Ако след време си дадеш сметка, че не си бил прав по определена тема, признаваш ли го публично?

Често ми се случва да греша и това веднага се забелязва. Малкото интернет пространство, което съм създал, е толкова специфично и критично, че изискванията и очакванията към мен са доста завишени. Хората винаги ми пишат, ако открият грешка, а аз благодаря. Харесват ми тези, които правят забележките учтиво. Все пак всички сме хора и грешим…

Често призовавам хората да защитават противоположните на моите тези. Онези, които всъщност те споделят. Дори давам обещание, че бих им предоставил трибуна, но с условието, че трябва да се позовават на реални аргументи. Никой не се е възползвал от тази възможност все още… А аз също бих си променил позицията в зависимост от аргументите. Все пак светът е динамичен, а не статичен и търпи развитие.

Умеят ли като цяло хората да спорят (онлайн и в реален разговор), да излагат тези и да вадят логични аргументи? Да се изслушваме напоследък, с тази виртуалната свобода и онлайн трибуна, май вече е трудно – всички говорим, но никой не слуша.

Абсолютно не. Хората не могат да спорят. Те не могат да защитават убедителното тезите, които споделят. Това, което най-често правят, е просто да отправят едни недоказани твърдения на висок тон. При вербалната комуникация сякаш най-силно викащият печели спора.

Хората правят и изключително груби грешки. Те винаги прибягват до лични анекдотни истории, които са без абсолютно никакво аргументативна стойност. В един спор често присъстват и личностни нападки и обиди. Класиката е винаги да се използват „ad hominem” нападки – атакуване на личността, а не аргументите. Този маниер на спор може да се види в дебатите между политиците. При липса на аргументи започват обиди на тема външен вид, сексуалност и личен живот. Целта е опонентът да бъде дискредитиран, аудиторията да останат с лошо мнение и да загърби аргументите му, които може и да са адекватни. Спорът не е махленски бой.

Как реагираш на такъв тип лични нападки?

По-скоро с леко пренебрежение. В такива случаи просто напускам разговора/спора. За мен той се е изчерпал, а вече не смятам, че си заслужава да хабя време и енергия за подобни неща. Това са все по-ограничени и ценни ресурси. Обикновено този маниер на спор подсказва, че отсрещната страна няма реални аргументи и не е готова да се вслуша в думите на опонента си.

 Кои са „любимите“ ти конспирации, легенди и недоказани теории? 

Това са класиките:

  • Вирусите са създадени в лаборатории, за да контролират човешката популация. „Преди такива неща нямаше“.
  • Тровят ни с храната! „Но как?“ – питам аз.
  • „България и нейното население ще изчезнат след 20 години.“ Бащата на статистиката Джордж Бокс е казал, че всички модели са грешни, но някои могат да са полезни. Хората нямат способността да правят верни дългосрочни прогнози. За нас все още е трудно да прогнозираме атмосферното време след 2 дни, а какво да говорим за динамиката на популация от хора за след 20-30-50 години.
  • „Храната лекува“. Този мит лежи в основата на всяка скъпа и безмислена храна или напитка. Появяват все по-нови и нови продукти с невероятни претенции, но все така недоказани. Имаме достъп до стотици продукти, които имат претенцията да лекуват абсолютно всичко, но някак си лошата статистика на заболеваемост на населението не се променя…
  •  „Те не разбират нищо!“. Все по-често се поставя под въпрос компетенцията на реални специалисти от хора, които са спали по време на учебните занятия в училище. Но отново най-гласовитите са и най-популярни и чуваеми. Много опасна тенденция.

Разбира се списъкът може да продължи още, но това са може би основните, които към момента са най-актуални.

0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *