Как се възпитават естетически критерии, вкус, личен стил? От опита ти и на стилист, и на родител.

Иска ми се да вярвам, че има общоприети норми, които са базисни. После всичко се надгражда от среда, начин на живот, лични предпочитания. Децата попиват визуални модели много по-бързо и качествено, отколкото такива, за които говорим. От подредбата на масата за вечеря, аромата на кафе сутрин или кога и как си слагам червило. Убедена съм, че по нататък в живота си той ще свързва всички тези изживявания със семейството, уюта, спокойствието и, надявам се, щастието.

Твърд привърженик съм на това да има часове по стил в училище. Какво е базисен гардероб, например, какво е дрескод. Това може да бъде насочено както към най-малките, така и в горния курс, където заедно с това какви права и задължения имаме на трудовия пазар, например, да се говори и за стила и обличането. Не говоря за история на модата или твърде специфични теми. Мисля, че ще е от помощ.

Иван Александър не харесва много цветни дрехи за себе си, такива с картинки. Няма проблем с цветове, които се определят за момичета и момчета, но знае много добре, че ако колелото му е с цикламени дръжки на кормилото, ще му се подиграват. Въпреки това той много харесва бялото си колело с цикламени детайли. Обича да рисува графично, не в цвят. Психолозите може би биха казали, че е депресиран. Надявам се, че просто е почитател на графиката. Стаята му също е графична, за да може той да е център. Да е светло и да може да допълва цветове както и когато пожелае Много са му важни обувките. Защо ли…

Смяташ ли, че има някаква елитарност и надменност в добрия вкус? Не изолираме ли несъзнателно децата си от групата, обличайки ги по наша концепция? Какво би трябвало да е водещото в детските дрехи и съчетания?

А дали лошият вкус не проявява арогантност и неразбиране, че съществува и добър вкус?

Реално изолираме, но не заради нашата концепция, а заради това, че групата няма концепция. Затова има градски „униформи“. Аз просто предпочитам това да не е запасан анцунг или реплика на анимационен герой, или образ на принцеса, постигнат с лоши изразни средства, или гащеризон тип „космонавт“ и обувки за планината в градска среда през студените месеци. „Нормалните“ дрехи сякаш не са за децата по тези ширини. Дете, облечено с панталон до коляното и 3/4 чорапи, съвсем обикновена бяла риза и тренчкот всява недоумение, а дете, копие на баща си, запленен от естетиката на италианския мачо, се посреща с ръкопляскане.

Начинът на обличане, освен визуална идентичност, задава и други параметри, като социална принадлежност например. Има много знаци, които могат да бъдат разчетени в облеклото на едно дете. Каквото заложим на този етап, със сигурност ще има влияние в бъдеще. Децата ще решат дали ще продължат, или ще се протовопоставят на нашите модели. Хубаво е да имат отношение и да им се дава свобода да избират сами. Няма никакъв проблем дъщеря на архитект с минималистичен стил да си сложи най-кичозните изкуствени нокти и да си пада по брокат, а не по рокли на райета или точки.

0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *