Smashing BON JOVI at The O2 arena London

Случайно слязохме на спирка North Greenwich, случайно завихме към The O2 Arena, случайно две момичета с билети ни поискаха огънче, случайно ги попитахме къде отиват, случайно беше 6 без 20 и случайно 8-ият поред концерт в Лондон на Bon Jovi започваше след 20 минути. Само се спогледахме и след 5 минути се озовахме с 2 билета в ръце. Ама толкова са хубави случайните неща!:-)
Залата е грандиозна и перфектно организирана, от съхраняването на камерите, до взимане на метрото обратно. Как си мечтая за такова място в България. Ех…
Bon Jovi влязоха само с 5 минути закъснение и ги посрещна бълващ рев. 8 концерта при пълна зала, оставаха още 4, част от The Circle Tour. Някои от публиката идваха за 3-4-ти път. И четиримата са грандиозно талантливи, адски добри в това което правят, изключително чаровни, усмихнати и погълнати от музиката си. Професионалисти от главата до петите. Свириха перфектно, раздадоха се на максимум и публиката им се отблагодари подобаващо. 2 часа концерт с близо 40 минути бис! Излизаш прегракнал, смазан от кеф и щастлив:-)
Извинявам се за лошото качество на снимките от залата и клиповете, но телефоните толкова си могат;-)



/0 Коментари/by

Street style a la french

За тази публикация ме вдъхновиха блоговете за street style, които следя. Някои от които The Sartorialist, Jak&Jil, Easy Fashion in Paris, Garance Dore, Sofia Street Style. Любопитни са ми не толкова самите дрехи, стайлинг и визия като самоцел, колкото духа на самия град, претворен във външния вид на обитателите му. Или обратното.
Постингът е и поздрав за радетелките за кежуъл облик и кежуъл мисли от клуба. Те си знаят кои са – интересни и интелигентни млади дами с вдъхновяващи идеи и безкрайно въображение!:-) Кежуъл звучи грозно на кирилица, но няма адекватен еквивалент на български.

Та на темата! Париж. И парижанки. Както казваше една 16 годишна английска девойка в „An Education“ „Искам да отида в Париж. Ще стана истинска французойка – ще се обличам в черно и ще пуша!“. Да, французойките наистина доста пушат. Но не наблягат на черното. В двете крайности са – или крайно небрежни, или наистина изпипани до последния детайл, от тока на обувката до наклона на кичура коса. Последните се срещат рядко посред бял ден и в никакъв случай дрехите им не крещят агресивно лейбъли и цифри. Правят го дискретно и умерено. В другата крайност са онези, които полагат доста „усилия“ да съчетаят най-несъчетаемите материи, цветове и стилове и постигат меко казано абсурден вид.

Като цяло използват базови цветове и аксесоари с идея. Карат велосипеди и скутери с безумно високи токове и на бясна скорост, повечето могат да се похвалят със завидна физическа форма. Винаги ми е правело впечатление умението им да съчетават винтидж елементи с дизайнерски дрехи. Повечето имат естествена грацилност на движенията и светли коси с лек тицианов отенък, походка с високо вдигната глава и стабилна доза самочувствие.

Децата – прекрасно облечени, особено малките госпожици!

Впечатления за тенденциите там от преди две седмици:
– ботуши във всякаква разновидност (от Ъгс до чизми), на бос крак, в съчетание с къси панталони или пола/рокля. Температурите кръжаха около 30 градуса и се възхитих на ентусиазма, с който ги носеха:-))
– чорапогащи на точки
– блейзери – от бял, през тъмносин, до черен, с рокля или панталон
– сламена федора , наистина всички ги носят!
– обувки с платформи
– гащеризони
– балеринки
– волани
– тренчове във всички разновидности, преобладаващ класическия пясъчен цвят
– къси панталони
– животински принтове само като акцент – шал, чанта или обувки
– Луи Вюитон!!! Реплика или оригинал, всички носят ЛВ! Заплашителна мания по тези чанти, които лично аз не харесвам, и то не само заради цената им;-)

Повечето снимки или не са на фокус, или са отрязани неподходящо, но ви уверявам, че работата на папараци хич не е лесна:-)))Не успях да щракна всички, които бях набелязала, но и това си е успех! Надявам се ако някой се разпознае, да не ми се сърди, всичко е с добри намерения:-)

/0 Коментари/by

Рибново в цвят

Посетихме Рибново от любопитство и като разходка. Пътят до там е стръмен и лъкатушещ, имаш чувството, че се качваш на самия връх и с лекото съмнение, че наистина има населено място по тези височини. Мирише на гора и току-що разорана пръст. Още преди самото село виждаме групи жени в характерни цветни дрехи, садящи тютюн. Питам ги дали мога да снимам и те със стеснителна усмивка и леко притеснени отоговарят „Е па, снимай!“. Не съобразявам района, времето и мястото и изстрелвам глупавия въпрос „Какво садите?“, на който с лека досада и почуда ми отговарят „Тютюн“. Ама разбира се, и аз задавам реторични въпроси, естествено, чe тютюн, тук е нещо като default. Използва се всяко що-годе полегато място, което може да бъде засадено. Работливи хора, които се трудят с усмивка – още нещо, което напоследък по БГ териториите рядко се среща. Разделяме се, казвам им, че са много хубави и те ме поглеждат с нотка съмнение и недоверие. Но пак се усмихват.
Самото Рибново е криволичещо, кацнало на склона село с изобилие от млади хора и деца. Почти всички са руси, светлооки и цветно облечени. Навсякъде са простряни шарени шалвари. Чак ми се приисква и аз да сложа едни, за да се впиша в обстановката.
Неделя е и се надяваме да попаднем на сватба. Изключително грандиозно и живописно събитие там. Уви, младоженци няма. Язък.
Група млади мъже с подозрение оглеждат колите ни със софийски номера, привидно агресивни, по-скоро любопитни, едвам се сдържат да не ни попитат какво правим тук. Срещаме млада майка, малка руса фея с шалвари и бебе в количка. Оказват се две от четирите й деца. Пак питам за снимки, малката първоначално намръщена, после започва да позира с охота и лека странична усмивка. Иска й се още.
Жените са пъстри и нагласени. Имам чувството, че сме някъде в Латинска Америка, цветовете, багрите и слинговете за бебетата са в същата стилистика. Разхождаме се покрай джамията, кафенетата, насядалите на пейките хора.
Рибново е село, пълно с живот, цвят и дух. Абстрахирайки се от религиозните и политически агитации и нюанси, на това място за половин -един час се усеща, че местните работят, живеят, обичат се и отглеждат децата си с желание и любов. И не искат да са на друго място и по друго време… Какво по-хубаво от това…


/0 Коментари/by

Лещенски детайли

Напоследък в България рядко ми се случва да попадна на място, където хората са открито загрижени и се стараят искрено в това, което правят. Обикновено се срещат двете крайности – или екстремно неглижиране, или ненужна натруфеност и комерсиално напудряне за добро прекарване.
В Лещен нямаше и следа от двете. Естествен уют и внимание към детайла, аромат на дърво и приказна тишина се съчетават с усещането, че си на гости на приятели и някой наистина държи да прекараш добре. Къщите са разхвърляни на няколко хълма и до тях се стига до живописни калдъръми без присъствие на автомобили. Щом портата скръцне попадаш в друга епоха и друга реалност. Реновирани до минимум и снабдени с нужния комфорт, в тях витае духа на домашното и семейното. Автентичните аксесоари и липсата на пластмаса и метал напомнят как доброволно се лишаваме в ежедневието си от естествените материали и зареждащото им въздействие. Просторен чардак с изпиваща стреса гледка, на която бих могла да се наслаждавам в продължение поне на месец в компанията единствено на книги и евентуално компютър. Механа на приземния етаж с всичко необходимо за едно приповдигнато зимно прекарване. Заден двор с напълно запазена форма и навес за дърва.
Единствената кръчма посреща с музика на Buena vista social club (!). Да, да, правилно прочетохте, не македонски ритми или дънеща чалга, а ненатрапчива естетска музика. Кратко меню върху дървена дъска и продукти домашно производство, което се усеща с първата хапка. Ограниченият, пресен и наличен асортимент винаги е за предпочитане пред менюто, приличащо на телефонен указател. Някак си не е логично в Лещен да предлагат октопод, а в Несебър бански старец, примерно, не знам защо повечето ресторантьори в България се опитват да го постигнат:-) Няма да споменавам биволското мляко, домашната наденица и сладкото от боровинки и диви ягоди, защото ми идва моментално да се върна:-))
Валя ни лек дъжд, който изсъхваше за секунди. Заради аромата на трева, дърво и огън, ти се струва кощунство да си сложиш парфюм. В Лещен дори кучетата и котките са усмихнати. Галерията е едно от най-магичните места, на които съм попадала напоследък, за съжаление забранено снимането. Джаз, пластики, картини и книги, в комбинация с фина съдържателка и дъхоспираща гледка от огромен френски прозорец направо те зашеметяват и те карат да отовориш всички сетива, за да запаметиш образа.
Всичко това, съчетано с приятна компания прави престоя на това магнетично място перфектен и зареждащ за дни напред. Ръкостискането на съдържателя на тръгване и въпросът „Всичко ли беше наред“ те карат да се върнеш пак. Убедено и нееднократно…
Кучето, което беше „причислено“ към нашата къща 🙂

Гледка от банята



Гледка от кръчмата



Нишите-свещници в глинената къща

Гледка от глинената къща



Детайл от глинената къща



Приказната глинена къща

Детайли от чардака



Каменните покриви

Гледка от втория етаж

Детайли от стаята

Кръчмата



Люлката



/0 Коментари/by

Гастрол: Гостува Меги с „Аюрведа“

С Меги учехме в различни випуски на една и съща гимназия, но стана така, че се запознахме едва в Университета. Беше една от първите, които поканих за рубриката, защото много добре знам, че има какво да каже и ще го направи увлекателно и издържано. Тя е от типа хора, които винаги могат де те „заразят“ с позитивизъм, настроение, космополитност и умно любопитство към света. Обича „говорещите“ детайли, звуци, аромати и форми, прави всичко с естествен финес и елегантен размах.
Първоначалната й идея за гостуването беше една ски ваканция, но в последствие заедно се спряхме на темата за Аюрведа. Непозната и интересна за мен материя, която тя беше разучила в курс по Аюрведа готварство при небезизвестния Юри Ковачев. Какво по-подходящо от това за блога – среща на материалното и духовното, на вкуса и мисълта, на аромата и идеята.
Много благодаря на Меги за увлекателния материал, беше истинско удоволствие да го прочета и публикувам. Скоро ще отделя един цял ден за Аюрведа – готвене, медитация и консумиране. Пък дано се успокои поне малко моя сангвинично-холеричен темперамент:-))

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

АЮРВЕДА

Текст и фотографии: Меги

И аз съм от хората, запленени от магията на добре приготвената храна. Харесвам въздействието и усещането за лукс, уют, свежест, пролет, лято и т.н., които ми дават различните ястия. По този повод, съвсем случайно попаднах на курс по аюрведическа кухня. Нямах представа какво ме очаква и къде ще попадна. Оказа се, че пред мен се разкри един вълшебен и хармоничен свят, напълно непознат за моите сетива до този момент…

АЮРВЕДА е древноиндийска наука за здраве и дълголетие, многопластова, цялостна философия за балансиран начин на живот, която разглежда проблемите на много фино ниво. Готвенето според АЮРВЕДА е вегетарианско, умерено и спазващо природните закони. Няма нищо общо с къкрещите люти манджи от индийските ресторанти. Във ведическото готвене се използват много подправки, но те не се натрапват като вкус и взаимно се допълват и взаимодействат както помежду си, така и със самите продукти, от които е приготвено ястието. Резултатът е лека храна, която, поне при мен, събужда желание за здравословен начин на живот и контакт с природата. А приготвянето, предвид ползването на многото подправки, е една истинска ароматерапия.


Курсът по АЮРВЕДА се води от Юри Ковачев. Изключително прецизен към нещата, които приготвя, към пропорциите, начина на нарязване, дебелината на нарязаните зеленчуци и т.н., а притеснението му дали всичко ще се получи както трябва е просто очарователно. Той постепенно и ненатрапчиво запознава курсистите си с принципите на АЮРВЕДА. Никога не проповядва, не забранява, не осъжда. Той просто е там и е отворен да предаде знанията си на тези, които искат да открехнат вратата към тази философия. Трудно е за няколко пъти да въведеш човек в една толкова необятна наука за живота, но той и не претендира за това, концентрира се предимно в готвенето. Но какво по-хубаво от това да готвиш в приятна компания, да поемаш аромата на канела, кимион, аджвайн, асафетида (да, тези последните и аз ги чух за пръв път на курса :-), да разбереш, че различните подправки въздействат по различен начин на различните хора, да осъзнаеш, че посредством храната можеш да се успокоиш, ако си твърде нервен и припрян, или пък да запалиш огъня в себе си, ако се чувстваш угаснал; да събудиш в себе си и любимия топлото и меко чувство на любов и благодарност… и всичко това докато готвиш….Накрая идва най-приятната част – дегустирането на сготвените ястия, продружено с приятен разговор на различни теми като например какво е въздействието на скъпоценните и полускъпоценните камъни, цветовете, бижутата върху нас…


Във връзка с тези раговори се сещам за една история, която ме впечатли много:
В Индия един много, много богат човек имал сериозни проблеми със здравето си, но никой от многобройните лекари, които го преглеждали така и не успял да разбере какъв точно е проблемът му. Решил накрая да се консултира и с лечител, който следва философията на АЮРВЕДА. Лечителят, веднага щом го видял, разбрал къде се крие проблемът – богаташът бил обсипан със злато и скъпоценни камъни, златни вериги на врата, гривни и много пръстени. Но най-голямата му гордост бил златен пръстен с огромен рубин, който индиецът носел на средния пръст на лявата си ръка. Лечителят веднага му казал, че именно в този пръстен се крие и проблемът му. Богаташът бил огнен човек – буен, сприхав, енергичен, а златото и рубинът носят още повече от този тип енергия, която изначално изобилства в нашия човек. Носенето на украшения, направени от комбинацията злато и рубин точно на този пръст, директно свързан със сърцето, направо е като експлозия от енергия. За това и последстващите проблеми- човекът просто се е преситил от огнена енергия (или казано по АЮРВЕДА – пита дошата му е дошла в повече).


От тази история, а и от други аюрведа източници, най-накрая разбрах защо толкова много харесвам среброто и особено комбинацията му с перлите – те са с лунни характеристики и идеално балансират слънчевия огън в мен:-)

Темата наистина е неизчерпаема – аз започнах от кухнята, минах през камъните, енергийните потоци, различните видове хора, масажите според аюрведа и в крайна сметка отново се върнах в кухнята…

За всеки, който има желание да опита и да разбере дали му допада този вид кухня – Юри готви всеки четвъртък в Чайната на ул. „Бенковски”11.
http://www.vegiveda.com/

Meditation music Zen garden – http://www.youtube.com/watch?v=YGwHvfO00so

/0 Коментари/by

Кая!

Най-обичаното, мило, очарователно, любвеобвилно, умно и красиво куче, моето, става днес на 7!:-)
Когато я взех беше малко пухкаво черно топче без уши, с конец на опашката и влажен тъмен поглед. Избрах я между три и още с първия поглед разбрах, че това е моето черно топче:-) Исках малко рошаво куче, което да обича да се гушка и ми се падна най-гушливото. Със собствен характер, понякога крайно своенравна, понякога мъркаща като коте, понякога лаеща досадно, понякога много ревнива, постоянно игрива и много рядко тъжна и унила. Избрах името на японска принцеса и така й пасна, че все едно се беше родила с него.
Всяка година този ден се отбелязва подобаващо – с почерпка, подаръци и солена кучешка торта само за нея:-)



/0 Коментари/by

Кулинарно?! Тц.

Тази публикация е поздрав за всички кулинарни блогове, които следя и за всички, които обичат да ги четат. Блогът ми не е кулинарен, ястията са по-скоро разнообразяващи разнообразната тематика и част от приятните ми занимания:-)
Готвя съвсем от скоро и доста рядко. По-скоро въпрос на порив и светване на лампичка, отколкото на навик и рутина. В готвенето ме привлича цялостния процес – избирането на рецепта, набавянето на продукти, начина на поднасяне, съдовете, декорацията и цялостната визия. Замисъла, идеята, концепцията. Може би ако се налага да го правя всеки ден, магията ще изчезне, а може би не…
А пък най-забавната част от готвенето се оказа … снимането:-))Как да подредиш, в какво да аранжираш, как ще изглежда най-привлекателно и визуално приемливо. Понякога е досадно за консумиращите, понякога няма светлина, понякога ме домързява, но като цяло е изключително забавно.
Храната не е само засищащ жизненоважен продукт, тя е и естетика, и деликатен вкус, и нюанси, и течения, и аромати, и форми, и вдъховение, и страст, и гледна точка. Няма значение дали ви харесва да я приготвяте или обичате само да й се наслаждавате, продължавайте! Умерено, с удоволствие и с очи:-)

/0 Коментари/by

Цветно

Още преди раждането на дъщеря ми Мартина, трескаво оглеждах всички магазини за аксесоари в търсене на детски джиджавки за коса. Може би защото аз харесвам всякакъв тип диадеми, шноли, фиби, ластици, щипки, игли, фуркети, цветя и може би защото бях убедена, че ще е момиче. Много преди съдбоносния ехограф бях убедена и непоколебима, че желанието ми за момиче ще се изпълни безпогрешно. Така и се случи. Не можах да избягам от розовата стая и бонбонения поток дрешки, но пък при появата на малкото същество всичко ти се струва оправдано и на място. Дори екстремно розовите решения:-))

Та с нетърпение чаках момента, в който ще мога да вкарам в употреба всички накупени ленти, шноли и панделки. Първо беше бретон, после заформихме и малка миша опашчица. Непрекъснато купуваме и ни подаряват аксесоари за коса. Първо бяха ленти и детски диадеми, сега дойде ред на шноли, фиби и панделки. Обичам контраста между привидно момчешко облекло и фру-фру елемент в косата. Няма нужда да споменавам, че десетки „екземпляри“ са загубени, счупени, разлепени, „прибрани“ под дивана, в кошовете за играчки или кофата за боклук. Но пък иначе не би се наложило да купуваме нови:-)

Последната шнола (2 шноли, от които едната автоматично изчезна) е очарователно съчетание на разноцветни копчета, универсална и приложима за всеки тоалет.

Детска шнола: Carnival kids, The Mall

/0 Коментари/by

Аrroz con pollo vs. pollo marsala

 

Колебаех се между тези две рецепти. Едната, ориз с пиле (arroz con pollo), характерна за Испания, Латинска Америка и Карибския басейн. Другата pollo marsala (пиле марсала), със специфичното италианско вино, на което продължавам да търся кулинарни приложения.
Та реших да ги обединя и се получи пиле с ориз и марсала – ароматно, цветно и много вкусно! Рецептите имат хиляди варианти на технология и продукти, в зависимост от региона. Оттук-оттам сглобих това:
Продукти: 1 разфасовано пиле, глава лук, червена чушка, зелена чушка, 2 скилидки чесън, ориз според предпочитанието (150-180 гр.), 500 мл. пилешки бульон (желателно е да не е готов, а домашен, аз направих от ненужните части на пилето и пънчетата на гъбите), 150-200 гр. нарязани домати от консерва, магданоз, 200 гр. гъби, шафран, сол, черен пипер, зехтин+олио, 1 ч.чаша Марсала
Пилето се запечатва в мазнината до зачервяване и се отстранява. В същата мазнина се задушават:лука, чушките и чесъна. Загасява се с Марсалата Добавят се ориза и бульона, след това доматите, гъбите, магданоза и шафрана. Оставя се да покъкри 10-ина минути. Връща се пилето и се пече на умерена фурна 30-40 минути под капак, като се добавя мазнина (аз винаги комбинирам 2 вида, в случая зехтин и олио). Накрая се запича на по-висока температура за 3-5 минути без капак. Сервира се поръсено със свежи зелени подправки.
/0 Коментари/by

Melody at Cannes

И преди съм споменавала, че обожавам Мелъди Гардо. Тази година тя откри 63-то издание на филмовия фестивал в Кан като изпълни откъси от музиката на филмите ‘Alice In Wonderland’, ‘A Nightmare Before Christmas’ и ‘Beetlejuice’, в чест на техния режисьор Тим Бъртън, тазгодишен председател на журито. Кан в съчетание с Мелъди и Тим Бъртън си е направо екстаз!
До юли продължава световното й турне.

Не мога да не отбележа зашеметяващите й обувки и прическа в Кан!

Поздрав за тези, които я харесват и за тези, които никога не са я чували. Музиката й е почти перфектната за дъждовен пролетен следобед…
Baby, I`m a fool
Фотографии: www.gettyimages.com

/0 Коментари/by