Беше година трудна, отрезвяваща, напрегната и много сълзлива, къде от хубаво, къде от лошо. Подробен разбор няма да правя, прекалено лично е. Много уроци получих, смених перспективата, пораснах, изгубих спокойствие, изолирах се, стесних кръга, разочаровах се, често бях гневна, нервна, тъжна, объркана, уплашена. Научих се да приемам нещата такива каквито са, без да драматизирам излишно. […]
Като оставим настрана нешкаробевските спортни достижения и амбициозните майки, които си проправят със зъби и нокти път в съблекалните, художествената гимнастика е приятен момичешки спорт, който, освен че оформя чудесно тяло, стойка, чувство за ритъм и координация, създава дисциплина, отборен дух и усещане за принадлежност. М. тръгна по собствено желание преди година, имаше моменти, в […]
♫Isle of Capri – Frank Sinatra♫
Харесвам тази жена от няколко години. Следя блога ѝ съвсем стриктно и веднага щом разбрах, че книгата е в предварителна продажба, я поръчах. Като оставим настрана тенденцията в последно време всеки да издава книги за щяло и нещяло, в случая беше логичен ход за този така фино и премерено списван сайт. Книгата очаквано не е […]
Напоследък срещам все по-често статии и изказвания по темата: доколко социалните мрежи представят живота в неговата цялост, в каква степен идеализират и изкривяват реалността. Някои от тях толкова патетично разочаровани, че чак самите те звучат нереалистично. Мисля, за всеки що-годе трезвомислещ е ясно, че интернет образът, дори когато се касае просто за личен профил, е […]
Озаглавих публикацията именно така заради крайно приятния аромат на кафе, който обитава кухнята през последната седмица. Особено по това време на годината носи внушение за топлина, уют и разговори в големи кожени дивани. Машината ми беше любезно предоставена за тестване от Saeco България, моделът е HD8911/09 Правя предварителната уговорка, че ревюто се основава на чисто […]
– Обичам те повече от … ъъъ… повече дори от рождения си ден! – каза ми тя в окъсялата си до коляното пижама на емендемс бонбони, и продължи да танцува.
Юли 2005. В петък трябва да сляза на Кингс Крос, после да се придвижа до Хийтроу, сама съм. Ден преди това, на 7 юли, четвъртък, избухват бомбите. В метрото, на гарата, в автобуса. Всичко е блокирано – хаос и паника, ранени, убити. Можеше да съм сред тях. Същото място, един ден разлика. Пренасочват полета от […]