Публикации

За севичето разказах в публикацията за уличната храна на Колумбия и то определено се превърна в абсолютен семеен фаворит.

Рецепти има безброй, всеки добавя или премахва съставки по свой вкус, дори и там се приготвя различно. Можете да срещнете рецептата с портокалов сос, бяло вино, чесън, оцет, пресни домати и какво ли още не, всички те обаче според мен развалят хармонията.

Нашият вариант е лек, достатъчно свеж и както всеки кулинар казва по сто пъти „с балансиран вкус“. Най-хубавото е, че севичето е безкрайно лесно и бързо за приготвяне, не изисква никакви кулинарни умения и е идеално мезе, лека вечеря дори (със свежа салата, например) или междинно хапване.

Необходими продукти:

  • 400 гр скариди (2 стандартни пакета замразени, среден размер)
  • 2 с.л. сок от лайм (4 лайма приблизително), може и с лимон
  • 3 с.л. майонеза (ползвам руската в пакет, с пъдпъдъчи яйца, не помня марка)
  • 2 с.л. кетчуп (само Heinz!)
  • 1/4 ч.ч. студена вода
  • 1/4 ч.ч. ситно нарязан червен лук
  • Табаско
  • пресен кориандър или магданоз
  • черен пипер
  • сол
  • солени кракери за сервиране (Hogareñas са идеални за целта), сухари или вкусен плътен хляб с квас.

Приготвяне:

Севичето е най-вкусно с по-дребни скариди, попиват вкусовете по-добре и е някак по-автентично. Най-често ползвам стандартните пакети замразени, ако имате пресни, сварете ги в подсолена вода и ги изчистете. Ако са от пакет, само ги заливам с гореща вода и ги отцеждам в гевгир.

Смесвам добре майонезата, кетчупа, наситнения лук, водата, лимоновия сок. *Водата е необходима, за да стане по-сочно и „профирно“(леко, свежо), както казват на Северозапад, не я пропускайте. Сосът всъщност става супер вкусен. Не се съобразявайте само с дадените количества, може да го направите на вкус, аз действам на око и опитвам.

Добавям Табаско според предпочитанията, заради децата слагам буквално едно поръсване. Сол и пипер на вкус. Добавям отцедените скариди и разбърквам добре. Може да поръсите с пресен кориандър или магданоз, ако не харесвате вкуса му. Чудесно е и с перата на пресен чесън.

Оставям в хладилник поне за половин час, за да се охлади и да поеме от вкусовете. Сервирам с изстудено бяло вино и солени кракери. Останалото е чисто удоволствие.

Карибската кухня като цяло не се отличава кой знае с какво разнообразие – месо, риба и предимно въглехидратни гарнитури. Сладкото е в абсолютно всичко – сосове, маринати, салати. Яхния с месо и сладък сос, с гарнитура от банан в карамел, ориз и сладко хлебче, например – човек трудно може да държи някаква слабовъглехидратна линия там, основните неща са тестени и/или пържени.

Но в Колумбия, за разлика от Куба, да кажем, уличната храна е много по-разнообразна, вкусна и ароматна.

Като цяло не мога да си представя пътуване с Макдоналдс меню или в търсене на италианска храна. Не че не сме чакали на опашка за пица, уморени от риба+ориз, но да посетиш дадено място и да не опиташ местните вкусове си е чисто престъпление.

Обожаваме да пробваме, децата включително, като цяло консумираме малки количества, но да дегустираме сме винаги готови. Не се притесняваме от храна, приготвена в тиган на улицата или забъркана в полеви условия. Досега, с едно изключение, и то в ресторант, не сме имали неприятни стомашни преживявания. Историята показва, че непретенциозните, неугледни и дори съмнителни улични готвачи са ни осигурявали най-вкусните кулинарни преживявания. Затова и събрах нашите фаворите сред колумбийските вкусове. На някои от нещата дори нямам снимка, предпочитаме да хапваме, а не да снимаме.

Ceviche – нашият абсолютен победител. За разлика от перуанското севиче (със сурови морски продукти или риба), колумбийското се приготвя с варени скариди (може и стриди, рапани, калмари, др.) Изключително вкусно предястие, което се продава буквално навсякъде по улиците на крайбрежните карибски градове. Опитахме севиче и в класически ресторант (прекалено доматено), както и в бистро (прекалено кисело), но най-доброто беше на 5 минути от квартирата ни, от количка, приготвяно на същото място и по същия начин от 60 години насам (!).

В стиропорени чашки в различен размер, прави се на момента, и е абсолютна вкусова експлозия. Скаридите се разбъркват по специфичен начин с червен, ситно нарязан лук, кетчуп, сол, сок от лайм, табаско и майонеза, плюс още някоя тайна съставка, сервира се със солени кракери на пластмасови столчета на улицата. За децата беше невероятно вкусно, не пропускахме да си вземем при всяко минаване. А най-хубавото е, че успях да наподобя почти същия вкус и вкъщи, скоро ще споделя рецептата.

Bandeja Paisa (бандеха пайса) – националното ястие-емблема на Колумбия, от областта Antioquía, една порция от това типично, супер калорично, но много вкусно огромно нещо стигаше направо за четирима ни. Яйце, пържен банан, половин авокадо (безумно вкусно и сочно!), ориз, кайма, препържени свински гърди, два вида наденички, червен боб, салата (зелена, зеле или варени картофи с моркови) – брънч, закуска, обяд, вечеря – може да се хапва по всяко време. Всеки го приготвя по свой начин, но комбинацията между всички продукти е супер хармонична винаги.

Плодове – захарни, сочни, топли, ароматни – нищо не може да се сравни с купичка току-що обелени и нарязани зрели тропически плодове. На цена под 1 лев можеш да хапваш по всяко време манго, папая, диня, ананас – смесени или поотделно. Количките с продавачи на плодове са едно от най-живописните неща по карибското крайбрежие. Абсолютен фаворит на децата, обожаваха ги. В супермаркетите също имаше богато разнообразие от най-различни, чиито имена дори не знаем, но пробвахме с удоволствие.

Фрешове и сокове – кокосов орех, портокали (най-различни сортове), мандарини или просто няколко лайма със захар и вода – няма такъв кеф. Изстискани пред теб, свежи и натурални вкусове, които те засищат за часове. В Колумбия ги приготвят с вода или мляко, и двата вида са превъзходни. Нашите любими бяха от lulo, маракуя, лайм и ананас. 

Емпанадас (empanadas colombianas) – тези пържени банички са разпространени из цяла Латинска Америка, приготвят се с различни пълнежи, в Колумбия със сос аjí picante (пресен лук, червена чушка, лайм, оцет, вода, кориандър, червен лук) и резени лайм. С Мартина се пристрастихме и имаше дни, в които хапвахме емпанадас за закуска и вечеря, толкова бяха вкусни. В комбинация с пикантния сос и свежия сок от лайм са наистина чудни. Купувахме си ги от едно и също място, в което продаваха само това – емпанадас с традиционен пълнеж от картофи и кайма+безалкохолни. Струваха под лев и с една се наяждаш доволно.

Limonada de coco/coconada -леден микс между лайм, захар и кокосово мляко, идеално разхладителна и освежаваща напитка, която се приготвя в повечето кафенета в Картахена. Много, много вкусна, заместваща десерт, със супер семпли съставки. Дори не смея да я наподобявам тук, просто няма да е същата.

Caldo/consomé de pajarilla – като един виден любител на супите, Матеа към средата на ваканцията отчаяно искаше СУПА, каквато и да е, просто да е супа. И попаднахме на тази с главно С – микс от черен пилешки дроб и сърчица, с цяло яйце вътре и гъст тъмен бульон. Изглежда и звучи бляк, но е безкрайно вкусна. Със струйка лайм (слагат го на всичко) и става бомба! Матеа хапваше с притворени очи и повтаряше „ОООникална е, мамо!“

Arepas – не успяхме да се влюбим в тяхната най-популярна улична храна, arepas, питки от царевично брашно с пълнеж от кашкавал, колбас, сирене, др. Самите питки се приготвят по най-различни начини, но колумбийците много обичат маргарина и го слагат богато вътре. Не харесваме този вкус, дори само от миризмата на сгорещен маргарин ми се повдига. Много са разпространени иначе, пред добрите места за арепас се вият дълги опашки, но определено не беше нашата храна.

 Arequipe (арекипе) – тяхната версия на dulce de leche, карамел, сгущенка, confiture de lait, manjar – същото. Не съм много по сладкото, но о, колко е вкусно това нещо! Слагат го навсякъде – между вафлени кори, в донъти, палачинки, кексове и пълнежи. Ние си го ядяхме директно с лъжичката или върху плод. Божествено!

Ром – с ванилия или класически, няма как да минем без него. С лед и лайм за мен, или с кола с кафе (тук не съм виждала да се продава). Фаворит ни беше този в Medellin – ароматен и във всякакви разфасовки (дори по литър в картонена кутия, lol).

Пържено пиле – „най-вкусното, което някога съм ял“, каза Тито и наистина беше уау. Хрупкава, лека и чудесно овкусена панировка и сочно месо. С лайм, разбира се, за свежест. Никакви киселини или неразположение, въпреки  неугледните места, където се приготвя.

Cocadas – когато един уличен търговец ни предложи да ги опитаме на плажа, се спогледахме с недоверие – някакви неугледни сладки в различни цветове, криви и рошави. Щом ги пробвахме обаче ококорихме очи от удоволствие. Рендосан и захаросан кокос с различни добавки – arequipe, маракуя, ананас, гуава. Захарни, но сочни, с натурална сладост и дъвчаща текстура – невероятно вкусен десерт, защо не и закуска. 

Наскоро в Aubergine опитах божествен запечен патладжан с ориенталски подправки и се опитах да наподобя рецептата и у дома. Разбира се, не се получи същия, но беше съвсем в този дух.

Не съм ползвала точни мерки и видоизмених някои от съставките. Сварих предварително булгур и зелена леща. Задуших нарязани на ситно глава лук и скилидка чесън в зехтин. Добавих лещата и булгура, както и малко арабско фиде и сушена червена чушка. Подправки – съвсем малко бахар, куркума, къри, шафран (предварително накиснат в хладка вода), кориандър, черен пипер, сол. Нямах бадеми и ги пропуснах (в оригинала има филирани), замених сушените череши с боровинки и овчето сирене с пекорино (без да го запичам, става прекалено солено). Допълнително направих малко доматен сос със зехтин, сол, черен пипер и лъжичка кафява захар. 

Нарязах наполовина малки патладжани, извадих вътрешността (която добавих към плънката), посолих ги и ги оставих да се отцеди горчивината. Напълних ги с булгура, добавих отстрани и отгоре доматения сос и запекох на средно силна фурна до омекване на патладжана и пълна готовност.

Преди сервиране настъргах пекорино, добавих пресен босилек (имаме цяла мини градинка, всички много обичаме), пера пресен лук и полях със струйка домашен гръцки зехтин – получи се хубав микс между ориенталска и средиземноморска кухня.

Една от най-вкусните френски салати – без тежки майонезени сосове, свежа и в същото време засищаща, с един куп аромати и вкусове, които нито си съперничат, нито си пречат, а са в перфектна хармония. Може съвсем спокойно да изиграе ролята на основно ястие.

Идваща от Лазурния бряг, и по-конкретно Ница, в самото начало е била семпла комбинация от аншоа, домати и зехтин, като постепенно са били добавяни продукти и съставки. Всеки шеф е създавал собствена версия, докато намери своята рецепта фаворит, така можете да направите и вие. Допускат се и червени чушки, артишок, други сезонни зеленчуци. Ако сте почитатели на каперсите, добавете и тях. В някои от вариантите зелената салата липсва или е в малко количество, ние предпочитаме да преобладава.

Рибата тон може да е прясно изпечена (става си основно ястие с нея, мммм!) или филе от консерва в натурален сос.

Необходими продукти за салатата (2-4 порции):

  • 4-5 варени картофа
  • 3 домата
  • 1 глава лук шалот или червен воден
  • 150 г френски зелен фасул (онзи тънък, дълъг зелен сорт, не плоския жълт)
  • 4 сварени яйца
  • 120 г риба тон от консерва
  • 100 г маслини каламата (оригиналната рецепта е с маслини Нисоаз)
  • Няколко листа свежа салата по избор (може микс от различни видове)

Начин на приготвяне:

  • Сварявате зеления фасул с малко масло, сол и черен пипер.
  • Нарязвате картофите на кубчета, доматите на тънки резени, лука на полумесеци.
  • Накъсвате на едро салатата.
  • Обезкостявате маслините.
  • Нареждате продуктите на пластове или на купчинки.

Необходими продукти за дресинга:

  • 5 с.л. зехтин екстра върджин
  • 1-2 с.л. пресен лимонов сок (пропускам оцета, който не е на почит вкъщи, дълга история)
  • 1/2 глава лук шалот, нарязан на много ситно
  • 2-3 рибки аншоа (слагам ги в дресинга пасирани за по-деликатен вкус)
  • Няколко листа пресен босилек
  • 1 ч.л Дижонска горчица
  • 1 ч.л кафява захар
  • Морска сол
  • Прясно смлян черен пипер

Начин на приготвяне:

  • Нарязвате всичко на ситно и го смесвате добре.
  • Оставяте в плътно затворен буркан в хладилника за около час, за да се изстуди дресинга и съставките да поемат от ароматите си.
  • Ако искате гладък плътен дресинг, пасирайте го.

 Сервиране и декорация

Можете да сервирате в красиви прозрачни купички на пластове или в дълбока чиния на купчинки. Отделно поднесете съда с дресинга и лъжичка, за да може всеки от гостите или семейството да овкуси салатата си индивидуално по свое предпочитание.

Идея: наредете съставките в обикновен буркан и занесете салатата в офиса за свеж и вкусен обяд.

Рецептите и храната – една позабравена тема в блога, която реших да подновя.

Вкъщи с носталгия си спомнят трите години, в които водех ежеседмична кулинарна рубрика в пресата. На мен, честно казано, към края ми беше писнало да измислям все нови предложения, но Тито и Мартина много обичаха да опитват интересни и непознати комбинации. Напоследък съм зациклила в готвенето и имам нужда от стимул, който да ме мотивира, за да приготвям по-вълнуващи вкусове. Не готвя всеки ден и често се храним навън, но всички сме чревоугодници и умираме за нещо интересно и предизвикателно, момичетата също вече често се включват в кухнята, така че действам отново на този фронт.

Слагам новото начало с едно постно къри в шриланкийски стил, което стана любимо на децата по време на ваканцията, те всъщност харесват всички вариации, сортове и рецепти за леща. “pah-roo-poo” е основно къри на острова, сервира се дори на закуска, като добавка към пиле къри, самостоятелно, с ориз или роти (местен хляб). Кухнята на Шри Ланка има доста общи черти с южноиндийската, но се различава по по-деликатните и леки аромати и по-умерената употреба на кокосови продукти, въпреки че те присъстват почти във всяка рецепта.

Много е важно основната подправка – кърито – да е прясно смляна и автентична, не от пакетче. Тук можете да си купите такова от малките арабски магазинчета около Женския пазар или в някой индийски ресторант, не вярвам да откажат да ви продадат. Моето си донесох от Шри Ланка и ухае просто н е в е р о я т н о! Разбира се, можете да пропуснете лютите елементи (за момичетата не сложих единствено зелените чушки), но у децата също е добре да се възпитава вкус към пикантната, ароматна и характерна храна, така че трябва да свикват.

Къри листата ги има в сушен вариант из големите био магазини, кокосовото мляко – също. Останалите продукти са лесно достъпни и популярни. В оригиналната рецепта има и семена от синап, с които не разполагах и пропуснах. Зехтинът може да заместите с кокосово масло. Аз предпочитам приготвянето чрез задушаване на продуктите предварително, така подправките отдават най-добре аромата си, но още по-лесен вариант е да сложите всичко да ври заедно във вода и накрая да добавите кокосовото мляко. Количествата, особено на подправките, са относителни, сами бихте намерили най-доброто за вас съотношение и интензивност на ароматите.

Със сигурност ще срещнете много вариации на рецептата, хубавото е, че можете да я модифицирате по свой собствен вкус, а и е адски лесна. Няма да ви описвам уханието, което се носи из кухнята, сами се убедете. Всичко сготвено свърши, едвам остана малко, за да го снимам.

  1. Измийте добре лещата в гевгир със студена вода.
  2. Задушете ситно нарязания лук и чесън в загрятия зехтин до омекване.
  3. Добавете кърито, кимиона, чилито, нарязаната суха чушка, пресните зелени чушлета, куркумата и сушените листа къри. Бъркайте, за да не загори.
  4. Добавете измитата добре лещата, отново бъркайки.
  5. Налейте гореща вода да покрие поне с пръст продуктите и намалете огъня. Ако е необходимо, добавете още вода.
  6. Оставете да къкри, докато лещата омекне и се свари добре. Бъркайте от време на време.
  7. Добавете кокосовото мляко.
  8. Оставете още 10-ина минути на слаб огън.
  9. Гарнирайте с прясна зелена люта чушка, пресен лук, магданоз или корандър. Изстискайте лайма отгоре за още по-свеж вкус и аромат.
  10. Сервирайте с басмати ориз или хляб (в случая с арменски хляб лаваш, подобен на арабската пита).

Какво си представяте, щом някой спомене „немска кухня“?

Вурст, сладко зеле и мачкани варени картофи, предполагам, поне на прима виста. Оказва се, обаче, че немската кухня е доста богата на рецепти, техники и компоненти във всеки един от регионите си. Разбира се, често присъстват типичните меса, кореноплодни, маринати, сосове и сладък привкус, но в крайна сметка всичко е въпрос на интерпретация, комбинации и въображение.

Германия всъщност е интересна посока за всеки, който харесва интригуващата храна и обича да опитва нови вкусове. На територията ѝ има над 300 ресторанта със звезди Мишлен, само по себе си красноречиво, че на тамошната кулинарната сцена се случват любопитни неща. Немската кухня не се изчерпва с къри вурст в картонена кутия и бира на Александерплац, или с вездесъщия Октоберфест, може много повече от това. Германия става все по-честа дестинация за любителите на хедонистични изживявания – от гурме локации, през традиционна регионална кухня, музикални фестивали с кулинарен акцент, винени форуми (13 винени района!), до рибени грил партита и тематични брънчове. *в сайта на Туристическия борд на Германия има актуална и подробна информация за всички събития до края на тази година и през цялата 2019.

В края на ноември с група съмишленици решихме да оборим всеобщото схващане, че немската храна е скучна и предколедно да отбележим темата. Поканихме един млад шеф, който готви с такава страст и желание, че може да запали буквално всеки за кулинарни геройства. Никола Крумов работи в добре познатия, легендарен дори, ресторант Chef`s. Роден е в Свищов и няма кулинарно образование, но толкова обича работата си, че всичко в кухнята му се отдава с впечатляваща лекота. Приема готвенето като изкуство, издига вкуса на пиадестал и може да се вихри часове, просто защото обожава това, което прави. Говорихме си на всякакви теми, свързани с храната – за тукашните заведения, ресторантьорския бизнес, продуктите, субпродуктите, претенциите, оползотворяването на остатъците и какво ли още не, но за това друг път, сега акцентът е Германия.

Поканихме Никола в една просторна домашна кухня и спретнахме заедно pop-up обяд за двама чревоугодници и ценители – Лучана и Любо. Може би сте ги виждали на някое от винените събития, защото освен хубавата храна, обожават и доброто вино. От пролет до есен пък можете да ги срещнете на някой тасоски плаж – постигнали са съвършенството с 3-4 месечен живот край брега. Но и за това друг път. Да се върнем към обяда. Събрахме се доста бохемска компания и, честно казано, няма нищо по-хубаво от група хора, които изпитват истинска наслада от вкуса, ароматите и цветовете в чинията. От нетърпението как ще се съчетаят подправките и отделните компоненти, и каква наслада ще донесат за небцето и душата.

Само споменахме на Никола темата и той се развихри, като включи типични и сезонни продукти на нов глас в следното wow меню:

Предястие: сарма от червено зеле с пълнеж от булгур, дюля, сушени кайсии, лук и телешки бульон. Винен сос с анасон, канела, черен пипер и портокалови кори. Сотирано в кленов сироп листно цвекло, пюре от печен чесън, пюре от тиква с джинджифил и чипс от кейл.

Основно: дует заешко – заешки балотин с плънка от карантия и предните бутчета, задушен в коняк и мащерка, завит в бекон и готвен на ниска температура. Задни бутчета – конфитирани в патешка мас и билки. Гарнитура – кестени и шалот конфи, фламбирани с коняк и билки. Сос „къри вурст“.

Десерт: поширана в бяло десертно вино, шафран и билки круша, пълнена с домашна гранола и печен шоколад.  Бита сметана с Марсала и мандарина. Сос с масло, бяло десертно вино и шафран.

Pop-up обяд или вечеря може да звучи претенциозно, но се оказва страшно приятно и задушевно преживяване. Ако искате да поканите гости у дома („в уюта на вашия дом“ – цитат от небезизвестната Изабел Басмаджиян, чиято кухня всъщност стана сцена на мероприятието), но не се чувствате уверени в уменията си или пък не ви се рискува да готвите специфични ястия за повече хора, каните си човек като Никола, който не само ще се справи с менюто, ами ще ви покаже рецептите и техниката, ще разкаже за продуктите и комбинациите, а и ще бъде един от гостите – истинско кулинарно парти на живо, което всички ще запомнят.

Как протече самия обяд и какви шедьоври излязоха изпод ръцете на Никола, можете да видите от фотоисторията. И аз бях там, и аз дегустирах, беше невероятно вкусно! Опитахме и две божествени немски вина – съвсем сухото Bonedry Riesling fon Buhl („сухо като скелет“ с 0,1 остатъчна захар) и полусухото, което обра овациите – Von Buhl ARMAND KabinettВече имам рецепта за сармата (мой фаворит от трите ястия), която съвсем скоро ще приготвя, stay tuned.

Благодаря на всички замесени в този фойерверк от вкусове, аромати и настроение в снежния край на ноември. Наздраве за такива срещи с такива хора!

*Събитието и публикацията са подготвени в партньорство с Туристическия борд на Германия

Малко преди началото на учебната година и по повод новите училищни предложения на Lidl – Back to School – Всичко е 6!, записвам в тефтера няколко идеи за училищен обяд или следобедна закуска с любими на момичетата продукти и комбинации.

Защо не ни се получи миналата година с кутиите и каква ни е стратегията през тази есен, можете да прочетете в сайта на Лидл=> 

Тук всичко е супер лесно за приготвяне и няма нищо специфично. Шишчетата са овкусени с риган, а към киселото мляко за зеленчуците е добавена малко майонеза, чесън, черен пипер и копър. Идеята е освен вкусно, да изглежда атрактивно, за да предизвиква апетита.  А и да се хапва лесно с ръце, за да няма затруднения детето.

Айсберг сандвичът е интересен и забавен, към него може да се добави филийка хляб, за да е по-засищащо менюто. Шишчетата пък са хитър начин детето да консумира повече плодове.

Момичетата са върли почитатели на ориза във всичките му форми и разновидности, към него може да се добави месо или риба. Зеленчуковите шишчета пък са много удобна форма на салата, която не изисква боравене с прибори. Шейкът е хем напитка, хем свеж десерт.

Матеа обожава авокадо (за разлика от Мартина), затова винаги би се зарадвала на подобен сандвич. Добавих пъдпъдъче яйце и червена чушка за колорит и свежест.

Следобедно хапване под формата на мини пица от палачинка със сезонни плодове и подсладена с мед заквасена сметана. Кое дете би отказало подобна закуска?

Суровите бонбони са въпрос на импровизация, без точни пропорции и строги рецепти. Децата ги обожават, а и с готовност участват в приготвянето. Могат да се приготвят предварително и да се съхраняват в хладилник. Отгоре – кокосови стърготини, какао и различни видове ядки.

Парти на двора Морков LaMartinia

Между майските бури и внезапни поройни дъждове се събрахме в един централен софийски двор за пролетно момичешко парти.

Криси, Марти, Мими и Мартина се забавляваха от сърце, събрахме погледите на съкооператорите и се опитахме да почистим неочаквано многобройните конфети сред килима от бръшлян. Децата хапнаха доволно, криха се, премятаха се, въргаляха се из целия двор, накрая поиграха и футбол. 

Фотоисторията е съвместно с Morkov.bg – първият био магазин за деца, в който можете да намерите алтернативи на дежурния по подобни мероприятия junk. 

И ние бяхме там, и ние похапнахме, и ние се посмяхме, и ние метохме милиони листчета със сетни сили. Беше много яко, както казват децата.

Модели: Криси, Марти, Мартина и Мими

Локация: София, двора на Изи

Гардероб: личен архив

Здравословни продукти за деца от Morkov.bg

Какво ще вечеряме днес?

Още от периода, когато водех ежеседмична кулинарна рубрика във вестник и разполагах с достатъчно време да приготвям, аранжирам и снимам храна,  та и досега, един от най-често задаваните ми въпроси е „С какво се храните вкъщи?“. И май за седем години не съм писала нищо обобщено и конкретно по темата.

Преди да сте си представили колосани ленени салфетки, фотогенично и педантично подредена маса, ежедневна прясна топла закуска и строго балансиран режим, изобилстващ от суперхрани и нечувани екзотики, ще декларирам най-(без)отговорно – С ВСИЧКО. И четиримата имаме, слава богу, широкоспектърен вкус, който се простира от кресон, гуава, индийско и суши, до субпродукти, мушмули, картофена салата с много лук и шкембе чорба с много чесън.
Като че ли най-устойчивият принцип вкъщи е: не прекаляваме с нищо, но и не си слагаме забрани. Разбира се, в недалечното минало и аз съм имала грандиозни планове за семеен здравословен режим със стройни правила, но реалността се оказва, както обикновено, съвсем друга. Общите положения все пак съществуват и май успяваме да ги поддържаме.

Опитай нещо ново– изключително важно според мен, старая се да го внушавам и на децата си, до този момент успешно. Със сигурност познавате поне един възрастен или дете, които консумират около 3 вида храни, с едни и същи съставки, подправки, вид и начин на приготвяне. И нищо на този свят не може да го накара да опита нови комбинации. Хора, които избират с години еднаква храна от което и да е меню, мръщят се на непознати имена, носят си от вкъщи, страхуват се да експериментират и нямат никакво любопитство да излязат поне за момент от сферата на познатото.  Именно любопитството, така присъщо на децата, може да бъде използвано в тази посока. Да опознаеш мястото чрез храната му, да извлечеш максимално от новите преживявания чрез вкусове и аромати. Да намериш нови приложения на стандартни продукти или да пробваш абсурдна на пръв поглед комбинация – този приключенски дух по отношение на храната е страшно важен, не само в конкретната връзка, а и за това как възприемаш света и околните. Да търсиш познати фаст фууд вериги на места, които изобилстват от автентична, локална и безкрайно атрактивна храна е може би най-скучният начин да пътуваш. Да нямаш ни най-малка потребност да усетиш емоции чрез храната, дори и да не са точно твоите,  винаги ми е било чудно и странно, и съм твърде убедена, че е модел, който се прехвърля в семейството от най-ранна възраст.

Не обичам едикаквоси – вкусовете се променят във времето и в това няма нищо необичайно. Но да твърдиш, че не харесваш нещо, което дори не си пробвал, е най-малкото нелогично. Именно заради това опитването е безкрайно важно – за да изградиш критерий и вкус, ти трябва база данни. И тук далеч не става въпрос за непременно екзотични или скъпи продукти – зелените неща, които растат на поляната също могат да бъдат отправна точка. Вкъщи вече не се налага да подканям – при вида на нова и различна храна или продукт реакцията е: Икам побвам!
Здравословно ли е здравословното – не съм от хората, които си мерят пехато, изчисляват омега мастните киселини във всяка чиния и броят калории по време на готвене. Не че тялото ми няма нужда, или го смятам за маловажно, просто вторачването в здравословността на здравословното ме натоварва, изморява и ме лишава от удоволствието, което по чисто егоистично-хедонистичен начин ме прави щастлива и спокойна.  Имала съм нееднократни пориви да въвеждам строг семеен хранителен режим, който освен доста колеблив, се оказва и нетраен, поне при нас. От утре без захар/месо/бял хляб/джънк/мляко или нещо друго, което е актуално в момента, се чува от време на време, но толкова бързо утихва, че вече никой не му обръща внимание. Сравнително рядко консумираме пържено и колбаси, сладко и безалкохолни напитки, използваме умерени количества мазнина, стараем се хлябът да е качествен, не купуваме маргарин и имитиращи продукти, суровите зеленчуци и плодове са в големи количества – това като цяло е нашата посока. Няма да ме видите да меся хляб от лимец, да квася киселото мляко, да произвеждам пробиотици в буркани или да обявявам война на захарта. Поне засега.
Домашната храна – знаем, че вече всичко е домашно, щастливо, прекрасно и на мама/баба. Тази тенденция дори очевидно ширпотребните храни да се титулуват„домашни“ все още е в апогея си, чудно ми е кога ще затихне. Разбира се, че приготвеното с известни, подбрани и качествени продукти е за предпочитане. Разбира се, че е по-вкусно, или поне носи такава амбиция. Разбира се, че е по-полезно. Но когато е на всяка цена и отнема половината от съзнателното ни време, което можем да прекараме в забавление, учене, пътуване, спортуване, разходка, четене или просто почивка, идва въпросът дали наистина си струва. Майки, които стават в 4, готвят преди работа и носят индивидуална храна в детската ясла/училище/градина, никога не сядат в ресторант, защото не се знае ТАМ КАКВО СЛАГАТ, ходят на почивка с газов котлон и половината домашна посуда – със сигурност се сещате поне за един такъв персонаж в обкръжението си.  Въпрос на избор, преценка, и приоритети – не осъждам никого, но и врътвам очи в знак на досада, когато се опитват да ми вменяват вина или да ми правят директни забележки.
Да хапнем навън?– сравнително често се храним навън, с деца или без. Подбираме местата не по степента им на луксозност или интериора, а по това дали отговарят на идеята си. От кварталната кръчма не очакваме нищо повече от добре приготвени кюфтета на скара, а в индийския ресторант не търсим шопска салата. Хранейки се навън няма как да взимаме лабораторна проба от кухнята или да разпитваме по 40 минути с какво точно се приготвя. Доверяваме се на вкуса и усета си, ако не ни хареса, не се връщаме пак, ако сме на кантар, даваме втори шанс. Съобразяваме се кои места са подходящи за деца и кои не, важен момент, който често се пренебрегва. Не обичаме да проявявам педантични претенции, но когато нещо е кофти, го споделяме с персонала съвсем любезно и добронамерено. Хубаво е, че поне в София се появяват постоянно нови и разнообразни места. Е, не всички са дотам сполучливи, но има голям избор, това не може да се отрече.
Навиците – навиците са страшна сила и да променим нещо в тях изисква огромни усилия, в повечето случаи се провалят с трясък. Всеки от нас обича конкретни неща, други недолюбва, но като цяло си пасваме. Не сме претенциозни, но обикновено знаем какво (не) искаме. Рядко забраняваме, както и не се стремим да наложим собствените си вкусове на останалите членове от семейството. Е, упорито продължавам да настоявам с тиквената супа с джинджифил, но не ми се получава.
Обичаме храната и я свързваме с преживявания, периоди, емоции, спомени, места. Наслаждаваме ѝ се, в повечето случаи без чувство за вина или неудовлетвореност.
Ритуалите
Нещото, което неотменно присъства на масата ни абсолютно задължително е салатата. Така съм свикнала от малка, и тази традиция се прехвърли неусетно и в моето семейство. Децата обичат всякакъв вид салата – кореноплодни, зелени във всякакви вариации, добре познатите класики,  със семки, кълнове, различни дресинги и комбинации, пробвали сме почти всичко де що хрупа. Харесват и неща, които децата обикновено ненавиждат – спанак, лапад, киселец, коприва, зелен боб. Зелена супа? Разбира се! Повечето хора се учудват, че стоят в трепетно очакване на сурова гъба, парче зеле или резен цвекло, все едно са шоколадов сладолед, но е факт. Абсолютен фаворит са едро нарязани няколко вида зеленчуци (според сезона) с  купичка кисело мляко с чесън, копър, сол, черен пипер и съвсем малко майонеза  – топиш и ядеш до припадък, понякога може да замести и вечерята.
Риба поне веднъж в седмицата. Всички много обичаме риба и морски продукти от всякакъв вид и когато има пресни, се възползваме. Във всякакви варианти, но най-вече на скара.
Плодове – почти винаги вкъщи има по няколко вида. Не се налагаме да подканяме, децата сами подсещат и си искат. Просто нарязани, на плодова салата, шейк, смути или вместо десерт. Лично аз не съм от най-големите консуматори и любители, но се сещам от време на време, пък и даже ми харесва.
Яйца – във всичките им разновидности, рецепти и начини на приготвяне. И четиримата можем да ядем яйца до откат. Освен по Великден, разбира се, тогава дори на нас ни писват.
Джънк – вериги за бързо хранене ползваме може би веднъж месечно. Не го изчисляваме, просто така се получава. Не сме заклеймили джънка като смъртен грях, но определено не ни харесва чак толкова, че да прекаляваме. От време на време приготвяме домашни бургери, като децата сами сглобяват своите – една от най-забавните и омазващи дейности. Пържени картофи – рядко, най-често приготвени вкъщи.Чипс и снаксове – много рядко.
Сладко – по вкуса ни, от определени видове и производители. Не забраняваме на децата, но се стараем да ги ограничаваме и подбираме. Е, невинаги ни се получава, но работим в тази посока. Сами да намират мярката е мисля най-доброто, на което можем да ги научим.
Пица и паста – веднъж седмично горе-долу, понякога поръчваме, но и често приготвяме вкъщи. Всички сме почитатели, но определено не е първото нещо, което ще изкрещим като любимо.
Месо – по-често, отколкото ми се иска. Нямам намерение да ставаме вегетарианци, но много харесваме постни ястия и не е лошо да намалим месото, най-малкото защото повечето е с недоказан произход и обработка. Често обаче се оказва най-бързият и лесен вариант за вечеря.
Закуската – задължителна за трима от семейството, четвъртият още се опъва, но скоро ще го пречупим. Независимо дали е приготвена на момента или е нещо дребно и символично;  дали е супер здравословна с всички необходими елементи или просто едни класически палачинки с шоколад – закуската ни е много важна и се стараем да не я пропускаме, където и да се намираме.
Чистата храна
Разбира се, че произходът на храната е важен, но за съжаление невинаги можем да сме сигурни в него, дори да е сертифицирана, селектирана и доста над бюджетната като цена. Подборът изисква време, планиране и усилия, които признавам, невинаги имаме възможност да отделим. Отдавнашна идея е да имаме план за седмицата и пазаруването да се основава на него, но засега не успяваме – все на някой ще му се прияде нещо извън менюто, все нещо непредвидено ще изскочи и някак всичко остава в сферата на пожеланията. Възхищавам се на хора, които умеят да планират, бюджетират и систематизират, при нас все още това е мираж.
Чудесно е, ако е местно производство, сезонна, супер свежа и току-що откъсната, но и да не е винаги такава, не припадаме от ужас.
Елементи на задължителност
Не съм цербер, който контролира количества изядено, вкъщи аз съм по-либералната – оставям възможност за избор от типа „На който каквото му се яде“. Тук много ни улеснява фактът, че и двете никога не са били злояди, напротив – малки чревоугодници са.
Държа единствено да сме всички заедно на масата. Случва се да вечеряме плодова салата със сладолед или филия с нещо отгоре. Не тропам заплашително с черпака по тенджерата, поради простия факт, че невинаги има тенджера. Не готвя всеки ден, но и никой вкъщи не го изисква. Импровизираме с наличното или  приготвяме набързо нещо – важното е да няма напрежение, стрес и паника, храната някак не си пасва добре с тях.
Забрани за децата – Твърдо стоя зад позицията, че пълната забрана и истерично поведение създават проблеми и разстройства в по-късна възраст, а не ми се иска да им причинявам такива. Както храната е удоволствие за нас, възрастните, би трябвало да е така и за децата. Познавам родители, които се крият от децата си, когато ядат нещо непозволено; такива, които готвят без прашинка сол и глутен (без медицински доказана нужда); такива, които не позволяват абсолютно нищо сладко (освен фурми и мед) до много късна възраст; или други, които лишават децата си от детски партита заради тортата и сокчетата. Дори не мога да си представя какво е да си подложен на такъв спартански режим и смятам, че липсата на възможност за избор е най-малкото несправедлива.
Това в общи линии е нашият начин – правилен или не, рационален или напротив, актуален или демоде,  със сигурност не универсален и задължителен. Не обожествяваме храната, но и не я пренебрегваме. Не я превръщаме в задължение, нито пък в самоцел. Експериментираме и опитваме, променяме и разнообразяваме, наслаждаваме се. Извличаме максимума и избираме нашите фаворити, независимо дали е запечена филия с кашкавал или омлет с настърган трюфел – важното е да бъде с удоволствие и внимание към хората, които са създали и приготвили храната, и тези, с които я споделяме.
 *статията е част от кампанията Кажи Да на самостоятелността на Данонино #кажиДа

Един млад, въодушевен и леко притеснен готвач на 7 реши да ни направи вечеря. Избра меню, сглоби списък с продукти, консултира се при някои затруднения, отхвърли 1-2 идеи, замени ги с други и се захвана за работа. Ряза, вари, пасира, рендосва, украсява, поръсва, пуфтя, изпуска, опитва, овкусява, задава въпроси и много се смя. Накрая уморена, но доволна, ни нахрани със салата, паста, десерт и лимонада. Най-вкусната вечеря изобщо някога♥

Книжката на Роалд Дал е разкошна! Страшно забавна, вкусна, полезна и интересна, подарък от Ива.