Публикации

,

Лионски дъжд

    В Лион бях ходила преди години, съвсем набързо, не си спомнях почти нищо. Този път пак беше набързо, но все пак успях да направя снимков материал за архива. По работа, съвсем експресно, с малко време за разходки и снимки.
   През цялото време беше сиво и прихлупено, последния ден заваля и дъжд. Не обичам дългите и подробни пътеписи, тип „Мило дневниче“, така че накратко – кокетен малък център по поречието на две реки – Сона и Рона, широка периферия и обилен трафик (за прекосяване от единия до другия край на града ни беше необходим около час и половина), красива стара част , прекрасни дантелени фасади и малки ресторантчета в ретро рустик стил.
  Лион е известен с много неща. С братя Люмиер, Божолето, базиликата, операта и кулинарията – смята се за гастрономическия център на Франция и втория по икономическа сила град след Париж. Аз лично най-много харесвам местоположението му – близо до Италия и Швейцария, на почти еднакво разстояние от Лазурния бряг и Париж – невероятно удобен за дълги уикенди където си поискаш.
  Имах един ден за снимки, половината от който валя тих и напоителен дъждец. Надявам се следващия път да ни огрее малко слънце и да се развихря:-)

/0 Коментари/by

Petanque или онази френска игра с металните топки

С риск да ви досадя, продължавам с френската тема. Петанк. Правилата на играта няма да обяснявам, ако искате повече информация – тук. Метални топки, пясък, малко дървено топче и французи, това е общо взето. С корени още в 8-9 век, петанк днес е национален спорт във Франция. Не бях присъствала на живо и когато попаднахме на площадката в Jardin du Luxemburg в Париж, с интерес седнахме да наблюдаваме.
За атмосферата иде реч. Слънчев летен следобед, шарена сянка, няколко усмихнати играчи и цяла група зрители по металните столчета наоколо. С книга, кафе или приятел. Абсолютна лежерност и безвремие.
Играчите са с отиграна походка и маниери, професионално екипирани. Очевидно всички се познават. Поздравяват се и разменят по няколко думи. Тренират. Истинската игра не е започнала. Усмихват се и личи, че им е страшно приятно. Харесва им, че ги снимам. Позират и ми кимат с глава като някаква форма на одобрение и поздрав. Зрителите също са приятни хора в добро настроение.
Най-харизматичният играч е петдесет и няколко годишен мъж с бяла дълга коса. С уверени плавни движения и достолепна осанка се носи из площадката. Дава кратки обяснения и продължава съсредоточено да тренира. Явно обича да го наблюдават почти толкова, колкото обича петанк. Присъединяват се и още хора. Чаровна жена с поло шърт около петдесетте също е от професионалистите. Не знаех, че и жените се включват активно в играта.
Пристига колоритен зрител със сламена шапка, хавайска риза на неприлично големи бели цветя на ярко червен фон и внушителна лула. Поздравява с три целувки по бузата всички играчи. Вижда, че снимам, усмихва ми се и сваля шапка за поздрав. Усмихвам му се и аз и се сещам, че нямам шапка, която да сваля, а само диадема с цвете. Язък, щеше да е много френско:-))
Атмосферата е толкова дружелюбна, че направо ми идва да хвърля апарата и да размятам хаотично нечии топки (да се разбира буквално, в контекста на играта:-)) Снимките са лоши, така се зашеметих, че до края не успях да наглася настройките. Почти схванах правилата. Има си похвати на хвърляне и нужда от майсторлък. Специални кърпи, с които се бършат топките. Магнити, с които вдигането им от земята е по-лесно.
В близкото кафене се събират още хора и се присъединяват към зрителите.
Тръгваме си. Мина ми през ума да вляза и разцелувам всички играчи, но се спрях навреме.
Изключително приятен следобед. Люксембургската градина е приказна.Времето чудесно. А петанк е стилен начин за прекарване на свободните минути или обедната почивка. Определено по френски.





/0 Коментари/by

Охлюви с ориз и бяло вино

Предупреждавам гнусливите и кулинарно консервативни да не четат! 😉
Винаги съм била склонна към кулинарни „извращения“ и експерименти, но определено охлювите никога не са ми били любим продукт. Оказва се, обаче, че правилната рецепта и партньорската солидарност правят чудеса:-) Та, взех, че проядох пълзящи. Хич не лоши, леко особен вкус, в никакъв случай неприемливи и авангардни.
За престрашилите се:
Продукти: ориз (арборио или дългозърнест); пилешки бульон; сварени и изчистени охлюви; бяло вино; пресен и стар лук; черен пипер; масло; бяло вино, сол, зехтин.
Охлювите се сваряват в пилешки бульон до готовност. В зехтина се задушава нарязания на ситно лук до омекване, угасява се с виното и се прибавят сварените охлюви и ориза. Постепенно се добавя бульона и маслото, овкусява се със сол и черен пипер. Оставя се да къкри на бавен огън и след омекване на ориза, се запича на фурна. Количеството на продуктите е на око и според вкуса.
Съчетава се перфектно с пармиджано реджано и свежи зелени подправки. Чаша изстудено бяло вино е повече от задължителна!

Приятно пълзене!:-))

/0 Коментари/by

Агнешки котлети по провансалски

Агнешките котлети, приготвени добре, са ми любими. Тази френска рецепта опитвам за първи път и станаха божествени! Крехки, нежни, добре подправени, сочни, без предварително мариноване и обработка. Гарнирах ги с картофена салата с много пресен лук и чесън, магданоз и копър. Чашата червено вино май няма нужда да споменавам:-))
Продукти: 6-8 агнешки котлета или плешка, глава лук, няколко моркова, 2 стръка пресен чесън, захтин, 1/2 литър червено вино, щипка розмарин, щипка майоран (или риган), щипка босилек
За соса: 100 гр. черни дребни маслини, няколко стръка пресен чесън, няколко стръка пресен лук, зехтин, 1 с.л.брашно
В малко зехтин се задушават нарязаната глава лук, морковите, пресния чесън. Прибавя се червеното вино и подправките. Всичко се изспива в керамичен съд. Върху зеленчука се поставя запечатаното предварително в малко мазнина месо. Пече се 2-3 часа на 150-160 градуса, посолява се накрая.
След печенто месото се изважда и отцежда. Сосът се прецежда. В малко зехтин се задушават пресните лук и чесън, нарязаните маслини и 1 с.л брашно. Разрежда се със соса от печеното. Прибавят се сол и черен пипер. Месото се нарязва и залива с топлия сос. Гарнира се с пюре, варени или задушени картофи, картофена салата или зеленчук по желание.
Източник: тетрадката на мама


/19 коментара/by

Френска зеленчукова супа

Обичам Жак Пепен. Харесвам практичността на рецептите му, естественото му поведение и размахът, с който готви. Няма я излишната префърцуненост на френските готвачи и ненужните претенции за ексклузивност. Готви от сърце и с любов и това много личи. Един от най-популярните french chef, издал е 18 книги, една от които, La Technique, е фундаментален учебник за тънкостите на френската кухня. През 1999 г. е участвал в предаването Julia and Jacques cooking at home заедно с Джулия Чайлд. Oще една причина да ми е симпатичен.:-)

 

Една от любимите ми негови рецепти е тази за Френска зеленчукова супа. Елементарна, бърза и много ароматна.

 

Продукти: зеленчуков бульон, 1 връзка пресен лук, няколко тиквички, няколко моркова, 250 гр. култивирани печурки, магданоз, маруля, кашкавал за поднасянето.
Бях пропуснала кубче масло, решаващо за вкуса!

 

Всички продукти се настъргват на едро ренде ( пресният лук се нарязва ) и се пускат в кипналия зеленчуков бульон (желателно е да e домашно приготвен). Варят се до готовност, като накрая се прибавя салатата или всякаква зеления, която ви се намира в хладилника (спанак, киселец, лапад, маруля). Поръсва се с магданоз и се сервира в гореща купичка, на чието дъно е настърган кашкавал.

 

Вкусът и ароматът са превъзходни!
Източник на информация и повече за Жак Пепен тук и тук
За компания на супата 🙂 Charles Aznavour – Et moi dans mon coin

 

 

/8 коментара/by

Boeuf bourguignon

Преди време се вдъхнових от филма „Джули и Джулия“ и реших, че съм способна на грандиозни подвизи в кухнята. Имах и да посрещам „гости от Париж“. Прословутият Бьоф Бургиньон ми изглеждаше по френски сложен, трудоемък и почти невъзможен. Но пусто вдъхновение, тегли и тормози:-))
Та реших да го изпробвам. Набавих небходимите продукти бавно и методично, по френски. Лукчета, моркови, месо, гъби, бекон – всичко изрядно подредено ме чакаше на плота. Последва 3-4 часова борба, която за моя изненада доведе до едно от най-вкусните френски неща, които съм приготвяла. Десетки съдове за миене, тотален хаос в кухнята и безкрайно удовлетворение, че не сгафих съвсем с рецептата. За гарнитурата сварих нежни пресни картофи, към които прибавих овкусено с чесън, копър, черен и червен пипер масло. Ммммм…..

Въпреки че имах книгата на Джулия Чайлд, доверих се на интерпретацията на Salted Lemons и не сбърках.
Charles Aznavour – Emmenez moi http://www.youtube.com/watch?v=UJVb0BZEj0U
/0 Коментари/by