Тази семейна фотосесия ни направи Светлана (http://www.svetlanastoyanova.com/) миналата година в края на март. Идеята и концепцията – изцяло нейни. Беше уж хубаво времето, гледахме прогнози, това-онова. За късмет обаче се заоблачи се и запръска точно преди частта с пикника. Бяхме готови да се откажем, но нямахме нито един свободен ден за продължение и решихме все пак да пробваме. Паркът е точно пред нас и се придвижихме пеш. Няма нужда да обяснявам леко притеснените физиономии на минувачи и съседи при гледката: четирима човека, трима от тях облечени меко казано неадекватно, единият носи кошница за пикник, вторият стар полуразпаднал се куфар, третият голяма чанта, детето – малка тиква. Отиват на пикник. В дъжда?! В самото начало само пръскаше, после си заваля стабилно. Кучето беше като по поръчка, не бяхме предвидили и животни. Беше толкова забавно и сюрреалистично, прибрахме се подгизнали и еуфорично нахилени. Благодарим на нашата любима Светлана за страхотния спомен!♥
Отдавна в този блог не публикувам рецепти. Спря да ми е интересно, а и имам работни ангажименти, свързани с това и не смятам за нужно да смесвам двете.
Тази година пробвах доста нови неща, някои ми се получиха, други не, някои ми станаха любими, други не особено. Много ми се иска повече хора да излизат от рутината и по отношение на храната. Това не винаги опира единствено до средства, по-често до въображение. Традициите са мили и ценни, но не е лошо от време на време да „излизаме от зоната си на комфорт“ и да експериментираме. Не е задължително да е гурме, фюжън или молекулярно, семплото понякога е най-очарователно – нов продукт, подправка или интересна комбинация са достатъчни. ДА, убедена съм, че поднасянето на храната има значение и ДА, когато се говори за храна, трябва да се ползват красиви думи, колкото и да дразни това някои псевдо традиционалисти. Проблемът си е техен.
Няколко основни позиции, в които за момента съм убедена:
– не се мръщя на храна – смятам го за лош вкус. Ако съм в заведение, връщам порцията и обяснявам защо. Ако някой друг е приготвил храната за мен, от уважение опитвам и намирам учтиво извинение.
– за много малко продукти/аромати/вкусове/ястия мога да употребя „Не обичам“ – всичко е въпрос на контекст, комбинация, настроение, история.
– не е задължително човек да готви, за да има отношение към храната – но пък е и смешно да се парадира с неумението да приготвиш нещо елементарно.
– не обичам да хвърлям храна – уви, по-силно е от мен. Както казва добър наш приятел „На Мария очите са й по-големи от стомаха“. Факт.
– не бива да пазарувам гладна – като обезумяла съм, иска ми се да изям целия свят, ставам агресивна.
– държа да приемам готвенето като удоволствие, а не като задължение – засега успявам
– често се храним навън – обичам да е вкусно, с мисъл и отношение. Съгласна съм да чакам повече, но да е приготвено на момента, с любезно и неангажиращо обслужване, локацията също ми е важна, интериорът не толкова. Обичам местата с изнесена кухня и добра вентилация, виждам какво се случва.
– винаги съм по-склонна да опитам нещо ново, отколкото да поръчам нещо сигурно и познато. Е, понякога не улучвам.
– обичам спомените и разказите за храна – свързвам ги с места, хора, моменти. Заедно с погледи, гласове, образи, помня и вкусове.
– харесвам лесни за приготвяне неща, без много суетене – наистина нямам търпение за дълги процедури, етапи, обработки, манипулации. Приготвянето на храната не бива да натоварва, тъкмо обратното.
– рядко си пасвам с хора, които неглижират този тип удоволствия – някак се разминаваме по трасето, не са съвсем „моите“ хора
– иска ми се да се храня по-здравословно, но някак все не ми се получава, не устоявам на изкушенията. Всъщност цялата тази био-органик-веджи вълна ми идва малко в повече.
– вечеря навън без чаша вино е някак скучна и непълна
Пожелавам си разнообразна кулинарна година с много нови вкусове, на вас също!
С моята скъпа приятелка Светлана, която в момента развява естествено руси коси сред пуншове и виенска коледна украса, отдавна умуваме над общо начинание.
През лятото мъглявата първоначална идея започна да се избистря с планове за есента, но поради десетките дини под мишниците ни и хаотично преместване в пространството, не успяхме с организацията. Отложихме го за зимата.
Ето че зимата дойде и е време планът да бъде осъществен. А планът е: онлайн списание. Няма да бъде насочено към конкретна аудитория или група, няма да съдържа в името си думите *момиче*, *жена*, *приятелка*, *дама* и други често срещани производни. Ще събира нещата, които харесваме и обичаме да правим, така както ги виждаме. Ще има снимки, текстове, идеи. Няма да има мото, слоган, концепция и цел, инструкции, съвети, сентенции и изводи, просто ще сме си ние и ще споделяме. Така както смятаме за добре.
Предвиждаме първия брой в края на януари. В неделя е първата фотосесия, стискайте ни палци:-)
 |
| Фотография: Luis Ramón Marín, 1931 |
Меги е моя приятелка и съученичка от по-късен випуск в Испанската гимназия и Испанска филология в СУ. Работи в Институт Сервантес и най-логичната локация за снимки беше именно там. Изключително лъчезарна, положителна, усмихната и енергична – това място й пасва идеално!
Локация: Instituto Cervantes Sofia
Ако имате желание да подкрепите Институт Сервантес в обществената дискусия за неговата съдба, можете да го направите тук.
Един чудесен съботен следобед с Ради – толкова нежна, крехка, усмихната и естествена, в най-красивия период.
Времето, макар и малко мрачно, беше с нас. Катерихме се, прескачахме огради, деца ни питаха по колко са балоните, които за малко да излетят безвъзвратно.
Сладките са джинджифилови – специален подарък от Ради за Мартина (великолепни!). Аз пък й подарих тези снимки за спомен.
Този блог е своеобразен дневник на това, което се случва с нас и няма как да пропусна снимките за Grazia, в които участваше Мартина по любезна покана на екипа на списанието.
Представената колеция беше All for Children на H&M, 25% от чиито продажби отиват във фондовете на Unicef.
Сесията се проведе в парка на Военна академия, само по себе си приказно и магично място. Като прибавим изключително забавните, прецизно изработени, идейни и удобни дрешки, чудесния екип на списанието и трите очарователни модела, получи се една неповторима есенна сутрин. В суматохата пропуснах основен и важен момент – първата целувка на Мартина, запечатана от обектива на Ели. Правихме балони, разказвахме приказки, обещавахме сладоледи, черпихме се със сокове и бисквити, викахме истерично, за да привлечем вниманието на децата, имаше малко сълзи, много смях и емоции.
Мартина е изключително горда, показва на всички списанието и преди да стигне нейните страници пита задължително: „Готов ли си да ги видиш?“. С нетърпение чакаме 18 октомври, когато колекцията ще бъде в магазините, за да се сдобием с обувките с лисица, роклята в цвят горчица и мечешките лапи и шапка!
Снимките са любезно предоставени от списание Grazia
Фотограф: Елена Ненкова
Стилист: Сирма Чаушева
Дрехи: H&M All for Children
Модели: Мартина, Блага и Анастас
Ето я най-сетне и първата „книжка“. В кавички, защото реално не е книжка, а събрани снимки за семейния албум. Но тъй като ще бъде принтирана в този формат, нека я наречем така.
Заснемането беше изключително забавно, най-важният въпрос винаги беше „Къде е Мара?“. Всички жертвоготовно се включваха в нейното обгрижване – предпазването от вода, кал и мокър пясък, до предлагането на бира, коктейли, риба и сладолед. Винаги събирахме куп минувачи: „Егати куклата, егати чудото, кво толкова й снимате“, накрая имах чувството, че имаме още едно дете с нас:-)
Моля всички графични дизайнери и сходни да не умират от смях над оформлението, за пръв път ми е, а и не съм особено талантлива и схватлива в тази област, оказа се. Исках да е семпла, изчистена, без привнесени елементи и крещящи детайли, просто снимки и малко думи. Текстът и дизайнът ще претърпят леки промени преди да я дам за печат, но няма да е нищо значително.
Най-важното е, че на 29 ноември един малък човек ще има своята документирана морска история и, надявам се, ще бъде зарадван и щастлив.
Предварителен план, сюжет и ред нямаше, но то може ли и да има с една кукла и дете на 4. Липса на фокус на места, пропуски и неточности, неравни рамки и резнати елементи – следващата ше е по-изпипана.
В книжката съм описала подробно, но и тук да спомена: специални благодарности на Ели от 100 овце за куклата Мара (ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА!), на Ивето от Damayanti and Lanski Studio за насоките по напасването на страниците за печат (много съм зле с техническата част, хихи), на Тито и Руби за съдействието (love), на Darla Home, L is for Lina и Little Birdie за аксесоарите за коса (вечни фенове сме ви!).
*Вдъхновение: проекта на Stephanie Rausser Photography *Kiki and Koko in Paris*
Книжката:
Няколко дни на: шампанско, кроасани, паста, паейя, розе, червено вино, чуррос, пица, хлебчета с лешници и стафиди, сирена, багети, телешко, мусове, патешко и какво ли още не.
Няколко доволно и весело качени килограма.
Пожелавам си да ги сваля възможно най-бързо.
На следващия ден – ужасна и невиждана „услужлива“ ангина. Почти без храна, висока температура и пълно изтощение.
Воала – килограмите са свалени. Възможно най-бързо – за два дни.
Равновесие. Лакомията е наказана.
Внимавайте какво си пожелавате. Наистина.
Там някъде някой слуша.
Сбъдването невинаги е добра опция.
Няколко доволно и весело качени килограма.
Пожелавам си да ги сваля възможно най-бързо.
На следващия ден – ужасна и невиждана „услужлива“ ангина. Почти без храна, висока температура и пълно изтощение.
Воала – килограмите са свалени. Възможно най-бързо – за два дни.
Равновесие. Лакомията е наказана.
Внимавайте какво си пожелавате. Наистина.
Там някъде някой слуша.
Сбъдването невинаги е добра опция.