Ти си доста смела в ежедневните си решения. Кое за теб е шик?

Била съм смела, сега съм по-скоро обрана. Давала съм си свобода да екпериментирам през годините и в стилово отношение съм имала своите грешки, за които нямаше да знам, ако не бях опитала.

Хубавото е, че сега харесвам стила си и начина, по който изглеждам, повече от годините, когато съм била на 20 или на 30. Има и много детайли, които трябва да „пипна“, т.е има още пътуване в стилово отношение. На 40 мисля, че стъпих на правилния за мен път.

Шик е да вземеш ръчна чанта и да се качиш на самолета. Шик е да си свободен и да пътуваш без много багаж.

Иван Александър учи японски и тренира годжо-рю карате. Сподели ми, че единствената мотивация да прави тези неща е, че някой ден ще има за жена японка. Той смята, че японките са най-красивите жени в света. Планът е: когато моментът настъпи, заминава за Париж за един пищен обяд с охлюви (любимо му е), след  това се измива добре и се качва на самолета за Токио, за да стигне до своята японка. Това за мен е истински шик, наистина.

След кого би се обърнала на улицата, какъв стил или подход биха  спечелили одобрението ти?

Жената Céline. Това е сборният образ, който в момента стилово ме вълнува. За всеки, който познава тези 10 години с Phoebe Philo, знае, че това не е просто марка, а истинска визуална идентичност и принадлежност. Нещо като да си в клуба на жените! Дрехите и аксесоарите са безупречни, в съчетанията им има класа, без да скучни. Тя даде нов смисъл на това жената да изгражда гардероба си, а не да се фокусира върху тенденции. Работи за жените с достатъчно самочувствие, които могат и носят „грозни“ обувки. Искам да мисля, че съм една от тях. 

Изисква ли се смелост човек да бъде екстравагантен? Какво би казала на тези, които искат да бъдат различни, но не им достига кураж?

Аз така и не разбрах какво е екстравагантен. Може би зависи от средата, така се съизмерва тя. Ако една дама облечена по един и същ начин, я поставиш в различни градове, различна среда, някъде ще бъде възприемана като екстравагантна, някъде ще си е по-близо, а другаде ще е съвсем на мястото си.

Има два варианта – или да се съобразяваш с дрескода, или просто да държиш на визуалната си идентичност и средата – нито масата, нито социалните изисквания и очаквания да не ти влияят. Затова благодаря на Карл Лагерфелд, че „доведе“ Ана Уинтър на плажа, макар и декор. Как ли биха изглеждали те двамата на истинския бряг?

Твоето вдъхновение днес:

Синът ми.


Снимки: личен архив Роди Радичкова; Момчил Христов


*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.

0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *