Събуждам се.
Първият учебен ден. Най-първият. Вече съм на 7. Пеперудите в стомаха, които не спират да пърхат, направо ще се побъркат.
Букети с цветя, ухание на парфюм и червило. Топлите, нежни ръце на мама.
Прибирам се у дома. Целият двор е покрит с паднали есенни листа. Баба мете, а дядо чете вестник. Откакто са започнали да падат листата, тя все мете.
Влизаме вътре, а тя прави билков чай и започваме да решаваме задачи. Аромат на билки.
Татко идва, за да каже, че мама се е прибрала. Нямам търпение да я видя, за да ѝ разкажа как е минал първият учебен ден. Целувка за лека нощ.
Събуждам се, но вече съм на 16.
Отново е септември.
Първата целувка, пеперуди в стомаха. На седмото небе съм.
Прибирам се, а баба е седнала на пейката, защото се е уморила от метенето. Говорят си с дядо.
Не ми се пие билков чай. Затварям се в стаята си. Аромат на пилешка супа.
Мама се е прибрала, но хич не ми се говори с нея. Татко лежи на дивана. Ще си поговорим утре.
Говоря по телефона до 5 сутринта, заспивам.
Събуждам се, вече съм на 20.
Отново е септември. Вече не живея вкъщи.
Прибирам се за кратко. Татко ме чака на вратата. Аромат на тамян.
Баба, дядо и мама вече ги няма. Пеперудите в стомаха отдавна са се спотаили.
Пие ми се билков чай. Татко ми прави. Разказвам му, и той ми разказва. Само двамата сме. Говорим си с часове.
Събуждам се, вече съм на 27.
Сега е октомври, а промените са все повече.
Решила съм, че ще оправя къщата на баба и дядо, за да мога да отсядам там, когато се прибирам. Аромат на старо дърво.
Татко е тъжен, не иска да се разделя с нищо тяхно. Отлагаме ремонта с месеци. Ще го направим догодина.
Правим си билков чай, но никой не е измел листата на двора.
Остави коментар
Споделете мнението си!Влезте в профила си, за да оставите коментар.