Публикации

Дълги руси мигли

Вече година и девет месеца Матеа е сред нас, а съм ѝ отделяла толкова малко редове тук.  Може би най-мачканото, гушкано и целувано бебе изобщо.

Някои основни неща за нея:
– има дълги руси мигли, които на слънце блестят, а връхчетата им стават прозрачни.
– палава е колкото три момчета.  Ако 5 минути не я чуваме наоколо, по инерция започваме да казваме НЕ! на висок глас. Освен пожар и изхвърляне на електроуред от деветия етаж, мисля всичко друго е отметнала. Малко дяволито пламъче и ехидна усмивка – човек с хоби  б е л и.
– не умее да издава характерния звук и когато целува, казва „Пи“
– говори много, но на неразбираем език. Цели монолози, които обикновено игнорираме. Пляскаме с ръце, ако уцели някоя нормална дума.
– знае песните от „Замръзналото кралство“ и няколко реклами, пее постоянно, най-вече когато ѝ се караме, за да ни умилостиви.
– има дълги руси къдрици – бебето с огромна прическа. Отмята бретона си с характерен жест, при който всички умираме от смях.

– все още ползва биберон. Често хората я питат защо е толкова голяма, пък с биба. Знаем, че ще я остави, когато му дойде времето.
– има трапчинка на лявата буза, която се появява при всяка усмивка.
– когато плаче, веждите ѝ стават розово-червени.
– преди няколко дни вдигна внезапно 40-градусова температура, ужили я два пъти оса и обели двете си коленa докато танцуваше. Всичко в продължение на 2-3 часа и в тази последователност. „Милото ни Матейчи“, каза М.
– обича да се вози, не ѝ става лошо, не повръща, не протестира, не се страхува. Кораби, фериботи, самолети, коли, колелета, въртележки, влакове, метро, лодки на пирати, само ѝ дайте превозно средство.
– има „смешна физиономия“, която прави по команда. Тази:
– заспива на най-невероятни места. Най-често на пода, на люлката, зад вратата. С висящи крака, почти права, надолу с главата. „О, Матеа, пак ли си заспала където не трябва!“
– обожава да се храни, вече няколко месеца самостоятелно. Постоянно яде нещо и казва ммммм след всяка хапка. Ръфа доматите като ябълки, чушките откъм дръжката, обича кисело мляко с чесън и суши.
– хората често питат „Добре де, на кого е толкова руса?“. Не знаем, на себе си.
– ходи често боса – трева, камъни, пръчки, нагорещен пясък или цимент, нищо не ѝ пречи. Има характерен жест, с който посочва обувките ѝ да бъдат свалени незабавно.
– обича безкрайно сестра си. Редува гушкане, галене и целуване със скубане, удряне и драскане, все от любов.
– понякога може да бъде и доста досадна. Но това е само понякога.
– мирише на бонбони и мляко.
– повтаря всеки наш жест или движение „Матейчи, толкова си смешна“.
– прегръща непознати хора, котета, кучета и … риби.
– има десетки лигави имена – Матуле, Матулеле, Тита, Матюша, Топче, Матучка и ред други, заради които непознатите хора ни питат „Ама как всъщност се казва това дете?“
– когато облече рокля и някой ѝ каже, че е красива, свежда глава, изчервява се и се усмихва смутено.
– има характерен танц, подобен на сиртаки – с вдигната ръка и въртене в кръг.
– говори по телефон с всякакви предмети – шишета вода, сурова риба, чаши за кафе, обувки – важното е да се вдигне до ухото и да се каже „Ауо“.
– способна е да разглоби абсолютно всичко – от топка за тенис до ютия.
Матеа е най-хубавото нещо, което ни се е случвало откакто сме трима♥
Първи юни преди две

Един много важен първи юни преди две години. Преди един още по-важен трети юни.

 

Спрях да пиша тези писма. В един момент ми се сториха прекалено лигави и патетични. А и ти стана к а к а.

Някак всички изведнъж започнахме да очакваме от теб да се държиш като възрастен, да бъдеш Голямата. Не знам как се плъзнахме по тази плоскост, само на 6 си. Подновявам ги, защото не ми се иска да изпускам нищо. Тези малки flash (съжалявам за чуждицата, но не намирам точен превод), които се изпаряват за дни, ако не ги запишеш.
Миналата седмица беше тържеството за завършване на детската градина. Балът, както го нарече ти. „Не знам какво ще правим, изненада е.“ Купихме рокля – бяла, с тюл, перли и панделка отзад. Нови обувки – бледосини, дантелени. Ти си избра всичко, за да няма драми. На 19-ти, вторник, бързахме както обикновено. Дойдохме със сестра ти да те вземем от детската градина и да купим цветя за госпожите и за теб. В някаква традиция се превърна това – с истински цветя, вместо диадема или шнола. „Каква прическа искаш?“ „Кок, ако може.“ Приготви се спокойно и с усмивка, с пърхащ трепет, който ни зарази всички. Напоследък си станала истински революционер, всичко е НЕ, винаги си на противоположна позиция. Признавам, трудно ми е да се разбираме мирно, без викове и караници. А много ми се иска. Бързо се палиш и бързо ти минава – същата като мен.
В деня на бала беше сговорчива и мила, някаква подобрена версия на себе си. Разбрана, съгласяваща се, разумна, все едно порастваш за минути. Не съм сигурна дали послушанието е признак на зрялост, най-вероятно не, но в момента ми е важно да комуникираме по-гладко. Сложихме белите алстромерии върху кока, здраво забодох фибите без да те скубя. Облече роклята, избра си чантичка „Синя, за да отива на обувките, добре ли е?“. Снимах те с телефона, запечатвайки блажена усмивка, която преди не съм виждала. Щастлива си. Бързаме. Поскарахме се с баща ти на тръгване, за някаква тъпотия, както обикновено. Пред сградата куп родители, деца и ТИ. Някакво момиченце подвиква: „Ей, ти да не си булка?“. Не я поглеждаш дори, пристъпваш почти на пръсти, с необясним за шестгодишно дете финес – малка БАЛерина, не обичам думата принцеса.
Нареждаме се в залата, представлението е във ваша чест – игри, торта, дискотека. Избират те от стъклената купа с имена за първата игра. Излизаш на сцената д ж в а к а й к и! О, УЖАС! Идва ми да хвърля сестра ти на някой и да се метна с плонж, за да ти махна дъвката. Как с дъвка и с бяла рокля бе, е х о?! Някой явно ти е дръпнал цветето, един дълъг кичур коса се е извадил от кока и виси покрай ухото. Не, просто трябва да сложа в ред всичко. Сдържам се все пак и си оставам на стола.  Предполагам дълги години, даже винаги, ще ми се иска да скачам на твоята „сцена“. Майки, това е положението.
Минават игрите и идва момент за поднасяне на букетите. Госпожите излизат на сцената, вече с насълзени очи. Тези великолепни жени, в които сте влюбени и които се грижеха за вас с толкова внимание и отдаденост. Звучи песен за учителката, не знам коя точно, но е тъжна. При произнасяне на имената и първия букет всички се разплакват – госпожите, децата от групите, родителите подсмърчаме скришом. Драма няма, просто край на един период. Емоционален момент, който се помни. Момичетата продължават да плачат неутешимо, госпожите слизат в залата и започват да ги прегръщат. Поднасят ви тортата и отново избухвате в сълзи – мили малки същества, хлипащи над парче десерт. Добре, че трябва да тичам след сестра ти, за да не ревна и аз като магаре. Нямам сила дори да отида при тях и да им кажа благодаря. Не че не съм им го казвала, но все пак… Тръгваме си направо смазани, дори не си говорим. Опитвам се да те разведря с приказки за училище, нови приятели и други любими госпожи. Не успявам съвсем.
„Ще идваме да ги виждаме, Мартина, не бъди тъжна.“ Усмихваш се.

Наред с раждането, абитуриентските балове, сватбите и ходенето на море, ремонтът е ключово събитие в българското семейство. Отпуски се взимат, ученици си остават вкъщи, бригади се събират, софри се редят.

Особено ако е включена и банята, положението става съвсем тържествено. Ремонти се правят най-интензивно преди да се появи бебе, все едно се ражда малък експерт по интериор и хигиена. Класическа гледка, и тук, и по света, е бременна жена, придружена от изнервен мъж на обиколка в: Икеа, строителен хипермаркет, склад за мебели, други подобни. Обикновено с огромен корем, много изисквания и съвсем бегла представа за реалността.
Е, и ние не направихме изключение от тази класическа ситуация и преди 7 години, след неуморни тримесечни огледи на недвижими имоти, най-сетне се спряхме на място. Основният ремонт беше неизбежен, с малката подробност, че през 2008 имаше невероятен бум на строежи и покупки, цените на всичко бяха безумно високи, а да намериш майстор или бригада – почти невъзможно. Бременната жена рядко разполага със строен реалистичен план, в главата й бушува весела смесица от пинтерест картинки, каталози за мебели и изрезки от интериорни списания. Точно тогава идват грешките, особено ако ви притиска корем, срок, или и двете. Грешки, прикрити зад уж сполучливи визионерски идеи.

 

Цветовете
През 2008 минималистичната мода на „всичко снежно бяло, тук-там малко черно“ не беше нахлула, та основният цвят у нас се оказа цвят шампанско, екрю, ванилия или просто мръсно бяло. Едно е да гледаш цвят на каренце в каталог, друго на цяла стена. Няколкото нюанса се оказаха по-тъмни от очакваното и бяха разредени с литри снежнобял латекс. Да повториш ръчно забъркан цвят – на всекиго пробвал това упражнение е ясно, че е почти непосилно. Всяка корекция, която впоследствие може да се наложи, е неосъществима, просто няма как да докараш същия цвят. Ако е бяло, нека да е класическо, без нюанси.
 
Подовата настилка
Ако някога по някаква причина ви хрумне да положите в кухня и коридор огромни плочи в бяло, с релеф във формата пчелна пита (малки вдлъбнати дупчици, оле!) – ОТКАЖЕТЕ СЕ! Прекрасната текстура в магазина се оказва пълен кошмар – и за слагане, и за чистене. Ама как ми се случи точно на мен? Тази, която се смееше иронично при израза „лесно за поддръжка“. Айде бе, каква толкова поддръжка, стегнете се. Бяло? Няма проблем? Релефно? Колко му е. Е, бях готова да разбия това чудо с голи ръце и да го заменя с обикновен гумен балатум или гол цимент. Съжителствахме си няколко години, уви.
Осветлението
Едно от най-важните неща, и функционално, и естетически погледнато, се оказа осветлението. Т.е да предвиди човек къде точно ще му трябва лампа, за какво ще я ползва, какъв тип ще бъде (настолна, висяща, на стената, просто декоративна, за четене, за маса, за ефект, т.н). за съжаление пропуснахме този момент и сега сме: ей, тука може ли да се пусне ток? Което неминуемо води до разбиване и висящи кабели. Добре, че са актуални.
Временните неща
Ако искате нещо постоянно,  вкарайте го в графа *временно*. Всичко за което бяхме казали „Абе на първо време само“ така си и остана.
Мокрите помещения
Тук важи същото правило за цветове. Ако не знаете каква да е банята, направете я бяла. Защото смяната на плочки е епична борба с много нерви и боклуци. При бяла основа, смяна на няколко аксесоара ще даде съвсем нов вид на помещението. Със закъснение установих, че самостоятелната тоалетна без мивка съвсем не е нужно да бъде облицована с плочки. В общия случай няма плискащи се води и осезаема влага и могат да се намерят къде къде по-красиви и идейни решения, но това е положението.
 
Външната врата
Ако живеете в апартамент и не желаете съседите да ви разказват за какво сте се карали, сложете си двойна външна врата. Отново установено постфактум. Единичната върши работа, но пропуска доста шум, особено ако имате навика да си подвиквате.
Направи си сам проекти
Моят личен извод е, че не бива да се започва нищо diy, което не съм сигурна, че ще успея да довърша. Имам един куп неща в гаража, мазето и на балкона, за които все не идва ред. Столчета, каси, етажерчици и какво ли още не – пречат и дразнят. Докато не ти писне и ги изхвърлиш.
Гардеробите
В един идеален свят бих живяла с удоволствие без гардероби и врати, но уви, употребата им е наложителна. Ако нямате гардеробна или дрешник, не подценявайте тази мебел. Добре е да са стабилни, с добро вътрешно разпределение, високи до тавана и с осветление. Всичко друго е компромис, установено от опит.
Хора, които не са сигурни в собствените си умения, е препоръчително да наемат добър интериорен дизайнер със сходен мироглед и вкус, който да им спести много време, нерви и пари. Ако пък се втурнете в приключението основен ремонт сами, е добре да обмислите предварително всички етапи и елементи, за да няма после „Ееее, тука можеше така да стане“. A, и да не вярвате много на Pinterest. Там всички стаи са полупразни, кухните са без шкафове, няма врати и чорапи на пода, а единственото разхвърляно нещо е одеялото, драпирано небрежно върху дивана – един идеален свят, мда.

След Берлин по женски през лятото, дойде и Берлин по детски през есента. Учудвам се как не ни изпроводиха с полицейски кордон към летището заради шума и безредието, които причинихме.

Ако оставим обаче глуповатите шеги, тези 5 приятелчета говорещи на различни езици се забавляваха безкрайно. Не бях виждала накуп толкова доволни и щастливи малки същества, така еуфорични и въодушевени. Разбира се, на моменти мрънкащи и разревани, но това си е по подразбиране.
Берлин е привидно правоъгълен, но всъщност шарен, жив, лесен за употреба, вкусен и  отзивчив, дори и към най-малките.

Петима в Берлин
Петима в Берлин – част II

Мартина – почти на 6
Chloe – на 5
Nathan – на 5 (близнаци)
Theo – на 2.5
Матеа – почти на 1
Бандата на Шаро в Берлин. Две колички, 5 броя деца. О мон дьо, о майн гот.