Публикации

Мартина и най-добрата ѝ приятелка Хика влязоха в ролята на баристи и с удоволствие показаха, че е детска работа да правиш кафе с помощта на Saeco Incanto. Дори когато си на осем. 

По време на фотосесията падна голям смях – включване, изключване,  бъркане, натискане на копчета, сипване, разсипване и, разбира се, хапване на мъфини и бисквити.

За протокола: кафета не бяха изпити от децата, а само от майките.  Около 28 за деня.
„Мамо, да ти направя ли още едно кафе, че е много забавно.“

Фотоисторията е осъществена с любезното съдействие на Philips/Saeco.

Едно от предимствата на големите семейства е, че винаги има по някой за опознаване.

Децата откриват хората около себе си по най-естествения и непредубеден начин, все едно отварят нова играчка или влизат в увеселителен парк. Нерядко възрастните са им по-интересни от връстниците. Попиват всяко движение, жест и дума и ги складират там, където могат бъдат извикани при нужда.

– Твоят вуйчо, вуйчо ли ми е на мен? – попита Мартина, объркана от семейните връзки, самата тя с двама вуйчовци – моите братя.
– Ами брат е на баба ти, тоест на теб ти е… не знам точно… вуйчо.

Нашият вуйчо е архитект, йога, бохем и разказвач на истории. Живее в малка къща близо до София, рисува, пее, свири на китара, притежава умения на ловък аниматор и буквално всички деца го гледат с ококорени очи. И не само децата. Може да раздвижи и най-вялия разговор с „Когато бях на служба в джунглата изведнъж ми се приядоха печени чушки.“ Разбира се, с много сериозен тон.

Установих, че най-сигурният начин М. и М. да бъдат озаптени е да посадя няколко реда малини, наблизо да има голямо куче и някой да им свири по цял ден на китара.

– Кога ще ходим пак?

_______________________________

Бележка: диадемата-слушалки е дизайнерско решение. Омазаните с малини лица – също.

Един млад, въодушевен и леко притеснен готвач на 7 реши да ни направи вечеря. Избра меню, сглоби списък с продукти, консултира се при някои затруднения, отхвърли 1-2 идеи, замени ги с други и се захвана за работа. Ряза, вари, пасира, рендосва, украсява, поръсва, пуфтя, изпуска, опитва, овкусява, задава въпроси и много се смя. Накрая уморена, но доволна, ни нахрани със салата, паста, десерт и лимонада. Най-вкусната вечеря изобщо някога♥

Книжката на Роалд Дал е разкошна! Страшно забавна, вкусна, полезна и интересна, подарък от Ива.

 
На едно място се осмелихме да съберем: 10-ина броя големи, 3 броя малки, 3 броя кучета и един брой съвсем истински таралеж (благодаря на момичетата, които го доведоха!:-) Освен безкраен хаос, беше и безкрайно забавление. Лео и Зои са страхотни деца, които са чаровни и фотогенични, това е видно, но и не промрънкаха нито веднъж! Покрай Фридрих всички решихме, че един ден ще си вземем таралеж за домашен любимец – толкова мило, спокойно и сладко същество скоро не бях срещала. Мопсът Фреди пък просто през цялото време търсеше солети.
Благодаря на всички, които издържаха на лудницата и се включиха в снимките. Искахме да се получи точно такъв семпъл, изчистен и непринуден разказ.
Главни виновници за фотоисторията бяха приятелите ни от Бочко (таралеж, сещате се), играчките и аксесоарите осигуриха Genesis, а дрехите за децата са от Kids Blok

След дългогодишни опити установих, че зимните спортове, и изобщо забавления, не са създадени за мен.

Срам ме е да си призная, но дори спускането с шейна и играта с децата в снега ме отегчават сериозно, да не говорим за оправянето на багаж, влаченето на екипировки, обличането по 40 минути, мазането със слънцезащитни продукти и останалите сто процедури, които придружават тази непонятна дейност, наречена ски.
Дайте ми на мен зимни приказки през прозореца, червено вино на обяд, книжка в чисти чаршафи, шезлонги на терасата и горещи душове – на това му казвам аз зимна идилия. Тя обаче с две деца не изглежда толкова спокойно, колкото звучи, а най-странен остава фактът, че винаги аз ставам инициатор на тези семейни т.нар. почивки.
Е, и този път мокрих чорапи, зачервявах нос, умирах от студ, пих вино, играх тъжно на флипера във фоайето и горчиво съжалявах, че си го причиних. Защо? Не знам, не знам ♥

CafeMania LaMartinia

С Ирена се срещнахме в най-дъждовния ден на януари – сив, мокър и кален до ушите. Трябваше ми цветно място за баланс, Кафе Мания се оказа точно такова. Намира се в Бизнес център „Хемус“  и приятно наблюдава жужащото кръстовище, на фона на тиха музика. Живея в района и такъв тип заведение определено липсваше, тези в CCS не ги броя, получавам уртикария от огромни, топли, светли и шумни пространства, наречени мол.

В Kafe Mania се предлагат предимно кафе капсули от различи водещи марки (Julius Meinl, Cafe Richard, Nespresso, др), както и кафето на Дъбов (в отделни специални машини), чайове (също на капсули), кафе машини, аксесоари, сервизи, дегустационни чаши (стъклени, със столче♥) и какво ли още не.

Момичетата на бара могат да ви разкажат кой сорт с какво се отличава, да ви опишат вкуса и технологията и, разбира се, да ви го приготвят по всички правила. За мен лично беше новост, че оригиналните капсули се правят от алуминий и след употребата си по предназначение могат да се превърнат в бижута или различни аксесоари, заради подлежащия на оформяне материал и красивите цветове (изглеждат досущ като кутия с бонбони).

Капсулите всъщност са чист, бърз и точно дозиран начин да получите хубаво и качествено кафе, без да изпадате в безкрайно дълги и сложни ритуали. Аз съм от онези лаици, които консумират, но не разбират особено от материята; за хора, които са по-наясно, мястото би било още по-интригуващо.

Ирена ми разказа, че работят от няколко месеца и тепърва им предстоят дегустации и различни тематични събития, локацията и пространството  правят мястото много подходящо.

Кафе Мания има и онлайн магазин, където всичко е обяснено подробно и ясно – аромати, вкусове, произход, рецепти, съвместимост с различните машини, предназначение. Ако пък нещо  ви интересува допълнително, винаги има любезни мили хора, които ще се отзоват.
Тъй като в България кафенета и барове в чист вид (само напитки) трудно прокарват философията си, в Кафе Мания ще се предлагат и различни видове малки снаксове и закуски.
Докато опитвахме различни сортове кафе и разглеждахме красиви чаши Ирена отговори на няколко кратки въпроса:
Кафето в една дума: удоволствие
Цветът на кафето: натурален
Би заместила кафето само с: не се сещам
Колко пъти на ден: веднъж, вкусно приготвено и споделено с любим човек
Идеалната чаша за кафе: двустенна стъклена, за да му се наслаждавам и визуално
Къде си пила най-хубавото кафе: у дома
Кафе сам или в компания: в компания, разбира се
Как го приготвяш у дома: вкъщи имам Chemex, който използвам през уикенда с най-голямо удоволствие, иначе през седмица с Nespresso кафемашина
Какво ще открият хората тук: висока класа аромат, свобода да дегустираш и 100% удоволствие

*Материалът е осъществен със съдействието на Кафе Мания