Предупреждавам гнусливите и кулинарно консервативни да не четат! 😉
Винаги съм била склонна към кулинарни „извращения“ и експерименти, но определено охлювите никога не са ми били любим продукт. Оказва се, обаче, че правилната рецепта и партньорската солидарност правят чудеса:-) Та, взех, че проядох пълзящи. Хич не лоши, леко особен вкус, в никакъв случай неприемливи и авангардни.
Винаги съм била склонна към кулинарни „извращения“ и експерименти, но определено охлювите никога не са ми били любим продукт. Оказва се, обаче, че правилната рецепта и партньорската солидарност правят чудеса:-) Та, взех, че проядох пълзящи. Хич не лоши, леко особен вкус, в никакъв случай неприемливи и авангардни.
За престрашилите се:
Продукти: ориз (арборио или дългозърнест); пилешки бульон; сварени и изчистени охлюви; бяло вино; пресен и стар лук; черен пипер; масло; бяло вино, сол, зехтин.
Охлювите се сваряват в пилешки бульон до готовност. В зехтина се задушава нарязания на ситно лук до омекване, угасява се с виното и се прибавят сварените охлюви и ориза. Постепенно се добавя бульона и маслото, овкусява се със сол и черен пипер. Оставя се да къкри на бавен огън и след омекване на ориза, се запича на фурна. Количеството на продуктите е на око и според вкуса.
Съчетава се перфектно с пармиджано реджано и свежи зелени подправки. Чаша изстудено бяло вино е повече от задължителна!
Приятно пълзене!:-))
Марти, благодаря за рецептата.
Когато бях студентка сме си похапвали :))
Само, че сега не съм виждала по магазините.
Хубава седмица!
Марти,
развесели ме с първото въвеждащо изречение…Много добре си го казала. Рецептата изглежда супер лесна, благодаря.
Ако си наловя скоро охлюви (на вилата има в изобилие) ще я пробвам. Лека вечер 🙂
Ей, в двора имаме охлюви с кофи и все не мога да се наканя да опитам…не за друго, аз обичам кулинарни експерименти, но незнам как се чистят. но точно днес вкусната Йоли ми пообясни това-онова с чистенето, а видях че на Графа бабите въртят търговийка с тях, нали са си деликатес….
охо, охлюви 🙂 Дойде ли им времето? Ние ги обичаме – с ориз, задушени с масло….. може и бира.
Страхотно пролетно предложение 🙂
Поздрави!
Обичам кулинарните експерименти и нестандартните комбинации,но признавам, че за охлюви не съм узряла.
Снимките са страхотни,тази с чашата особено!А цвета слонова кост,който ми е любим, тук е толкова мек и приятен – направо се захласнах.
Ако правя нещо основно с този цвят,точно това е усещането и нюанса,които бих искала да постигна:)
Диди, приятен лов и готвене, наистина е лесна рецептата, само варенето и чистенето отнема повече време:-))
Дани, има в големите вериги – замразени, овкусени, бланширани, няколко вида.
Пепеляшка, честно казано, аз чистенето отказвам да го извършвам:-)))Ще ми развали апетита:-))
Пепчо, в масло не съм пробвала, следващия път.
Диди Б, и аз отскоро проядох, преди не смеех да погледна. Благодаря ти за оценката за снимките, истината е, че много бързах и нямах много време да наредам и доизкусурявам, радвам се, че са ти допаднали, и аз обожавам слонова кост!
Поздрави на всички!
Хей, Марти,
направих ги! Изкуши ме твоята рецепта и се престраших. Не са никак, ама никак лоши. Благодаря ти за споделеното иначе нямаше да се реша.
Хубав четвъртък 🙂