Публикации

Малко преди Коледа от издателство „Дакелче“ ми писаха с желание да ни изпратят новото си заглавие „Червеното е всъщност красиво“ на илюстраторката Лучия Замоло.

В снежна декемврийска седмица с един куп ограничения и промени на дневен ред, може би ни се струва, че всичко е с главата надолу и светът е към свършване, но като че ли не осъзнаваме с какви удобства разполагаме.

 

„Русалски игри“ са нови карти от Издателство Рибка и, без да преувеличавам, са истинско бижу.

Шестгодишната русалка Мая е героинята (колкото Матеа:-), която оживява в прелестните илюстрации на Петя Евлогиева. Страхотни, детайлни, невероятно красиви рисунки и цялостно оформление.

Картите са в удобна кутия от твърд картон с магнит, лесни за прибиране и изваждане, благодарение на сатенените панделки, хитро сложени на дъното.

Тренират паметта (мемори игра), както и въображението – има супер забавни въпроси и предизвикателства: кажи го с русалски глас, повтори изражението на русалката от картата, т.н.

За каква възраст са картите? В описанието е споменато над 5, само ще кажа, че щом куриерът ги донесе, момичетата (6 и 11 г) играха дълго време без да им стане скучно, а и не се скараха нито веднъж, чуваше се само кикотене от поляната.

*Картите са ни предоставени от издателството.

Странно ли ви се струва заглавието? От нещо ядливо ли е направена? Какъв е този Отряд ПиПеР? Цялата книга ли се засажда и какво пораства от нея?

Тази детска книга е необичайна по много причини – създадена е от изцяло български екип, освен самата история има интерактивна и практическа насоченост, и още – напечатана е с напълно безвредно мастило и лепило, хартията е 100% рециклирана, а шрифтът е създаден специално за хора с дислексия.

Идейният генератор Дарина Димитрова, авторът Цветелина Вътева и илюстраторът Кристина Михайлова (предпечат – Миглена Чернаева, дизайн – Ани Милкова) са създали едно интересно, възпитателно (колкото и суховато да звучи думата) и полезно издание за деца над 3 г., което обхваща много и важни теми: опазването на околната среда, любовта към природата, ролята на семейството, отношенията между родителите, приятелската подкрепа, работата в екип, здравословното хранене, приемането на различните, равноправието на децата с увреждания, устойчивия начин на живот. Може би това струпване на послания звучи прекалено наситено за една детска книга, но историята е достатъчно интересна и темите не тежат.

Приключението е с неочакван ход, обрати, изненадващи герои с оригинални имена, също с вградени послания – вещицата Нехая, например, или Княз Гняс. За децата е хем забавна тази игра на думи, хем добавя към общата идея.

 На места намирам, че има излишно разтягане на повествованието, децата са с достатъчно развито въображение и не са нужни прекалени обяснения, но авторката така е преценила и това е съвсем ок.

Книгата е интригуваща с вградените за посаждане семена, което за децата е страшно предизвикателство – да научат указанията (има ги в началото на книгата), да изберат съд, да обработят почвата, да надпишат и подредят всичко, пък и така да се погрижат за посевите, че те да покълнат и оцелеят. Семената са в пресован картон във формата на цветни саксии, което намирам за очарователно. Първата страница пък, посланието към родителите, е с вградени ядливи цветя, които са страхотни за украса, а и много любопитни за всяко дете „Ама как така ще ядем цветя?!“

Ако се справите добре със земеделската част може след някой и друг месец да имате марули, домати, сладки чушлета, репички и моркови. Би било интересно в следващо издание да има зеленолистни и/или пресни подправки, повечето деца не са им особени почитатели и не ги разпознават ясно, та би било полезно.

Ние вече засадихме мини градинката, чакаме хубаво време и слънце, за да извадим саксиите и, защо не, да нарежем първата си за годината салата собствено производство.

Повече за „Бобо Бермундо и Отряд ПиПеР“, идеята, екипа и реализацията можете да прочетете в сайта на Plantaboo  и в тяхната FB страница

*Книгата ни беше предоставена от издателите. 

 

„Седмицата на мишлето“ е нова поредица за най-малките мишлета, пардон, деца, съвсем подходяща за ситуацията напоследък. „Не е необходимо да ти се случват невероятни приключения, за да бъде животът ти интересен! Всеки един ден може да е забавен и приятен – макар да си е ден като ден.“

Съвсем актуално, нали! Серията книжки са за всеки ден от седмицата (засега издадени са само понеделник, вторник и сряда) с обикновени наглед неща като ремонт, готвене и спорт у дома. Мислех, че Матеа е голяма за такъв тип книжки, но тя направо се влюби в историите за „мишенцата“.

Форматът е малък и компактен, забелязала съм, че децата обожават подобни издания. Твърди, дебели страници, удобни и за най-малките ръчички. Илюстрациите на Кремена Ягодина са наистина невероятни, като принтове за стена биха били чудесни също. Текстовете на Катя Антонова са в стихотворна форма, мисля, че няма дете, което да не харесва римите, възприемат се по-лесно и привличат вниманието.

Мили, забавни и красиви издания, които се изчитат бързо и са много подходящи за съвсем малки деца преди сън. „Мамо, кажи на тези, които са я писали да направят за цялата седмица и ако може да има повече за четене!“ – това са препоръките на Матеа, присъединявам се 🙂

А ето и видео ревюто, което тя много държеше да направи. Това е и нашият поздрав към авторите, издателството, родителите и всички деца, които със сигурност знаят, че и обикновените дни могат да станат забавни.

*Книжките са ни предоставени от издателството. Можете да ги закупите онлайн от сайта на Рибка.

 

Тези три книги от новата поредица на Рибка „Лиско Лис и приятели“ с автор Слави Стоев би трябвало да бъдат прочетени от повечето възрастни, съвсем сериозно.

Особено от онези от нас, които са склонни да драматизират, да се прекалено тревожни, да приемат всяко нещо твърде лично и да изпадат в крайности, без да долавят нюансите.

Книгите са три: История с дупка, Черно-бяла история и Сърдита история. В любимия ми квадратен формат (въпреки че при подредба в библиотеката се включва по някое ОКР), тънки, бързи за четене и с прекрасни илюстрации от Мила Лозанова. Оформлението и самото книжно тяло са чудесни – традиция при Рибка.

И преди съм споменавала, че за мен определянето за подходяща възраст при детската литература не е нужно, тъй като зависи от детето, родителя, момента. Поредицата за Лиско Лис се чете лесно на малки деца (кратки текстове и богато илюстрирани страници), но на места има изрази и изречения, които искат някакво пояснение (пример: опонент), но това обогатява речника и всъщност не е недостатък. Любознателните деца задават въпроси и реагират на момента, което прави книгите интерактивни и общуването по-пълноценно.

Любима ми стана Сърдита история – за случаите, в които смятаме, че целият свят ни бойкотира и всяко нещо, което някой е казал или направил, задължително е насочено лично към нас, с единствената цел да ни съкруши, обиди, посече или натъжи. А всъщност светът не се върти около собствените ни персони и не е лошо от време на време да си го припомняме, ще си спестим много разочарования и негативи. Фаворит на Матеа е Черно-бяла история заради рождения ден и тояжката мечта.

Героите и ситуациите ми напомнят на Мечо Пух и 100-акровата гора, не знам дали е неволно или умишлено от страна на автора, но така или иначе в българската детска литература имаме нужда от повече мъдри животински персонажи, които ни припомнят истини чрез символи и семпли житейски примери, без да инфантилизират съдържанието, за да бъдат по-близо до детето. Те, децата, достатъчно бързо и успешно разбират и текстовете, които не са бъкани с умалителни и смляни наготово поуки.

Хубава, умна и забавна поредица (Лиско Листовете, както ги нарече Матеа), ще очакваме и следващите.

*Поредицата ни е предоставена от Издателство Рибка.

Този път рубриката Приказки за смели момичета е в малко по-различен вариант – вдъхновена от цели две наши любими книги.

Той беше очарователен. И се смееше. И търсеше приятел. Мъничък. С руси коси. От друга планета. Матеа!
Тя пък – грижовна, със загадъчна усмивка, понякога строга, но много добра, винаги справедлива и отговорна, страшно забавна, подредена и дяволита. Мартина!

Така разпределихме образите и подбрахме към тях някои от любимите си цитати. Нашият „малък принц“ е момиче, лисицата ни – плюшено мече, а пустинята – зелена поляна. До нея винаги има една малка „Мери Попинз“, която следи историите с боабаби, рози, пияници, бизнесмени и вулкани да не излизат извън контрол. Ролите понякога се сменят, но заговорническото сестринско пламъче в погледите е винаги налице.

А колкото до нас, възрастните, хубаво е да препрочитаме тези книги често, да си припомняме в коя Страна на приказките сме всъщност, защо цифрите не са толкова интересни и какво има на покрива на розовата къща.

В Storytel можете да чуете Малкият принц на български и Мери Попинз във версия на английски. Срещу стандартния месечен абонамент имате достъп и до цялата англоезична библиотека, която е много полезна за изучаващите език малки или големи приказни герои. Тук можете да тествате приложението в специален за читателите на LaMartinia удължен 30-дневен безплатен период.


*Публикацията е в партньорство със Storytel

Един от най-отчетливите ми детски спомени е касетката (да, отдавна беше) на „Алиса в страната на чудесата“ с гласовете на Николай Бинев, Жоржета Чакърова и Домна Ганева. Така потъвах в тези магически звуци, че бях прослушала приказаката стотици пъти, до пълно наизустяване. И днес мога да пресъздам почти дословно отделни реплики и цели сцени, та даже и песни.

Наскоро се бях присетила и издирих онлайн същия запис, за да го пусна на момичетата. Учудващото е, че те също бяха завладяни от съчетанието на звук, глас, мелодия и история, за мен беше абсолютна машина на времето. Книгите чрез друго сетиво.

В тази връзка – навярно вече сте разбрали – шведската платформа за аудио книги Storytel съвсем наскоро стъпи в България. Веднага щом научих новината потрих ръце със задоволство – и моите деца ще могат да се наслаждават на качествена литература с добре направени записи, адекватен звук и подходящи гласове. Преди време бях попаднала на опит за подобен формат на български, но още първото прослушване ме отказа. 

Е, четенето не стига ли, ще кажете. Разбира се, че то е неотменна част от домашните и лични ритуали, но понякога си прекалено изморен, очите ти парят от работата на екран, а детската главичка е препълнена с целодневните училищни занимания и иска просто да се отпусне и да слуша. За тези, които все още не могат да четат гладко пък, аудио книгите са  истинска кутия с изненади.

Снимката е вдъхновена от проекта #allthatisthree

На помощ идва приложението: сваляш го на телефона си срещу символичен месечен абонамент, към който освен теб, един брой дете с телефон може да ползва детския режим безплатно (доста удобно, между другото). Избираш заглавия (каталогът непрекъснато се обновява), заделяш ги във виртуалната си библиотека и слушаш на спокойствие, когато ти е кеф. Регулираш скорост и сила на звука, както и времето за изключване (sleep mode). Ако пък музикалната уредба има wi-fi връзка, както е при нас, става още по-лесно.

Къде и как приложението влиза в ежедневието на четиричленно семейство като нашето?

Навън – независимо дали на поляната в селския ни двор, привечер в най-близкия софийски парк или из някоя от Витошките пътеки, аудио книгите са чудесен начин – и за децата, и за мен – да слушаме нещо наистина смислено. Знаете сигурно онези шумни туристи с колонките – аз лично ненавиждам надута из природата музика и никак не одобрявам подобна гръмогласност точно по такива места. Но пък заради физическото натоварване в един момент разговорите секват, а слушалките са чудесен начин всеки от групата да се наслаждава на съдържание, което му е интересно. 

У дома – по време на готвене привечер; когато съм сама вкъщи (работя от домашен офис, знаете); докато извършвам някакви рутинни задължения като гладене, например (супер отегчително за мен), мога да подбера нещо, в което вниманието ми да е фокусирано и полезно заето. Платформата дава възможност за бързи експерименти със заглавия и жанрове – нещо, което по-трудно би се получило в класическа книжарница или библиотека.

По време на път – в трафика (независимо, че не шофирам, ползвам градски транспорт и ходя пеш); по време на дълъг полет (приложението има опция да запазва книги за офлайн слушане) – когато целият репертоар филми на борда ти е писнал; в колата на път за ваканция. Или най-често – когато всеки спори каква музика да пуснем, можем да изберем нещо, което ще бъде интересно за всички. На мнение съм, че строгото разделение на детски книги и книги за възрастни е доста условно, така че винаги може да се намери междинен вариант, само няколко примера: „Малкият принц“ от Екзюпери (интересен и мил при всеки прочит, за малки и големи), „Баба праща поздрави и се извинява“ от Бакман (на мнение съм, че децата приемат по-лесно теми като смърт и раздяла, ако говорим свободно за тях, а самата книга е подходяща за цялото семейство), „Принцесешки истории“ от Катя Антонова (приказки, които далеч не са само за деца – забавни и правещи умели паралели).

По време на свободно избираеми дейности – независимо дали градинарство, рисуване, йога, бързо ходене, джогинг (никой не го практикува, уви), висене на пейка или риболов, дзен моментът става още по-стойностен с интересно четиво в слушалките – оксиморон, но така е в модерния свят. Особено ценен ресурс, когато ръцете ви трябват за други дейности.

Преди сън – почти всяка вечер чета в детската стая, нещо като ритуал ни е. Може да е само за 10 минутки, но трябва да има някаква история. Понякога просто си говорим, друг път отварям книга, към която момичетата са проявили интерес или препрочитаме. Storytel е още един вариант на този навик – дори да слушаме заедно и да коментираме историята или героите, пак сме всички вътре в разказа. Честно казано и за мен е идеално някой приятен глас да ми говори на ушенце, докато се унасям под завивката в спалнята.

Но никоя история или разказвач в крайна сметка нямат стойност без съпреживяването – да си разказваме един на друг, да се припознаваме, разграничаваме или идентифицираме; да доизмисляме, украсяваме или да създаваме собствени въображаеми картини.

Защото историите са колкото чужди, толкова и наши, независимо дали са чути, изговорени или описани, важното е да носят емоции, познание и съпричастност. Разказваме, за да ни бъде разказано – красотата на споделянето.

Специално за читателите на LaMartinia, Storytel предоставя възможност за удължен безплатен тестов период на приложението (30 дни вместо 14), можете да се регистрирате само тук: http://bit.ly/2GqQSjm.  Аз и цялото семейство вече сме пристрастени.

*Публикацията е в партньорство със Storytel.

Понякога Вселената така завихря обстоятелствата, че човек се чуди как всичко се нарежда като магически пъзел.

Получихме Нирмала месец преди семейната ваканция, и въпреки че разказва за друг остров (Бали), много от нещата, които предстоеше да видим, съвпадаха напълно – океан, палми, кокосови орехи, слонове, маймуни, оризища. Четохме първите глави нетърпеливи хем за историята, хем за наближаващото приключение, нещо като виртуална предварителна реалност.

Книгата е с автор Бианка Иванова, а илюстрациите са на Рада Войводова – невероятна хармония между нежното повествование и разкошните, подобни на пастелни видения, рисунки. „Тук все едно са нарисували кака!“ – отбеляза Матеа и наистина приликата с Мартина е поразителна.

Историята разказва за запознанството, приятелството и приключенията на Нирмала, местно балинезийско момиче и Тревър, дете на английски заселници. Намесено е и куче, и местни герои, и екзотични животни, има перипетии, страхове, раздели, обрати и опасности, както и щастливи развръзки, много смях и незабравими емоции. Няма да преразказвам, за да можете да се насладите на книгата заедно с децата.

Поредно попадение на Издателство Рибка, които неотменно следват избраната линия за стойностна, интересна и смислена детска литература.

*Публикацията е в партньорство с Издателство Рибка.

 „Пчелите“ предизвика силно любопитство у дома още с огромния куриерски плик и грижливата опаковка. „Ама това книжка ли е? Толкова голяма?!“ Наистина впечатляващ формат с твърди корици, който е така изпипан в детайли и изпълнение, че достойно може да заеме челните редици в детската библиотека.

Илюстрациите – вижда се още от кориците – пре-въз-ход-ни! С толкова много елементи,  герои и детайли, че можеш с часове да ги разглеждаш, дори без да си прочел текста. За по-малките деца е важно илюстративната част да е подробна, за да задържи вниманието им докато четете, иначе все ще искат да минавате на следващата страница. Красиви, ярки, забавни, познавателни, запомнящи се, чисто удоволствие е да ги разлистваш.

Историята – държа да уточня, че текстът е на места енциклопедичен, доста сложен за деца под 7, и има нужда от разяснения. Но пък аз винаги приветствам говоренето и с най-малките на нормален език, така че това е плюс. Много подробна и увлекателна история за произхода, природата и развитието на пчелите и пчеларството, повечето от фактите не ги знаех и аз и ми бяха наистина любопитни. Преплитат се история, биология, география, изкуство, антропология, с фокус върху пчелите и значението им за всички нас. За деца над 7 е прекрасно четиво, от което ще научат много важни неща по лесен и неусетен начин.

Оформлението – и преди съм споменавала, че аз и Мартина обожаваме мириса на нови книги. Е, не само ги миришем, а и четем 🙂 Великолепно оформление и дизайн, хартия, печат, шрифтове, цветове  – без забележки.

Цената – 36 лв. за 72 страници луксозен печат и хартия са напълно разумни.

„Пчелите“ е първа стъпка на съвсем новото прохождащо издателство „Дакелче“, което веднага дава заявка за качествени, красиви и смислени детски книги. Очаквам с нетърпение и следващия им избор, пазарът у нас има нужда.

*“Пчелите“ ни беше предоставена от Издателство Дакелче. Ревюто изразява личното ми мнение за продукта.