Храната в детството
Нямам спомен за момент от детството си, в който да съм се хранила с охота. Изключително злоядо и капризно към храната дете.
Родителите ми живееха за известен период извън България и ме гледаха и обгрижваха сравнително дълго време баба и дядо по майчина линия. То бяха приказки, игри, обещания, увещания и други еквилибристики, само и само да сложа някой залък в устата си. „Ако успееш да убедиш баба си, че не си гладен – можеш да промениш света“.
Основна закуска, предиобедна закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря – пълна програма. Имам ясен спомен за това как веднъж обядвахме кюфтета и аз си легнах с половин кюфте в устата, така се и събудих от следобедния сън, за голям ужас на баба ми. Задължителната чаша с мляко в началото изливах в мивката, ама ме хванаха, а после в лимона на баба, а той от своя страна навлезе във фаза на бурен разтеж.
В седми клас тежах 37 кг, което за моят ръст от 159 см си беше доста плашеща гледка. Традиционните семейни сбирки всяка събота, бяха най-големия ми кошмар, защото всеки възрастен беше въоръжен с вилица или лъжица, насочени към моята уста. А аз събирах храната в бузите си като същински хамстер.
Отношението на другите
От съжалителния поглед на възрастните, до подигравките в училище. Дори не искам да си спомням.
Моделите за подражание
Мразех лятото, защото приличах на закачалка. Носех тениски за деца, а дънките задължително с колан. Не обичах и себе си, защото не приличах на другите момичета с техните красиви форми и извивки. Ходенето на море не ми доставяше радост, а мъка. Насадени норми и съпътстващи ги комплекси.
Довереният човек
Нямах такъв, само леля ми влизаше в моя защита и казваше, че не е чула за дете умряло от глад при наличието на пълен хладилник.
Различното отношение към храната
До двадесет и третата ми година всяка хапка беше насила и с едничката цел да кача някой и друг килограм. Превърна се във фиксация. Сутрин баници, мекици, на обяд пица, пържени картофи, които си хапвах с хляб, бирена мая за апетит. В крайна сметка на 25 години достигнах заветните 45 кг. И после забременях. Надеждата ми беше в бременността, но качих само 10 кг, които свалих почти веднага след това. И всичко започна отначало, вечната борба за още някой килограм отгоре.
Коригирането на килограмите
Почти целият си живот бях прекарала в една тежка и трудна връзка с храната, докато един слънчев ден, някак неусетно бях станала 58 кг и уви, не можах да приема новото си aз. В моите очи се виждах грозна, подута и безформена. И така започна яденето, последвано от повръщане. Онова чувство за вина, което изпитваш докато се храниш. Една кошмарна година, в която ти не си ти, гледаш живота си отстрани, сякаш не си главният герой в него.
Свободата
Свободата дойде с любовта. Към детето ми, към себе си, към живота.
Какво значи да обичаш себе си?
Спрях да робувам на „норми“ и влязох в норма. Човешкото тяло е изумително творение, което стоически понася грешките на младостта и незнанието. Обичам тялото си, защото това съм АЗ, защото не ме предаде. Сега е време да му върна жеста и започнах да слушам по-внимателно какво ми казва.
Думите ти към 10-15 годишната Веселина
Нищо в този живот не е на всяка цена.