Публикации

Една от най-вкусните френски салати – без тежки майонезени сосове, свежа и в същото време засищаща, с един куп аромати и вкусове, които нито си съперничат, нито си пречат, а са в перфектна хармония. Може съвсем спокойно да изиграе ролята на основно ястие.

Идваща от Лазурния бряг, и по-конкретно Ница, в самото начало е била семпла комбинация от аншоа, домати и зехтин, като постепенно са били добавяни продукти и съставки. Всеки шеф е създавал собствена версия, докато намери своята рецепта фаворит, така можете да направите и вие. Допускат се и червени чушки, артишок, други сезонни зеленчуци. Ако сте почитатели на каперсите, добавете и тях. В някои от вариантите зелената салата липсва или е в малко количество, ние предпочитаме да преобладава.

Рибата тон може да е прясно изпечена (става си основно ястие с нея, мммм!) или филе от консерва в натурален сос.

Необходими продукти за салатата (2-4 порции):

  • 4-5 варени картофа
  • 3 домата
  • 1 глава лук шалот или червен воден
  • 150 г френски зелен фасул (онзи тънък, дълъг зелен сорт, не плоския жълт)
  • 4 сварени яйца
  • 120 г риба тон от консерва
  • 100 г маслини каламата (оригиналната рецепта е с маслини Нисоаз)
  • Няколко листа свежа салата по избор (може микс от различни видове)

Начин на приготвяне:

  • Сварявате зеления фасул с малко масло, сол и черен пипер.
  • Нарязвате картофите на кубчета, доматите на тънки резени, лука на полумесеци.
  • Накъсвате на едро салатата.
  • Обезкостявате маслините.
  • Нареждате продуктите на пластове или на купчинки.

Необходими продукти за дресинга:

  • 5 с.л. зехтин екстра върджин
  • 1-2 с.л. пресен лимонов сок (пропускам оцета, който не е на почит вкъщи, дълга история)
  • 1/2 глава лук шалот, нарязан на много ситно
  • 2-3 рибки аншоа (слагам ги в дресинга пасирани за по-деликатен вкус)
  • Няколко листа пресен босилек
  • 1 ч.л Дижонска горчица
  • 1 ч.л кафява захар
  • Морска сол
  • Прясно смлян черен пипер

Начин на приготвяне:

  • Нарязвате всичко на ситно и го смесвате добре.
  • Оставяте в плътно затворен буркан в хладилника за около час, за да се изстуди дресинга и съставките да поемат от ароматите си.
  • Ако искате гладък плътен дресинг, пасирайте го.

 Сервиране и декорация

Можете да сервирате в красиви прозрачни купички на пластове или в дълбока чиния на купчинки. Отделно поднесете съда с дресинга и лъжичка, за да може всеки от гостите или семейството да овкуси салатата си индивидуално по свое предпочитание.

Идея: наредете съставките в обикновен буркан и занесете салатата в офиса за свеж и вкусен обяд.

Не съм парфюмен експерт, но обожавам ароматите.

Деля ги не на хубави и лоши, а по-скоро на такива, с които ми е комфортно и такива, които ме тормозят или дразнят поради някаква причина.

Е, този определено е от първия вид. Удобно ми е с него, мисля, че ми отива и има отлична трайност. Всеки шал, докоснал се за секунди, ухае с дни. Харесвам го много и напоследък измести други трайни фаворити. Би ми било любопитно да пробвам и останалите аромати на марката (много са!), допадат ми сложни, секси, многопластови и характерни ухания, които се отличават и запомнят.

Любимо занимание ми е да разгадавам кой с какъв парфюм е, дори непознати, минувачи, съседи по седалка. Ползвала ли съм го, на кой друг ми напомня, отива ли на притежателя си или напротив. Игра на аромати, асоциации и спомени, парфюмите са необятна вселена. Обичам да усещам уханията на другите, хвърлят ме в различни ситуации, въображаеми обстановки и времеви рамки. Нещо като децата, които си фантазират наум, подсмихвайки се съучастнически. Така и аз.

За Montale Aoud Lagoon*:

Връхни нотки (според Fragrantica): мандарина, османтус
Сърцевина (според Fragrantica): таитянска гардения, лотос
Базови нотки (според Fragrantica): ветивер, уд (смола от агарово дърво), дървесен мъх

Произход:  френската парфюмерийна къща с шеметно развитие Montale, създадена през 2003 от Pierre Montale

Лансиране: Aoud Lagoon е лансиран през 2016, сравнително нов и непознат аромат

Опаковка: опаковката е алуминиева, компактна, в златисто, с характерните детайли, декорации и отличителни знаци на марката. Голямата разфасовка от 100 мл e в красиво тюркоазено, но пък тази е доста по-удобна за чанта или пътуване. Флаконът е обгърнат от сатенен черен калъф, който внася още изисканост и удоволствие при ползването.

Таргет: определят го като унисекс, но за мен е дамски аромат. Не бих се сепнала обаче, ако го усетя на мъж, въпрос на стил, интерпретации, кожа и нос е.

Трайност: при мен от сутрин до вечер, буквално. Впръсквам веднъж или два пъти, с повече рискувам да докарам главоболие някому 🙂

Montale Aoud Lagoon крещи радостно като топъл ден и пори огромните лазурни вълни на въображението ви, дори да сте на бюрото си в есенна София. Един от най-искрящите, щастливи и ваканционни парфюми, които съм ползвала. Силен, запомнящ се и изключително траен, усещам го дълго и приятно дори само след еднократно впръскване.

Тропическа наслада и букет екзотични цветя, плаж с бял пясък, уханни следобеди под жарки лъчи, коктейл в плод –първите асоциации от този избухващ летен аромат. При мен се усеща силно ванилия, въпреки че не фигурира в списъка с основни нотки, може би защото ми е любима, надушвам винаги първо нея.

Montale Aoud Lagoon e като плодова салата без захар, сервирана на плажа, полята със специфичен, леко остър ликьор, балансиращ вкусовете и обединяващ ги в едно. Дървесната нотка е красива линия, която пречи на парфюма да стане прекалено сладникав и бонбонест, каквито на мен определено не ми допадат. Така модният уд, за който Дени ми разказа наскоро, не се натрапва, по-скоро стои на заден план.

Забележка: заради интензивните масла парфюмът оставя мазен филм и трябва да се внимава при по-специални материи. Аз впръсквам високо зад ушите и на китката и леко втривам, за да не се стича към дрехите.

Енергичен, помитащ, безгрижен и скачащ от радост аромат, който определят като подходящ за горещи дни, но ще изпробвам и в хладни утрини с пухкав обемен шал. Може би няма да се разгърне така добре, но пък ще ми даде отскок и настроение със сигурност.

Поставям му отлична оценка и го слагам в топ 5 на любимите ми парфюми.


*Публикацията е в партньорство с Venera Cosmetics.

Юли 2005. В петък трябва да сляза на Кингс Крос, после да се придвижа до Хийтроу, сама съм.

Ден преди това, на 7 юли, четвъртък, избухват бомбите. В метрото, на гарата, в автобуса. Всичко е блокирано – хаос и паника, ранени, убити. Можеше да съм сред тях. Същото място, един ден разлика. Пренасочват полета от Манчестър и се прибирам. Невредима.

***
Юни 2015. Закъснявам за концерта. Мислех да сложа ток, но обувам кецовете и се изстрелвам към метрото. Слизам на Мадлен и почти тичам до залата. Заковавам се точно в осем без пет пред гишето. Симпатичен мъж разпечатва билета и пожелава приятно гледане. Втори балкон, червена завеса, американско семейство мърмори отзад, французойка вдясно разглежда на телефона си обяви за къщи. Такова щастие ме е обзело, че ми идва да се смея истерично и да целувам всички.

Излиза непознат мъж с китара и подгряваща певица. Боса, къдрава, движи се като котка по сцената. Пее добре, но нетърпеливи я изпращаме, за да се  появи Мелъди. С първия тон ни помита. В далечината е дребна, но сякаш се извисява три метра над мен. Цялата в черно, коса на кок, кожен прилепнал панталон, висок ток и късо сако с перфектна кройка. Гласът, движенията, жестовете, начинът, по който свири на китара и докосва пианото – божествени.

В антракта си взимам чаша бяло вино от бара и се настанявам върху облечените в килим вътрешни стълби. Приятни непознати хора седят около мен, усмихват ми се, усмихвам се и аз. Запътвам се за втора чаша вино (с големината на напръстник са), но решавам, че няма време. Сигнал ни изпраща обратно в залата за още час пълно удоволствие – абсолютен музикален оргазъм.

Вървя към метрото, педя над земята. Обаждам се вкъщи, всичко ли е наред, след малко се прибирам. Взела съм грешните билети, дори не забелязвам, че са вече използвани и пробвам тъпо и упорито около 3 пъти да мина. Гледат ме възмутено. Късно е, гишето е затворено, нямам монети за автомата. Качвам се обратно и от павилиона купувам Оранжина, за да разваля банкнота. Метрото е полупразно, рея се с лека усмивка извън вагона. Завивам по нашата улица, набирам набързо кода и се шмугвам в синята врата. Някой готви риба на фурна, може би с доматен сос. 5 етажа скърцащи вити стълби. Вкъщи ме чака телешки стек със салата, приготвен от Т., две боси танцуващи деца и бутилка ледено розе. Не съм сама. Хубаво ли беше? Иска ли питане, но по-хубаво е да се прибера при вас.
***
Суетя се как да кача бебешката количка по безкрайните стълби. Голяма цветнокожа жена я грабва и понася като перце до горе. Шарена роба, широка усмивка, искрящо бели зъби.  Прибираме се.
***
Петък вечер, бистрото на ъгъла, пълно е с хора с чаши в ръце, едвам намираме малка свободна маса. Смях, разговори, шум, изгладени ризи, парфюми на талази и флирт във въздуха. Паркираме количката встрани и поръчваме разни неща. Водата е в красива стъклена бутилка, храната е вкусна, не знам дали защото сме гладни или просто е приготвена добре. След малко се прибираме и това е важното.
***
Мила жена на спешното гише се опитва да ни чекира в последния момент. Светнете ли в жълто, качваме ви. Ние светваме, но багажът ни не. Бих го зарязала на летището, ако не арестуваха за такива неща. Съжалявам, поглежда към децата служителката, ще трябва да намерите друг вариант. Прибираме се чак след 12 вместо след 2 чáса, но все пак сме у дома.
***
Ноември, петък 13. Убиват хора в бистрото, в концертната зала, пред дома им. Докато се смеят, хранят, разговарят, слушат музика, докато са щастливи заедно и се обичат. Докато са най-уязвими и спокойни. Там, където можеше да бъдеш и ти. И  ние.
***
Филмът от онзи ден. Не изключителен, но добър, много човешки, уютен. Самба. Филм за това колко е важно да се чувстваш у дома, да те приемат, някой да те чака. Шарлот Генсбур е великолепна както винаги – плавна, крехка, почти без грим, на ток, с чудесно палто. Излизам от Люмиер  и вървя до вкъщи пеша. Качвам за четвърти път от сутринта деветте етажа. Единият асансьор не работи, другият е опасен. Прибирам се. Невредима.
Всяка история е лична.
Всеки детайл и спомен са важни.
Всяка петък вечер е съдба.
И всяко прибиране е от значение.
Всяко.
Disneyland

Колкото и върли противници на индустрията и мейнстрийм забавленията да сте, неоспорим факт е, че в Дисниленд децата са на върха на щастието.

Викат, скачат, вълнуват се, очите им излизат от орбита от любопитство и нетърпение. Всичките ви теории как не бива да бъдат глезени и презадоволявани, как трябва да им измисляме единствено поучителни и глобално смислени занимания се разбиват на пух и прах щом прекрачите прага. За Мартина, като по-голяма, съборът на село и Дисниленд са еднакви по степен на привлекателност и важност, и това всъщност ми се струва най-ценното – искрата любопитство.
Няколко практични съвета (по-скоро записки, за да не забравя следващия път):

– За да не се изпокарате, изнервите и да се счупите от бързане (както направихме ние), най-добре си отделете 2 дни, така и така отивате, поне спокойно да разгледате.
– Билетите. В пикови сезони (Хелоуин, подобни) и натоварени дни (събота, неделя) билетите са по-скъпи. Ако ги купувате онлайн, в полето адрес ползвайте този на хотела си или там, където сте отседнали, в противен случай ще платите повече. Несправедливо, да, за чужденци е по-скъпо. Скоро четох, че ще правят финансова проверка по този въпрос.
– Парковете са два. По-добре си вземете билети и за двата, в този, който смятахме за невзрачен и скучен се оказа най-интересният за М. атракцион – Studio Tram Tour (цистерни, вода, пожари, подобни), та не се знае дали няма да пропуснете нещо важно.
– Преди години се смеех на хората, които ползват хотелите около парка (скука, нали), но се оказва, че с деца това е не лоша опция. Пътят ви до Дисниленд от центъра на града е около час и половина.
– Примирете се, че денят ви там ще бъде дълъг, в нашия случай 16 часа. Хванахме последния влак-метро, където на пода се бяха натръшкали изтощени родители, деца спяха по гърбове и раници, половината обувки разхвърляни, абе общо-взето като след битка или 100 км маратон.
– Направете си предварителен план – кои атракциони искате да видите (много са!), кои са подходящи за вас и децата ви (има знаци за степен на екстремност, някои не са удачни за бременни, т.н). Ние просто хаотично се лутахме и крещяхме Натам! Не, нека първо на другото! И така.
– Подгответе се подобаващо. Някои семейства са екипирани с : електронни цигари (на опашките не се пуши), хладилни чанти (не разбрах за какво са, пълно е със заведения), принтирани листове с описания на атракционите. Пълни професионалисти, аматьори като нас имаше малко.
– Все пак се оказва, че най-добрата възраст за там е над 7-8.  Много от атракционите поради съображения за сигурност изискват минимална височина (1.20 за по-лежерните и 1.40 за по-екстремните). Подгответе и децата си предварително, за да няма на входа: You are too small! с кисел френски акцент. Пред всяка опашка има паркинг за колички. Най-добре си носете слинг или кенгуру, за да не мъкнете децата под 2 години на ръце.
– В Дисниленд се ч а к а. Ако опашките и тълпите ви изнервят, по-добре не ходете. В пикови часове и сезони за всеки атракцион се вият опашки от по 45-70 минути. Поне има светлинни табла, да си знаете на колко точно мъка се обричате.
– Задължително си вземете чадър и шапка. Или вали, или е адска жега. Приятно време не съм уцелвала, може и да има.
– В края на деня (повечето атракциони затварят в 22 ч.) е времето на родителите. Опашки няма, можете поединично да се пускате САМИ докато другият чака отвън с децата. Кеф!
– Изчакайте до 23 ч., тогава на главния площад започва светлинното шоу, може би най-красивата и вълнуваща част, наистина впечатляващо, децата са с отворени усти, родителите, ако още не са припаднали или заспали, също.
– Подгответе се, че за да си купите вода, сладолед, пуканки или захарен памук, ще се наложи да чакате по 30-40 минути. Служителите тук са наистина бавни, сигурно е политика на парка, не знам. Два сладоледа по 3.50 ви ги смятат: първо с таблица, в която са написани бройките сладоледи и общата им цена (напълно сериозно), после проверяват дали наистина 3.50+3.50 прави 7 и накрая пак с калкулатор изчисляват рестото. Честно, идваше ми да убия всички зад щанда. Сега разбирам хората с хладилни чанти. На опашката за захарен памук (над 10 човека) станахме свидетели на следната сцена: двама служители с бели престилки, включва се машината, изключва се (проверка просто), подреждат се дървените клечки, всички подравнени, на колегата оператор му се поставя специално елече за защита, после колежката му носи прозрачни очила, също защитни. Тук не издържахме и напуснахме. В такъв приказен ритъм се работи там. Често блокират каси, някой се сеща да пита някакви странични неща, свършват внезапно пуканките или чашите за сок, ей такива работи.
– Някои от съоръженията са в ремонт или профилактика и има риск любимото ви да не работи. За съжаление уцелихме затворен Space Mountain. Но пък друго любимо Indiana Jones работеше, а и нямаше опашка вечерта, не сте изцяло прецакани.
– Ако преди време сте били сами в Дисниленд, примирете се, че с деца няма да е същото. Много по-изморително и изнервящо, някак стресово-напрегнато. Но и в пъти по-удовлетворяващо. В края на деня ще сте: потни, рошави, мръсни, изтощени, дехидратирани, раздърпани, скарани, с мускулна треска и главоболие. Но пък понякога точно такова е щастието. Да.
Rue Dijon
Апартамент в сърцето на града. Пълен с книги, старинни предмети, дискове и плочи на любими музиканти. Грамофон, камина, баня окъпана в светлина.
Nina Simone, Astor Piazzolla и Nouvelle Vague в късния следобед зад ленените завеси.
Танци с момичетата върху скърцащото дюшеме.
Бутилка розе до прозореца, когато си легнат.
Париж.

Със сигурност всички сме получавали фирмени подаръци. Преди години най-редовен вариант беше грозен брандиран тефтер с кожена подвързия, няколко също толкова грозни химикалки, блок листчета, запалки или настолни тефтери. В найлоново пликче, разбира се. Лека-полека нещата в тази сфера започнаха да се освежават, но някак недостатъчно. Обикновено липсва концепция, а дори и да я има, докато бъде осъществена, добрите идеи са се изпарили заради „Е, не, това няма как да стане“.
Един чудесен пример, който не се въздържах да споделя, дойде тази година от френската марка за професионална козметика SOTHYS, с която съм лично свързана по работа, половинка и съдба, а и се оказвам и в ролята на редовен дългогодишен клиент. Безспорен факт е, че французите имат един куп недостатъци, както всички нации, но в дадени неща са ненадминати. Притежават онази характерна вродена елегантност, с която украсяват най-обикновените ежедневни дейности и която, уви, рядко може да бъде придобита с обучение и/или опит. Един такъв лежерен размах, без усилие и напън – от карането на колело на висок ток, през седенето на паважа в копринена рокля, до уж непретенциозното обзавеждане, което завършва в интериор почти шедьовър,  до подготвянето на коледни подаръци за редовните си клиенти.

Маркетинговият отдел на марката винаги е бил на ниво, но тази Коледа смени рязко посоката и вместо бляскави помади и ексклузивни козметични продукти ни подари … храна. От най-малкия детайл в опаковката, до вида и вкуса на продуктите – отличен 6.
Собственикът на марката преди време възражда в Auriac местно занаятчийско производство и био земеделие. В малки мащаби, почти бутиково, нарича го Le Jardins de Sothys с търговска линия Beauty Garden. Едни хора, които с желание и отдаденост работят, „за да преоткрият местни ценности и достойнства“ и “ да привлекат хората към прости, но важни неща, да ги доближат отново до земята и природата“. Сладникаво? Само на пръв поглед, всъщност много приятно и естествено. Ресторант, който е отворен в определени месеци от годината, с меню съобразено с наличните сезонни продукти, малък магазин за храни и козметични био продукти, къща за гости и т.нар. градини, където можете да заведете децата си, да им покажете кое/къде/как расте, да се разходите, да хапнете, да се заземите, ако сте се отдалечили прекалено от повърхността.
Комплектът подарък съдържаше:
– конфитюр на шефа – кори от лимон с шушулка ванилия
– ягоди с шафран (coulis е термин за гъст сос от зеленчуци или плодове, нещо като рядък конфитюр)
– черен (73% какао) занаятчийски шоколад
– паста с гъби
– зимен билков чай против студ (в изящна дървена опаковка, която след изразходването му може да бъде използвана за най-различни цели)
Непретенциозно, трогателно и О, КОЛКО ВКУСНО!
Кожените тефтери не съм запомнила, но тази уютна ухаеща кутия ми напълни душата. И небцето.