минути. Поне има светлинни табла, да си знаете на колко точно мъка се обричате.
– Задължително си вземете чадър и шапка. Или вали, или е адска жега. Приятно време не съм уцелвала, може и да има.
– В края на деня (повечето атракциони затварят в 22 ч.) е времето на родителите. Опашки няма, можете поединично да се пускате САМИ докато другият чака отвън с децата. Кеф!
– Изчакайте до 23 ч., тогава на главния площад започва светлинното шоу, може би най-красивата и вълнуваща част, наистина впечатляващо, децата са с отворени усти, родителите, ако още не са припаднали или заспали, също.
– Подгответе се, че за да си купите вода, сладолед, пуканки или захарен памук, ще се наложи да чакате по 30-40 минути. Служителите тук са наистина бавни, сигурно е политика на парка, не знам. Два сладоледа по 3.50 ви ги смятат: първо с таблица, в която са написани бройките сладоледи и общата им цена (напълно сериозно), после проверяват дали наистина 3.50+3.50 прави 7 и накрая пак с калкулатор изчисляват рестото. Честно, идваше ми да убия всички зад щанда. Сега разбирам хората с хладилни чанти. На опашката за захарен памук (над 10 човека) станахме свидетели на следната сцена: двама служители с бели престилки, включва се машината, изключва се (проверка просто), подреждат се дървените клечки, всички подравнени, на колегата оператор му се поставя специално елече за защита, после колежката му носи прозрачни очила, също защитни. Тук не издържахме и напуснахме. В такъв приказен ритъм се работи там. Често блокират каси, някой се сеща да пита някакви странични неща, свършват внезапно пуканките или чашите за сок, ей такива работи.
– Някои от съоръженията са в ремонт или профилактика и има риск любимото ви да не работи. За съжаление уцелихме затворен Space Mountain. Но пък друго любимо Indiana Jones работеше, а и нямаше опашка вечерта, не сте изцяло прецакани.
– Ако преди време сте били сами в Дисниленд, примирете се, че с деца няма да е същото. Много по-изморително и изнервящо, някак стресово-напрегнато. Но и в пъти по-удовлетворяващо. В края на деня ще сте: потни, рошави, мръсни, изтощени, дехидратирани, раздърпани, скарани, с мускулна треска и главоболие. Но пък понякога точно такова е щастието. Да.
С братовчедите Деница, Мария и Мартин.
Там, където краката са боси, храната е най-вкусна и заспиваш за 3 секунди от умора.
Най-хубавите детски спомени ♥

В залата
Сама реши да ходи. После имаше намерение да се отказва. Правели едно и също, скучно й било. Помолих я да си помисли и да ни каже. „Оставам“, дойде и промърмори. Не бях стъпвала в залата. Не защото не ме интересува, просто това си беше нейна територия. Понякога разказваше, по-често не, аз и не разпитвах. Всеки път, когато ставаше въпрос за „художествената“, очите й грейваха.
Снимах ги през един от дългите почивни уикенди. Само 4 деца. Великолепно късно слънце като прожектор. Седях си в единия ъгъл и не смеех да гъкна. Съсредоточени, вглъбени, мотивирани и сериозни малки същества, обсебени от това, което правят. Космическа концентрация на любов и светлина. Крачета по чорапи и скърцащ дъсчен под. На 6 години светът едва започва. Чак ти се иска да си на тяхно място…
 

Най-странните неща, които децата правят, необяснимите им страхове, чудати фантазии, умения и изказвания.

Дали са наистина странни, или просто ние не ги разбираме, това не е съвсем ясно. Благодаря на всички, които споделиха!

СТРАХУВА СЕ:
♥От ръбовете на чорапи и чорапогащници. Трябва задължително преди да се обуе да придърпа ръбовете нагоре.
♥Мая, 6 г. –  от копчета
♥Мартина, 6г. – от копчета. Не носи ризи и жилетки, защото имат копчета.
 ♥5г. 6м. – не обича шума от прахосмукачката. Когато беше по-малка, избягваше в друга стая. От повече от година е предприела нова тактика – пее много силно, за да я надвика. Настава истинска какофония, когато трябва да почистя в нейно присъствие.
♥Дея, 1г. 4м.- страх я е от музикални инструменти. Вкъщи имаме саксофон и хармоника. Започваше да плаче всеки път, щом някой засвири на тях. Замахваше да ги удари сякаш мисли, че са живи и ни нараняват. Трябваше да галим и целуваме саксофона, за да свикне с него. Хармониката просто я скрихме. 

ПРАВИ:
2 г.- изразява се предимно с писъци и много подрежда – какво ли не, на всевъзможни места.
♥Йоан, 7 г. – когато изпитва някаква емоция, маха с ръце, все едно ще литне.
♥1г. 2м.  – когато сме на гости у родителите ми, синът ми щом види мои картини (на цветя) по стените, започва да ги сочи и да се смее, пищейки. Без никой преди това да му е обяснявал нещо за тях.
♥10 м. – плаче преди сън
♥Димитър, 4г. –  превръща всеки 2 клечки/солети/гризини/сламки в „чистачки“ и имитира движението им с думите swish-swish.
♥3г.6м  – пред всички се преструва, че не обича кучето ни. Но когато никой не гледа, или поне той така си мисли, я гали и прегръща.
♥5 г. – подскача си по улиците и си пее на висок глас без да й пука от хората наоколо. Иска ми се понякога и аз да се чувствам свободна като нея.
♥Гого, 1г. 1м. –  доста често идва да ме гушне и да ме захапе за носа. Предполагам, че това е неговият начин да ме целуне.
♥Елина, 5 г – всяка вечер иска да й пожелая да сънува, че яде ГАЛЕТА. На рождени дни, преди да дойде тортата тя плаче, защото си е наумила, че торта НЕ ЯДЕ.
♥Детелин, 4 г. – един ден заяви, че става вегетарианец. И наистина спря да яде месо. Никой от семейството ни не е вегетарианец. 
♥Александра, 3г. 6м. – всъщност яденето на храни с различен вкус не е ново или чак толкова странно, но комбинациите са потресаващи – торта с много сметана и крем брюле+маслини, палачинка с конфитюр + кюфте вътре, наскоро и цаца + кексче.
♥Мая, 6 г. – има нетърпимост към всякакви дрехи веднага след като се приберем отнякъде. Абсолютно всичко се хвърля със замах във всевъзможни посоки, докато не остане единствено по т.нар. гащи Това е официалното облекло у дома всеки сезон. Нищо не може да я накара да се облече, дори при посещението на някого, така че вече за никой от близките полуголата Мая не е изненада. Имаме една съседка, която с повод и без повод ни подарява бикини, за да ни вижда всеки път в различно облекло.
♥Мелина, 11 м.  – много държи седалката на детския пластмасов фотьойл (за прибиране на дребни играчки) да е винаги отворена. Щом види седалката затворена, Мелина надава вой и пълзешком се втурва да я отвори. 
♥Матеа, 1г. 3м. – яде гумички на моливи. 

КАЗВА:
Цвета, 3 г. –  заварих я да реве с всички сили в една от стаите: „..Лива-а… застото ти някой ден ще умле-е-е-ш, а-а-а..“ и в паниката изобщо не забелязах шишето с препарат за стъкла, което е разляла по пода. Сигурно… в израз на същата мъка.
♥Цвета, 9 г. – „Гледай, тъжно ли ти е, мамо, забелязваш ли как съм пораснала? Гледай! По краката ми се познава как съм се променила. Така е то, децата се уголемяват, разпра ми се целият чорап.“
♥Мира, 10 г. – на опашка за обяд в столовата: „А повторение от супата давате ли?“
♥Мария, 6 г. – кока-колата е много вредна за черния бъбрек.
♥6 г. – преди няколко дни ми сподели следното: „Аз никога не лъжа, само когато ме хванеш.“
♥7 г. – „А аз какво правя най-добре?“ – „Готвиш, снимаш, обичаш…“. 
♥Тошко – пожелание за рождения ден на баща си: „Честит рожден ден, красив си!“ 
♥София – попита дали ни е приятно да живеем с нея и дали бихме я сменили с друго дете.    
♥Борис, 5 г. –  използва думи, които не са в ежедневния му речник и е чул не повече от веднъж. Миналата година, на един от откритите уроци в градината, беше много разсеян и невнимателен. След края изстрелях едно „Много съм разочарована от теб!“. На следващата година, отново на открит урок, се обръща към мен и ми казва: „А ти, този път Чарочарована ли си от мен?“. Може да не е запомнил самата дума правилно, но я използва на точното място и в правилния контекст.

УМЕЕ:
3г. 6м. – разви невероятен интерес към регистрационните номера на колите. За един-два месеца се научи да разпознава регистрационните букви на всички райони в Германия (живеем в Берлин). После му мина. Сега, на 7, гледа футбол и помни всички голове от мачове, които е гледал – в коя минута е паднал голът и кой футболист го е вкарал. Не вярвам скоро да му мине.
♥Радост, 4г. 6м. – в повечето случаи децата се затрудняват с изговарянето на „р“. И при нас беше така, до преди няколко месеца обаче. От момента, в който „р“ навлезе отчетливо и ясно в речника й, изгубихме „л“-то. И така в говора й се чува основно „р“. Например вместо „леле-леле“ – „рере-рере“, „лимон“-„римон“ и т.н. И сега сме шок и в търсене на изгубеното „л“.
♥Пише числата огледално.
♥2 г. – когато чухме първите думички look, stop, water, city, fire от двегодишния току-що проговарящ Михаил (казани абсолютно на място), се смеехме и … чакахме това да отмине. Но вече почти цяла година той обогатява речника си и то почти по равно на български и английски – „Bye, бабо, see you tomorrow” “Be careful, мамо” “Look, бабо, city town” “Down, enough” “Fire engine”. Нямаше да има нищо странно в това, но … никой не му говори на английски в семейството.

ФАНТАЗИРА:
2 г. – показва ми кои букви знае – на мама , на тати и т.н. Изведнъж на В ми казва мяу-мяу. Гледам и не разбирам…. А то какво било, като сложиш В-то легнало, изглежда като котешки очички.  
♥Мартина, сега на 6 г. – от 5 години има любима възглавничка, наречена Чака. Носи я навсякъде, вече прилича на парцал, скоро я съшихме от ленти плат и парчета пълнеж. Мартина твърди, че Чаката говори мноооого тихичко, винаги щом се стъмни.
♥Най-странното беше, когато посочи ъгъла на стаята и каза: там. Беше на годинка и малко. Питахме го какво има там и той каза: баба. Тръпки!
♥Ая, 2 г. 6м. – стана дума за планетите, казах й, че нашата планета се нарича Земя, а тя категорично ми заяви, че нейната планета се нарича Гойо. И така и до днес, когато вече е на 3г. 3м, тя не е от планетата Земя, а от Гойо, за където разказва всякакви странности.
♥Дара, 3 г. – Преди да заспи, ме кара да хващам с ръце светещите звездички, които летят около главата й. Много обича да гледа Луната, винаги отбелязва, че е видяла Месечко и колко точно е голям. Още не можеше да говори и ни го показваше.
 


След Берлин по женски през лятото, дойде и Берлин по детски през есента. Учудвам се как не ни изпроводиха с полицейски кордон към летището заради шума и безредието, които причинихме.

Ако оставим обаче глуповатите шеги, тези 5 приятелчета говорещи на различни езици се забавляваха безкрайно. Не бях виждала накуп толкова доволни и щастливи малки същества, така еуфорични и въодушевени. Разбира се, на моменти мрънкащи и разревани, но това си е по подразбиране.
Берлин е привидно правоъгълен, но всъщност шарен, жив, лесен за употреба, вкусен и  отзивчив, дори и към най-малките.

Петима в Берлин
Петима в Берлин – част II

Мартина – почти на 6
Chloe – на 5
Nathan – на 5 (близнаци)
Theo – на 2.5
Матеа – почти на 1
Бандата на Шаро в Берлин. Две колички, 5 броя деца. О мон дьо, о майн гот.