Блог гастрол: Све Стоянова

Кое за себе си определяш като клише? Избягваш ли ги умишлено? Свидетели сме на доста идентично съдържание из социалните мрежи – така нареченото инфлуенсърство изобилства от клишета, които всъщност се приемат добре и работят.

Хаха, ами…аз всъщност харесвам клишетата. Най-вбесяващото в тях е, че хем знаем, че са скучни, хем е ясно, че работят. Те са някакъв вид социален код, който ни спестява обясненията. Например – жената винаги е успешна не само в офиса, но е и перфектна майка и домакиня. Опитите да се вместиш в това клише, разбира се, са не само изтощителни, но и могат да доведат до чувство на провал и малоценност, особено ако човек тръгне да се сравнява с други онлайн.

Използването на твърде много клишета ми се струва малко мързеливо – няма да се напъвам да мисля нещо оригинално, след като това така или иначе работи. Ако някой си изкарва хляба с блогване/инфлуенсърство трябва да е особено внимателен при избора на думи и теми, по които да говори. Иначе може да се получи обратен ефект. Вие бихте ли се вслушали в препоръка за книга от човек, който твърди за всяко второ излязло издание, че е “шедьовър” и “ще промени живота ви”?  Когато боравиш с един и същ набор от клишета и си приличаш с още 20, 50 или 1000 инфлуенсъра, които правят същото – защо да те следвам и да ти вярвам?

При инфлуенсърите напоследък има едно много интересно явление – стремеж да отговорят на очакванията на аудиторията, да публикуват това, което смятат, че е актуално и модерно. Срещат се и въпроси от сорта на: за какво искате да пиша/снимам? Не би ли трябвало да е тъкмо обратното – те да вдъхновяват и увличат след себе си, да създават трендовете, а не да ги следват сляпо?

Ако приемем, че инфлуенсърите са вид звезди, нормално е те да искат да се харесат на феновете си и да търсят диалог с тях. Като се допитват до аудиторията си, инфлуенсърите леко галят егото на последователите си, а и получават свежи идеи за какво да пишат. Всеки, който е поддържал блог за по-продължително време знае, че понякога е трудно да се измислят оригинални идеи. Освен това диалогът помага да излезеш от балона си, дава различни гледни точки. 

Но трябва да се отделя време и да се измислят интересни и вдъхновяващи неща, иначе инфлуенсърът рискува да е просто поредния човек, който споделя едно и също съдържание и изглежда като десетки други. В известен смисъл хората с онлайн влияние имат страхотния шанс да провокират и поддържат разговора по важни теми – за домашното насилие, за избора да имаш или не деца, за сексизма на работното място и какво ли още не. Аз лично бих се радвала да виждам повече инфлуенсъри ангажирани с такива теми, а не само с лайфстайл постове и ревюта на продукти. И не ангажирани, защото е модерно, а защото наистина им пука.

Какво мислиш за личните проекти, в които почти изцяло липсва оригинално съдържание, за сметка на патньорствата с брандове? Не се ли изгуби напоследък балансът?

Именно липсата на оригинално съдържание е една от причините да се откажа да следвам няколко блогъри, на чието мнение се доверявах преди. Когато изведнъж някой започне да пише за всичко – от домакински уреди до вино, мнението му неминуемо олеква. По същата причина предполагам не следвам и много инстаграм инфлуенсъри – просто всички ми изглеждат отчайващо еднакво, снимките са със сходно усещане, текстовете също. Разбирам желанието да си актуален, да говориш за най-новите продукти, неща и места, но е направо досадно да прочетеш практически едно и също на няколко места. И всичкото да е хубаво и без забележки.

Балансът е труден, но мисля, че ако някой инфлуенсър/блогър иска да запази аудиторията си, трябва да подбира внимателно партньорствата и да вярва в тях. Ако партнираш с някого само за пари и free stuff, ако се пилееш с много спонсори – някак си се губи фокусът (ако не си Николета Лозанова, разбира се 😉  

Отделно и читателите/последователите мисля, че трябва да са малко по-изискващи, да не премълчават, ако видят, че любимия им блог се превръща просто в рекламна витрина и губи автентичността си.