Гастрол: Хортензия и Гергана Змийчарова

Имаш ли модели за подражание?

 Да. Но се опитвам да имам за модел добри и смислени постъпки, а не конкретни личности. По природа съм избухлива, шумна, буйна, крайна и спонтанна. Уча се да съм малко по-тиха, приемаща, търпелива и смирена. Трудна работа…

Кои са онлайн посланията и каузите, за които казваш: ей, това колко е готино!

Онлайн? Не деля каузите на он и офлайн. Нещо или има, или няма смисъл. Възхищавам се на всеки, който прави нещо със сърце. Всичко, в което е вложена любов, увеличава любовта и щастието на тази тъжна планета. И аз си казвам: ей, това колко е готино!

Хортензия каза, че успяваш с хиляда неща, вярно ли е?

 На Хортензия така ѝ се струва отстрани. Все по-често имам чувството, че крехкият ми баланс ей сега ще се строши и всичко ще се сгромоляса… 

С кое все пак не успяваш?

С много неща не успявам. Не успявам да свиря достатъчно и учителката ми по пиано е недоволна. Не успявам да си давам почивки и да прекарвам повечко време със себе си и после съм уморена и кисела. Не успявам да направя крем- карамел и това си е. А мъжът ми много го обича…

Кога най-накрая ще заведеш Хортензия на ваканция?

 Аааааа, Хортензия е пълнолетна, да си ходи където си ще!

Предполагам въпросът ти е любим: бъдещи творчески планове?

Всъщност харесвам този въпрос. Защото съм любител на петилетките. Надявам се, че скоро ще ме чуете да пея не само от сцената на Народния театър.

А на композитора Любомир Денев съм обещала да направя изложба, така че ще се залавям и за четките. Та – концерт и изложба – това звучи ли като добър творчески план?!?

Снимки: личен архив Гергана Змийчарова

Илюстрации: Гергана Змийчарова

*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.