След дългогодишни опити установих, че зимните спортове, и изобщо забавления, не са създадени за мен. Срам ме е да си призная, но дори спускането с шейна и играта с децата в снега ме отегчават сериозно, да не говорим за оправянето на багаж, влаченето на екипировки, обличането по 40 минути, мазането със слънцезащитни продукти и останалите […]
Двегодишните са като онези малки маймунки в зоопарка, мармозетките – с малки мили личица, неизчерпаеми килокалории енергия и огромен потенциал за коварни бели. Ако не беше обществено неприемливо, щяха да вървят в комплект с каишка и указания за употреба. Двегодишните задават милион пъти въпросите „Защо?“ и „Какво е това?“. Заблуждават ви, че наистина искат да […]
Понеже на Фейсбук не може да се разчита за архив, събрах тук някои диалози с Мартина. Не защото са гениални или извънредни, а защото напомнят хубави моменти. И един ден ще ѝ бъде забавно да ги чете. *** – Мамо, ние с теб си приличаме по поведение. – В кое точно? – И двете заблуждаваме […]
Рождените дни на двете М. са през един месец. В началото на ноември ми хрумва смелата мисъл да ги изненадам с рокли на Елза и Анна – любимо филмче, две сестри, зима, всичко точно. По магазините обаче откривам само бледи копия на рокли, които все едно аз съм сглобявала в тъмна стая, за онлайн поръчка […]
Ползвам Facebook от 2007 г. В началото от любопитство, след това по нужда, после по работа, но най-вече по навик. Превръща се в нещо като миенето на зъбите, кафето или цигарата сутрин – напълно механизирано действие, от тези, без които си мислим, че не можем. Най-ценната му функция за мен винаги е била следенето на […]
Parentland е място за истории от първо лице. В Parentland пишат автори, които най-вероятно не са издали книга и не определят себе си като писатели, но има какво да разкажат. В Parentland ще говорим за семейство, родители, деца, отношения, корени, дистанции, дестинации, произход, посоки; за хубавото и лошото, лесното и трудното, приятното и недотам. С […]
С Ирена се срещнахме в най-дъждовния ден на януари – сив, мокър и кален до ушите. Трябваше ми цветно място за баланс, Кафе Мания се оказа точно такова. Намира се в Бизнес център „Хемус“ и приятно наблюдава жужащото кръстовище, на фона на тиха музика. Живея в района и такъв тип заведение определено липсваше, тези в […]
Разговор с Павлина Върбанова – автор на Как се пише? Защо е важно да пишем правилно? Какво би казала на всички онези, които махват с ръка и определят правописа като снобизъм и претенция? Бих ги попитала дали излизат от къщи с рошава коса, скъсани панталони и блуза на петна. Какво ще си помислят хората за […]
Влизаме в ресторанта изгладнели, уморени и с мокри от летния дъжд крака. Всеки уважаващ себе си италиански сервитьор умее няколко неща: да ви разкаже забавна история, да ви поднесе бързо поръчката, да ви разсмее и да бъде умерено отегчен, до степен точно преди това да ви подразни. Върти очи докато се чудите какво да поръчате, […]