Гастрол: Вера Георгиева

Разделяш ли хоратаи местата на такива с „добър вкус“ и „кофти вкус“, според твоите критерии, разбира се? Има ли снобизъм в това да не харесваш всичко и всеки?

Да, разбира се. Връщам се само към места и хора, където намирам добър вкус отново и отново. Докато ме учат на нещо или ме обогатяват, после се уча как да продължавам напред.

Изобщо не е нужно да харесваме всичко. По-скоро е нужно да фокусираме енергията си в това, което харесваме или можем да подобрим, а не обратното. Не смятам, че това е снобизъм, не и докато не започнеш да натякваш собственото си превъзходство над онези с “кофти вкуса”. Имам залитвания и в тази посока, разбира се. Наблюдавам подобно поведение и у хора, които ценя, и се чудя дали такъв тип критика е израз на загриженост за средата, в която растат децата ни, или по-скоро самоизтъкване и добавяне на ценност към собствените ни личности.

Кои според теб са основните онлайн „грехове“? Как смяташ да поддържаш твоя личен баланс в блогосферата?

Не одобрявам подражаването до степен, в която губиш себе си и започваш да създаваш съдържание, само за да яхнеш вълната, да отгледаш по-голяма публика или да си непременно харесван от всички. Неприятно ми е и когато срещам явни и завоалирани призиви към свръхпотребление – било то на вещи, дрехи, места, хора. За щастие според мен световната тенденция е по-скоро към устойчивост и разумно консумиране на ресурсите ни.

Да поддържаш баланс е изключително трудно във всяко едно отношение. Поне за мен. Нямам стратегия или план за развитието на блога си, единствено ми е важно да не забравям защо съм го започнала.

Вдъхновенията ти днес:

Например това: 

Този кавър и видеото са дело на брат ми и негови приятели. Намирам за особено вдъхновяващо, когато младите хора намират начин да изразят себе си и да си сътрудничат – да живее интернет! Възхищавам се на умението да правиш това, което харесваш, докато се забавляваш и храниш (буквално и преносно) от него.

Снимки: La Vita Semplice/Вера Георгиева  

*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.