Източник: The Guardian (със съкращения)
Автор: Moya Sarner
Превод: мой
Всички сравнения в днешно време са все по-нереалистични, продължава Андрю „Всички знаем, че за снимките се ползват филтри и че хората представят най-добрата страна и моменти от живота си.“ Оказва се, че носим устройства, които засилват завистта ни постоянно – в джоба, до възглавницата и те ни влияят по 24 часа в денонощието. Хората са наясно, че наблюдават редактирана версия на реалността и че #nofilter е подвеждащ и лъжлив хаштаг, но въпреки това не са защитени срещу емоционалната сила на завистта. „Наблюдавам, че повечето от нас осъзнават и могат да анализират това, което виждат в социалните медии. Знаем, че тези изображения и описания не са реалистични, можем да говорим по темата, но на емоционално ниво това все още има своето влияние. Ако тези снимки и думи са израз на това, което искаме да имаме, но не притежаваме, то те се превръщат в мощен емоционален фактор на влияние.“
„Чувстваме се лицемерни и далеч от автентичността, странно завистливи към собствените си аватари“
За да изследва ролята, която завистта играе при ползването на социални медии, Крос и екипът му създават проучване за връзката между пасивната употреба на Фейсбук – „воайорското скролване“ както го нарича той – и завистта и смяната на настроения. Участниците в експеримента получават пет пъти дневно въпроси за това как се чувстват. Резултатите са поразителни: „Колкото повече скролвате, толкова повече завист предизвиква това у вас, което от своя страна предполага спад в настроението.“
Нито една социална или възрастова група не е застрахована от чувството на завист, според Андрю. В кабинета ѝ идват млади жени, напълно наясно с това как изглеждат и кои са. Те започват да следват различни Инстаграм профили, за да усвоят нова техника на гримиране например, и това, оказва се, предизвиква завист към съответната личност, която са последвали, както и неувереност в собствените им качества. Подобно явление се наблюдава и при стабилни хора, предприемачи и от двата пола, които търсят бизнес стратегии и съвети в Туитър, например, но се сблъскват със затруднения да приемат, че има по-успели и триумфиращи в работата от тях самите. „Приятелите и близките също могат да предизвикат завист, породена от външен вид, лайфстайл, кариера или родителство – някой винаги се справя по-добре от вас онлайн. Колко по-трудно би било на Шекспировия Яго в ерата на Инстаграм: „Той има ежедневно красота в живота си, и това прави мен още по-грозен“.
Завистта е достатъчно деструктивна. Известната психоложка Шери Търкъл споделя: „Наблюдаваме онлайн живота си, който сме компилирали от най-доброто от себе си, и започваме да се страхуваме да не изгубим връзка с реалността. Не преценяваме до каква степен е редно да представяме ежедневието си като перфектно пред аудиторията и гледаме на себе си като на персонаж, към когото също изпитваме завист. Това създава отчуждаващо усещане за „самозавист“. Чувстваме се лицемерни, неавтентични, странно завистливи към собствените си аватари.“
Вторачваме се в нашия коригиран и ретуширан #OutfitOfTheDay и ни се иска наистина тялото ни да изглежда по този перфектен начин и в реалността, а не да изпитва умора, дискомфорт и болежки. Изплюваме безвкусните ядливи цветя, които украсяват накиснатото ни от вечерта мюсли – нито следа от какъвто и да било #foodgasm. Не знаем какво да правим с огромния безполезен надуваем еднорог след края на Инстаграм сторито. Докато търсим идеалния ъгъл на заснемане, животът ни се превръща в заслепяваща, безупречна капсула, празна отвътре, но лъскава отвън, за да предизвика завистта на другите и на нас самите. Свят, в който черните котки са изоставяни в приюти, поради абсурдната причина, че не изглеждат добре на снимки…
Остави коментар
Споделете мнението си!Влезте в профила си, за да оставите коментар.