Публикации

За климатичните промени в душата

 

Събуждам се.

Първият учебен ден. Най-първият. Вече съм на 7. Пеперудите в стомаха, които не спират да пърхат, направо ще се побъркат.

Букети с цветя, ухание на парфюм и червило. Топлите, нежни ръце на мама.

Прибирам се у дома. Целият двор е покрит с паднали есенни листа. Баба мете, а дядо чете вестник. Откакто са започнали да падат листата, тя все мете.

Влизаме вътре, а тя прави билков чай и започваме да решаваме задачи. Аромат на билки.

Татко идва, за да каже, че мама се е прибрала. Нямам търпение да я видя, за да ѝ разкажа как е минал първият учебен ден. Целувка за лека нощ.

Събуждам се, но вече съм на 16.

Отново е септември.

Първата целувка, пеперуди в стомаха. На седмото небе съм.

Прибирам се, а баба е седнала на пейката, защото се е уморила от метенето. Говорят си с дядо.

Не ми се пие билков чай. Затварям се в стаята си. Аромат на пилешка супа.

Мама се е прибрала, но хич не ми се говори с нея. Татко лежи на дивана. Ще си поговорим утре.

Говоря по телефона до 5 сутринта, заспивам.

Събуждам се, вече съм на 20.

Отново е септември. Вече не живея вкъщи.

Прибирам се за кратко. Татко ме чака на вратата. Аромат на тамян.

Баба, дядо и мама вече ги няма. Пеперудите в стомаха отдавна са се спотаили.

Пие ми се билков чай. Татко ми прави. Разказвам му, и той ми разказва. Само двамата сме. Говорим си с часове.

Събуждам се, вече съм на 27.

Сега е октомври, а промените са все повече.

Решила съм, че ще оправя къщата на баба и дядо, за да мога да отсядам там, когато се прибирам.  Аромат на старо дърво.

Татко е тъжен, не иска да се разделя с нищо тяхно. Отлагаме ремонта с месеци. Ще го направим догодина.

Правим си билков чай, но никой не е измел листата на двора.

/0 Коментари/by

Пътуване с лек багаж: Роксана

Защо пътуваш?

Пътувам, защото обичам да се запознавам с различни култури, с нови хора, да опитвам храни, характерни за мястото, на което отивам.

Как пътуваш?

Доскоро пътувах сама. Отскоро вече и с компания – половинката ми.

Пътуването сама ми носи свободата, да не се съобразявам с нечие темпо, да не препускам по музеите, изпускайки по-важни за мен неща като атмосферата, докосването до истинския и реален живот на местните, откриването на интересни, скрити за тълпите с туристи места.

Имам щастието да пътувам приятно и с половинката си, защото имаме сходно мнение по въпроса. Не обичаме претъпканите с хора забележителности и се пускаме по течението, по малките улички, в търсене на приключения.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Има дестинации, които съм си набелязала от години, но са свързани с повече разходи и по-дългосрочно планиране. Далеч съм от трендовете. Често разглеждам самолетни билети, защото изскачат интересни неща.

Не съм била в Париж, Мадрид или Барселона, защото се опитвам да бягам от комерсиалното. Това със сигурност са градове, които човек трябва да посети поне веднъж в живота си, но при мен не му е дошло времето. Обичам импулсивните пътувания, без много мислене и планиране. Намирам билети, запазвам квартира и потеглям. Обичам големи градове, но имам склонността да избирам по-малките, когато пътешествам.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Без напрежение. Определено не си падам по бързането, тичането и потенето с цел разглеждане на повече места за два или три дни.

Вкусна храна. Добрата и вкусна храна е предпоставка и за добро прекарване. Много внимателно избирам местата, на които се храним и доста често „проследяваме“ местните и се водим по техните стъпки.

Потъване в атмосферата на мястото. Няма по-приятно и важно нещо от това. Да изпиеш чаша вино, заобиколен от местни хора. Да избягаш от тълпите и да се загубиш нарочно. Губенето нарочно ми е страст и винаги е свързано с приятни емоции!

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Предпочитам да се съветвам с местни хора, ако това е възможно. Обикновено планирам по карта и това често ми се случва на място. В Италия например се доверявах най-вече на хазяите си, при които бяхме отседнали.

/0 Коментари/by