На какво се дължи този култ към Италия, италианските брандове и стилистика у нас, желанието за подражание на техния маниер? Често го наблюдаваме, особено при мъжете.

Народопсихология, южняшки манталитет, близко е, най-вероятно изглежда шик, лъскаво, wannabe момент. Дизайн по подразбиране и made in Italy съответства на качество, без човек да се напъва да разбира защо.

Аз лично харесвам храната и тези части на Италия с византийска архитектура, по-самобитното, провинциално и натурално. Там си почивам.

Почти нищо от типичните италиански марки за моден, продуктов дизайн и интериор не ми импонират. Може би креативната сила на Миучиа Прада, чантите на Marni… Харесвам този микс на скандинавски минимализъм, пренесен в Южна Италия – Саленто. Нищо, което да претоварва и без това пренаситените ми сетива и онази светлина на Саленто в късните следобедни часове. Маслинените горички, червените почви, малките улици, белият град Остуни, дивите плажове, котките и камбаните.  Тази година имахме най- вълшебните 10 дни заедно със Сандър и баща му там през юли. Истинско семейно преживяване за сетивата!

Спомена блогъри, инфлуенсъри, фашонистас – какво ти е мнението за тази инфлуенсърска вълна напоследък, у нас и в световен мащаб. Виждаш ли свежи интересни лица тук?

Зад появата не тези нови думи и понятия стоят активни хора, които имат желания да се изразяват. Това е процес, следствие на либерализирането на модата, активността в социалните мрежи. Това са „децата“ на връзката между най-общо модата и бързото достигане до повече хора.

На мен лично числата ми действат обратнопропоционално на интереса към даден непознат човек в мрежата. Не е задължително, но обикновено така се случва. Интересувам се най-вече от качеството на съдържанието. Органичен ли е потокът от последователи или платен, спонсорирани ли са постовете или плод на истински, искрен интерес. В този контекст хората, които ме впечатляват обикновено са професионалисти в дадена област и социалните мрежи са само един от каналите през които въздействат на своята публика. Впечатлява ме личният стил и начин на живот на Julie Pelipas – Fashion Director Vogue Украйна, Irina Linovich – International Producer Vogue Украйна, Оксана @oksanarim1, Natasha Goldenberg @ngoldenberg- криейтив на ЦУМ, Москва. Те ми влияят, с тях „пътувам“ и научавам детайли от работата им, което ми е истински интересно и така плета мрежата си от социални контакти.

За съжаление повечето свежи лица „отлетяха“ от тук, но с помощта на интернет ги следя изкъсо и се радвам искрено на развитието им. @evdimova Евелина Димова е една от тях.

Какво мислиш за Sofia Fashion Week и изобщо за модната сцена и форуми у нас? Случва ли се изобщо нещо интересно?

Както в началото споменах, ефектът на Дънинг–Крюгер тук важи в пълна сила. За мен това е събитие, което само монополизира името на столицата на България и добавя Fashion Week. Нищо повече. Да се именуваш не означава да си. Така е и с професорите ни, и в по-голяма степен с преподавателите ни по мода. В този динамичен свят и тези достъпни информационни потоци, някак освен да ми е тъжно, не ми остава нищо друго. Дори не ме дразни, че монополизират и размахват високопарни послания на тема мода, откъдето намерят трибуна.

„Позволихме“ на всички да ни изпреварят…Гледали ли сте скоро седмицата на модата в Тбилиси, да не говорим за уличната мода по времето, когато тече тази седмица. Ресурсът и международната ангажираност със седмицата на модата в Копенхаген, която няма традиции, но с адекватна политика, са на път наистина да я постават на модната карта. Предполагам, че там помагат много фактори, не само финансовите обаче, както е по подразбиране.

Тук основният проблем според мен е публиката. Каквото е търсенето, това и предлагането. Такъв е пазарът. Други са приоритетите.  Два базара, няколко независими събития няма да помогнат. Вече дори напъните за модни предавания спряха. Едни и същи хора на различни локации. Според мен или няма възможности, или няма сцена. Пазарът го уточнихме.

Да правиш, да харесваш и купуваш мода струва пари, понякога твърде много пари. Всеки преценява за какво, как и колко да харчи. Аз се възпитах да бъда последователна, да бъда ловец на находки и да изграждам стила и гардероба си с последователност. Без бърза мода, без всеядна консумация, с добри примери. Не гледам на модата като етикет с цена, но знам, че когато нещо е скъпо, със сигурност там са заложени много знания, умения, интелект и материал с високо качество. Високо оценявам тази смесица и нямам нищо против да плащам за това. Лошото е, когато свикнеш.

Хубавото е, че все пак ще седна на онзи ръб на шадравана, независимо, че ще съм със скъпия си, но вечен кожен панталон Balenciaga и никой няма да разбере тази малка подробност. Все пак аз нося дрехите си, не те мен. Това е.

Нещо много приятно: в последното ревю на Шанел освен че Карл Лагерфелд направи възможно да вида Ана Уинтър на плажа, ме накара да се замисля и за още един аспект на разговора ни днес. Всички прожектори следят дъщерята на Синди Крауфорд и нейната стремителна кариера на модел. И това е в реда на нещата. В същото ревю обаче участва и един български модел, не толкова известен за широката публика. Девойката се казва Белослава (Ivet Fashion), дъщеря на друг модел от близкото минало Биляна Савова, която дълги години е арт директор на списание ЕВА и основател на фондация „МС – Мога Сам“. Личен успех за семейството, но и прекрасна работа на всички нива. За дъщерята на Синди това си е нормално поле за изява, за дъщерята на Биляна е събитие за кариерата ѝ.

0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *