Токсичната позитивност - напрежението да сме винаги в настроение

Изкушаващо е, когато близък човек ни сподели, че не се чувства добре, да го окуражим и развеселим. Да го накараме да мисли позитивно, да се фокусира върху светлата страна на нещата, да се стегне.

Този импулс е логичен. Да се чувстваме добре ни кара… да се чувстваме добре. Когато някой е ядосан или тъжен, разбираемо е да искаме да му помогнем, да го освободим от тези негативни усещания и да го направим щастлив. Колкото и добронамерени да сме обаче, този импулс лесно може да се превърне в т.нар. „токсична позитивност“, феномен, който психиатрите описват като „неискрено позитивно мислене, което наранява, кара ни да страдаме и предизвиква недоразумения“.

Как позитивното мислене може да вреди? И какво следва да правим с негативните си емоции в такъв случай? Как да избегнем токсичната позитивност и как негативните емоции ще ни помогнат да се чувстваме по-добре в дългосрочен план?

Токсичното позитивно мислене може да бъде вредно за нас самите и за околните по много причини. Първо, внушава ни, че негативните емоции са нещо, от което трябва да се страхуваме и да избягваме на всяка цена, вместо да ги приемем като съвсем нормална част от живота. Това, от своя страна, може да доведе до цял куп негативни мета емоции (начина, по който възприемаме собствените си чувства). И така, вместо да се справяме със стреса или тъгата, ние чувстваме допълнителна вина, че ги изпитваме.

Често се стремим да избягваме тези отрицателни чувства, за да не се сблъскаме с източници на негативна енергия, което обаче прави страха и тревожността ни още по-силни.

Джени Менпа, клиничен социален работник и автор, казва: „Може да затворите вратата на метафоричния „килер“, но спектърът му избуява, расте и става все по-заплашителен в съзнанието, именно защото не го изразяваме и канализираме.“

Потискането на негативните емоции може да има сериозни физически и психологически последствия. Както Хилъри Джейкъбс Хендел, лицензиран клиничен психолог и автор на „Невинаги е депресия“ пише в списание Time през 2018 г.: „Стресът, дължащ се на блокирани емоции, не само е свързан с психически отклонения, но и с физиологически здравословни проблеми като сърдечни и чревни заболявания, главоболие, проблеми със съня и автоимунни болести.“

Някои примери за токсичен позитивизъм:

Да крием реалните си чувства.
Да пренебрегваме или игнорираме емоции в стремежа си ги преодолеем.
Да чувстваме вина или срам по повод това, което изпитваме.
Да пренебрегваме чуждите негативни емоции с фрази от типа на „стегни се“, „дай малко по-весело“, др.
Да кажем „Можеше и да е по-зле“, когато някой ни споделя негативни преживявания.
Да осъждаме другите за липсата им на позитивизъм и настроение.

Защо негативните емоции са толкова важни? Те ни носят ценна информация.

Както д-р Марк Бракет, основател и директор на Йейлския център за емоционална интелигентност, пише през 2019 г. в книгата си „Разрешение да чувстваш“, „Положителните и отрицателните емоции са като новинарска емисия директно от дълбините психиката, изпращат ни информация какво се случва във всеки един от нас, в резултат на вътрешните и външните ни преживявания. Да имаме достъп и да интерпретираме тази информация правилно ни помага да взимаме напълно осъзнати решения как да продължим нататък.“

Веднъж възприели информацията от негативните емоции, можем да я използваме, за да поемем по път, който ще ни накара да се чувстваме по-добре в дългосрочен план. За да сме наясно как да реагираме, е необходимо да разпознаем усещането и най-важното, да го приемем, вместо да се преструваме, че всичко е наред, докато вътрешно да ни се иска да крещим с пълно гърло.

Научни изследвания показват, че приемането на всички емоции, включително и на отрицателните, е важен фактор за емоционалния ни комфорт. Хората, които приемат, а не осъждат собствените си мисловни преживявания, поддържат по-добро психическо здраве, защото това им помага да изпитват по-малко негативи в резултат на стресови фактори.

Излиза, че отношението към собствените негативни емоционални реакции е наистина важно за цялостното ни състояние.

Брет Форд, асистент професор по психология в Университета в Торонто споделя „Хора, които приемат емоциите си, без да ги осъждат и да се опитват да ги променят, се справят по-успешно със стреса.“

Как да избягвам токсичния позитивизъм и да се научим да приемам негативните си емоции?

Психологът Марша Рейнолдс препоръчва вместо да се стараем да бъдем позитивни или да предаваме позитивна енергия на другите, да ги изслушваме, да задаваме въпроси и да спестяваме квалификациите. Показвайки, че ни е грижа и се интересуваме през какво минава другият, за него става по-лесно да споделя и да комуникира открито. Когато негативните емоции се успокоят, можем да опитаме да открием заедно източника. Страхове, притеснения, загуби, реални ли са или въображаеми? Какво следва да предприемем оттук нататък? Ако човекът отсреща е готов да търси отговорите, това е най-добрият начин да му помогнем.

Източник: The Cut
Превод със съкращения: LaMartinia