Апартамент в сърцето на града. Пълен с книги, старинни предмети, дискове и плочи на любими музиканти. Грамофон, камина, баня окъпана в светлина. Nina Simone, Astor Piazzolla и Nouvelle Vague в късния следобед зад ленените завеси. Танци с момичетата върху скърцащото дюшеме. Бутилка розе до прозореца, когато си легнат. Париж.
С братовчедите Деница, Мария и Мартин. Там, където краката са боси, храната е най-вкусна и заспиваш за 3 секунди от умора. Най-хубавите детски спомени ♥
От време на време се налагат някои блог разяснения. Може и да се повтарям, здраве да е. *Името на този блог е LaMartinIa, без второто И е марка дрехи, с която нямам нищо общо. *Казвам се Мария, не Мартина, пише го на явно място. Ползвам истинското си име. Не че нещо, но е хубаво да […]
Име/псевдоним: Мария Възраст: 37 Образование, призвание, професия или занимание: испанска филология; дългогодишен стаж в разнообразни браншове; призвание – неизвестно, а и не харесвам такива гръмки думи; занимание – „цъкам си на компютъра“, както казва дъщеря ми, да кажем координатор проекти Заминаването: 1999, за да продължа обучението си в тамошен университет; сама, на своя глава, с […]
Един много важен първи юни преди две години. Преди един още по-важен трети юни.
Преди доста време във ФБ страницата на блога стана дума кои са подходящите заведения за хора с малки деца. За едни това са ресторантите с детски клуб, за други – чисто и просторно място, където може да се хапне, за трети е важно храната да е здравословна, а може би за най-големия процент – просто […]
Спрях да пиша тези писма. В един момент ми се сториха прекалено лигави и патетични. А и ти стана к а к а. Някак всички изведнъж започнахме да очакваме от теб да се държиш като възрастен, да бъдеш Голямата. Не знам как се плъзнахме по тази плоскост, само на 6 си. Подновявам ги, защото не […]
Сама реши да ходи. После имаше намерение да се отказва. Правели едно и също, скучно й било. Помолих я да си помисли и да ни каже. „Оставам“, дойде и промърмори. Не бях стъпвала в залата. Не защото не ме интересува, просто това си беше нейна територия. Понякога разказваше, по-често не, аз и не разпитвах. Всеки […]