Всички в крайна сметка се нуждаем от одобрение и признание, това е съвсем нормално. Но защо държим непременно да сме някак по-различни онлайн? Усещаш ли го при твои контакти, които познаваш и извън аватара? Не трябва ли профилите ни в социалните мрежи да отразяват реалността, а не обратното?
Да, наистина понякога онлайн образът се различава съществено от реалността. Дълго време се чудех защо хората съзнателно преувеличават и изопачават информацията за себе си, за да се представят в по-добра светлина. Струва ми се страшно безсмислено това да играеш роля на щастлив човек в интернет, вместо да вложиш енергията си в справяне с реалните си проблеми. Някаква част от мен обвиняваше хората в неискреност – защо ме лъжат, че всичко им е наред, след като ми е ясно, че това не е така.
Напоследък осъзнах, че всъщност имаме нужда да поддържаме красивите илюзии не толкова за другите, колкото за самите себе си. Интернет ни дава почти пълен контрол върху това кого и какво допускаме в живота си, така че изкушението да го подредим както ни харесва е доста голямо. Хубаво е все пак виртуалното ни битие малко или много да се припокрива с реалното. Мисля, че да си верен на себе си носи повече удовлетворение, отколкото мимолетните лайкове.
Това май е и вид терапия, защита, черупка…Прекалената искреност онлайн не ни ли прави прекалено уязвими, разголени?
Ами да – да си прекалено откровен онлайн също е някакъв вид поза понякога. Смятам, че е добре да се дозира личната информация, която споделяме…има една граница между нещата, които бихме разказали на терапевта си и това, което ще споделим с група почти напълно непознати. Интернет може да ни създаде фалшивото усещане за близост, да ни подтикне да разкрием неща, за които после бихме могли да съжаляваме. Случвало ми се е така да се доверя на хора, които после са ме предавали. Хубавото е, че всеки може да направи този избор за себе си и да прецени доколко да разкрие. Признавам си, че когато видя някой да пише непрестанно много лични неща, си имам едно наум за емоционалното му и състояние. В такива моменти ако ми е по-близък бих го попитала какво има, но ако сме просто познати, по-скоро ще си замълча. Изобщо – колкото и голямо да е изкушението, че ще получим подкрепа и разбиране онлайн, нека най-съкровените неща останат за споделяне офлайн.
Как поддържаш ти лично здравословен баланс в социалните мрежи?
Ами всъщност мисля, че имам доста какво да работя в тази насока. Засега се ограничавам с това да не следвам хора, които са ми неприятни, или ме дразнят, и да не се включвам в безсмислени спорове.
Нещо, което се случи естествено е, когато се виждам на живо с хора, да не си гледам телефона. Страхотно е – общуването е много по-интензивно и удовлетворяващо.
Друго, което ми се случи, отново без да съм планирала, е че някак естествено се отдалечих от Инстаграм. Просто спрях да гледам всеки ден. Сега влизам, разглеждам някое и друго стори…и това е. Всичката тази еднаква перфектност е депресиращо фалшива.
Кой тип поведение в социалните мрежи ти допада и кой те дразни?
Харесва ми, когато човек споделя информация, която би била полезна, вдъхновяваща или интересна за другите и когато изказва мнението си възпитано и умерено, без да го натрапва. Допадат ми хората с чувство за хумор и самоирония.
Не харесвам агресията и назидателното размахване на пръст към другите, както и постоянните опити за привличане на внимание – с безкрайни и скучновати снимки, придружени от клиширан текст и безсмислени хаштагове.
Интересно ми бе да прочета. Благодаря! Вълшебна година желая и на двете дами!
Благодаря, Весела, и на теб! 🙂