Публикации

Барби в кашон: как си направихме сами къща за кукли

Явно карантината ни действа строително-монтажно, преди 7 години, докато Мартина беше у дома заради шарка, направихме дом за лалалупсита, някои от вас може би си спомнят публикацията.

Този път принудителният престой ни вдъхнови за по-голяма и детайлна къща в Барби размер, отново от непотребни материали – основно кашони, картон, дървени крафт пръчки и парчета плат. Идеята беше да има минимум пластмаса, за да не прилича на готовите къщи, да е по наш дизайн и вкус.

Когато в мрачен период, човек, независимо дали дете или родител, се захване с нещо подобно, някак черните мисли се изпаряват, концентрирате се в нещо конкретно и съвсем реално, което правите с ръцете си заедно – има практически резултат, а психиката по-лесно обработва външните заплахи и атаки.

Признавам, че беше истински кеф, така се увлякохме всички, че по едно време виждахме мини мебели навсякъде „Ей, тая капачка става за лампа!“, „Оставям ви тази кутийката за етажерка“, „Трябва ни сламка за душа!“ Луда работа.

Децата даваха основните идеи и одобряваха разпределението, подредбата на стаите, цветовете. Участваха активно и в аранжировката, изработката на дребните декорации и детайли (Мартина направи списания и книги, Матеа – картини).

Затрудниха ме леглата (с матрак и табла!), диванът (голямо лепене и шиене беше, стана супер крив и грозен, но върши работа), шезлонгът за терасата (прекалено малък за Барби, но се получи приличен, даже се сгъва). Куклите имат кабинет за работа на първия етаж и тераса за партита с джакузи на последния – всичко е в равновесие. Вечер светваме и лампичките, за да може да продължи играта.

За облицовката използвах основно постелки за хранене, боя за черна дъска, тапети и картон. За боядисване на дребните неща – отново боя Tаfel за черна дъска, както и два вида сив спрей (металик за душа, мивката, другият за мебелите, бяха ми останали, не съм купувала специално).

Нищо от това нямаше да може да се случи без пистолета за силикон, който е не-за-ме-ним! Остана недовършена част от терасата, входа и разни дребни неща, но нали става за живеене вече, всичко е точно. Има своите очевадни несъвършенства, но си я харесваме и заради тях.

А къщата си има истинско куче-пазач, което уж зорко наблюдава за сигурността и реда, но по-често просто придремва наоколо.

*Основните идеи за направа на мебелите взимствахме от Pinterest и  YouTube, и двете места изобилстват от уроци и насоки. 

/2 коментара/by

Черно и бяло в нас се преплитат

Вероятно ви се е искало да освежите или промените дадена стая без много ремонт, разместване и хамалогия, ей така, за един следобед. Да, възможно е, буквално за няколко часа.

Как? С т.нар. signature елемент – малък участък от фронтална стена, която се превръща в акцент на цялата стая, своеобразен център. В случая – детската. Когато Мартина се роди, тази малка стена с чупка беше бледорозова, с изрисуван кафез с излетели от него хартиени пеперуди, помня, че всички бяха много впечатлени. Децата обаче вече са две, по-големи, модата на розовото отмина и от известно време исках да я трансформирам в нещо по-графично. Съгласувах с тях основната идея, те я одобриха, а детайлите оставих за изненада.  

Основната концепция: стена, която освен интересна и красива, да има и функционална роля. Решихме да не е с етажерка, окачени декорации или стикер/рисунка, а да е в черно-бяло (разбира се), с полица, която има неизброими приложения. 

Изпълнението: най-лесният за мен вариант е боята за черна дъска на Tafel, мисля, че само косата си не съм боядисвала с нея, lol. Предимствата ѝ мога да изброявам дълго – съхне супер бързо, лесна е за нанасяне, капките се премахват с вода, не мирише, покрива веднага, графитеният цвят има красив финиш и става за рисуване с тебешир. Естествено, има и недостатък – съвсем лека зърнеста текстура и обратното боядисване в бяло би било трудно, предполагам (не съм пробвала, цяла стена в кухнята е боядисана с нея). Цената й е 16 лв. и я купувам от книжарница Импресия. 

Какво ви е необходимо:

  • съд за разреждане на боята
  • четка или мече
  • хартиено тиксо
  • молив
  • рулетка
  • боя

Нанасям с четка, мечето не е толкова прецизно и цапа наоколо, но става и с него. Хоризонталните ленти ми се сториха по-лесни от вертикалните, широчината избрах произволно. Можете да измерите в двете страни разстоянието, да маркирате с молив и направо с хартиено тиксо да отбележите линията (задължително, за да не цапате бялата част). Тук държа да уточня, че не гоним математическа прецизност, а удоволствие от процеса и артистична небрежност, могат да се включат и децата. Има кривини, малки неточности, виждат се и на снимките, но какво от това!

След няколко часа скучната бяла стена вече се е превърнала в графично платно, върху което можете да импровизирате. Подготвих няколко варианта декорация и аранжировка, които да сменяме, в зависимост от настроението и желанията. Това са само идеи, разбира се, зависи изцяло от вас как ще подредите пространството.

Основна роля изиграха лампичките купър от Енигма, които вероятно познавате от миналогодишната публикация. В случая използвах каскаден вариант  600 броя топло бели, които може да използвате стандартно или да закачите на тавана (имат специална дръжка). Лампичките са безопасни дори за детска стая, нежни са и стоят много красиво, буквално като водопад светлини, сипещи се от тавана. Сняг и студ все още няма, но този тип лампички не са само коледна декорация, а универсален интериорен детайл. 

  1. Като дисплей за детски принтове, снимки в голям формат или картини/рисунки. Можете да подредите рамкирани или не изображения, спомени от пътувания, мили детски снимки от семейния албум. Лампичките служат и като осветление около рамката. 


2. В тийн стая или спалня. Лампичките могат да се оформят като кълбо, принтът да е „като за големи“ и да добавите растение (добър вариант са сукулентите, изискват минимална поддръжка и грижа). 


3.  Като етажерка за плюшени играчки или кукли. Така  достъпът за игра е лесен, а и играчките имат декоративна функция. Тук лампичките са закачени с кука на тавана. (куката може да се ползва и за люлка, пинята, различни декорации)


4. Като дисплей за ръчно изработените в детската градина или училище неща. Обикновено са все в кутии, а децата обичат да си ги гледат. Лампичките служат отново като осветление, подобно на мини-галерия. Матеа е много щастлива, че най-накрая са изложени на показ, много се гордее с тях.

5. Като дисплей за различни колекции. Децата все събират разни неща –  войници, колички, скуишита и какво ли не.

6. Като кът на спомените със снимки, рисунки, бележки, картички. С помощта на лампичките и малки дървени щипки лесно могат да се сменят, преаранжират, комбинират. Подобни щипки могат да се намерят във всеки крафт магазин.

*Публикацията е в партньорство с ЕНИГМА.

/0 Коментари/by

Закачалката тип „няма да стане“

Обикновено щом някой ми каже „Оу, това няма как да стане“, стрелката на мотивацията ми удря максимума. Ама как така няма да стане, супер елементарно е! На теория съм го измислила, но в случай, че не мога да се справя сама с изпълнението, ми е нужно техническо съдействие.

Подобен тип закачалка бях мернала някъде из Pinterest, уж за спалнята, да мятаме дрехи отгоре, но тъй като не харесвам класическите портманта и мебели за коридора, реших, че ще пасне най-добре там. Тъкмо имаше нужда от разместване и трансформация.

Набавих бамбуковата пръчка (5 лв., от едно много симпатично малко магазинче за бамбукови и ратанови неща срещу баня „Мадара“), конопено въже (цената варира спрямо дебелината и метража) и куките от железарския магазин (5-6 лв., не помня точна сума), остана Тито да оразмери и монтира на тавана.

Ама как ще закачаме на тоя бамбук?

Защо точно такава закачалка?

Мария, нищо не се закача на тавана.

Уф, все такива ги измисляш.

Няма да стане просто.

Откъде го видя това?!

Що се занимавам и аз…

Само някои от репликите, на които бях подложена, но не се отказвам лесно. И след половин час – воала, вече имаме доста симпатична бамбукова закачалка за леки връхни дрехи. За тежките и мокри палта разполагаме с място зад нишата, така че нека не се безпокоим, всичко е точно. Шеувахме се, че сме малко като в магазин за дрехи, но и в това има чар.

Децата се прибраха и казаха „Ееее, мамо, много е яко!“ и аз добих вид на подсмихващ се доволно емотикон.

 

/2 коментара/by

Розов сладолед, Матеа стана на пет!

Е, човек и добре да живее, става на цели 5!

Досега рождените дни на Матеа минаваха съвсем импровизирано, някои в комбинация с този на сестра ѝ, а миналата година се отказахме от празненство и го заменихме с дълъг уикенд в планината. Този път обаче решихме да поканим приятелчета от групата в детската градина, защото са на една възраст, познават се добре и ще им бъде най-забавно заедно. Сондирахме мнения за място и забавления, и накрая се спряхме на парти у дома с помощта на страхотните RockSchool – едни супер старателни и мили млади хора, които препоръчвам с две ръце. Отскоро предлагат празнуване в домашна обстановка, вместо в залата им The Stage, което решихме, че ще е най-удачно за нашата група петгодишни.

Скоро не съм публикувала Направи си сам проекти, но този път реших да ги документирам, защото много се забавлявахме, докато ги изработвахме заедно с децата. Семпли неща, които страшно зарадваха гостите и рожденичката.

Идеята за поканите взех от Пинтерест, разбира се, като модифицирах по мой вкус. Панделки, мъниста и дървени дръжки – от крафт магазин, картоните – от книжарница, цветните точки са от перфоратора. Адски забавни за изработка, направо пристрастяващи, идваше ми да направя поне още 10!

Сложихме ги в прозрачни пликчета (пак от крафт магазин) и добавихме блестящи мъниста и стиропорени топчета, които при движение красиво се гонеха около сладоледа.

Почерпката за детската градина – тортите не са позволени, затова всеки приготвя нещо опаковано за всяко дете. От миналата година започнахме да приготвяме малки пликчета (и за градината, и за училище) с бонбони, близалка, малко шоколадче, дъвка за балончета – истинска еуфория за децата, няколко месеца преди рождените дни започват да питат дали ще има и тази година. И не, нищо в това не е био или органик, съвсем класически сладки неща, без фурми, банан, кейл и кокосово брашно. 

Надпис за вратата, за да се знае къде е партито! Розови балони в крафт хартия, за да наподобяват истински сладоледени фунийки. Само дето истински сладолед забравихме да вземем…

Пинятата! Отдавна исках да пробвам, но Вера ме подсети и този път реших да се заема сериозно. Направих я по нейните инструкции, но не прецених добре размера и стана огромна! Доста рязане и лепене на ресни падна, психеделичен е цветът, знам, но с такава креп хартия разполагах. Голяма радост беше, ще повторим и за рождения ден на Мартина, само че в друга форма.

Партито се получи наистина страхотно – прекрасни весели деца в игри, танци и уроци по китара. Страхотни подаръци, хапки, пица, торта, както традициите повеляват. Рожденичката беше на седмото небе от вълнение и щастие, което всъщност значи, че изпълнихме мисията успешно ♥

 

 

/5 коментара/by

Гастрол: Вера Георгиева

*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.

Вера Георгиева – LA VITA SEMPLICE

Възраст: на 35 съм, странното е, че се наложи да смятам, докато стигна до коректното число. Сигурно защото напоследък не си правя труда да отбелязвам рождения си ден.

Начало на блога: съществува от края на януари 2017. Исках да започна годината на чисто, тъй като 2016 беше много турбулентна в емоционално отношение, така че идеята изкристализира в края на тази тегава година, но имах колебания какъв е точно смисълът от още един блог в пространството. Все пак в първите дни на януари си купих домейна и първия пост написах на 30 януари 2017 г.

Основни теми: малко непостоянни са, точно като мен самата. В началото пишех повече за гардероба си и напъните да го превърна в капсулен гардероб, исках да правя повече outfit постове, с които да покажа, че нямаме нужда от стотици дрехи, за да изглеждаме различно всеки ден, но това бързо премина, тъй като или ми липсваше настроение, или фотограф.

После започнах да го използвам за формулиране на собствените си мисли, а след това за документиране на “направи си сам” проектите и семейните ни пътуванията. Така или иначе в момента (а вероятно и така ще си остане) това е само един личен дневник, където споделям нещата, които ме вълнуват, вдъхновяват и мотивират към конкретния момент според по-постоянните си интереси, които са в сферата на домашния уют, естетиката, децата и (пре)откриването на света, себе си и околните.

Когато започнах си казах, че искам да вдъхновявам и подкрепям хората да живеят живота си бавно и спокойно, като споделям максимално искрено своите собствени опити да правя точно това. Наистина се затруднявам да определя с думи прости и малко на брой за какво аджеба е този блог.

Кое му е сложното на простия живот?

Въпросът е много интересен и сигурно всеки има свой собствен отговор. За мен сложното е да различавам нуждите от желанията си. Опитвам се да живея живот, в който намират място само неща, хора и случки, от които се нуждая, за да бъда щастлива. Това е личната ми дефиниция за прост живот.

Кога човек се научава кое му трябва, за да бъде щастлив? При теб как и в какъв етап се случи?

Щастието е променлива величина. Моето щастие е усмивката на лицето на детето ми; прегръдката на мъжа ми; разпалените разговори (в които понякога се ражда и някоя истина) с приятелите и родителите ми; всеки дъх в планината; сутрешната песен на птицата, която живее на дървото в двора пред спалнята ни; шумът на вълните, когато си лягам в палатката на плажа; дъждът, който потропва ритмично по прозорците; мирисът на окосена трева; времето, в което пътуваме семейно и откриваме нови и непознати места; моментите, в които осъзнавам, че съм част от много по-голям и неразбираем за мен план. Да признаеш и оцениш тези малки късчета наслада е щастие.

Не знам дали трябва да се учим на това, но определено трябва да се научим, че не е нужно винаги да сме щастливи. Всички имаме и добри, и лоши дни (месеци, години) и това е окей. Не приемам манифестацията на щастие пред света, безграничния позитивизъм и патетичните мотивационни речи и цитати, които доскоро се лееха щедро в интернета. Старая се да общувам със и да следя хора, които са искрени за всичко, през което минават и не се страхуват да споделят и радостите, и болките си. Това е филтърът, който си наложих преди близо две години на излизане от един страхотен бърнаут, в чиято връхна точка се опитвах да съчетавам ролята на майка, съпруга, домакиня, професионалист на два фронта, душеприказчик, помагач и перфекционист. Започнах да намалявам малко по малко ангажиментите и вещите, които ме задушаваха и ме караха да се чувствам неудовлетворена и неосъществена, за да имам време, място и душа да оценя моментите, за които говорих по-горе. 

/0 Коментари/by
Къща за кукли

Къща за кукли

Тази къща за кукли сглобихме още февруари. По време на две принудителни седмици вкъщи заради варицела.

Започнахме с няколко дребни неща – тук и тук След умуване дали да я направим от дърво, картон или разни други материали, се спряхме на малки кашончета – лесни за обработка/пробиване/рязане и … изхвърляне. Първоначалните ми планове за монохромна дзен къща срещнаха отпор и резултатът се получи доста шарен, с един куп вещи вътре. Нормално, господарката все пак е на 4 и има различен от моя вкус. Някои неща останаха недовършени (трапезарията и стаята за игра), но и така къщата е доста функционална за една група Лалалупси. Когато на Мартина й омръзне, ще я изпразним и изпратим на боклука. Повечето материали са подръчни, рециклирани или отпадъци, някои набавихме от магазините за крафт материали,  всичко е лепено с горещ силикон или инстантно лепило. Сега като я гледам, се чудя как изобщо съм имала търпение. Изработихме я заедно, което е най-ценното в случая. Малко крива, недодялана, с много недостатъци, но наша си.

Не се опитвайте като мен да боядисвате с латекс вътрешността, картонът не е достатъчно плътен и се изкривява.
Размерите на кашоните са колкото кутия за обувки.
Помежду си са съединени с С200. Докато прилепнат един към друг, закрепете ги с по няколко щипки.
Малките хлебчета са направени от солено тесто, по-долу има видео с подробни инструкции.
Основните материали са бамбукови пръчки от рогозки за маса, филц, парчета тапети, картон, плат, коркови тапи, капачки и всякакви други непотребни боклуци.
Подробно видео за хлебчетата тук
/0 Коментари/by
Мини обавеждане

Мини обзавеждане

Архитектурен обект „Къща за кукли“ напредва. Този тип игра се оказа толкова необятен и вдъхновяващ, само ако напишете *dollhouse* в google или pinterest, ще се убедите в това.

В Лион се намира един любим мой музей на киното, който в едната си част представя свръх миниатюрни копия на различни помещения – вход, стълбище, пералня, библиотека♥, бакалия, т.н Всеки път, когато го разглеждам, ми идва да събера 1-2 куфара колкото нокът и  автоматично да се пренеса.

Нашите възможности и умения са далеч по-скромни, но лека-полека събираме инвентар. Ето част от новите попълнения:

 Легло от долната част на картонена кутия, филц, пълнеж за възглавници и текстилна лента. От тук: http://www.youtube.com/watch?v=z-PN4E7cukg

Различни възглавници

Кофа, саксия и буркан за провизии от „Слънчоглед“. Саксията напълнихме с пластилин, забучихме й растение, покрихме с жито и  безцветен лак за нокти. „Също като камъни!“ –  отбеляза Мартина.

 Маса от картонен цилиндър, картон, скоч, с плот от коркова поставка за чаши. Сюжетът не е много възпитателен, но с това разполагахме. От тук: http://www.youtube.com/watch?v=ccP-LwjDyeQ

Имаме и покривка. Остатъци от рожден ден също.

Библиотека от капака на кутията-легло. Тотален рециклаж, рискуваме да се затрупаме с отпадъци.

И книги от дебел картон и изрезки от списания. „Отварят ли се?“ – попита Мартина малко нахално. Не, за украса са. 

/0 Коментари/by

Мини диван

Нито съм от най-търпеливите, нито от най-последователните. Пипкавите и изискващи прецизност неща ме изнервят, правя всичко бързо и припряно.

На моменти съм доста непохватна и джаста-праста. Хората, които не ме познават, винаги се изненадват и даже не вярват, явно симулирам някакъв баланс. Обикновено хвърлям, тряскам, повишавам тон, бързо се ядосвам, омръзва ми лесно. Ако става въпрос за направата на нещо дребно, по схема, с указания и размери, ми става безинтересно още преди да съм започнала. Просто този тип занимания не са за мен, трудно бих се прехласнала по корабно моделиране, например, събиране на марки или бродиране.
Идеята обаче за мини къща за кукли направо не ми дава мира напоследък. Хрумна ми преди около месец, след като Мартина започна да се заиграва с дребни фигурки, да им реди мебели, да ги вкарва в сцени и ситуации. Готовите дървени къщи за кукли са прекалено скъпи, а и леко скучни, така че решихме с общи усилия да направим наша.
Тъй като основният ни майстор е доста зает и все още не съвсем вдъхновен (хохо), започнахме с мебелировката. И по-точно – с този мини диван. Сглобих го с безценната помощ на Мартина, разбира се. Първоначално й беше трудно да си представи как от парчето картон ще се получи изобщо НЕЩО, но се стараеше да не ме обезкуражава.  Избра си брокатено решение за дамаска, все пак тя е главен дизайнер, съобразявам се. Е, стана малко крив и непропорционален, но това е само началото, като започна манифактура, ще ги докарвам до съвършенство.

Най-ценното всъщност на този диван е времето прекрано заедно, създавайки от нищо нещо, шегичките как съм се изгорила със силикона и как заедно с него съм свалила половината си лак, въодушевлението и блесналите очички, игрите след това. О, и още нещо, не по-маловажно –  лaлалупсите вече имат осигурен пълен комфорт.

*
  
 
 
/0 Коментари/by
Опаковки

Опаковки

Червеното и златистото не са единствените възможни решения за коледната декорация.

Има чудесни други цветове и съчетания, които съвсем успешно могат да донесат празнично настроение. В случая – нюанси на кафявото, синьото и бялото.
Основните материали за тези опаковки са: обикновена амбалажна хартия, картонени кутии и канап.
Парче дънков плат, плетено цвете и памучна панделка
Хартиена подложка за чаша, декоративна капка и плетено на една кука цвете
Хартиени подложки за чаша и пръчка канела
Дантела, част от украса за елха и плетено на една кука цвете
Дантела, сушен портокал и копче
Дантела и копче
Дантела, шишарка и пръчки
Дантела и дървено копче
Перо, сатенена панделка и стиропорени топки
Ластична дантела и декоративен елемент
Дантела и декорация за елха
Торбичка за подаръци от органза, сребрист шнур и стиропорени топки
/0 Коментари/by

Коледни писма

Първото писмо до Дядо Коледа по нейна собствена инициатива.

Седна на кухненската маса с един жълт плик, който беше изнамерила отнякъде и със ситни движения и присвити устнички започна да изрежда . Основните са ясни, графа „разни други неща“ е обобщаваща за внезапно появили се желания.

Коледа си е Коледа, но върху плика напомня, че все пак преди това има рожден ден и не бива да пропускаме тортата и гостите.

Не пожела да пуснем писмото, Дядо Коледа сам щял да дойде и да си го прочете. Всяка вечер преди да заспи го слага на видно място, за да не затруднява получателя в разхвърляната стая. 

/0 Коментари/by