Публикации

Сполучливи марки детски обувки у нас се появяват толкова рядко, че предложението на Abébe моите момичета да тестват техните произведения, беше посрещнато с моментално одобрение.

Замисляни и мечтани отдавна, но появили се съвсем наскоро, Abébe са от малките уютни семейни фирми, които правят всичко с мерак, прецизност и огромна любов, това личи още от сайта им, дори да не сте виждали обувките. А на живо те са прекрасни! Разказвам подробно в ревюто, с неоценимата помощ на двете тестващи агентки – Матеа и Мартина, чиито впечатления всъщност са най-важни.

Матеа избра модела Red Bubble (предлагат се от 19-29 номер)

Беше категорична за модела, още щом го видя на екран. В безкрайно красив летен нюанс на червеното, със сива подметка и връзки и грижливо изпипани детайли. Дете не можеш да впечатлиш насила, щом отвори кутията отрони само едно „уау“.

По указанията в сайта поръчахме един номер по-голям от нейния, с тенденция да ги носи по-дълго и крачето да се разполага свободно. Пасват и сега, но биха били идеални след няколко месеца.

Още с обуването обаче Матеа отказа да ги свали с довода „Ммм, много са ми удоВни!“ и хукна из квартала гордо-гордо. Впечатли се много от лесния начин на закопчаване/връзване, който е освен атрактивен, и удобен за по-малките деца, а и за родителите.

Цветът е красив, кожата изключително мека и подплатена отзад, където крачето се опира и обикновено стават проблемите. Еластична подметка на балончета (!), прекрасен класически модел без излишни декорации, пеперудки, пчелички и цветенца.

Най-накрая създател на обувки, който не подценява децата. Моделът се предлага и в синьо и жълто, също много красив, подходящ и за момичета, отдавна сме се отказали да делим цветовете на мъжки и женски.

Мартина избра School A. (предлагат се от 19-39 номер)

Малко скептична в началото, заради ретро внушението и бялата подметка.

Нейния чифт също поръчахме с перспектива за след няколко месеца. И двете са се метнали на мен – с бързорастящи дълги стъпала, аз нося номер 40.

Както поглеждаше модела с леко недоверие, при обуване се хареса, изобщо забрави, че носи нови обувки и се втурна да се катери, люлее и премята на катерушките, все едно е с добре утъпканите си любими маратонки.

 

Най-сигурният знак, че на едно дете обувката му е удобна е, когато не я забелязва, особено новата. Вероятно ви е познато мрънкането, ако има проблем. Е, тук тестът беше издържан още на третата минута. Добра работа, Abébe!

Какво не харесахме:

  • За съжаление моделите Red и Blue Bubble се произвеждат до номер 29, биха били чудесни и за по-големи деца, а и за възрастни.
  • Бихме си пожелали повече модели, но марката едва стартира, увериха ни, че съвсем скоро предвиждат нова зимна колекция, очакваме с нетърпение детски кожени ботуши, които не приличат на лапи на диво животно или на коледна елха.
  • Хитрите закопчалки може би биха били по-красиви в метален вариант.

 Какво харесахме:

  • класическите изчистени модели, важно е да възпитаваме вкус и у най-малките;
  • наситените цветове без щампи;
  • качествената кожа (от Италия);
  • прецизната изработка (в Португалия);
  • детайлите;
  • добре изградения сайт със семпъл дизайн и директни послания;
  • изпипали са всичко – от името, концепцията, през логото и шрифта, до съвсем дребните детайли по моделите;
  • допадна ми цялата философия на марката, създателите са в преговори за производство на един следващ етап на обувки от иновативна материя, която ще е затворен цикъл – от добиването на суровината чрез естествени продукти (дърво, памук), до биоразградимост на крайния продукт (без подметката);
  • малката, но обхващаща всички възрасти колекция;
  • хора, които уважават децата и не подценяват вкуса и естетическите им възприятия.

Можете да се срещнете на живо с Abébe този уикенд на SoBAZAAR Green Edition или да поръчате директно от сайта на марката.

*Публикацията е в партньорство с марката. Моделите School A. и Red Bubble ни бяха предоставени от Abébe.

Този месец Матеа се появява във великденския онлайн каталог на Lidl. От мен – плана, снимките и думите, от нея – дизайна на яйцата и усмивките.

Празниците в нашето семейство през последните няколко години минават без напрежение, куп задължителни неща, обичайната лудница и хаос. Стараем се единствено в две неща – да бъдем заедно и да се забавляваме.

Ама това че не сме боядисали по някакъв нечуван приказен начин яйцата, или че не сме извадили елхата още ноември, или че нямаме 186 традиционни ястия на трапезата, или че холът ни не прилича на картинка от Pinterest – няма проблем. Споко, както казват децата, всичко е под контрол. Стремим се да не се изнервяме взаимно, нито да се влияем от това кой къде отишъл или как се приготвял със седмици – ние сме си ние, няма нужда да се сравняваме и да се състезаваме с другите. Разходки, почивка и време, пълноценно прекарано в компания на най-близките – това избираме, вместо да се изтощим от подготовка и да изплезим език от прзнични задачи.

Така ще направим и този Великден:

  • Решили сме яйцата да бъдат чисто бели, нарисувани с цветни флумастери от децата (а и от нас!). Хем ще се забавляваме, хем няма да цапаме цялата къща, хем ще вложим творчески елемент.
  • Козунаците ще бъдат от магазина или любима пекарна. Никой от нас не би се заврял доброволно в кухнята да меси с часове. А и със сигурност няма да ни се получи най-пухкавото тесто на света.
  • Украсата ще ограничим до дребни предмети и свежи сезонни цветя от пазара. Ще ги подредим във вази или ще направим красиви венци – за глава, маса, врата или стена. Могат да бъдат и от подръчни материали с произход парка или градината – напъпили клони, сухи клечки или интересни храсти с причудливи листа.

…..

Продължението на публикацията е тук=>

Малко преди празниците бях на гости на децата от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ в София, за да ми разкажат що е то дигитален живот, какви електронни устройства ползват, как се справят с новата система в стола (с електронни карти, еха!), липсва ли им нещо в училище и как биха подобрили обедното меню.

Мария, Катерина, Мартина, Мария, Данаил и Теодора влязоха плахо в директорския кабинет, мислейки, че ще ги изпитваме или ще проверяваме знанията им предпразнично, но бързо разбраха, че просто ще се забавляваме и отговориха спокойно и с удоволствие на кратките въпроси. Бяха разкошни – непринудени и забавни, подариха ни даже и по един портокал 🙂

Училището е наистина страхотно – мисли се за всеки детайл, хората там работят с желание и отдаденост, изключително чисто, подредено и уютно, а децата идват всяка сутрин с огромно желание и любопитство. Поздравления за всички замесени, така би трябвало да е навсякъде.

Най-новото в училището е електронната система в стола, която с размах е спестила на родителите чакане на дълги опашки в студ и дъжд за хартиените купони за храна, а пък децата са доволни и страшно горди, че обядват с електронна карта, досущ като големите. Повече за системата и проекта можете да научите в разговора за Parentland, който проведохме с Ваня Манова, мениджър на Mastercard, чиято е инициативата и Диян Стаматов, директор на 119 СУ. Новаторската и модерна система превръща българското училище в наистина съвременно място, а най-хубавото е, че има потенциал тази платформа да бъде въведена съвсем скоро и в други училища.

И все пак, не е лошо управата на училището да помисли за един голям батут в двора, часове по междучасие и повече спагети и кебапчета в менюто 🙂

Вижте видеото тук:

=> Впечатления след месец: децата с удоволствие ги приемат всеки ден, вкусовете са приятни, някои от тях вече любими. Дори ако забравя, има: „Мамо, а витамините кога?“, с тупкане на пръсти по масата. Стана им ежедневен навик, а и изненадата какво животно ще им се падне е ключова. Най-хубавото е, че засега вирусите ни подминават, а животинският парад продължава с пълна сила. В групата продукти са интересни и Имунобустерът, както и Витамин D3, който е ключов за растежа на костите и през мрачните студени месеци се набавя трудно по естествен начин. Определено витамините на Natures plus станаха неотменна част от обичайните ритуали, дори кучето Ерик прояви интерес и небрежно изяде няколко таблетки Витамин C. Парад на животните, нали… 🙂

Една от неизменните родителски есенно-зимни дилеми с елемент на анализ и безкрайно ровене из родителски форуми и гугъл, гласи горе-долу следното: Какво да даваме на децата? Да даваме ли изобщо нещо? Това витамини ли да са, или билки/чайове/мед/друго? Ако са витамини, какви точно да бъдат? Хранят ли се децата достатъчно рационално и разнообразно? Имат ли нужда от допълнителни хранителни добавки и от какви точно?

Вероятно и вие като мен сте минали през почти всички теории, течения, движения и моди по темата „детски имунитет“. Някои категорично съм отхвърляла, за други съм си казвала „Защо пък не?“, трети съм прилагала у дома с убеденост или поне надежда, че помагат. И тъй като всяко дете се развива индивидуално, има различни вкусове и предпочитания, както и нужди, тези неща при нас са били на принципа проба-грешка. Не сме попадали на педиатър, на когото да имаме безрезервно и пълно доверие, а и се стараем да не залитаме в прекалени фиксации, така че събираме информация и отзиви и действаме по усет и интуиция. Не сме медицински лица, но все пак това са нашите собствени деца и именно ние ги познаваме най-добре.

През годините сме опитвали доста неща (освен балансираното хранене, спорт, движение и въздух, разбира се): витамини от различни марки, рибено масло, мед, клеева тинктура, прополис, профилактични добавки, чайове, отвари, бабини рецепти, народна медицина, вече не помня всичко. Старали сме се да е съобразено с детето и да има положителни отзиви, за съжаление не всичко при всеки действа идентично – ако на някой е помогнало, далеч не е сигурно, че и във вашия случай ще има ефект.

Тази година обаче лятото ни свърши късно, улисани в задачи и работа, а и малко поуморени от the next big thing в укрепването на детския имунитет, не бяхме давали абсолютно нищо, освен по лъжичка мед от време на време. Затова предложението да тестваме витамините за деца на Natures Plus се оказа подходящо, и въпреки че декември е малко късно да се започнес този тип добавки, решихме да пробваме – дали наистина действат, как се приемат от децата, възможно ли е да им създадем навик, който да спазват ежеднвено сами. Днес разказваме за продуктите, които избрахме, а след месец ще добавим информация какъв е резултатът.

Бранд: Natures Plus – американска марка витамини и хранителни добавки, собственост на Natural Organics, Inc.  Компания с над 45 години опит и история. Пионер и лидер в областта.

Сертификати: За да не ги изреждам, подробен списък на сертификатите и лицензите можете да видите тук и тук

Продукти: Брандът има няколко търговски линии – за деца, възрастни, билкови продукти, протеинови шейкове, продукти за конкретни проблеми.

Състав: Не бих дала на децата си нещо, което не е ясно описано и обяснено, затова старателно се запознах с продуктите преди да приема предложението за тест. Представителите на марката твърдят, че всички продукти са с натурален състав и не съдържат: глутен, аспартам, алергени, изкуствени оцветители и консерванти. Преди време сме поръчвали от същата марка и сходни от Щатите, вече се предлагат и тук.

 

Идея: идеята все пак не е добавките да заместят всичко полезно и докато детето се храни само с хляб, пица, паста, пържени и пакетирани храни, тези витамини като с вълшебна пръчка да компенсират празните калории и кухите продукти. Витамините са допълващи през месеците, в които няма толкова пресни храни, слънцето е малко, времето навън ограничено, а начинът на живот е по-мързелив. На мнение съм, че ако детето се храни разнообразно и разумно, ако няма специфични проблеми и недостиг, ако се движи достатъчно и е през повечето време навън, в топлите месеци от годината нужда от добавки няма, но това всеки решава сам за себе си и своето семейството.

Продукти: избрахме Animal Parade GOLD и Animal Parade Витамин С. Първият продукт освен витамини и минерали, съдържа и три вида пробиотици, което отменя допълнителния прием на такива; лутеин (ценен за зрението при честата употреба на електронни устройства) и основни мастни киселини. Новото при Витамин С са цитрусовите биофлавоноиди и формата – лесни за прием хрускащи се таблетки във формата на животни ( при двата продукта). Спряхме се на тях като най-универсални, но в каталога на марката се предлагат и други продукти с конкретен фокус.

Количество: в тези, които тестваме Animal Parade GOLD (един от бестселърите на марката) таблетките са 60 на брой, в Animal Parade Витамин C  са 90 – достатъчно съответно за 2 и 3 месеца.

Опаковка и презентация: опаковката за този тип продукти е важна, за да съхранява добре и да е лесна за употреба. В случая е стандартна, с херметическо запечатване, атрактивен шарен вид (детските) и описание на основните параметри. Съдържанието и произходът са подробно указани на български с четлив е подреден етикет, което определено е плюс.

За вас може би не е важно добавките да са във форма на сърчице, звездичка или вълшебен пръстен, но за децата тези неща са важни и определено помагат за привличане на внимание и изграждане на навици. Е, тук проблемът е решен, защото витамините са под формата на животинки, с различен вкус, цвят и аромат, което прави приемът им просто песен. Дори има борба кой ще раздаде и избере, подсещат ме, ако случайно забравя. Най-харесван вкус е този на портокалов сок, най-малко харесват гроздето, но в опаковката мултивитамини  вкусовете са три, така че децата имат избор. Всичко се схрусква без възражение.

 

Резултатите: дали ги приемат редовно и с желание, как им се отразяват, има ли сблъсъци с вируси – ще споделим след месец.

Откъде може да се сдобиете с тях: От сайта на ксклузивния дистрибутор за България Naturesplus.bg Сайтът е добре направен, лесен за навигиране, с подробни описания и подредено меню. Можете да зададете въпрос, да получите съвет или да проведете консултация, както и да закупите директно продуктите (с безплатна доставка и бонус детска книжка).

*Публикацията е в партньорство с Natures Plus България.

 

 

Ако сте родители на момиче(та), със сигурност сте чували репликите “Е, лесно ви е на вас, момичетата не са толкова палави, по-лесни за са възпитание и контрол”.

Всеки път врътвам очи в знак на отегчение, но наистина, при вида на две хрисими, спретнати, усмихнати, и на пръв поглед послушни същества, може би и аз бих реагирала по същия начин. Не обаче и щом ги поопозная малко.

Популярният щатски педиатър д-р Харви Карп беше казал в една от книгите си: “За темперамента е свойствено да се предава от родител на дете. Затова срамежливите родители често имат свити деца, а емоционалните – малки люти чушчици!” Е, честити ни малки люти чушчици – два броя! Затова никога не бързам да определям децата по пола и характера, темпераментът и запасите от енергия си казват тежката дума.

Преди да се родят и двете си мислех, че ще е страхотно да имам момичета ала Пипи – смели (понякога до безразсъдство), силни, с характер, бликащо въображение и собствено мнение, както и своя  абсурдна детска версия за всяко нещо. Колко вълнуващо, нали! Е, невинаги знаем точно какво си пожелаваме, пък то вземе, че се сбъдне и се чудим какво да го правим. Сега имаме две Пипи на различна възраст – вечно във вихър; вечно контузени, ожулени, одраскани и насинени; вечно философстващи, че те са прави, а не ти; вечно спорещи и подлагащи всичко на дискусия; вечно измислящи нови и нови щуротии. Всеки родител определя детето си като “личност с характер”, но когато се намеси и темпераментът, положението става страшно.

Наивно смятах, че децата от едни и същи родители що-годе си приличат, и каквото се е случвало с момиче номер 1, можем да очакваме и от момиче номер 2. Е, лъгала съм се жестоко. Ето защо:

Мартина: Мартина от съвсем малка е динамично дете, което умее и да се концентрира, да се занимава само̀. Никога не е имала нужда от “анимация” и внимание – измисля си игри, влиза в роли, самодостатъчна си е през повечето време, но пък и лесно създава контакти. Играе, скача, тича и се катери наравно с мъжете/момчетата, вкъщи със смях си припомняме случката, в която двете момчета на моя приятелка дойдоха след двучасово вилнеене в парка и с изплезени езици си признаха: “Не издържаме повече, Мартина ни изтощи!!!”

Спортен тип е, жилава и гъвкава, харесва занимания навън, в училище повечето ѝ приятели са момчета. Но е и отговорна, старателна с уроците, съвсем спокойно може да стои в стаята си цял ден, да чопли нещо на бюрото, да разиграва сценки с миниатюрни играчки или да чете книга.  Нежен воин, така я определям аз, и точно тази синергия между двата типажа харесвам много. Родителите не е лошо да сме наясно защо харесваме децата си, защо ги обичаме е ясно.

Белите на Мартина: Като съвсем малка никога не е чупила, късала или унищожавала играчки, предмети и мебели. Беше внимателно и грижовно към вещите си дете, което не проявяваше интерес и към домашния инвентар. Повече от чудесно! Не се е налагало да прибирам, вдигам нависоко или премахвам разни неща, които биха могли да пострадат от разрушителни детски ръчички. В магазини, паркове и чужди домове можех да я оставя без надзор и без притеснение, че ще срине всичко за минути.

И досега е така – пази книгите, играчките и дрехите си, което ѝ се получава някак естествено, докато примерно прави спринтове с момчетата в двора или се въргаля по хълма в парка. Не проявява агресия, деликатна е към другите, освен ако някой не я предизвика директно и се налага да отговори. Умее да преценява как да се държи, пред хора не се цупи за щяло и нещяло, сравнително сговорчива е, освен ако не е във фаза – обикновено недоспала и/или крайно уморена.

Истинските ѝ бели се броят на пръсти, като под “беля” разбирам някакво умишлено злодеяние, което се планира коварно и се прави нарочно. Изцапана дреха, счупена чаша или надраскана стена дори не ги квалифицирам като провинения. При нея са се случвали инциденти от невнимание, от желание да помогне, да прояви инициатива или да свърши нещо сама, без да ни занимава. За сметка на това сега си наваксва с твърдоглавост, упорство и инат, които е трудно човек да пребори, но това май е тема на друг разговор.

Изкълченият крак: Беше на около 3 и по онова време я снимах постоянно, буквално навсякъде (етапи, знаете). Реших, че е добра идея да скачаме от едни скали на плажа (голямата Пипи в действие), а баща ѝ да ни снима. Е, след няколко опита Мартина скочи накриво, поне така изглеждаше. Разрева се, ние се скарахме, разбира се. Драма голяма. Неутешима, хлипа, не може да стъпи на въпросния крак. Бяхме готови да я водим в спешното отделение в най-близкия град, но преценихме, че не е нужно. Три дни Мартина се движеше на конче или на ръце, а ние като едни шерпи, слуги и придворни удовлетворявахме всичките ѝ желания – от въртележки, през сладоледи, близалки, дребни играчки и какво ли още не. Докато на третия ден не се заигра на плажа и не стъпи виртуозно върху кофичка за пясък с … контузения крак, без да каже гък. Три дни заблуда и възползване от ситуацията. До ден днешен си разказваме тази случка и цъкаме как сме могли да се хванем толкова левашки.

Въпросният скок

Ръждясалият нож: Пак в тази възраст, 3-4 години. По онова време имах ежеседмична кулинарна рубрика и за тази кауза влачех вкъщи всякакви съдове, прибори и покривчици, някои модерни, някои винтидж, но някои откровено вехти. По невнимание бях оставила един ръждясал нож на кухненския плот, а Мартина точно в този момент беше решила да отваря пликче със стикери. Само чухме едно плахо “Мамо…” и я заварихме трепереща, с ръка, обляна в кръв и нож на пода – филмите на ужасите пасти да ядат. За щастие, последствия нямаше, всичко завърши с уплах, поука и малък белег на пръста.

Ръждясалият пирон: Въпреки че е енергична и динамична, Мартина е доста разумна за възрастта си, особено в компания на по-малки деца. Вживява се като техен ментор, мини-родител и модел за подражание – грижи се, занимава ги, предпазва ги и ги учи. Преди няколко месеца, на почивка с приятелско семейство около един чуден язовир. Малки самостоятелни къщички и огромна поляна, защитена с ниска дървена ограда. Оставили сме четирите деца (3, 3, 5 и 8) на свобода, да играят и тичат на воля. Докато не чуваме пронизителен писък и три уплашени чифта очи, които пристигат да ни съобщят, че Мартина е скочила върху дъска с ръждясал пирон. ОМГ! Пиронът беше пробил джапанката, слава Богу, не и крака. Спешно отделение, промивка, сълзи, страх, усмивки накрая и леко накуцване за седмица. Прескочила оградата, за да донесе топката на малките. Пипи с пирон в крака. Оттогава внимава какви ограничения преминава и следи терена за остри метални предмети.

Матеа: Матеа от съвсем малка е дребен злодей с дълга руса коса и невинно пърхащи мигли. Дете, създадено да прави бели НАРОЧНО и после да се извинява с кокершпаньолски поглед. Дете, което чупи, руши, разглобява, драска, заличава, изтръгва, раздира и мачка без никакъв свян и притеснение, с усмивка и песен на уста – просто да види ефекта върху материята и вашата реакция. Експериментатор и въжеиграч върху тънки опънати нерви. Белите ѝ през тези четири, току-що навършени години, са толкова много, че дори не мога да се спра на няколко  – всички до една са коварно планирани и извършвани с виртуозен непукизъм. Могат да се сравнят само с тези на куче под една година – ако не искате да рискувате, просто трябва да го затворите в безопасно помещение или да го вържете.

Спортните дисциплини са много.

Умишлено чупене на: чаши, чинии, статуетки, шишета, лампи, мебели, уреди, играчки.

Опит за чупене на: музейни експонати, ресторантски инвентар, такси инвентар, самолетен инвентар, витрини, прозорци, врати, телевизори, парфюми, бебешка количка, телефони, компютри (редовно събирах копчета от клавиатурата), таблети, дистанционни.

Пълно унищожаване на: гримове, козметика, играчки, домашен текстил (последователно с яркочервено червило и няколко цвята лакове), пердета, учебни принадлежности, други.

Драскане, пардон, рисуване върху: стени (о, какво клише), дрехи, телевизор, под, чаршафи, възглавници, кухненски престилки, мебели, чисто новия ви кожен офис стол с ПЕРМАНЕНТЕН МАРКЕР, нови книги, играчки, учебници и тетрадки на сестра си, кучета, т.н.

Изхвърляния през балкон на: възглавници, играчки, дребни предмети, дистанционни, часовници, боклуци, цигари, пепелници, саксии, пантофи, дрехи, бельо, хавлиени кърпи и каквото друго има вкъщи.

Изхвърляне през борда на лодка: биберон, шише за вода, бански, джапанки, капачки, за малко и ключове.

Мога да изреждам с часове, щетите са неизброими, но винаги прежалими. Защото този поглед и руси дълги кичури не ти дават възможност да си строг, лош и отмъстителен. Защото детето расте, опознава, научава и … лази по границите на търпението. Защото в крайна сметка това се помни и разказва през годините. Защото дете без бели е като сладолед без фунийка – не съвсем логично и малко скучно.

У дома се опитваме да сме гъвкави, толерантни, разбиращи и демократични, но ставаме внезапно лоши и строги в случай, че се нарушава редът и спокойствието на околните. Никой не е длъжен да търпи енергийни изблици на обществени места, както и прекалена родителска либералност в неуместни ситуации. Стараем се да поставяме лимити, но без да ограничаваме брутално свободата и движението, защото няма нищо по-тъжно от дете, което постоянни чува “не” зад гърба си и е предпазвано от всичко по пътя.

Не харесвам хич думата “малчуган”, но някак естествено приляга на всички приказни герои в малко тяло и с нрав на разбойници, независимо от пола и възрастта. За нас остава да бдим, да поставяме граници и да осигуряваме допълнителна грижа, за да защитим все пак безопасността и живота на тези малки екстремисти, които тестват възможностите на околния свят, както и нашите. А подготвяйки се за по-големите и сериозни бели, които предстоят, може просто да си припомним нашите собствени. Лакомство или беля? 🙂


*Статията е по инициатива на Nestle Baby и част от тяхната кампания #малчуганхулиган. Очаквайте съвсем скоро онлайн игра, следете страницата им и не пропускайте да участвате. А още за допълнителната грижа, от която се нуждае вашият малчуган, вижте тук=>

 

 

Казвала съм и преди, че не съм от хората които се прехласват и щипят бузите на всяко дете.

Както и с възрастните, при мен е въпрос на симпатия, не всяко дете ми е интересно, мило и сладко, признавам. Харесвам емоционални, смели, изразителни, енергични деца, които не се крият зад полата на майка си, не се страхуват да общуват с нови хора и лесно се приспособяват към всяка обстановка. Деца с въображение, харизма и duende, не непременно ухилени до ушите, с дълбоки очи, които говорят дори и при най-сериозното изражение. Деца, които се държат естествено, не се цупят постоянно и винаги са любопитни за нови неща. Е, имах удоволствието да прекарам близо 2 часа с точно такива двегодишни – прекрасните Мина, Сами, Петър и Драго, на общата възраст от около 8.

Ако в края на юли сте минавали през парка зад музея „Земята и хората“ със сигурност сте видели шареното пикник одеяло с голяма група малки и големи, кучета, мечки и какво ли още не около него. Е, ние бяхме.

Фотоисторията е за Parentland със съдейстието на Nestle Baby по повод новите плодови закуски в пауч формат Nestlé® Gerber®

Стайлинг, реквизит и фотография: се моа
Гардероб: личен архив на децата

Благодаря на главните участници и на родителите за съдействието, бяхте страхотни!

По-долу са някои от любимите ми кадри, част от които не успяхме да сместим в публикацията. Основната фотоистория можете да видите в Parentland.bg=>

 

 

 

 

Парти на двора Морков LaMartinia

Между майските бури и внезапни поройни дъждове се събрахме в един централен софийски двор за пролетно момичешко парти.

Криси, Марти, Мими и Мартина се забавляваха от сърце, събрахме погледите на съкооператорите и се опитахме да почистим неочаквано многобройните конфети сред килима от бръшлян. Децата хапнаха доволно, криха се, премятаха се, въргаляха се из целия двор, накрая поиграха и футбол. 

Фотоисторията е съвместно с Morkov.bg – първият био магазин за деца, в който можете да намерите алтернативи на дежурния по подобни мероприятия junk. 

И ние бяхме там, и ние похапнахме, и ние се посмяхме, и ние метохме милиони листчета със сетни сили. Беше много яко, както казват децата.

Модели: Криси, Марти, Мартина и Мими

Локация: София, двора на Изи

Гардероб: личен архив

Здравословни продукти за деца от Morkov.bg

Някои го предпочитат с пяна

Втора част от партньорството ни със SaecoIncanto е … тара-да-да… видео! ПЪРВОТО МИ ВИДЕО изобщо някога!

До преди месец не знаех къде е копчето за клипове на фотоапарата. Това обяснява и леко нескопосаното заснемане, изработка, монтиране и оформление, но вече споменах, че ми е първо, нека бъдем снизходителни. Снимането, освен доста трудно и времеемко, се оказа и страшно интересно, така че започвам да правя късометражни, пълнометражни, документални, концептуални и всякакви филми. Шегувам се, разбира се, засега интересите ми се простират до към минута, минута и нещо.

За машината стана въпрос вече колко е лесна и удобна за употреба, всички около мен са влюбени в нея. Сега нагледно можете да видите – дори напитките с мляко са въпрос само на един бутон. Във видеото има и три предложения за разточително капучино –  стават доста вкусни, изпробвахме ги.

За музикален фон бях приготвила една чудесна версия на Tu vuo, но за съжаление строгите лицензионни условия на YouTube ми попречиха да я използвам и ще трябва да се примиря с тази приятна, но доста по-безлична мелодия.

В по-добро качество можете да видите видеото ТУК

*Публикацията е подготвена в партньорство със SAECO/PHILIPS

Мартина и най-добрата ѝ приятелка Хика влязоха в ролята на баристи и с удоволствие показаха, че е детска работа да правиш кафе с помощта на Saeco Incanto. Дори когато си на осем. 

По време на фотосесията падна голям смях – включване, изключване,  бъркане, натискане на копчета, сипване, разсипване и, разбира се, хапване на мъфини и бисквити.

За протокола: кафета не бяха изпити от децата, а само от майките.  Около 28 за деня.
„Мамо, да ти направя ли още едно кафе, че е много забавно.“

Фотоисторията е осъществена с любезното съдействие на Philips/Saeco.

 
На едно място се осмелихме да съберем: 10-ина броя големи, 3 броя малки, 3 броя кучета и един брой съвсем истински таралеж (благодаря на момичетата, които го доведоха!:-) Освен безкраен хаос, беше и безкрайно забавление. Лео и Зои са страхотни деца, които са чаровни и фотогенични, това е видно, но и не промрънкаха нито веднъж! Покрай Фридрих всички решихме, че един ден ще си вземем таралеж за домашен любимец – толкова мило, спокойно и сладко същество скоро не бях срещала. Мопсът Фреди пък просто през цялото време търсеше солети.
Благодаря на всички, които издържаха на лудницата и се включиха в снимките. Искахме да се получи точно такъв семпъл, изчистен и непринуден разказ.
Главни виновници за фотоисторията бяха приятелите ни от Бочко (таралеж, сещате се), играчките и аксесоарите осигуриха Genesis, а дрехите за децата са от Kids Blok