Публикации

Юли миналата година.

Ваканция на любимо място, която ще запомним с ръждясалия пирон в крака на Мартина. С ниското кехлибарено слънце преди вечеря. С цвърчащото щастие върху конете. С малките пръстчета, заровени в гривата. С почти ураганния вятър при хижата. С любимото село Лебед и белите каменни гъби. С басейна рано сутрин и танците с оранжева жилетка. С Dixit на верандата. С безумно вкусния шаран, уловен от Тито. С четири чифта детски боси крака на поляната – Виктор, Алекс, Матеа и Мартина. На юг, където погледът стига далече, а простите неща имат вкус на зрял и сладък плод.

 

Всяка дума употребена в разказ за Хавана ми се струва като скучно и вяло клише.

Градът те хваща за гърлото и те повлича из улиците, държи очите ти широко отворени и не те оставя на мира преди да си попил всяка картина. Звуците и ароматите не ти приличат на нищо видяно досега, изострят сетивата на максимум и влизат под кожата. Музиката, която се чува зад всеки ъгъл така вдига адреналина, че ти идва буквално да подтичваш с танцова стъпка покрай олющените фасади и цветни колони.

Хавана няма нужда от засилване на контраста и избушване на тоновете – колоритът ѝ е достатъчен за години напред. Всичко е кадър, всичко е сцена, всичко е сюжет. Първия ден си така зашеметен от този визуален взрив, че не е съвсем сигурно дали ти харесва, или по-скоро си в културен ступор. Все още не подозираш, че вероятно до края на живота си ще искаш да се връщаш. За още и още.

Всички  travel guide-ове стават на пух и прах, защото наистина няма значение точно в коя точка се намираш и къде пиеш коктейла си, градът пулсира във всяка малка пряка и безистен, върху всеки отворен прозорец и в ръцете на всеки местен. Свобода, любов и щастие в най-натурален вид. Свобода, която имаш ти, но не и самите кубинци – един от многото контрасти тук.

Ще ви се стори мръсна, порутена, вехта, бутафорна и носталгична, в случай, че обичате подредени, луксозни, лъскави, скучно спокойни и тихи места. Но е екзалтирана, очарователна, помитаща, бохемска и шармантна, ако сте смели почитатели на енергичните градове с duende и характер.

Хавана е най-фотогеничното място, което можеш да си представиш, но в един момент просто сваляш апарата и се понасяш като част от уличния ритъм, без да ти пука какво точно ще остане за спомен в картата. Защото споменът вече е там, където трябва.

Хавана е декор за филм и причина за песен, тя е буйна и необуздана страст, която изостря апетита за живот и пари всичко по пътя си. Хавана не може да се оприличи, сравни или опише – толкова е своенравна и противоречива.

Предупредих ви, че всяка дума в комбинация с този град губи силата си. Просто „Хавана“ беше напълно достатъчно.

 

Някъде през октомври получих мило съобщение от едно момиче: какво ще кажете да ви снимам семейно?

Предпразнично? Заедно с Ерик? Абсурд, помислих си първоначално, в тоя налудничав период с детски рождени дни, коледни тържества, енергично куче-бебе, бачкане и срокове от днес за вчера просто няма как да ни се получи. След няколко седмици обаче същото момиче ми напомни за идеята, все така мило, и тогава осъзнах, че откакто се е родила Матеа, четиримата свестни общи снимки нямаме, още по-малко с новия, пети член на семейството, мосю Ерик. Действаме значи!

Разбрахме се за цветовете, деня, мястото и идеята – някак бързо и лесно се стиковахме, все едно се познаваме от години. А тя, Мария, милото снимащо момиче, се оказа прекрасна фея, която освен че снима чудесно, има куп други умения и добродетели, между които и търпение да омае три фурии.

В уречения ден, който се оказа най-топлия от декември, се явихме в центъра на селото, малко преди бурята да захлупи хълма. Мария ни посрещна с огромен боров венец във формата на сърце, лично изработен и декориран от нея за нас, в една приказна гора на 30-ина километра от София,  с магична светлина и … прогнози за дъжд. Е, свикнали сме, историята помни и други такива ненавременни превалявания по време на снимки.

Дъждът ни остави по-малко от час, през който деца и кучета тичаха, падаха (за малко в блатото!), ставаха, гониха се, пълниха реквизита със сухи треви, мрънкаха (естествено),но преди всичко се забавляваха. От целия ден ни остана страхотен спомен, едно ново и вдъхновяващо познанство и ценен материал за семейните архиви.

Благодарим от сърце на Мария за емоциите, както за фенера и светещата звезда, които децата отнесоха вкъщи с нейно позволение.

Работата на Mariya Jekova Photography можете да видите тук=>

А това сме ние.

 

Дойде онова време в годината, когато започват да валят коледните фотосесии и повечето фотографи са подредили студиата в очакване на джингъл белс настроение.

Има приятни аранжировки, има и авангардни решения, но има също дигитален сняг и изкуствен фон, тип фототапет от 80-те  – за всеки вкус по нещо. Известно е, че тези празници не възбуждат у мен кой знае какви емоции и вълнение, но преди две години Светлана беше наредила приказно помещение във Фабрика 126, все едно излязло от илюстрация на руски художник. Идята, тортата, медената къщичка, аксесоарите, целият реквизит беше нейно дело (с помощ от Ани), както винаги изпипани до последен детайл (имаше дори горски мъх, а елените от плат са шити пак от нея). Всички участници накрая получаваха малки подаръчета, също правени ръчно,  пихме чай и хапнахме от разкошния коледен сладкиши. Децата се забавляваха толкова много, че едвам ги накарах да си тръгнем.

Не си падам по масовите истерични мероприятия в края на годината, но тези снимки са ни страхотен спомен и цялото преживяване беше магическо – таксито в студа, сивотата около гарата, красотата вътре, празничните аромати и светлини, вълнението на децата и смеха през цялото време.

Коледата е възможна, трайте си. 

– Е, какво толкова, мамо, можем и сами да почистим, елементарно е. – каза Мартина, без да подозира, че се забърква в реална ситуация.

– Хайде бе, сериозно ли? Да пробваме?

Двете се споглеждат набързо:

– Ми хайде!

Съвсем не на шега им предоставих всички необходими атрибути за основно почистване – iRobot Roomba 896, гюдерия (ау, какво е това ужасно нещо?!), препарат за стъкла и четка за прах. Спестих стирката, прането, миенето на чинии и сортирането на дрехи, нека не прекаляваме с ентусиазма на децата.

Минути за размисъл, опит за организация, кратко скарване и лек хаос. Сестри Петкови в действие.

Подът е лесен – iRobot Roomba 896 e член на семейството и се справя абсолютно сам, с натискане на едно копче. А и говори, намира си пътя, не пада по стълби, качва се върху килими, спира за почивка, настройва се от мобилен телефон и отива до батерията СЪВСЕМ САМ!

 

Дори заобикаля купичките за храна на Ерик и други места, до които го програмираме да не ходи. Умен човек … пардон, робот.

Освен пода, трябва да подредим, да избършем прах, да почистим огледалата… друго?

 

Да се забавляваме, естествено. Това го умеем най-добре, дори по време на чистене.

Ерик малко пречи, защото постоянно иска да си играем, но някак ще го включим в работата. Само дето не сме сигурни точно как.

Оказа се, че чистенето хич не е лесна работа и човек бързо се изморява. Би било хубаво да има робот, който мие прозорци, прибира дрехи от пода и играчки по местата им, също да глади и да пише домашни. Упс, поувлякохме се. 

Все пак с добри помощници всичко се получава много по-лесно и бързо.

Остана ни време дори да полеем цветята – на това му се казва добра организация.

След кратко запознанство и малко лаене, Ерик се сприятели с iRobot. Крайно време е да му измислим истинско име, защото и той е част от семейството. Включва се сам, дори да ни няма вкъщи, събира трохи, косми, прах и боклуци, влиза даже под мебелите, единствено трябва да изпразваме контейнера от време на време. Не се изморява, не лае, не раздава заповеди и не прави забележки – идеалният домашен помощник. 

 

Свършихме добра работа, някои повече, други по-малко, но ще се направим, че не сме забелязали.

 

Разбрахме, че няма нищо страшно да се включваме в домашните задължения и освен за детската стая, да помагаме и в останалите задачи.

Защото е забавно. И защото заедно можем всичко.

*Публикацията е осъществена с любезното съдействие и неотменната домашна помощ на iRobot България

Казвала съм и преди, че не съм от хората които се прехласват и щипят бузите на всяко дете.

Както и с възрастните, при мен е въпрос на симпатия, не всяко дете ми е интересно, мило и сладко, признавам. Харесвам емоционални, смели, изразителни, енергични деца, които не се крият зад полата на майка си, не се страхуват да общуват с нови хора и лесно се приспособяват към всяка обстановка. Деца с въображение, харизма и duende, не непременно ухилени до ушите, с дълбоки очи, които говорят дори и при най-сериозното изражение. Деца, които се държат естествено, не се цупят постоянно и винаги са любопитни за нови неща. Е, имах удоволствието да прекарам близо 2 часа с точно такива двегодишни – прекрасните Мина, Сами, Петър и Драго, на общата възраст от около 8.

Ако в края на юли сте минавали през парка зад музея „Земята и хората“ със сигурност сте видели шареното пикник одеяло с голяма група малки и големи, кучета, мечки и какво ли още не около него. Е, ние бяхме.

Фотоисторията е за Parentland със съдейстието на Nestle Baby по повод новите плодови закуски в пауч формат Nestlé® Gerber®

Стайлинг, реквизит и фотография: се моа
Гардероб: личен архив на децата

Благодаря на главните участници и на родителите за съдействието, бяхте страхотни!

По-долу са някои от любимите ми кадри, част от които не успяхме да сместим в публикацията. Основната фотоистория можете да видите в Parentland.bg=>

 

 

 

 

Винаги ме напушва смях, когато попадна на travel guide публикации за градове като Рим.

Сякаш за три дни можете да го опознаете и усетите. Сякаш е от голяма важност къде точно ще изядете пицата си или ще гаврътнете някое еспресо на крак. Сякаш за уикенд се става експерт по такива комплексни за възприемане места с безброй лица и пластове като на многолистно тесто. Сякаш ако не сте спали точно в този хотел, не сте седяли в определено популярно кафене, не сте видяли Ватикана и не сте минали по задължителните лайфстайл места,  Рим ще ви се стори по-малко привлекателен или пък направо скучен. Едва ли. Той умее да въвлича естествено, без помощта на стотици указания за употреба. Рим е центрофуга с неподражаем стил.

И не е толкова важно дори дали ви е станал любим. Защото този величествен град, в който и най-малкият детайл разказва увлекателни истории, ще бъде там и след вас, независимо дали сте ахнали при вида му, или сте сбърчили нос в знак, че не е оправдал очакванията ви. Рим няма нужда от патос и прехласване, той е умел любовник, който бързо стопява дистанцията и ви кани на шумна, но интимна вечеря.

Градът вече се задъхва от тълпите туристи, които настояват да пипнат, да дръпнат, да снимат и да опитат всичко. Центърът му започва да прилича на исторически Дисниленд, в който всичко живо, добрало се дотук, се върти с телефони и фотоапарати, в стремеж да се щракне пред всяка една колона, фонтан и площадче.

Харесвах го много повече преди 10-15 години, когато можеше да се разходиш, без да те помете поредната група с раници и мазоли на краката, която е тук просто за да каже, че е била. Харесвам го и сега, макар и накичурен с хора, които не му отиват. Харесвам го, защото е достолепен, леко несериозен и много хаотичен. Защото е красив дори в отегчението си. Защото е божествено бохемски и адски разточителен. Защото е секси по аристократичен начин, а това е трудна комбинация.

Но всъщност изобщо няма значение дали аз го харесвам. Защото на него въобще не му пука. Той си е такъв.

 

 

 

Парти на двора Морков LaMartinia

Между майските бури и внезапни поройни дъждове се събрахме в един централен софийски двор за пролетно момичешко парти.

Криси, Марти, Мими и Мартина се забавляваха от сърце, събрахме погледите на съкооператорите и се опитахме да почистим неочаквано многобройните конфети сред килима от бръшлян. Децата хапнаха доволно, криха се, премятаха се, въргаляха се из целия двор, накрая поиграха и футбол. 

Фотоисторията е съвместно с Morkov.bg – първият био магазин за деца, в който можете да намерите алтернативи на дежурния по подобни мероприятия junk. 

И ние бяхме там, и ние похапнахме, и ние се посмяхме, и ние метохме милиони листчета със сетни сили. Беше много яко, както казват децата.

Модели: Криси, Марти, Мартина и Мими

Локация: София, двора на Изи

Гардероб: личен архив

Здравословни продукти за деца от Morkov.bg