Barce(love)lona

Oказа, че за мен градът на любовта със символите и смисъла не е Париж, Рим или Венеция, а … Барселона. Първият път, когато я посетих бях влюбена, последният също. Факт случаен, нищо умишлено:-) Все знакови връзки, все съдбоносни глобални решения, важно място. Всъщност няма как да отидеш в Барселона без да си влюбен. Ако не в конкретен човек, то неминуемо се влюбваш в самия град…
Отворен, слънчев и плискащ емоции, с широки улици, които все някога те отвеждат до морето. Няма ги уютът и класиката на Мадрид, но пък атмосферата и морският въздух обезсмислят всякакви сравнения. Огромен, чист плаж, който те кара да отскочиш поне за кафе, ако не за слънчева баня, дори в обедната почивка. Музиканти на всеки ъгъл, площад или парк. Бохемска атмосфера, декадентска на места, на други хипи, на трети ангажирана и софистицирана до прекаленост. Безброй места, които няма как да не посетиш, излишно е да изброявам, в противен случай рискувам да превърна поста си в сити гайд.
В Барселона не е нужно да си в организирана туристическа група с програма и график, дори е противопоказно. Градът така те увлича, че програмата сама се оформя. Полека-лека, без натиск и напрежение, с финес и удоволствие. Дали ще:
– се разходиш из парка Güell
– минеш небрежно по Ramblas
– потънеш в някой малък бар
– поседнеш на белия пясък на плажа с книга
– изкачиш Монтжуик
– отдадш на къщата -музей на Пикасо
– обиколиш Аквариума
– посетиш гениалните творения на Гауди
– полетиш с някой от лифтовете
…значение няма, всяка част от този град може да те вдъхнови поне за 6 месеца напред.
Интензивен нощен живот, безброй партита и клубове от всякакъв вид. Храната чудна – от класическите испански и каталунски специалитети, през различни национални кухни, до революционен фюжън и краен авангард в кулинарията. Един от любимите ми ресторанти за морска храна в Барселона е Botafumeiro. Уютна атмосфера и най-вкусния ориз със сепия, който съм имала честта да опитвам. Залужава си дори черната усмивка накрая:-))
Ако пообиколите малките градчета в околността, можете да откриете прекрасни, почти девствени плажове с камерно присъствие и оскъдна цивилизация. Можете да си наемете велосипед и да порите морския вятър до припадък. Можете да изберете малко уютно ресторантче и на кана сангрия и порция paella да изслушате безумните историите на собственика. Можете да се гмурнете в Mercado de la Boqueria и да обикаляте с часове сергиите с плодове, зеленчуци, меса и сирена. Можете да поседнете в някой парк или на брега и да послушате уличните музиканти.
Барселона не може да ти омръзне, толкова е отзивчива и многолика. Въздухът е пропит с живот и изкуство и вдъхновява за грандиозни подвизи. В Барселона се случват чудеса, доказано е!:-)

Аквариумът


Mercado de la Boqueria


Плажът! Просто чуден!

Парк Güell




Пристанището

Sagrada familia


/0 Коментари/by

Friday libre

Само мисълта за обичайните летни удоволствия отпуска, разпилява и разхлажда. Идва времето на безкрайни вечери на открито със свеж коктейл в запотена чаша.
Ромът в различните си комбинации може да бъде както крайно сгряващ през зимата, така и извънредно охлаждащ през лятото. За Негово Величество Мохитото друг път, в по-жарки моменти. Сега температурите са перфектни за Cuba libre с много лед и резенчета лайм. Съотношението на кола и ром е в зависимост от вкуса, компанията и ситуацията;-))
Задължително, ама задължително пробвайте Cuba libre в компанията на Buena Vista Social Club !

/0 Коментари/by

Gazpacho andaluz

Гаспачото е типично испанско лятно ястие от Андалусия. Студена супа от зеленчуци, която идеално пасва на горещините. Лесна за приготвяне и много вкусна алтернатива на типичния таратор. Може да се сервира като напитка, в чаша с лед, или като предястие. Освен заради свежият вкус, е подходяща в летните дни и заради нискокалоричните си продукти.
Най-доброто гаспачо в България съм опитвала в едно от известните плажни заведения в Лозенец – изключително добре приготвено и поднесено. Домашното все пак печели по точки. Доматите ми не бяха от най-добрите и не се получи хубавия наситен червен цвят, но имате цяло лято, за да го постигнете 🙂
Продукти:

•Вчерашен хляб: 100 гр.
•Зрели домати – 800 гр.

•Зелени чушлета – 2 бр.
•1 скилидка чесън
•1 краставица
•2 суп. лъжици зехтин екстра върджин
•Оцет -1 с.л
•Вода
•Сол на вкус

•Хлябът се накисва докато поеме водата.
• Обелват се доматите и краставицата, отстраняват се семките, режат се на парчета и се поставят в пасатора
•Прибавят се чушлетата, чесъна, хляба, солта, оцета и зехтина
•Разбива се до хомогенна структура. Прибавя се водата до получаване на нужната гъстота (между течна и кремообразна)
•Оставя се да се охлади в хладилник поне 4 часа.

При сервиране може да се добави лъжица заквасена сметана за плътност.

Източник рецепта: http://www.tusrecetasdecocina.com

/0 Коментари/by

Шалоидно

Шаловете са едно от нещата, които никога няма да ми омръзне да докосвам, разглеждам, издирвам, купувам, получавам, избирам. С толкова много функции, роли и разновидности, че никога не мога да им се наситя. От феерична прозрачност, през нежен воал, галещ памук, до първичен лен и фина уютна вълна. Многоцветни, флорални, райе, точки, дюс, геометрични фигури, зиг-заг. С ресни, без, триъгълни, квадратни, миниатюрни, гигантски, кокетни, топли, обгръщащи, пърхащи, акцентиращи или завладяващи с прегръдката си.
Шаловете прекрасно съхраняват аромата на любим парфюм и спомена от красиво прекарана вечер. Могат да топлят и приютяват. Или да разгръщат и събличат. Като рокля на плажа или като пухкаво одеяло в зимна виелица, шалът е незаменима компания. От винтидж находката на някой шарен пазар, през ръчно изработените и етно символичните, до дизайнерските екземпляри – всеки шал има своята красота и очарование. И нежна шия, която да го избере и носи:-)


Има различни версии за произхода на шала. Древен Египет, Китай или Древен Рим, където го ползвали с първоначална функция хигиената. Наричали го „sudarium“ (lat.) и представлявал парче плат, носено от мъжете около врата за попиване на потта. С течение на времето се превърнал в универсална функционална вещ и в последствие моден аксесоар.

Иска ми се да имам специален дрешник, в който да съхранявам и подреждам всички шалове, които притежавам. Да ги разстилам и окачвам, за да могат да дишат и разкриват красотата си. Подарени, изработени за мен, купувани от различни точки на света, преследвани, чакани или намирани случайно в малки магазинчета. С шала е или любов от пръв поглед, или безкрайно стоене в гардероба. Ако не нося шал, се чувствам почти гола и недовършена. Използвам го за връхна дреха, одеяло, блуза, шапка, прикритие, акцент. За всичко, което момента и настроението ми изискват…

История на шала в дати http://www.affordablescarves.com/blog/the-history-of-scarves-a-timeline/

Шаловете на Burberry – http://us.burberry.com/family/index.jsp?categoryId=1862184

Шаловете на Missoni – http://www.shopstyle.com/browse/scarves/Missoni#10_19

Шаловете на Tolani – http://www.tolanicollection.com/TolaniScarves.htm

Снимки: магазин за шалове в Истанбул и лична колекция

/0 Коментари/by

Petite mademoiselle rouge

Сезонът на цветовете настъпва лека полека. Огромни шарени чанти, разноцветни ефирни рокли, ярки плажни аксесоари и пенливи цветови съчетания. Не само за дамите, а и за малките госпожици.

Като бягство от тривиалното за момиченца розово, един от най-любимите ми цветове е червеното. В класически съчетания с бяло, екрю, тъмно синьо, милитари зелено, гълъбово сиво, черно или в по-авангардни комбинации с лилаво, розово, фуксия и портокалово оранжево.

Сандали: Zara baby
Шапка: Бокал

/0 Коментари/by

Блаженство с Марсала и ягоди

Специално си поръчах бутилка Марсала от Италия, тъй като тук или трудно се намира, или е неоправдано скъпа. Типично Сицилианско вино, с произход от едноименния пристанищен град. На вкус и аромат подобно на Порто и Мадейра, в няколко разновидности в зависимост от интензивността, цвета и възрастта. В съвременна Италия го поднасят в два варианта: изстудено като добавка към силни сирена от сорта на горгонзола, пармиджано или рокфор и на стайна температура като десертно вино.
Другото му широко приложение е в кулинарията за добавка към различни ястия. Най често ризото, зеленчуци, пилешко месо и десерти като забайоне и тирамису.

Та, след като имах налична Марсалата и няколко италиански кулинарни издания, се заех с избора на рецепта – нещо лесно, свежо и вкусно. Спрях се на Torta di fragole con crema al Marsala от списание Cucina, априлския брой. Получи се фантастична комбинация от ефирността на забайоне (яйчен крем), аромата на Марсала и свежестта на пресните ягоди. Силно препоръчвам! В случай, че не откриете Марсала, използвайте всяко друго ароматно десертно вино. Вместо в тавичка, изпекох блатовете във форми за мъфини и се получиха прекрасни индивидуални тортички:-)

Продукти за блатовете:
150 гр. захар, 4 жълтъка, 1 щипка сол , кората на лимон, 4 белтъка, няколко капки лимонов сок, 120 гр. пресято брашно

Продукти за крема Забайоне: 6 жълтъка, 60 гр.захар, 2 с.л.Марсала, шушулка ванилия

Разбийте 4-те жълтъка със захарта, щипката сол и кората на лимона много добре. Отделно разбийте белтъците с няколко капки лимонв сок. Прибавете ги бавно и постепенно към жълтъчната смес. После добавете брашното на малки части. Изпечете за около 30 мин. в 20 см. форма (за по-лесна консумация в малки форми за мъфини) в загрята предварително на 180 С фурна.
Разбийте 6-те жълтъка и захарта и ги оставете на водна баня в предварително загрята вода и на бавен огън. Бъркайте внимателно до сгъстяване. Постепенно прибавете Марсалата и ванилията.
Този крем може да бъде заменен с друг по ваш вкус, не забравяйте обаче десертното вино!

Разрежете блатовете на 3 части и редувайте блат, крем, ягоди. Ментата е както винаги перфектна декорация.


/0 Коментари/by

Завеса: „Вишнева градина“

от Антон Павлович Чехов

Превод: Венцел Райчев
постановка: КРИКОР АЗАРЯН, режисьор: ГАРО АШИКЯН, сценография: МАРИНА РАЙЧИНОВА, хореография: МИЛА ИСКРЕНОВА
С участието на:
МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА, АНИ ПАПАДОПУЛУ, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, ВАЛЕНТИН ГАНЕВ, ДЕЯН ДОНКОВ, ЗАХАРИ БАХАРОВ, МАРИН ЯНЕВ, РЕНИ ВРАНГОВА, ВАЛЕНТИН ТАНЕВ, ПЕТЪР ПОПЙОРДАНОВ, ХРИСТИНА КАРАИВАНОВА, НАУМ ШОПОВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ

Класическото произведение на Чехов, отличният актьорски състав и талантът на професор Азарян обещаваха хармонична комбинация и вълнуващо преживяване. Не мога да кажа, че постановката не ми хареса, но не предизвика у мен бурни и необуздани усещания.

Мария Каварджикова е нежния, бохемски, аристократичен, чувствителен и идеалистичен център на сцената. Невероятна харизма, помитащ талант и особена аура притежава тази актриса и увлича с вдъхновението и стихията си. Валентин Ганев – както винаги перфектно слял се с образа си и безупречен. Титаничният Наум Шопов е с малка, но концентрирана роля- акцент. Чудесни Рени Врангова, Ани Пападополу, Марин Янев и Деян Донков. Захари Бахаров, който много харесвам е с типична за него роля, която изпълнява със също типичната си концентрираност и сериозност. За мен слаба игра на Владо Карамазов.
Приятна и ненатрапваща се сценография.
Темите за възвишеното и битовото, човешкото и животинското, преходното и вечното, морала и низостта се преплитат в диалозите и атмосферата. Елегантен подход към Чеховата пиеса с деликатна чувствителност и умерен патос. На моменти излишно дълги паузи, които вместо да подсилят драматичния момент, го превръщат в досадно изчакване и шушукане. Прекрасен знаков финал, визуално и смислово оправдан.
Не успя да ме увлече и грабне „Вишнева градина“. Удоволствие с леко смесени чувства. Не е онзи разтърсващ спектакъл, след който не можеш да заспиш и който те увлича за дни наред. Безспорно ценен заради това, че е последно поставяне на сцена на професор Азарян и завършек на грандиозното му творчество. Ако сте върли почитатели на Чеховия стил, препоръчвам. Ако ли пък не, вижте я като нещо, което е далеч от ширещата се из сцените днес авангардност.
Можете да усетите вишневия аромат на 9, 18 или 25 май на голяма сцена в Народния театър.

Фотография:http://www.nationaltheatre.bg/bg/

/0 Коментари/by

Мента, канела, лимон, мед…

Дойде времето и на другото превъплъщение на чая – студеният му вариант. Във висока водна чаша или кана; сутрин, на обяд или привечер; с лек десерт, плод или самостоятелно – вариантите са много, но все примамващо прохладни. Задължително с обилно количество лед, най-добре ситно натрошен.

Една от любимите ми комбинации – ментов чай, ситно нарязана прясна мента, мед (или кафява захар), канела на пръчки и лимон/портокал (или лайм за по-интензивен аромат).
Хармония между коледнозимни и прохладнолетни аромати!

/0 Коментари/by

Уикендуютно в Солун

В почти всеки град, където съм била за повече от няколко часа, имам любими места – кафенета, ресторанти, паркове, бордюри или пейки за присядане и четене на въздух. Особено ресторанти – хем храната е изпробвана, хем ценово не може да има неприятни туристически изненади, хем се чувстваш уютно, хем знаеш какво да поръчаш и кое приготвят най-добре. Не харесвам големите заведения на ключови места, които са пълни с изтощени и щракащи групи туристи. Нито успяваш да усетиш истинската атмосфера и настроение на града, нито те обслужват както трябва, храната обикновено е типично конвейрна, а сметката задължително туристически тройна.
Та, в една от близките шопинг/море/разходка дестинации Солун, любимото ми място за хапване в центъра на града е малко семейно ресторантче с жива музика. Открихме го случайно по време на една от вечерните разходки. Намира се в зоната край морето, чието име все забравям, но всеки бил там поне веднъж, я знае. Кварталът с множеството ресторанти, непосредствено зад крайбрежната улица с кафенета и барове. Ама че обяснение, но като не мога да се оправям с гръцките наименования, така е:-)))

На малка, тиха, криволичеща уличка, в ресторанта рядко има туристи, посетителите са предимно гърци. Малко помещение, с дървен таван и старинни лампи, изключително семпло като обстановка и интериор. Дори името му не знам, но задължително го посещаваме когато сме в града. Най-вкусният октопод на скара с риган и зехтин. Най-свежата гръцка салата с фета. Най-прясната риба. Най-бистрата рецина и студено узо. Собствениците са изключително мили и любезни – жената сервира, а съпругът й се занимава с организацията. Една от готвачките е българка, с която се запознахме последния път в мил и непринуден разговор. Винаги към поръчката ни има бонус – десерт или кафе. С музика на живо, обикновено двама музиканти, изпълняващи прекрасна автентична гръцка музика. Често се случва човек от публиката да грабне микрофона и да изпее нещо в неперфектна тоналност, но с перфектна емоция . Винаги гостите от някоя маса стават и танцуват на импровизирания дансинг типични гръцки танци, изпълват вечерята и вечерта с ритъм и настроение.

Все едно си на гости на обикновено гръцко семейство с необикновено вкусна храна, идеален завършек на деня!
Най-тържествено обещавам следващия път да не забравя да запиша точния адрес и името!:-)

/0 Коментари/by

Завеса: „Приятнострашно“

от Яна Борисова
режисура: ГАЛИН СТОЕВ
участват: РАДЕНА ВЪЛКАНОВА,СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ, ВЕЖЕН ВЕЛЧОВСКИ, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, ВЛАДИМИР ПЕНЕВ
сценография: ЮЛИЯН ТАБАКОВ

Не крия, че очаквах много от този спектакъл. Награда „Икар“ за режисура и драматургичен текст и няколко номинации „Аскеер“. С много добри отзиви и оценки на критици. Понякога очакванията не се оправдават. Не и този път.

Безкрайно нежен, топъл, мил, човечен, любовен и уютен спектакъл. Мелодичен текст, близък и непретенциозен. Сцената на 199 предразполага към интимност между зрителя и актьорите, приближава и увлича поради малкия си мащаб и е изключително подходяща за този спектакъл. Все едно сте в огромна стая и слушате нечии разговор.
Актьорската игра е изключително добра и личи, че на самите тях им допада текста и подхода на режисьора, интерпретират естествено, вдъхновено и увлекателно, влизат и излизат в емоции и състояния без рязка граница и дразнеща престореност. Владимир Пенев е както обикновено невероятно колоритен и зашеметява с талант. Радена Вълканова и Снежина Петрова са едни от най-харизматичните за мен актриси на българска сцена и в „Приятнострашно“ изпъква нежната им чувствителност и ненатрапчив актьорски ентусиазъм. Лично за мен Стефан Вълдобрев беше изключително приятна изненада – много динамичен, съсредоточен и уверен. Добро впечатление ми направи и Вежен Велчовски, когото гледам за първи път.
Свръх семпла сценография, на чиито фон репликите на героите стоят още по-естествено. И една повтаряща се песен на Марио Бионди (мой любимец оттогава), която допълва съвременното звучене .
Яна Борисова пише естествено, без напомпани претенции за оригиналност (за разлика от доста други съвременни български автори), с тънко чувство за хумор, остра сензитивност, находчиво истинно и натурално съвременно. Като прибавим и пълната хармония между нейния текст и вдъхновената европейска режисура на Галин Стоев, се получава „Приятнострашно“. Много динамично, плавно и новаторско преминаване от сцена в сцена и въпреки липсата на действие, чувство за динамика и движение.
Не пропускайте този спектакъл, ще се отъждествите с поне един от героите, ще усетите, че поне веднъж сте използвали някоя от репликите му и ще ви стане не приятнострашно, а … страшно приятно:-)
Можете да гледате спектакъла в „Театър 199“ на 2 или 22 май, от 19,30
Фотография: http://www.theatre199.org

/0 Коментари/by