Днешният ми гост е една жена с талант и характер. И двете ги демонстрира в подходящите моменти. Което е важно. Както е и важно човек да преценява реално нещата и да внушавава адекватност с работата и заниманията си. Но това е една малко по-странична тема. Днес се фокусирам върху госта си.
Надя снима –  предимно новородени, бебета, малки деца, пораснали деца, родители, бременни жени – все позитивни „герои“:-) Няма да я наричам „феята на бебетата“, „магьосница на обектива“ и други подобни клишета, това личи достатъчно добре от снимките й. Харесвам изключително много минимализма в кадрите й, адекватната обработка, хубавата светлина и най-вече моментите емоция, които запечатва. А това не го умее всеки. И не е въпрос на обучение, познания, опит или техника, човек или го притежава, или не. Според мен в този тип портретна фотография са и от изключително значение увереността на човека зад обектива, спокойствието, баланса и търпението му. Защото ако липсват, липсват и в целия процес, и при модела, и върху снимките. Чувството за хумор и това да не се взимаш много насериозно са други важни условия, за да се получат нещата. Изобщо, портретната фотография с малки и големи модели не е лесна работа и ако не сте уверени, че можете да го правите сполучливо, по-добре не се захващайте, а прибягвайте до специалисти;-)
Благодаря на Надя, че беше толкова точна и бърза с предоставянето на материалите и че прави това, което прави – точно по този начин!
За връзка с нея и още кадри: нейния сайт и групата й във Facebook

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1. Кой е първият човек, който си снимала?

– Ти ме върна много назад…

2. Кого би искала зад обектива си?
– Някой от бъдещето 🙂

3. Най-лесно се снимат бебета, деца, бременни или обикновени възрастни?
– Бременни. Категорично!

4. Външни снимки или в студио?
– Зависи от модела

5. Кого/какво не би снимала за нищо на света?
– Затрудни ме тук. Не бих снимала нещо пошло и некрасиво като акт.

6. Вдъхновяващ световен фотограф?

– Вдъхновявам се от конкретни снимки, не от авторите им. Това е като с музиката – харесваш си дадено парче, но рядко целия албум или всичко в репертоара на изпълнителя. Но тук сигурно се очаква да назова Anne Geddes, която заслужено носи приза на най- добрата и популярна в света 🙂

7. Доколко пропс-овете (реквизит, аксесоари за фотосесия) са нужни за един успешен кадър?
– Няма нужда от тях, стига онзи зад апарата да е добър в портретната фотография.

8. Опиши ни моделът-предизвикателство за теб
– Хаха, всички модели са предизвикателство, за всеки трябва различен подход.
9. Обективът, с който никога не би се разделила?
– Няма такъв, винаги има по-желан.

10. Цветно или черно-бяло?– Май повече ме влече черно-бяло.

11. Какво кара един кадър да „говори“?
– Това, че те кара и ти да му заговориш или най-малкото те усмихва! 🙂

12. Снимаш, защото ….
– … ми харесва!

13. Мечтана локация за снимки?
– О, мечтите ми стигат до чисти тротоари и фасади на сгради, въртеливи пътечки и високи треви. Плажове безлюдни, може и полета с цветя. Много скучно и абсолютно клише 🙂

14. Има ли жанр във фотографията, който не ти носи емоция?
– Всички жанрове носят емоция, но най-емоционално ми е там, където има човешки образ.

15. Ако не снимаше, щеше да….
– Знам ли?! Едва ли бих бродирала:-))

      

              
От миналата година е доста актуална т.нар. ombre hair – тъмни дълбоки корени с по-светли върхове. Не, не, не си представяйте съвсем дословно корени ала Мадона 80-те. Боядисването е плавно и преливащо се, с ефект на изсветлели от слънцето кичури. Много декаденстко, малко революционно, леко небрежно и ненатрапчиво естествено.
Първите наложили тази тенденция, доколкото си спомням, бяха Sarah Jessica Parker и Alexa Chung. За боядисващите цялата коса е достатъчен по-тъмен нюанс в корените, за естествените – леко изсветляване на долната част на кичурите (естествено при специалист!).
На мнение съм, че косата  е нещо, което трябва да се разнообразява и променя, не непременно според тенденциите, а по-скоро като израз на характер и настроение. И понеже все се двоумя меежду по-светлите и тъмни нюанси на собствената си коса, се сдобих с ombre hair. Сега очаквам някоя приятелка тактично да ме попита дали фризьорът ми не е заминал надалече.
Ако не сте боядисвали корените си от много време, задръжте още няколко месеца, ombre hair ще бъде актуална и това лято.

   

 

Източник снимки: интернет/Google images

Проектът 365 стигна своя 122-ри ден и вече е качен в страницата на LaMartinia във Фейсбук.
Не защото мисля, че снимките в него са нещо невиждано и изключително, а защото искам да го довърша докрай и това ще ми действа като стимул и мотивация. И защото всеки кадър е част от моя живот и моята капсула – външна и вътрешна. Сигурна съм, ще разпознаете и себе си в някой от образите и предметите. Някои от снимките сте виждали, други не.
Понякога не ми се снима – нямам вдъхновение, или време, или търпение, или модел, или светлина. Но  пък знам, че ако изоставя проекта, малката победа на 365-ия ден ще ми липсва :–)
Благодаря ви за всяка минута, която евентуално ще прекарате в разглеждането му и ви пожелавам повече цвят в този прихлупен и монохромен ден!
Имам удоволствието днес да гостувам на Неси/Bittersweet Vogue. Много мило момиче с вдъхновяващ моден блог, което ме покани да съм първия гост в рубриката й Five on Fire с 5 неща, които ме карат да се усмихвам. Трудно ми беше да избера само 5, затова посочих първите, които ми хрумнаха, все пак съобразявайки се и с тематиката на блога й.
Разгледайте непременно Bittersweet Vogue – чудесно подреден, пълен с модни икони и класически вдъхновители, актуални предложения, дизайнерски колекции, новини и всякакви красиви неща.
Неси, благодаря за приятната покана и милите думи, беше истинско удоволствие!
Публикацията можете да видите ТУК 
А на всички вас, които четете това пожелавам хармонични и красиви празници! Бъдете цветни, добри и усмихнати!

Може би помните, че в края на годината публикувах един фоторепортаж от коледен Ню Йорк с любезното съдействие на моята приятелка Божана. Е, тя беше така добра да ни предостави отново кадри, този път от пролетния му вариант. Улиците се събуждат за нови стъпки, а витрините за нови клиенти. Всъщност събуждат се не е точната дума. Те никога не спят;-)

Божанка, благодаря ти отново и да знаеш, че те обявявам за официален кореспондент на LaMartinia от NY:-)))

На вас приятно гледане!:-)

Снимки: Божана Куртева

Някои от вас сигурно си спомнят първия гост в тази рубрика – нашият скъп семеен приятел Петко Серкеджиев. Освен творец на съвременна живопис, той е и иконописец и реставратор на църковни стенописи. Ден след големия християнски празник Цветница е най-подходящия момент за неговото второ гостуване в LaMartinia.
Помолих го да разкаже накратко и с прости думи нещо повече за иконите, каноните, процеса на реставрация, съхранение и консервиране. Какво трябва да присъства в една икона, какви са правилата и традициите, кое е важно за автентичността и силата на внушението на светите образи, какво да съблюдаваме, ако искаме да се сдобием с такава или да направим подарък. От човек с 40 годишен опит в материята всяка дума звучи правдоподобно. Работил е по реставрацията и изографисването на над 35 църкви в цялата страна. В повечето обекти процесът трае по няколко месеца. Ежедневен труд и физически усилия при различни условия и степен на трудност. В момента извършва реставрация на местната църква в с. Бродилово (община Царево).
Всеки път, когато влизам в църква, вдигам поглед нагоре и се замислям, че всеки милиметър от куполите и стените са били докосвани от нечия човешка ръка преди десетки, стотици години или съвсем скоро. За да придадат на сградата душа на храм и внушение на дом.  
Щастлива съм, че сме собственици на една част от неговите творби – и икони, и живопис. Притежават чудодейна сила (лично съм се уверила в това) и сериозен заряд положителна енергия.

Благодаря му за съдействието, вдъхновението, разказа и всичко, което прави!

*Част от снимките не са детайлни и с ниска резолюция, тъй като са заснети по време на работния процес при слаба светлина, но все пак може да се добие представа за мащабността  на проектите.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Кратък разказ за икони
Иконите, освен символи, носят енергия, сила и дух. Една икона трябва да е създадена по оригинална технология, а не със съвременни средства. Изписва се на ръка, върху дървена повърхност (липа, орех, бук и др.), с  матов, а не гланциран запечатващ слой. Често се използва т.нар. кошак – приспособление, което пречи на усукването на дъската. Обковът обикновено е от посребрен метал, релефен, фиксиран върху дървото. Част от повърхността се покрива със златен варак или безцветен релефен грунд. Надписите може да са различни – на български или гръцки, разположени в различни части на композицията.
От изключителна важност е да бъде спазен канона, според това копие на икона от кой век се пресъздава. Съблюдават се житията на светиите, където подробно са описани позата, композициите, одеждите, жестовете, чертите и други характерни особености на образите. Настолна книга на всеки художник иконописец е трудът на проф. Асен Василев от 1979 г. „Ерминии“ – сборник от рецепти и прийоми на стари майстори, описание на материали, техники и указания за изработка.

Когато иконата е предназначена за подарък, не е нужно изобразеният светец да носи името на притежателя, важни са посланията, енергията и естетическата и духовна стойност.

Що се касае до реставрацията, тя се състои в надживописване, укрепване и консервация на стари съществуващи иконописи, увредени от действието на времето, влагата и атмосферните условия. Степента на реставрация зависи от състоянието на творбите, условията им на съхранение и стабилността на сградата. Работата трябва да се извършва в сухо помещение без влага и течове, с добро осветление и професионални инструменти и химикали. Не се допуска авторска намеса, промяна на сюжети, цветове, форми, линии и пропорции. Целта е да се съхрани и фиксира съществуващото, а не да се създава нов образ. Ако има нужда от ретуш, той е съвсем лек, дискретен и незабележим. Липсващи елементи не е позволено да се дорисуват, тъй като никога не могат да се доближат 100% до стила и почерка на оригиналния автор.
Възлагането на реставрацията на определена църква зависи дали тя е паметник на културата или местна. Рядко управата на църквата инициира този вид работа поради липса на средства. Обикновено това се прави от инициативни групи, спомоществуватели или частни лица. В случай, че става въпрос за новоизградена църква, се създават нови, авторски икони според православния канон. На всяко едно място в църквата се разполагат определени образи и сюжети, които се съгласуват предварително. Известна свобода на автора се допуска, но рядко.
И не на последно място – икони се рисуват освен с ръка, и със сърце!
Обикновено в Испания студентите живеят в т.нар. pisos compartidos – в буквален превод „споделени жилища“. В Мадрид обитавах именно такъв апартамент на централна, но тиха уличка, заедно с американец и бразилка. Той казваше, че в Европа не знаят как да се хранят(?!), тя твърдеше, че европейските плодове имат вкус на пластмаса. Той вечеряше огромни пържоли с гарнитура от фъстъци  и бял хляб с масло(!!!), тя забъркваше интригуващи бразилски ястия. По онова време готвенето за мен беше непознато и екзотично занимание и  ужасно ми липсваха манджите на мама. И тримата обаче, въпреки коренно различните си кулинарни навици и предпочитания, обожавахме испанската paella, tortilla, queso manchego,

jamòn и останалите типично испански храни. В крайна сметка, освен да различава по вкусове, кулинарията има и уникалната способност да обединява хората.
 В това се убедихме миналата седмица в Instituto Cervantes Sofia , където се проведе изключително приятно и полезно мероприятие, наречено „Кулинарна химия – кръжок с демонстрация и дегустация“. Лектори бяха испанската диетоложка Амайа Диас де Монастериогурен (Amaya Diaz de Monasterioguren) и майстор-готвач Серхио Перес (Sergio

Pèrez). Присъстваха журналисти, фууд-блогъри, майстор-готвачи на известни столични заведения и моя милост.

Амайа е специалист по здравословно хранене, участник в различни международни програми и семинари, със собствена консултантска фирма за изготвяне на лични хранителни режими и менюта, изключително чаровна и лъчезарна личност.

Фотография: Людмила Слокоски
Серхио е с богат опит в реномирани ресторанти по света, в момента директор на CHEFSLAB – мултифункционално кулинарно пространство, което се занимава с кетъринг, food styling, образование, консултантски услуги и I+D (изследване и развитие) за фирми от сектора. С весело чувство за хумор и заразителен смях.
Фотография: Людмила Слокоски
Лекцията беше изключително интересна и полезна, пълна с неща, които уж знаем, но така систематизирани и представени, звучат много по-убедително и красноречиво. Кулинарната демонстрация беше на базови и здравословни типично испански ястия, към които всеки може да прибави подправки и елементи по свой вкус. Тук  можете да откриете линк към рецептите и коментара на диетолога.

Фотография: Магдалина Генова
Опитах се кратко и схематизирано да представя най-важните неща според мен от лекцията, надявам се успешно. В крайна сметка не би трябвало да подхождаме скептично към здравословното хранене. То може да бъде също толкова вкусно, забавно и приятно – въпрос на подход, мисъл, навици, знания, воля и убеждение:-)

Фотография: Магдалина Генова
Готвене:

– използване на бульона при готвене на зеленчуци, рязане непосредствено преди употреба, готвене с малко количество вода и малко лимон
– готвене на пара – изключително полезно и запазващо веществата на продуктите
– вакуумизиране на плодове/зленчуци за дълго и ефикасно съхраняване
– възможно най-кратка термична обработка
– използване на зехтин дори при пъжене – достига висока температура и не прониква дълбоко в храната

Фотография: Магдалина Генова



Продукти:
– 3-4 пъти в седмицата консумация на варива
– комбиниране на ориз и бобови ястия
– всеки ден по 3 плода задължително (един от тях цитрусов), да се консумират на стайна температура и в сезона си. Прясно изцеденият сок не замества нуждата от плод!
– умерена консумация на качествен пълнозърнест хляб
– ограничена употреба на сол, така или иначе в почти всички храни ( сирена, меса, колбаси) се съдържа сол
– ежеседмична консумация на риба – морска и речна – незаменим източник на аминокиселини, омега-3 мастни киселини, витамини и минерални вещества
– честа консумация на сушени плодове и ядки
– задължително салата преди основното ястие – засища и подпомага хранисмилането
– 3-4 лъжици зехтин дневно без термична обработка
– избягване на подсладени напитки и празни калории – превръщат се веднага в мазнини
– до 4 яйца седмично, в много продукти има „скрито” съдържание на яйца

Фотография: Ирина Купенска

Общи положения:
– Зрелият организъм няма нужда от повечето неща, с които го товарим. Пощадете го и консумирайте храните, от които има нужда, без да злопупотребявате с останалите.
– Наблюдавайте тялото и състоянието си, при стрес и напрежение не се нахвърляйте върху храната , а изчакайте. При отпадналост и липса на енергия, замислете се върху ежедневното си меню и коригирайте грешките.
– Задължително закусвайте за енергия и добър старт на деня. Идеалната закуска би била пълнозърнеста храна, кисело мляко и плод
– Спазвайте правилата на средиземноморската пирамида.
– Никаква или умерена употреба на алкохол.
– Хранете се често и по малко. Пийте минимум по 8 чаши вода на ден.
– Ежедневна физическа активност за тонус и добра форма – ходене пеша, спорт, колело, игра с децата, разходки.

Менюто се състоеше от:

  • Escalivada – комбинация от печени патладжан, домат, чушка, лук и чесън, нарязани на дребно и обилно поляти със зехтин. Използва се за предястие, гарнитура или основно
              Фотография: Л.  Слокоски                                                                            Фотография: Ирина Купенска
  • Леща – класическо приготвяне на леща със зеленчуци
Фотография: Людмила Слокоски
  • Pisto manchego – зеленчукова яхния като предястие или основно

Фотография: Людмила Слокоски 
  • Риба в зелен сос – обезкостено филе от лаврак (или друг вид риба) в зелен сос с варено яйце и грах
Фотография: Магдалина Генова 
  • Филетирани портокали в зехтин с орехи и мед/захар – изненадващо добра комбинация на портокал, зехтин и ядки
Фотография: Людмила Слокоски
Като завършек бих искала да благодаря на Instituto Cervantes Sofia за любезната покана и интересната проява, на Амайа и Серхио за чудесното участие, а на моите блог приятелки за забавната компания и предоставения снимков материал ( Гладната акула, Salted lemons, Sunshine`s kitchen, Something, Готвенето е забавно и Cooks and bakes). Вижте и техните публикации, със сигурност съм пропуснала нещо.
Разгледайте непременно сайта на Института и групата му във Фейсбук – пълно е с интересни мероприятия, събития и приятни усмихнати хора!
И накрая – хранете се здравословно и с мисъл, важно е!;–)
Преди няколко дни приключих с въпросния житен режим. И при това успешно, с което съм много горда. Доволна съм – от свалените няколко килограма, от пречистването на организма, от победата на волята и от преживяната друга гледна точка.
Признавам, че хич не беше лесно.  Храната е достатъчна като количество (не се усеща краен глад), но еднообразна, което в един момент натоварва и разколебава. Ключови бяха 4-ия и 5-ия ден – лека отпадналост, липса на енергия и силно желание за отказване. Но с упоритост и инат отбелязах и последния 10-ти ден. Чувство на лекота и задоволство – така мога да опиша усещането в края. Припомних си, че в храненето трябва да има хигиена и дисциплина, освен удоволствие – нещо, което лесно  и често забравяме. Бих превърнала този режим в практика в първите месеци на пролетта или в друг момент, когато усещам нужда от него. Има нещо мистично и космическо в същността му, далеч не е само диета или приумица.

Препоръчвам го на всички, но ако имате някакви съмнения дали е подходящ за вас и здравословното ви състояние, задължително се консултирайте с лекар!
За да отбележа последните дни на захранването (след режима), приготвих една крем супа от прясно набрана коприва. Освен стандартния вариант с лук, моркови и ориз, този също се получи страшно вкусен. Лесен, цветен и пролетен също! Пропорциите са приблизителни, зависят  от количеството коприва, с което разполагате и вкуса ви.
                         
Продуктите:
– листа от коприва
– 1-2 скилидки чесън
– 50 гр. масло (или по-малко за по-диетичен вариант)
– 2 суп.лъж. брашно
– 1 ч.чаша прясно мляко
–  краве сирене за гарниране
Копривата се сварява в подсолена вода и пасира. Маслото на слаб огън се смесва с брашното при непрекъснато бъркане. Добавя се млякото и след това пасираната коприва, заедно с водата. В края – едро нарязаните скилидки чесън, сол и черен пипер. ОСтавя се на слаб огън за 20-ина минути.
По желание се гарнира с рендосано или натрошено сирене.
Заедно със салата от домати се превръща в перфектна пролетна вечеря!
Днес ще ви представя една интересна жена със също толкова интересно хоби. Преди да я срещна не знаех, че има колекционери и експерти по парфюми, така наречените „парфюмисти“. Хора, чиято страст са парфюмите. Нови, стари, класически, новаторски, лимитирани серии, спрени от производство, винтидж, особени, типични, натрапчиви, нежни, отливки, масови – какви ли не. Колекцията не е просто събиране на красиви шишета и кутийки, а разкъсване на аромата на съставните му части, изследване на компонентите, анализ на шлейфа и сърцевината, поставянето му в лични категории и класификации, ежедневие, начин на живот, инвестиция.
Езикът на парфюмистите звучи много подобно на този на сомелиерите – сложни описания и на пръв поглед абсурдни сравнения стоят до поетични и нежни излияния и мелодични вкусови паралели. Представяли ли сте си някога, че парфюмът ви може би мирише на кожа?Или на мазе?Или на бардак?Или на маскарпоне с ягоди? Звучи странно, но когато експерт ви го обясни и поднесете шишето към носа си, дори и най-авангардните асоциации нахлуват успешно в съзнанието.
Денси беше така любезна да даде съгласието да заснемем част от огромната й колекция парфюми. Когато заговори за тях, в очите й пламва истинска страст. Личи си, че прави всичко с любов и отдаденост, всеки парфюм ѝ носи асоциация, спомен, образ, ситуация. Парфюмите си имат история, перипетии, куриози. Твърди, че обича всеки един от тях. За някои е чакала месеци, с други е решавала да се раздели, но всички са преминали през обонянието и …сърцето ѝ.
Парфюмите наистина имат способността да запечатват моменти, лица, усещания. И далеч не са само аромати. Разказват истории, спомени, минало, умеят и да предсказват бъдеще.
Денси, благодаря ти от сърце за участието и съдействието, за мен беше истинско удоволствие!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Ако парфюмите не съществуваха? – Ако парфюмите не съществуваха, щях да съм тъжна.

Колко парфюма притежаваш? – Много, бройката се мени непрекъснато.

Любимият парфюм- този, с който никога няма да се разделиш?  – Коко Шанел

Как парфюмът може да влияе на настроението? – Миризмите като цяло влияят много силно на човешкия мозък. Те изпълват с любов или омраза, с потиснатост или приповдигнато настроение, с радост или пък тъга. Носят спомени и запечатват такива за в бъдеще.

Парфюмът за първа среща? – Coco Mademoiselle Chanel – един женствен и очарователен аромат, подходящ за всяко време и повод.

Парфюмът за вечеря край морския бряг? – Ninfeo Mio Annick Goutal – освежаващ сок от смокини, примесен със зеленина. Дава въздух в жарките дни и нощи и придава неповторимо усещане за свежест.

Парфюмът за бал? – Acqua di Parma Profumo – парфюм за червен килим, побрал в пирамидата си около 300 съставки. Един от най-сложните, които съм пробвала някога. Изключително тържествен и величествен. Лимитираното издание с винтидж помпа е една от най-красивите, колекционерски бутилки, излизали някога.

Парфюмът за съблазън? – Много са. Например Flowerbomb Viktor&Rolf, Black Orchid Tom Ford, Prada Intense Prada, Sweet Oriental Dream Montale. Всичките сладки, страстни, с умерена подправковост за създаване на необходимия характер и усложняване на композицията. Това са за мен ярки парфюми за подчертаване сексапила на една дама.

Парфюмът за пътуване? – White Musk Montale – най-чистият муск, които съм пробвала някога. Умела комбинация от чистота с цветен акцент. Търсих го дълго и след много проби се спрях точно на него, въпреки че ми беше препоръчан от парфюмни експерти още веднага, като най-подходящият за мен муск.

Най-спокоен парфюм? – Cristalle Eau Verte Chanel и Wonderwood Comme des Garcons – парфюми за медитация, за различни състояния на духа. Единият силно цитрусов, другият разтопени дървеса с тамян. Уютни, неангажиращи, но силно присъствени. Винаги са с теб, имат отлична трайност и интензитет, но сякаш ги усещаш само тогава когато искаш, без да ти натоварват мисълта с натрапчивост.

Най-добрият ванилов аромат? – Addict Dior.  Много силно шлейфов аромат, подходящ за доста студени вечери. Ванилията е опушена, много натрапчива, без да е вкусна и ядлива. Един мощен, загадъчен аромат, който не оставя равнодушни хората около теб, ако можеш да понесеш толкова много ванилия.
Аз съм изявен ваниломан и изследвам задълбочено ароматитете с ванилия отдавна. След Addict нареждам веднага вкусната ванилия с горчиви бадеми и жасмин Hypnotic Poison Dior. После идва ред и на Mukhallat Montale, маскарпоне с ягоди и пак доста вкусна, но леко химическа ванилия.  Най-мекият ванилов аромат е Un Bois Vanille Serge Lutens. Мека, обвиваща ванилия, със струйка карамел и косово мляко за пикантност.

Най-късметлийският? – 8 88 Comme des Garcons. Случват ми се интересни неща с него.

Какво са за теб парфюмите? – Обожавам ароматите и парфюмите! Те са за мен чувство, вдъхновение и силна страст.













        


 
 

                 

  

 

Миналата година публикувах материал за откриването на мото сезона. Няма как да пропусна и тази, преживяването е малко или много различно.
Този път  организацията беше по-добра, мястото за събиране на колоната (Боянска права) по-подходящо и накрая имаше каскадьорски демонстрации с кросови, пистови, АТВ-та и дори скутери. Тези момчета са направо факири, балетисти върху движещ се с трицифрена скорост метал. С такъв финес и лекота изпълняват свръх сложни номера с тежките машини, чак ти се струва, че и ти би могъл да се справиш:-))
Времето беше чудесно, настроението добро, адреналинът витаеше във въздуха. Цял ден на слънце и в приятна компания.

Минавам направо към снимките, те по-сполучливо ще опишат събитието. (за по-голям размер, кликнете върху тях)

Имаше тълпи, колони и народ…

Имаше кметове…

Имаше мотори. Много и всякакви мотори…

Имаше моторджии…

Имаше и млади надежди…

Имаше трикольори…

Имаше музика…

Имаше демонстрации…

Имаше и много публика, която с риск да падна от мотора успях да документирам:-)

Най-важното беше обаче бяха позитивната енергия и усмихнатите хора навсякъде. Догодина задължително пак!