Публикации

Плажно парти за трима

Август. Имам рожден ден. Отново. Решавам, че не искам гости и маси, а тесен кръг от трима. На море.

Имаме доброто намерение да си починем и планираме цели две седмици. Не съм издържала толкова дълго от времето на станциите и комплетата. Август е кофти, но обстоятелствата принуждават. Имаме наше място на юг постоянно на разположение, така че резервациите не са проблем. Светва ми идея тип „Плажен пикник“. Един от тримата се въодушевява, другият не, ще трябва да мъкне нещо. Както и да е, ентусиазмът ме е обзел и идеята набъбва. Кошници, декорация, одеяло, свещи, бамбукови пръчки, скара, риба, шампанско, малко снимки за спомен, идилия край вълните, чудно. Обаче плановете  понякога имат свой живот. Някои критични моменти при провеждане на плажен пикник:
локацията – най-сигурният начин да ви забележат от километри е да разпръснете свещи из скалите. Плажът, който е на 5 минути от нас е леко див, без заведения и спасители и никой не можеше да предположи, че към 19 вечерта цялото южно Черноморие ще се изсипе на вечерна разходка по официални джапанки. Тумби, семейства и случайно събрани групи плавно и бавно се разхождаха над главите ни и с нескрито любопитство се чудеха какво всъщност правим. Понеже от пътя горе не се вижда добре, дори с надничане зад храстите, решаваха да слязат край водата и ни зяпаха буквално от 50 см. На няколко пъти вместо „Happy birthday“ на дъската ми идваше да напиша информация за нашия „пърформанс“. Да не се напрягат хората.
декорацията – ако правите някога подобно парти, използвайте по-стабилен вариант. Рибки от вестник на канап не са удачно решение. Първо, че привличат допълнително внимание, второ излитат много лесно, трето заплитат се жестоко.
снимките за спомен – със забравено ISO на 1200, никой не желаеше да се снима, влезе пясък навсякъде, непрекъснато се спъвах в дългата си рокля, и тук провал.
напитките – никой не очаква да са ледено студени цяла вечер, но през деня беше толкова горещо, че шампанското за три минути стана напълно негодно за пиене. Бяхме забравили и чаши, о, свещена тъпота! Кофичката поне влезе в употреба.
храната – риба естествено, на море сме. Не желаем да застрашаваме плажа и мъкнем портативна скара за еднократна употреба. Запалване – трудно, клонящо към невъзможно, духа много. Риба – неизвестна. Заради топлите черноморски води рибарите вадеха малко попчета и някаква странна раирана риба, за която имахме съмнение, че става за ядене, но все пак взехме заради идеята. Съмненията се потвърдиха. Забравихме прибори, сол и мазнина, уморените рибки залепнаха фатално за скарата и бяха изхвърлени.
През цялото това време освен минувачи, ни налазиха и най-разнообразни буболечки, които хапеха. Мартина изпадна в някакъв луд радостен екстаз, Т. се изнерви жестоко, а всички дружно останахме гладни и жадни. Събрахме си реквизита и унило се понесохме към вкъщи. Най-смисленото, което успяхме да направим беше старателната оборка на плажа. Ако не друго, посмяхме се доста и със сигурност няма да забравим този рожден ден.
Меги е моя приятелка и съученичка от по-късен випуск в Испанската гимназия и Испанска филология в СУ. Работи в Институт Сервантес и най-логичната локация за снимки беше именно там.  Изключително лъчезарна, положителна, усмихната и енергична – това място й пасва идеално!

Локация: Instituto Cervantes Sofia 

Пола: любезно предоставена от Muse Shop (благодарности на Вяра!)
Ако имате желание да подкрепите Институт Сервантес в обществената дискусия за неговата съдба, можете да го направите тук.

 
 
Един чудесен съботен следобед с Ради – толкова нежна, крехка, усмихната и естествена, в най-красивия период.
Времето, макар и малко мрачно, беше с нас. Катерихме се, прескачахме огради, деца ни питаха по колко са балоните, които за малко да излетят безвъзвратно.
Сладките са джинджифилови – специален подарък от Ради за Мартина (великолепни!). Аз пък й подарих тези снимки за спомен.

   Вдъхновението за тази книжка дойде от Stephanie Rausser Photography и нейната прекрасна  Kiki&Koko in Paris – приключенията на четиригодишната Кики и куклата Коко в Париж. Толкова ми хареса, че реших да направя наш вариант, който един ден Мартина да разглежда и показва на децата си. Милите и любими 100 овце приеха идеята присърце и се заеха с изработката на куклата, за което им благодарим! Мартина й даде името Мара – далеч по-красива, елегантна и усмихната от Коко, с две рокли, гащи и чанта-пиле, тъмно руса коса, висока почти колкото собственичката си.
Книжката няма амбиции за високи арт постижения, уникалност и гениалност, просто ще запечатва семейни спомени. Първата серия ще бъде от морската ни ваканция, втората от предстоящо през септември пътуване. Селекцията на кадрите, текстовете, обработката и оформлението ще отнемат доста време, но са едно от най-приятните неща, с които съм се захващала. Скоро се надявам да е готова,  тъй като съм я замислила като подарък за Мартина.

*корицата е чернова, книжката ще бъде на български език