Публикации

Никога не съм била от онези жени, които визуализират себе си като майки още от малки, но винаги съм знаела, че ако имам деца, ще са момичета.

Бях сигурна и първия, и втория път, сякаш всичко беше отдавна начертано и предопределено. И сега, като майка на Мартина (почти на 11) и Матеа (почти на 6), тази бъбрива, шумна и пъстра женска емоционалност ми е толкова интересна и любопитна във всеки свой етап, че не бих я заменила за нищо на света. Нашите си занимания, излизания, разговори и смешки са едни от най-прекрасните моменти изобщо.

Постоянно се убеждавам, че отношенията с майката са предопределящи за почти всичко по-нататък – за връзките с партньора, децата, колегите, приятелите, със света изобщо. Или повтаряме модела на собствените си майки, или търсим компенсаторни механизми да избягаме панически от него, май среден път няма.

Не знам дали е щастие, благословия или късмет, но моят личен модел е безупречен. С майка, която създава толкова уют, красота и топлина, основите са положени, без да имам ни най-малка заслуга за тях. Майка, която подкрепя безусловно, прави компромиси, създава сигурност, дава сила и свобода, достатъчно деликатна е да не наранява, но и достатъчно откровена да не заблуждава, умее да прощава, насърчава и отрезвява, носи онзи женски заряд, в чиято компания се чувстваш пълноценен, приет, обгрижен, обичан, на място.

Иска ми се да съм способна на същото за моите момичета, а това са може би най-важните елементи в целия пъзел:

СЕМЕЙСТВОТО

Всичко в крайна сметка тръгва от тук. Основата, навиците, образът на света, изграден в мини модел у дома. Дом, който не е перфектен и излъскан до съвършенство, но е пълен с топлина, разбиране и взаимност. Дом, в чийто център обикновено стои майката – стожер, ядро, огнище, понякога генерал, понякога мека завивка, но винаги опора и бряг. Подкрепящ, споделящ, активен и присъстващ баща. Любов.

С огнени темпераменти и толкова женска енергия у дома често емоционалният вихър достига неподозирани висоти. Случва се и да не успеем да го обуздаем – повишаваме тон, разпердушинваме всичко, спорим, караме се, хвърляме предмети дори, но накрая всичко утихва в прегръдки, сълзи или просто смях. Не се притесняваме да даваме поле на чувствата си, задържането им създава напрежение, студенина и враждебност.

С момичетата можем да си кажем всичко, въпреки че са малки нямаме тайни, говорим по всяка тема без задръжки, недомлъвки и шушукане. Споделяме, разискваме, палим се, възмущаваме се и анализираме. Понякога една през друга и се налага да се изчакваме с вдигане на ръка, също както в детската градина. Прекъсваме се, бързаме да разкажем, смеем се на себе си. Няма табута, забранени зони, заключени теми – всичко може да се каже по подходящия начин, в точния (или не съвсем) момент.

СЕСТРИТЕ

Хем част от цяло, хем силни индивидуалности, сестрите за мен имат може би най-магическата връзка в семейните отношения. Между тях съществува микстура от любов, съперничество, ревност, нежност, отдаденост, грижа и съзаклятничество. В един момент са яростни врагове, в следващия – най-близки довереници. Емоциите им се преплитат, избухват, наелектризират и утихват за части от секундата. Сложни и едновременно просто отношения, които се напластяват във времето и преминават най-различни любопитни трансформации с център обичта и близостта.

Мартина и Матеа са коренно различни по характер, често се карат, но и са страшно близки. Като лято и зима, куче и котка, дъжд и слънце, сутрин и вечер – сменят роли, сблъскват ръбове, но не могат една без друга. Дразнят се, предизвикват се, провокират се, но и се искат, търсят и намират постоянно. Най-важното е да бъдат опора една на друга, да израснат в доверие, близост и обич, всичко друго са подробности.

 

ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО

Едно от най-важните неща за мен изобщо, независимо дали се отнася за двойката, приятелите, родителите или децата. Онази здравословна дистанция и самостоятелност, която зарежда отношенията и ги предпазва от лепкавата пагубна сила на постоянното присъствие. Да предоставяш свобода и да изискваш своята е признак на смелост, сила и увереност. Висша форма на доверие, която дава искра и подхранва баланса.  

Иска ми се момичетата да умеят да създават контакти, да знаят как да поддържат връзки и да бъдат самостоятелни. Кръгът приятели, хората в квартала, училището, различните групи познанства дават толкова много и помагат да усетиш къде стоиш, създават увереност и канализират енергията, и в това отношение са незаменими. Ядрото на семейството е важно, но също толкова важни са връзките извън него, ролите на всеки един от нас зад прага на дома.

САМООЦЕНКАТА

Правилната самооценка е особено важна за момичетата. Повтаряйки им, че са слаби, беззащитни и крехки, ги лишаваме от онази самоувереност, която ще им помогне да не зависят от нечие чуждо одобрение. Да даваме свобода, да имаме доверие, да подкрепяме всяка стъпка, за да положим основите – това е незаменимо, още от съвсем малки. Ако предпазваме момичетата от всички и всеки, е твърде вероятно да създадем порочната практика винаги да разчитат на някого и нещо – трудно (а често и напълно невъзможно) изкоренимо в по-зряла възраст.

 

СПЕЦИАЛНАТА ВЪЗРАСТ

На прага на тази толкова специална възраст се променят един куп неща и е истинска привилегия да наблюдаваш всяка метаморфоза. Искам да остана извън родителското мърморене колко този период е непоносим, комплициран и турбулентен, дори и да е така. Държа да преминем заедно през всяка бабуна и да изпитаме всяка емоция, без да драматизираме излишно. Да сме една до друга и една зад друга, да не нагнетяваме напрежение предварително и да не цъкаме с език какви катаклизми ни чакат.

Един от най-вълнуващите периоди, сигурна съм, в който всичко е с невероятен емоционален заряд и интензитет. Първи цикъл, първи промени в тялото, първи любовни трепети, първи сериозни житейски тестове, първи разочарования, първи сблъсъци, първи приятелства за цял живот, първи преосмисляния, революции и избори.

Говорим отдавна по тези теми – съвсем естествено и без напрежение, всеки малък откривател със собствените си случки и преживявания. Любимата ми реплика е: „Мамо, да ти разкажа какво стана днес…“

Не харесвам мантрата, че децата в този период стават едва ли не зли демони, които имат една единствена цел – да ни провалят спокойствието и да ни дразнят ежедневно. Всеки минава през своите етапи, включително и ние, родителите, и ако се отнасяме с уважение и търпение, всичко може да бъде по-гладко и цивилизовано. Търсенето на кусур във всеки етап е нещото, което наистина не разбирам – бебешкият бил стресов и непоносим, детската градина – изтощаващ и досаден; училището – натоварващо и ангажиращо; пубертетът – невъзможно бурен. И докато мрънкаме колко е трудно и сложно, детето вече е голям, самостоятелен човек със свой собствен живот…

ЗАБАВЛЕНИЕТО

Онази способност да превръщаме всяко нещо в шега, да не създаваме излишни драми от дребнотии, да се надсмиване над себе си, да не се приемаме насериозно и да се забавляваме по всяко време. Много важно за мен като майка е да пазя баланса между родителския авторитет и забавния тип, с когото можеш да се лигавиш за глупости. Признавам, че обикновено ми се иска да съм във втората роля, lol.

Снимката е правена от Матеа

ЖЕНСКАТА СИЛА

Да разчитат на себе си, да умеят да се справят сами, да бъдат уверени, самостоятелни и устойчиви – може би едни от най-важните неща, на които ми се иска да науча момичетата. Да не се лашкат по моди и течения; да не валидират себе си чрез чуждо одобрение; да не се фиксират във външния си вид; да не смятат, че някой им е длъжен за нещо. Да дават преди да очакват; да поемат отговорности; да решават казуси; да се научат да грешат; да имат кураж и смелост за действие.

Женствеността не е слабост и уязвимост, а онази енергия, която ни помага да видим повече, отколкото другите; да усещаме с интуицията си; да омекотяваме като топка пластилин ръбовете; да създаваме топлина и уют на най-невероятни места.

Женствеността не се идентифицира с червен маникюр, дълга коса или определена структура на тялото, а е нещо много по-дълбоко и стойностно: умението да влизаш в положението на другите, да полагаш грижи, да отсъждаш справедливо, да подаваш ръка и да мислиш нашироко; да бъдеш толерантна, всеотдайна, разбираща и насреща, когато някой има нужда от теб; да обичаш и да се оставяш да бъдеш обичана.

Женствеността е силата, която приютява, започва революции, поддържа огъня и дава криле. Затова е толкова, толкова специална.


*Публикацията е в партньорство с Always. В статията има продуктово позициониране.

Fjällräven (Фиелревен) e марка, която никога не бях ползвала. Дизайнът на раниците ми е визуално познат, знам, че е скандинавска за туристическо оборудване, но нищо повече.

И когато от представителството им пожелаха да подарят по една раница за новата учебна година на момичетата, първо се консултирах с тях. „Ами да, мамо, знам ги, на кръговото съм ги виждала!“ Това модни столици Париж, Милано, Лондон, Ню Йорк – не важат – ако Мартина го е виждала на кръговото, значи нещото е яко. Етикет:  кръгово approved.

Купуваме често раници за всякакви нужди – градски, извънградски, училище, детска градина, ръчен багаж, планина, плаж, все за нещо трябват различни размери и видове (Матеа наследява тези на сестра си обикновено). Но точно такъв тип – лека, платнена – не бяхме ползвали.

Избраха си цвят и, честно казано, не очаквах такова вълнение и писъци на радост, когато ги получихме. То беше подскачане, стискане, пискане, голяма екзалтация. Оттогава и двете са постоянно с тях, а Мартина ще ползва нейната и за училище. „Много е удобна, мамо!“ По цял ден е навън с нея и засега издържа геройски на всички изпитания.

Историята на марката е много интересна, основана още в далечната 1960 от Оке Нордин в мазето му в Швеция. Fjällräven спазват етични и еко норми – произход на пуха и вълната, артикули от рециклирани пластмасови бутилки, без PFC импрегнация, др. Отделят средства по инициативата „Полярна лисица“ за финансиране на различни нестопански проекти, посветени на природата и животните. Организират и различни кампании като #2minutesbeachclean, #2minutesstreetclean. За мен беше изненадващо и колко цветове се предлагат от класическата KÅNKEN (създадена през 1978, когато проблемите с гърба на учениците става разпространенi) – колекциите и дизайнът им са се превърнали в истинско изкуство.

Но най-важното от всичко, независимо от марката и екипировката, е да намираме повод да прекарваме максимално дълго време навън – в планината, до някой язовир, просто на поляна или разхождайки кучето – всяка минута сред природата е ценна и оставя трайни следи, дори в момента да не си даваме сметка за това.

*Раниците са ни предоставени от Fjällräven България.

Напоследък често срещам материали – къде (само)иронични, къде не толкова, за това колко е тежко да имаш деца.

Как отнемат от времето „за себе си“; колко енергия, сили, недоспиване и нерви са нужни да ги отгледаш; какъв, едва ли не, героизъм е да си родител; какви лишения и компромиси се налагат, щом имаш семейство; как все мечтаем да избягаме/да се скрием/да изчезнем/да рестартираме/да заредим батериите.

Въпросът не е до каква степен тези неща са валидни, всеки вероятно ги е изпитвал, а и всички сме в различна ситуация, състояние на духа и етап от живота си. Важното е друго: дали в тази вълна от неудовлетвореност, вайкане и желание за нещо различно не губим основния смисъл. А смисълът са те и това, което носят – любов.

Напоследък чакам с все по-голямо нетърпение ваканциите ни, не толкова заради мястото, не толкова да сменя обстановката и перспективата, да си почина, да релаксирам на някой бряг и да обявя в социалните мрежи #vacationmoodon, а …заради тях. В тези десетина дни, когато сме плътно заедно и времето ни се стеле между плажа, боровата гора, порцията риба, чистите бели възглавници и пясъка в косите, усещам най-силно как двете бързо порастват и колко са се променили, дори за няколко месеца, досущ като малки хамелеони. Движенията им, погледите, думите, историите – всичко търпи шеметна метаморфоза, която в делниците понякога пропускаме. Това прави ваканциите толкова ценни и важни, искам да наблюдавам и да усещам всяка вибрация, да запомня всичко. 

Отношенията между двете са едно от най-красивите и сложни неща, на които съм ставала свидетел. Сестри, приятелки и съмишленици, понякога врагове, съперници и опоненти – светкавично завихряне на емоции, сякаш буря се извива и за минути утихва, за да отстъпи място на благото следобедно слънце. Преплитане на характери, принципи и вкусове, безкрайно любопитен детски лабиринт, на който ставам свидетел.

Този юли, в „нашата“ къща, на „нашия“ остров, където всичко ни е познато и близко, където си почиваме най-добре и не бързаме в обиколки на нови места. Снимам ги почти скришом, за да не им преча и да запазя момента непокътнат. Всяка вечеря навън, всяка закуска на двора, всеки следобед на плажа, всяка песен на пълен глас в колата, всяка шега и закачка, всеки дребен или голям разговор, всеки танц късно вечер под песента на цикадите, всяко ново овладяно умение – толкова плътно и изпълнено с обич е всичко, че ти идва да спреш времето и да нарисуваш в съзнанието си детайлите един по един, точно както са сега. 

И не, ваканциите ни никога не са хармоничи и гладки като сутрешно море – спречкваме се често, спорим много, понякога си викаме, избухваме и прибързваме. Имаме премеждия и инциденти, правим необмислени постъпки, грешки или откровени глупости, дори и ние, уж големите. Но сме се научили да обръщаме всичко в смях и прегръдки, да си признаваме, когато бъркаме и да не таим яд. Защото нямаме време за губене. „Време за себе си“ сме имали дълго преди появата на момичетата, дано имаме и дълго след като те двете поемат по своя път. Времето обаче сега е за нас четиримата з а е д н о – един до друг и един за друг.

Последния ден на тази ваканция бяхме отделили за лодка, само за нас, накъдето ни видят очите. Предишната вечер обаче Мартина претърпя инцидент на плажа. Всичко приключи със сериозна уплаха, но и с шев на крака и забрана от лекаря да влиза във водата. „Ей, како, добре че стана последния ден, а не първия, нямаше да можеш да плуваш изобщо!“, каза Матеа в знак на съпричастност и постоянно мърмореше ядосано „Уф, това остро нещо, как те набоде…“  В ситуации като тази най-силно се усещат общият дух и любовта, можеш дори да ги различиш във въздуха.

Решихме все пак да се качим на лодката, въпреки контузията, но се разбрахме никой да не плува (нещо, което чакахме с нетърпение) от солидарност към Мартина. „Един за всички, всички за един“. И няма да забравя погледа ѝ в този момент – поглед, който носи големия смисъл на всичко.

Поглед, за който има една единствена дума.

Любов.

*Публикацията е осъществена с любезната подкрепа на Danonino. 

Този път рубриката Приказки за смели момичета е в малко по-различен вариант – вдъхновена от цели две наши любими книги.

Той беше очарователен. И се смееше. И търсеше приятел. Мъничък. С руси коси. От друга планета. Матеа!
Тя пък – грижовна, със загадъчна усмивка, понякога строга, но много добра, винаги справедлива и отговорна, страшно забавна, подредена и дяволита. Мартина!

Така разпределихме образите и подбрахме към тях някои от любимите си цитати. Нашият „малък принц“ е момиче, лисицата ни – плюшено мече, а пустинята – зелена поляна. До нея винаги има една малка „Мери Попинз“, която следи историите с боабаби, рози, пияници, бизнесмени и вулкани да не излизат извън контрол. Ролите понякога се сменят, но заговорническото сестринско пламъче в погледите е винаги налице.

А колкото до нас, възрастните, хубаво е да препрочитаме тези книги често, да си припомняме в коя Страна на приказките сме всъщност, защо цифрите не са толкова интересни и какво има на покрива на розовата къща.

В Storytel можете да чуете Малкият принц на български и Мери Попинз във версия на английски. Срещу стандартния месечен абонамент имате достъп и до цялата англоезична библиотека, която е много полезна за изучаващите език малки или големи приказни герои. Тук можете да тествате приложението в специален за читателите на LaMartinia удължен 30-дневен безплатен период.


*Публикацията е в партньорство със Storytel

Ако има нещо, което като родител смятам за задължително и от първостепенна важност за децата, то това е прекарване на достатъчно време навън.

Независимо дали в парка, на село, в училищния двор, около града, на планина, до вода или просто пред блока – да бъде на открито. Мисля, че това ги калява и учи, помага за развиването на много умения, навици и качества и най-важното – дава безкрайна свобода.

В нашето семейство се опитваме да оползотворим всяка възможност в занимания, подходящи и интересни за всеки, за да няма мрънкане и „Уф, сега точно това/сега/там ли“. Момичетата са свикнали да бъдат навън и това за тях вече се е превърнало в необходимост. Не ги плашат буболечки, коприва, треви, преходи, непознати територии; наслаждават се на всяка минута и са любопитни за още и още. Все си мисля, че да бъдеш сред природата и това да ти носи удоволствие и смисъл, се възпитава от съвсем малки, и изпуснем ли момента, може да е вече късно.

По повод лансирането на новите плодови млека на Danonino в удобна за носене опаковка, която издържа 4 часа без хладилник и може да се затваря плътно, решихме да съберем в една публикация любимите ни неща, които обикновено правим, когато сме навън – активности за всяка възраст и подходящи за съвместни занимания. Със сигурност не са нещо нечувано и невиждано, но понякога човек има нужда просто от подсещане и подбутване, не от гениални идеи.

Федербал. Помня, когато за един рожден ден родителите ми бяха скрили зад хавлиите подаръка – хилки за федербал, а аз провалих изненадата, намирайки ги седмици преди празника. Оттогава обожавам тази игра, стига атмосферните условия да позволяват. За Матеа още е трудно, но пък всички се забавляваме със сладките ѝ опити да уцели перцето, прилича на Тинкърбел, която а-ха да излети. Решили сме да си купим сериозно оборудване+мрежа и да го практикуваме по-често, когато можем, дори на паркинга под нас.

Топка. Постоянно купуваме топки – малки, големи, по-твърди, по-леки, всякакви. Мартина тренира волейбол в училище и с нея играта е супер приятна. С Матеа пък, понеже е по-малка, практикуваме футбол, станала е доста е добра. Понякога и с Тито си правим спаринг срещички. Който както и каквото може, важното е да има движение.

Въже. Да се скача правилно и умело на въже хич не е лесно, колкото и да изглежда фасулско. Иска си техника и тренировка, особено ако е с цел поддържане на форма, не просто подскачане. Мартина е супер експерт, а лилавото въже е спомен от тренировките по художествена гимнастика, които тя доброволно прекрати, когато станаха прекалено често и прекалено натоварващи за осемгодишно дете. Все се каня да скачам редовно, дори вкъщи, и все си остава в сферата на пожеланията, айрол. Матеа не умее, но пък и не приема никакви съвети от сестра си как да се справя по-добре – оплита се като пиле в кълчища, залива се от смях и накрая се отказва. Пак е нещо.

Карти и занимателни игри. Аз лично не съм от най-големите фенове на настолните игри – бързо ми омръзва, нямам търпение, не ме свърта на едно място. Но картите за истории и развиване на въображението много харесвам. А и са компактни, не тежат и не заемат място. Този пън например е идеална масичка за целта.

Оригами. Те също не заемат място, а са забавен начин за развиване на въображението, усещането за перспектива и форма. 

Рисуването. Този вечен фаворит – рисува се навсякъде, винаги носим моливи, скицници, малки тефтерчета, пастели, флумастери, тебешири – всякакви пособия за всякакви условия. Понякога си организираме съвместни сесии – нещо като нашумелите барове с рисуване, само че у дома и с деца.

 

Ластик. Тази, мислех си,  позабравена игра от нашето време, се оказа, че и сега е актуална. Миналото лято купувахме метри плосък ластик с тази цел. И да ви кажа, припомних си и аз и е супер забавно. Е, малко съм като дървото от снимката, но тепърва ще си наваксвам емиесаса. Матеа, разбира се, не дава и да ѝ се каже как се играе, тя знае, дори спори кое как било.

Риболов. Тито е запален риболовец и често ходим по всякакви подобни места. Добър повод за излизане, разходка, пикник, игри навън. Мен едва ли ще ме запали, изпитвам ужас само като погледна безбройните дребни такъми, но момичетата проявяват все по-голям интерес и любопитство. Последната придобивка е малка сфера сонар, с която в приложение на телефона виждаш къде се крият рибите и на каква дълбочина са, т.е. дали има смисъл изобщо да висиш. За тях много впечатляващо и почти мистично. Риболовът не е мой тип хоби, но като цяло страшно успокоява и действа добре на нервите и концентрацията, така че одобрявам всичко свързано с тази дейност. Често е и просто спортен – хващаш и пускаш обратно.

Куче. Един прекрасен повод да сте навън е домашен любимец като кучето – активно, социално и свободолюбиво – винаги може да ви изкара поне в парка. Достойна компания е и в планината, и до язовира, и е благодарен за всяка минута прекарана навън с вас и семейството.

 

Изненади. Обикновено всяко място разкрива по някоя изненада, в зависимост от сезона – я тайна пътека, я красиво цъфнал храст, я незабелязан проход или мостче. Районът от снимките ни е добре познат, ходили сме често – на пикник, на риболов, с приятели. Не бяхме забелязали досега обаче дървото с няколко дъсчици, на което може да се покатери дори Матеа. Беше истинско забавление, и аз се отчетох на клона.

А в края на всяко занимание или игри навън, за да сме полезни и на себе си, и на другите, можем да съберем в чувал или изостанало в багажника пликче боклуците, които всички безразборно и безобразно оставят след себе си. „Мамо, ама защо си ги крият по храстите боклуците, за да не ги намерим ли?“. Честно казано, нямам отговор на този въпрос, но знам, че след всеки от нас всяко място може да бъде една идея по-приятно и приветливо. Ако положим малко усилия. Защото не е важен само буквалният ни дом зад изтривалката – всичко наоколо е наш дом и е редно да се грижим за поляната край реката също както за хола си.

*Публикацията е в партньорство с Danonino.

Един от най-отчетливите ми детски спомени е касетката (да, отдавна беше) на „Алиса в страната на чудесата“ с гласовете на Николай Бинев, Жоржета Чакърова и Домна Ганева. Така потъвах в тези магически звуци, че бях прослушала приказаката стотици пъти, до пълно наизустяване. И днес мога да пресъздам почти дословно отделни реплики и цели сцени, та даже и песни.

Наскоро се бях присетила и издирих онлайн същия запис, за да го пусна на момичетата. Учудващото е, че те също бяха завладяни от съчетанието на звук, глас, мелодия и история, за мен беше абсолютна машина на времето. Книгите чрез друго сетиво.

В тази връзка – навярно вече сте разбрали – шведската платформа за аудио книги Storytel съвсем наскоро стъпи в България. Веднага щом научих новината потрих ръце със задоволство – и моите деца ще могат да се наслаждават на качествена литература с добре направени записи, адекватен звук и подходящи гласове. Преди време бях попаднала на опит за подобен формат на български, но още първото прослушване ме отказа. 

Е, четенето не стига ли, ще кажете. Разбира се, че то е неотменна част от домашните и лични ритуали, но понякога си прекалено изморен, очите ти парят от работата на екран, а детската главичка е препълнена с целодневните училищни занимания и иска просто да се отпусне и да слуша. За тези, които все още не могат да четат гладко пък, аудио книгите са  истинска кутия с изненади.

Снимката е вдъхновена от проекта #allthatisthree

На помощ идва приложението: сваляш го на телефона си срещу символичен месечен абонамент, към който освен теб, един брой дете с телефон може да ползва детския режим безплатно (доста удобно, между другото). Избираш заглавия (каталогът непрекъснато се обновява), заделяш ги във виртуалната си библиотека и слушаш на спокойствие, когато ти е кеф. Регулираш скорост и сила на звука, както и времето за изключване (sleep mode). Ако пък музикалната уредба има wi-fi връзка, както е при нас, става още по-лесно.

Къде и как приложението влиза в ежедневието на четиричленно семейство като нашето?

Навън – независимо дали на поляната в селския ни двор, привечер в най-близкия софийски парк или из някоя от Витошките пътеки, аудио книгите са чудесен начин – и за децата, и за мен – да слушаме нещо наистина смислено. Знаете сигурно онези шумни туристи с колонките – аз лично ненавиждам надута из природата музика и никак не одобрявам подобна гръмогласност точно по такива места. Но пък заради физическото натоварване в един момент разговорите секват, а слушалките са чудесен начин всеки от групата да се наслаждава на съдържание, което му е интересно. 

У дома – по време на готвене привечер; когато съм сама вкъщи (работя от домашен офис, знаете); докато извършвам някакви рутинни задължения като гладене, например (супер отегчително за мен), мога да подбера нещо, в което вниманието ми да е фокусирано и полезно заето. Платформата дава възможност за бързи експерименти със заглавия и жанрове – нещо, което по-трудно би се получило в класическа книжарница или библиотека.

По време на път – в трафика (независимо, че не шофирам, ползвам градски транспорт и ходя пеш); по време на дълъг полет (приложението има опция да запазва книги за офлайн слушане) – когато целият репертоар филми на борда ти е писнал; в колата на път за ваканция. Или най-често – когато всеки спори каква музика да пуснем, можем да изберем нещо, което ще бъде интересно за всички. На мнение съм, че строгото разделение на детски книги и книги за възрастни е доста условно, така че винаги може да се намери междинен вариант, само няколко примера: „Малкият принц“ от Екзюпери (интересен и мил при всеки прочит, за малки и големи), „Баба праща поздрави и се извинява“ от Бакман (на мнение съм, че децата приемат по-лесно теми като смърт и раздяла, ако говорим свободно за тях, а самата книга е подходяща за цялото семейство), „Принцесешки истории“ от Катя Антонова (приказки, които далеч не са само за деца – забавни и правещи умели паралели).

По време на свободно избираеми дейности – независимо дали градинарство, рисуване, йога, бързо ходене, джогинг (никой не го практикува, уви), висене на пейка или риболов, дзен моментът става още по-стойностен с интересно четиво в слушалките – оксиморон, но така е в модерния свят. Особено ценен ресурс, когато ръцете ви трябват за други дейности.

Преди сън – почти всяка вечер чета в детската стая, нещо като ритуал ни е. Може да е само за 10 минутки, но трябва да има някаква история. Понякога просто си говорим, друг път отварям книга, към която момичетата са проявили интерес или препрочитаме. Storytel е още един вариант на този навик – дори да слушаме заедно и да коментираме историята или героите, пак сме всички вътре в разказа. Честно казано и за мен е идеално някой приятен глас да ми говори на ушенце, докато се унасям под завивката в спалнята.

Но никоя история или разказвач в крайна сметка нямат стойност без съпреживяването – да си разказваме един на друг, да се припознаваме, разграничаваме или идентифицираме; да доизмисляме, украсяваме или да създаваме собствени въображаеми картини.

Защото историите са колкото чужди, толкова и наши, независимо дали са чути, изговорени или описани, важното е да носят емоции, познание и съпричастност. Разказваме, за да ни бъде разказано – красотата на споделянето.

Специално за читателите на LaMartinia, Storytel предоставя възможност за удължен безплатен тестов период на приложението (30 дни вместо 14), можете да се регистрирате само тук: http://bit.ly/2GqQSjm.  Аз и цялото семейство вече сме пристрастени.

*Публикацията е в партньорство със Storytel.

Дни преди ваканцията всичко у дома е на тема „Океан“ – и багажът, и плановете, и игрите, и рисунките.

Банските, джапанките и поясите са подготвени, настроението – във фаза „крайно нетърпеливо очакване“, куфарите – почти стегнати. Всичко бълбука оживено като морско дъно – кой от радост, кой от преумора, кой от приповдигнати задачи в последната минута и срокове в червено, lol.

Kато по поръчка идва играта на Danonino, която освен забавна, е и опознавателна – дори на мен ми беше интересно и научих нови неща. Момичетата събраха магнитите, залепиха ги на съответните страници в книжката, инсталираха безплатното приложение Shazam и с помощта на добавената реалност се запознаха с всяко от животните поотделно. Истински мини океан на екрана! Риба-въдичар, скариди, китова акула, оТкопод и други интересни персонажи оживяват с движение, глас и кратка любопитна информация за местообитание, хранене и навици. 

Най-интригуващи за децата са морските костенурки, които се срещат на мястото, където отиваме, дори можеш да плуваш заедно с тях. Научиха, че живеят в топлите води и океановите рифове, женските снасят яйцата си на брега, хранят се с гъби и мекотели и някои от тях тежат цели 400 килограма. „Еха, почти колкото 10 Мартини!“, сметна набързо четвъртокласничката.

Съчетахме оцветяването, рисунките, кръстословицата и забавните задачи с проба на всички налични маски, шнорхели и очила, за да сме подготвени за срещата с морския свят и на живо. Съвсем скоро ще бълбукаме заедно!🐬🐠

*Публикацията е в партньорство с Danonino.

Матеа е от онези деца, които се спускат към всяко животно, независимо от вида му – крава, гъсеница, бездомно куче, пиле, пони, овца, коза, щраус, беше готова дори да се порадва на една отдавна прегазена на шосето змия.

Безстрашна и умилена, дори насреща да не са от най-сладките и безопасни екземпляри. Но те всички сякаш усещат добрите ѝ намерения и винаги са приятелски настроени, търпеливи и гальовни.

Не знам кое я направи такава любителка на животните – това, че ние ги обичаме безкрайно, летата на село или нейният характер, но да я наблюдава човек как общува с тях и им говори е истинско удоволствие. През топлите месеци возеше в камионче божи кравички из двора на детската градина, а на селския пазар остана истински разочарована, че не можем да вземем малкото жълто пате под мишница и да си го гледаме на поляната. Появата на Ерик за нея беше истински триумф на любовта ѝ към всичко с уши, лапи, човка или опашка, а сега са първи приятели, разбира се, със свои собствени тайни ритуали и разговори.

Когато получихме тази ферма на Lego Duplo, тя изпадна в истински екстаз, че може да аранжира, размества и да поставя в роля всеки от героите. Плевня с макара, къща с балкон (и вана!), куп животни на двора, даже трактор и вила за сено – истинска петгодишна фермерка! Конструкторът е лесен за редене от деца на нейната възраст, а и от по-малки, няма нужда от помощта на кака си, може да се справи съвсем сама. Докато разказваше измислената история си преговорихме кое животно за какво се отглежда, с какво помага и защо го харесваме – толкова важно за децата – да знаят откъде идват продуктите и колко труд се полага за всяко нещо.

Ето и накратко историята на фермата на Матеа: „Имало едно време едни овци, и една крава, и една кокошка, и едно еленче (?!). Животните се наричали Ема, Йол, Нана и Лиза. Те са били много, много послушни. Те помагали на мъжа, готвили са, помагали са си един за друг, подреждали, правили каквото им кажат. Животните живеели в една градина. Жената се казвала Тина, мъжът Кевин, те са се омъжили. Ферми има на едно село, на което е къщата. Мъжът и жената помагали на животните – ако нещо не могат да се справят, ако са наранени… Всички били много сладки и много послушни. Имало и едни магаренца, които искали мляко, но не можели да пият от на кравата млякото, защото те не са крава, а те са магарета. Те са влезли в една къща, кокошката си е стояла там и си е спала. Приятни сънове! Нека бъдем добри! Приятно изкарване!“ (последното е микс от тържеството в детската градина, хаха)

А напролет тази лего ферма ще се превърне в подобна, но съвсем истинска – ако не в собствения ни двор, можем да видим всички герои в съседите или на паша край реката. Е, не знам дали ще открием магаренцата и Кевин, но и без тях става 🙂

*Публикацията е в партньорство с LEGO DUPLO.

Този път за разнообразие оставихме Мартина да реши къде да е следващата ни семейна ваканция: „Да е остров, да не съм била там, да има вкусна храна и море“ отсече тя и забоде поглед в детската карта, за да търси подходящо място.

Отхвърлихме няколко варианта – едни на тренд вълната в момента, други неособено интересни или пък неподходящи. И списъкът се сведе до едно име – Сицилия. Все бяхме пропускали тази опция и решихме дружно, че е време. Знаете, че travel guide-ове избягвам да пиша, но когато човек пътува с деца, хубаво е да систематизира основна полезна информация. И не, няма да споменавам кой ресторант предлага най-хубавата Маргарита или къде обстановката е най-инстаграмска, оставям това на други, за които снимките са по-важни от самото преживяване.

Самолет или кола?

Категорично самолет, колкото и да обичате да пътувате с кола, разстоянието е доста, фериботи, магистрали, чакане, спиране, с деца по-добре не. Wizz Air летят директно всяка сряда, а летището е едно и за редовните, и за нискобюджетните полети – Fontanarossa. Полетът е късен, можеше да си свършиш спокойно работата (до последния момент, както обикновено при нас), да приготвиш търпеливо багажа, децата евентуално да дремнат следобед. Нещото, което ненавиждам са супер ранните полети, но виж вечер – ехей!

Седмица или повече?

Седмица е напълно достатъчна, но аз трудно издържам където и да било по-дълго от това. Няма да можете да разгледате всичко, не е и нужно, за това време успяхме да посетим без напрежение 9-10 градчета/села. Ако искате да обиколите всичко, тогава 2 седмици, островът не е малък.

С деца или без?

Не виждам причини да оставите децата, освен ако не са в някакъв мега палав или кисел период, както в нашия случай. Но пък и ние не сме постоянно във ведро настроение и добро състояние на духа, така че това е положението. А и най-важното е да сме заедно. В Сицилия, за разлика от други части на Италия, е спокойно, поне извън пиковия сезон. Нормални пътища, удобен обществен транспорт, ниски цени, много плажове, чудесни опции за нощувка за всеки вкус.

Организирана екскурзия или самостоятелно пътуване?

Абсолютно категорично – второто. Много повече свобода и време за това, което ви харесва. В група не можете да се водите по режима и настроението на децата, което със сигурност ще напрегне обстановката и вас. Всякаква информация вече е на разположение онлайн, при малко повече желание всичко можете да планирате сами или с помощ от приятел.

Хотел или квартира?

От доста години за нас като семейство – категорично квартира. При идеята да се бутаме четиримата в стая, дори в две или студио, винаги предпочитаме за сходна цена да наемем Airbnb квартира. Пространство, удобство, комфорт, всички условия и принадлежности, все едно сте у дома, а и живеете като местни. В Сицилия избрахме тристаен мезонет с две огромни тераси и две бани, напълно оборудвана кухня, супер чист, гледка към залива и ВСИЧКО нужно – може би първата квартира, в която не ни е липсвало абсолютно нищо (имахме дори шезлонги за плажа, чадър, хилки за плажен тенис!). Страхотно любезен домакин Габриеле, който се грижеше дори за това да не се вдига шум около нас в часовете за почивка, въпреки че се прибирахме чак вечер. Две самостоятелни спални за момичетата, отделна за нас, обезопасяване на вътрешните стълби, книги, детски филмчета и играчки.

Ако пък предпочитате хотел, имаше много опции наоколо на бюджетни цени или по-разточителни според желанията и възможностите.

Град или село?

Нещо като принцип ни е да нощуваме в малко населено място извън туристическите тълпи. Наистина с деца е безсмислено да се буташ на топ локациите – освен шумно и хаотично, е и по-скъпо и пълно с изкушения тип „искам това, искам онова, искам всичко!“. Този път за щаб избрахме малкото селце Letojanni – близо до летището в Катания (важно, когато си с деца, особено при късен полет), извън туристическия хаос (в Таормина, например), близо до основните забележителности (Етна, Таормина, Изола Белла, Кастелмола, т.н.). Много приятно и спокойно селце с огромен празен плаж, по-ниски цени и удобна отправна точка за дневни екскурзии.

Какво да видим?

От много време, особено, когато сме с децата, не си поставяме велики туристически цели – да обиколим всичко, да влезем навсякъде, да се скапем от умора, но да отметнем всички забележителности. За да е приятно и поносимо за всички, трябва да се водим по ритъма на децата. Момичетата вече не спят следобед (Матеа само в детската градина и на село употребява следобеден сън), свикнали са на дълги преходи и стабилно ходене. Е, малко трудно стават сутрин и лягат късно, но напасваме нещата. Посетихме Letojanni, Taormina, Castelmola, Isola Bella, Catania, Siracusa, Savoca, Forza D`agro, Noto, Giardini Naxos. От Етна се отказахме – заради облачното на моменти време не беше ясно дали изобщо ще видим нещо отгоре и решихме да не губим цял ден в това. Не остана време за Palermo, Cefalu, Scala dei Turchi, Modica, Isole Eolie, но както винаги навскъде казва Тито: „Еми, Мария, няма как да видим всичко!“ И е напълно прав.

С кола или градски транспорт?

Придвижването на място винаги е важно, още повече щом сте с децата. Ние наехме кола (от туристическия ни агент тук, не ни се рискуваше на място, а и чакането там е повече). За Италия, особено южните части, е важно да имате пълно покритие заради кражбите и честите инциденти, на паркинг включително. Плащате повече, но пък сте сигурни, че след това от кредитната ви карта няма да дърпат неочаквани суми. Детските столчета за кола навсякъде са задължителни, това също добавя към крайната сума. От квартирата до центъра на селото и плажа ни беше 10 минути пеша, но колата ни беше необходима за дневните разходки до различни градчета, за нас да висим на плажа всеки ден не е опция. Има удобни автобусчета тип hop on hop off, 13 евро на ден (20 за 2 дни) за възрастни, за деца под 5 безплатни, 5-12 години – на половин цена. Точен градски транспорт, който прави всички необходими връзки. Ако ползвате автомобил, паркинги има навсякъде срещу 2 евро на час и 10 евро на ден. В Сицилия е задължително да оставяте колата на сигурно място, за да няма после неприятни изненади.

Плажове или разходки?

За нас винаги от всичко. Разходките редуваме със спокойни часове на плажа и занимания по интереси – едни ловят риба, други събират камъчета, трети гледат в една точка (се моа). Не сме от типа летуващи, които стоят на едно място, така че колкото повече динамика, толкова по-добре.

Храната?

В страната на тестото нещата са ясни, връщате се поне с кило отгоре. Вкусна, разбира се, извън туристическите места (ако повечето маси са заети от чужденци, бягаме надалеч). Приятни малки ресторантчета, хапваш и примираш. Навсякъде има чудесни опции, дори и да не сте по пастата и пицата. Децата обичат всичко, така че нямаме проблем със специфични вкусове и претенции. Топ фаворитите им там бяха spaghetti alle vongole и semifreddo al pistachhio. Цени – съвсем нормални. Вина – много приятни. Не съм по сладоледа, май дори и на децата им дойде в повече.

Забавленията?

Дори и когато сме с момичетата не ходим по някакви специални детски места (освен площадки). Супер забавна им беше къщичката на Isola Bella, лифтът към Taormina, влакчето в Сиракуза, плажовете с камъни (повечето там), hop on hop off откритите автобусчета и общо-взето всичко видяно през тази седмица. Попаднахме без да искаме на празника Infiorata di Noto (пана от живи цветя и семена върху дълга улична стълба, много красиво!), изложбата Picasso e Notto (страхотна, до 30 октомври в града) и жестоко готиното селце Savoca, където, оказа се, е снимана сцена от „Кръстникът“. Най-любимо ми е да се натъкваме на интересни неща, без да сме ги планирали предварително. Не ползваме приложения, гидове и дебели книги, водим се по обстановката и настроенията. Децата в повечето случаи нямат специални изисквания към мястото, но знаят добре дали им е харесало или не. А щом сме заедно и не напрягаме програмата, най-вероятно отговорът да е утвърдителен. Сицилия получи твърдо Д-А-А-А-А-А-А-А!

 

*Публикацията е в партньорство с Wizz Air.

Всички знаем колко се обичат сестрите, но и сме наясно, че между тях постоянно протича високо напрежение – 5 минути любов, 5 минути караница, това е общо-взето ритъмът им заедно.

От най-добри приятелки се превръщат в яростни врагове, за да потънат в прегръдки и комплименти неусетно след минути. И така нон-стоп. Затова им дължим от време на време почивка една от друга – да усетят липсата си, да осъзнаят, че са всъщност най-добри приятелки, а и ние да си отдъхнем от постоянната роля на арбитри.

Тази година Матеа си даде сметка за отсъствието на сестра си още на първия ден от зеленото ѝ училище и започна да подпитва през 5 минути: „Къде е кака? ЛиСпва ми…“. След това внезапно си припомняше, че се карат често и сменяше набързо темата. Сестри, какво да ги правиш…

Този път решихме да организираме на Мартина дребни изненади – малка промяна в стаята, нови книги за детската библиотека, картичка с посвещение, надписи с тебешир из целия балкон „Како, обичам те!“, летни попълнения за момичешкия гардероб, букет цветя на бюрото ѝ. Дали успяхме да зарадваме „кака“? Всичко е документирано във фотоисторията. А междувременно, дори в намален състав, се забавлявахме подобаващо, защото го владеем най-добре. Компания ни правиха моделите от последната колекция на Хайди Клум и Lidl #LETSLOVESUMMER.

Лятото едва сега започва, това му е най-хубавото на юни ♥

 

 

*Подготвихме фотоисторията със съдействието на Lidl Bulgaria и новата колекция на Heidi Klum #LetsLoveSummer, която ще бъде по магазините от 18 юни.