Публикации

Ако изобщо има смисъл от социалните мрежи и тяхната ежедневна употреба, може би това е по-отчетливото съхраняване на спомените и моментите, които си струва да пазим – за себе си и най-близките, не за нета и аудиторията.

Стотиците кадри обаче ежедневно потъват в архивите на профилите ни – доза споделяне, която не можем да вземем в ръце, да закачим на стената, да приберем в албум, да пипнем, да подарим. Хартията коренно променя усещането, дава чувство за сигурност, изпълва сетивата и притъпява виртуалността, в която плуваме по навик, и която на моменти се оказва доста хлъзгава.

Момичетата се забавляваха много с новия мултифункционален принтер HP DeskJet Ink Advantage 3785, който е съвсем лесен за ползване, приятен на вид и удобно компактен. Фотохартията е самозалепваща се (HP Social Media Snapshot) , което улеснява подредбата на снимките по стени, мебели, тетрадки и албуми – хитра работа. Освен изображения от социалните мрежи, принтерът действа и с обикновени документи, сканира и копира, т.е. пасва и на формат домашен офис. С помощта на приложението HP Social Media Shapshot директно изпращате любимите си кадри на хартия чрез wi-fi – достижения на техниката в името на класическите спомени.

Избираш, отпечатваш с един бутон, залепваш където си поискаш. Децата бяха способни да го правят цял ден, ако хартията не беше свършила. При това не се скараха нито веднъж. Спомените имат магическа сила.

*Публикацията е със съдействието на HP България, а принтерът ни беше предоставен за тест. Повече информация за продукта=>

HP LaMartinia 3

 

 

 

 

HP LaMartinia 8

 

 

 

I/TEMS LaMartinia

 

I/TEMS правят изящни предмети за дома. Отдавна не бях виждала такова забележително внимание буквално към всеки детайл. Смокинята ми е абсолютен фаворит, пренася те в други измерения. Браво – и за идеята, и за изпълнението.I/TEMS LaMartinia

I/TEMS LaMartinia

I/TEMS LaMartinia 3 * Продуктите ми бяха изпратени за тест от I/TEMS. Публикацията изразява личното ми мнение и оценка.

Какво ще вечеряме днес?

Още от периода, когато водех ежеседмична кулинарна рубрика във вестник и разполагах с достатъчно време да приготвям, аранжирам и снимам храна,  та и досега, един от най-често задаваните ми въпроси е „С какво се храните вкъщи?“. И май за седем години не съм писала нищо обобщено и конкретно по темата.

Преди да сте си представили колосани ленени салфетки, фотогенично и педантично подредена маса, ежедневна прясна топла закуска и строго балансиран режим, изобилстващ от суперхрани и нечувани екзотики, ще декларирам най-(без)отговорно – С ВСИЧКО. И четиримата имаме, слава богу, широкоспектърен вкус, който се простира от кресон, гуава, индийско и суши, до субпродукти, мушмули, картофена салата с много лук и шкембе чорба с много чесън.
Като че ли най-устойчивият принцип вкъщи е: не прекаляваме с нищо, но и не си слагаме забрани. Разбира се, в недалечното минало и аз съм имала грандиозни планове за семеен здравословен режим със стройни правила, но реалността се оказва, както обикновено, съвсем друга. Общите положения все пак съществуват и май успяваме да ги поддържаме.

Опитай нещо ново– изключително важно според мен, старая се да го внушавам и на децата си, до този момент успешно. Със сигурност познавате поне един възрастен или дете, които консумират около 3 вида храни, с едни и същи съставки, подправки, вид и начин на приготвяне. И нищо на този свят не може да го накара да опита нови комбинации. Хора, които избират с години еднаква храна от което и да е меню, мръщят се на непознати имена, носят си от вкъщи, страхуват се да експериментират и нямат никакво любопитство да излязат поне за момент от сферата на познатото.  Именно любопитството, така присъщо на децата, може да бъде използвано в тази посока. Да опознаеш мястото чрез храната му, да извлечеш максимално от новите преживявания чрез вкусове и аромати. Да намериш нови приложения на стандартни продукти или да пробваш абсурдна на пръв поглед комбинация – този приключенски дух по отношение на храната е страшно важен, не само в конкретната връзка, а и за това как възприемаш света и околните. Да търсиш познати фаст фууд вериги на места, които изобилстват от автентична, локална и безкрайно атрактивна храна е може би най-скучният начин да пътуваш. Да нямаш ни най-малка потребност да усетиш емоции чрез храната, дори и да не са точно твоите,  винаги ми е било чудно и странно, и съм твърде убедена, че е модел, който се прехвърля в семейството от най-ранна възраст.

Не обичам едикаквоси – вкусовете се променят във времето и в това няма нищо необичайно. Но да твърдиш, че не харесваш нещо, което дори не си пробвал, е най-малкото нелогично. Именно заради това опитването е безкрайно важно – за да изградиш критерий и вкус, ти трябва база данни. И тук далеч не става въпрос за непременно екзотични или скъпи продукти – зелените неща, които растат на поляната също могат да бъдат отправна точка. Вкъщи вече не се налага да подканям – при вида на нова и различна храна или продукт реакцията е: Икам побвам!
Здравословно ли е здравословното – не съм от хората, които си мерят пехато, изчисляват омега мастните киселини във всяка чиния и броят калории по време на готвене. Не че тялото ми няма нужда, или го смятам за маловажно, просто вторачването в здравословността на здравословното ме натоварва, изморява и ме лишава от удоволствието, което по чисто егоистично-хедонистичен начин ме прави щастлива и спокойна.  Имала съм нееднократни пориви да въвеждам строг семеен хранителен режим, който освен доста колеблив, се оказва и нетраен, поне при нас. От утре без захар/месо/бял хляб/джънк/мляко или нещо друго, което е актуално в момента, се чува от време на време, но толкова бързо утихва, че вече никой не му обръща внимание. Сравнително рядко консумираме пържено и колбаси, сладко и безалкохолни напитки, използваме умерени количества мазнина, стараем се хлябът да е качествен, не купуваме маргарин и имитиращи продукти, суровите зеленчуци и плодове са в големи количества – това като цяло е нашата посока. Няма да ме видите да меся хляб от лимец, да квася киселото мляко, да произвеждам пробиотици в буркани или да обявявам война на захарта. Поне засега.
Домашната храна – знаем, че вече всичко е домашно, щастливо, прекрасно и на мама/баба. Тази тенденция дори очевидно ширпотребните храни да се титулуват„домашни“ все още е в апогея си, чудно ми е кога ще затихне. Разбира се, че приготвеното с известни, подбрани и качествени продукти е за предпочитане. Разбира се, че е по-вкусно, или поне носи такава амбиция. Разбира се, че е по-полезно. Но когато е на всяка цена и отнема половината от съзнателното ни време, което можем да прекараме в забавление, учене, пътуване, спортуване, разходка, четене или просто почивка, идва въпросът дали наистина си струва. Майки, които стават в 4, готвят преди работа и носят индивидуална храна в детската ясла/училище/градина, никога не сядат в ресторант, защото не се знае ТАМ КАКВО СЛАГАТ, ходят на почивка с газов котлон и половината домашна посуда – със сигурност се сещате поне за един такъв персонаж в обкръжението си.  Въпрос на избор, преценка, и приоритети – не осъждам никого, но и врътвам очи в знак на досада, когато се опитват да ми вменяват вина или да ми правят директни забележки.
Да хапнем навън?– сравнително често се храним навън, с деца или без. Подбираме местата не по степента им на луксозност или интериора, а по това дали отговарят на идеята си. От кварталната кръчма не очакваме нищо повече от добре приготвени кюфтета на скара, а в индийския ресторант не търсим шопска салата. Хранейки се навън няма как да взимаме лабораторна проба от кухнята или да разпитваме по 40 минути с какво точно се приготвя. Доверяваме се на вкуса и усета си, ако не ни хареса, не се връщаме пак, ако сме на кантар, даваме втори шанс. Съобразяваме се кои места са подходящи за деца и кои не, важен момент, който често се пренебрегва. Не обичаме да проявявам педантични претенции, но когато нещо е кофти, го споделяме с персонала съвсем любезно и добронамерено. Хубаво е, че поне в София се появяват постоянно нови и разнообразни места. Е, не всички са дотам сполучливи, но има голям избор, това не може да се отрече.
Навиците – навиците са страшна сила и да променим нещо в тях изисква огромни усилия, в повечето случаи се провалят с трясък. Всеки от нас обича конкретни неща, други недолюбва, но като цяло си пасваме. Не сме претенциозни, но обикновено знаем какво (не) искаме. Рядко забраняваме, както и не се стремим да наложим собствените си вкусове на останалите членове от семейството. Е, упорито продължавам да настоявам с тиквената супа с джинджифил, но не ми се получава.
Обичаме храната и я свързваме с преживявания, периоди, емоции, спомени, места. Наслаждаваме ѝ се, в повечето случаи без чувство за вина или неудовлетвореност.
Ритуалите
Нещото, което неотменно присъства на масата ни абсолютно задължително е салатата. Така съм свикнала от малка, и тази традиция се прехвърли неусетно и в моето семейство. Децата обичат всякакъв вид салата – кореноплодни, зелени във всякакви вариации, добре познатите класики,  със семки, кълнове, различни дресинги и комбинации, пробвали сме почти всичко де що хрупа. Харесват и неща, които децата обикновено ненавиждат – спанак, лапад, киселец, коприва, зелен боб. Зелена супа? Разбира се! Повечето хора се учудват, че стоят в трепетно очакване на сурова гъба, парче зеле или резен цвекло, все едно са шоколадов сладолед, но е факт. Абсолютен фаворит са едро нарязани няколко вида зеленчуци (според сезона) с  купичка кисело мляко с чесън, копър, сол, черен пипер и съвсем малко майонеза  – топиш и ядеш до припадък, понякога може да замести и вечерята.
Риба поне веднъж в седмицата. Всички много обичаме риба и морски продукти от всякакъв вид и когато има пресни, се възползваме. Във всякакви варианти, но най-вече на скара.
Плодове – почти винаги вкъщи има по няколко вида. Не се налагаме да подканяме, децата сами подсещат и си искат. Просто нарязани, на плодова салата, шейк, смути или вместо десерт. Лично аз не съм от най-големите консуматори и любители, но се сещам от време на време, пък и даже ми харесва.
Яйца – във всичките им разновидности, рецепти и начини на приготвяне. И четиримата можем да ядем яйца до откат. Освен по Великден, разбира се, тогава дори на нас ни писват.
Джънк – вериги за бързо хранене ползваме може би веднъж месечно. Не го изчисляваме, просто така се получава. Не сме заклеймили джънка като смъртен грях, но определено не ни харесва чак толкова, че да прекаляваме. От време на време приготвяме домашни бургери, като децата сами сглобяват своите – една от най-забавните и омазващи дейности. Пържени картофи – рядко, най-често приготвени вкъщи.Чипс и снаксове – много рядко.
Сладко – по вкуса ни, от определени видове и производители. Не забраняваме на децата, но се стараем да ги ограничаваме и подбираме. Е, невинаги ни се получава, но работим в тази посока. Сами да намират мярката е мисля най-доброто, на което можем да ги научим.
Пица и паста – веднъж седмично горе-долу, понякога поръчваме, но и често приготвяме вкъщи. Всички сме почитатели, но определено не е първото нещо, което ще изкрещим като любимо.
Месо – по-често, отколкото ми се иска. Нямам намерение да ставаме вегетарианци, но много харесваме постни ястия и не е лошо да намалим месото, най-малкото защото повечето е с недоказан произход и обработка. Често обаче се оказва най-бързият и лесен вариант за вечеря.
Закуската – задължителна за трима от семейството, четвъртият още се опъва, но скоро ще го пречупим. Независимо дали е приготвена на момента или е нещо дребно и символично;  дали е супер здравословна с всички необходими елементи или просто едни класически палачинки с шоколад – закуската ни е много важна и се стараем да не я пропускаме, където и да се намираме.
Чистата храна
Разбира се, че произходът на храната е важен, но за съжаление невинаги можем да сме сигурни в него, дори да е сертифицирана, селектирана и доста над бюджетната като цена. Подборът изисква време, планиране и усилия, които признавам, невинаги имаме възможност да отделим. Отдавнашна идея е да имаме план за седмицата и пазаруването да се основава на него, но засега не успяваме – все на някой ще му се прияде нещо извън менюто, все нещо непредвидено ще изскочи и някак всичко остава в сферата на пожеланията. Възхищавам се на хора, които умеят да планират, бюджетират и систематизират, при нас все още това е мираж.
Чудесно е, ако е местно производство, сезонна, супер свежа и току-що откъсната, но и да не е винаги такава, не припадаме от ужас.
Елементи на задължителност
Не съм цербер, който контролира количества изядено, вкъщи аз съм по-либералната – оставям възможност за избор от типа „На който каквото му се яде“. Тук много ни улеснява фактът, че и двете никога не са били злояди, напротив – малки чревоугодници са.
Държа единствено да сме всички заедно на масата. Случва се да вечеряме плодова салата със сладолед или филия с нещо отгоре. Не тропам заплашително с черпака по тенджерата, поради простия факт, че невинаги има тенджера. Не готвя всеки ден, но и никой вкъщи не го изисква. Импровизираме с наличното или  приготвяме набързо нещо – важното е да няма напрежение, стрес и паника, храната някак не си пасва добре с тях.
Забрани за децата – Твърдо стоя зад позицията, че пълната забрана и истерично поведение създават проблеми и разстройства в по-късна възраст, а не ми се иска да им причинявам такива. Както храната е удоволствие за нас, възрастните, би трябвало да е така и за децата. Познавам родители, които се крият от децата си, когато ядат нещо непозволено; такива, които готвят без прашинка сол и глутен (без медицински доказана нужда); такива, които не позволяват абсолютно нищо сладко (освен фурми и мед) до много късна възраст; или други, които лишават децата си от детски партита заради тортата и сокчетата. Дори не мога да си представя какво е да си подложен на такъв спартански режим и смятам, че липсата на възможност за избор е най-малкото несправедлива.
Това в общи линии е нашият начин – правилен или не, рационален или напротив, актуален или демоде,  със сигурност не универсален и задължителен. Не обожествяваме храната, но и не я пренебрегваме. Не я превръщаме в задължение, нито пък в самоцел. Експериментираме и опитваме, променяме и разнообразяваме, наслаждаваме се. Извличаме максимума и избираме нашите фаворити, независимо дали е запечена филия с кашкавал или омлет с настърган трюфел – важното е да бъде с удоволствие и внимание към хората, които са създали и приготвили храната, и тези, с които я споделяме.
 *статията е част от кампанията Кажи Да на самостоятелността на Данонино #кажиДа
TopCleaning LaMartinia

Топ Kлийнинг се свързаха с мен преди време с предложението да тествам услугите им за почистване на дома. Отхвърляла съм подобни оферти на други фирми поради различни съображения, но в случая Дени ме спечели с думите „без препарати“ и „със силата на водата“. Освен с любезно, грамотно и културно написан мейл, което, уверявам ви, е рядкост.

И друг път съм споменавала, че чистенето не ми е стихия и го слагам в графата „адски досадни задължения“. Знам, че е важно за децата, здравето, и изобщо, но това не пречи да не ми е особено приятно. Да почистят нашия силно замърсен диван само с вода? Абсурд! Разбира се, предупредих фирмата, че две крайно палави деца са разливали и замазвали доста разнообразни субстанции по него, след като отказах да правя повече жалки опити за почистването му. А като си спомня, че вместо син, исках да вземем бял диван…
Чистим и прозорци, и бани, всичко – увери ме Дени. Чудесно, казах си и погледнах през прозореца на хола, едва различавайки какво има зад него.
Фирмата предлага цялостно почистване на дома, отдаване на техника под наем и дистрибутира почистващатасистема Sirena, която освен всичките си достойнства, има и едно основно – цената ѝ е най-изгодната на пазара за висок клас техника.
Нека видим как ще се справят, подсмихнах се аз.
В уречения ден и час пристигнаха Дени и Нели, въоръжени с един куп техника и в пълна бойна готовност. Нямам проблем да оставя хора вкъщи, но така или иначе бях отделила целия ден за санитарен. А и ми беше интересно как действа това чудо Sirena. Дени ми разясни принципа на действие, философията на фирмата и защо са се захванали с тази цялостна концепция за почистване на дома. През това време Нели действаше с пердета, прах, под и каквото ѝ се изпречи на пътя.
Винаги личи, когато някой приема мисията си за своя, не просто за бизнес начинание или работа. И това е нещото, което страшно много ценя у другите. Дени разпалено ми разказваше как първо е закупила системата за своето семейство и след като се е уверила, че действа и оправдава цената си, се е захванала с начинанието Топ Kлийнинг.
Надали ще е интересно тук да обяснявам чисто техническите параметри на машината, тях всеки може да провери в спецификацията на продукта. Ето нещата, които ми направиха впечатление.

ПЛЮСОВЕТЕ
          Цената– разбира се. Предназначена да бъде по джоба на средностатистическо семейство (има опции за разсрочено плащане), което хич не е маловажно. Сещам се за други марки, чиито машини са на стойността на една прилична кола.
          Възможност за тест – преди да закупим скъп уред е добре да се уверим дали реално ще го ползваме. От „Топ Kлийнинг“ ще ви разяснят лично всички специфики на машината, съвсем открито, без агресивни маркетингови подходи и познати трикове. Дени ще отговори лично на всичките ви въпроси и съмнения.
          Лесна поддръжка и ползване – в Sirena няма сложна електроника, ефектни светлини или дистанционно управление, които въпреки че грабват окото, са капризни за поддръжка и допълнително оскъпяват продукта. Честно казано, светлини, мигачи и говор не ме впечатляват в един уред, така че не държа да ги има, ако това ще свали цената и няма да пречи на функционалността. Единственото, което трябва да правите е да сменяте мръсната вода и да изплаквате ХЕПА-филтъра на всеки 3-4 месеца. Смяната му се налага чак след средно 18, а понякога и след 24 месеца.
          Дизайн– изглежда сравнително компактна и приятна на вид. Не че ще излизате на ресторант с нея, но все пак е добре да държим на естетиката. Съчетава най-добрите характеристики на вече познати модели от подобен клас, изчистена е от ненужни части и подробности, което не само че оскъпява, ами и усложнява ползването.
          Удобство– има телескопични тръби, с които можете да почистите и най-високите помещения. Всички приставки се прикачват към уреда, така че няма да се налага да се чудите къде да ги завирате след почистване.
          Сервизна база и гаранция – колкото и модерна и подобрена да е, все пак е техника, и е добре да разчитате на развита сервизна мрежа. Получавате 10-годишна гаранция на мотора, 3 години за останалите части и 1 година за труд. Дистрибуторът поема разходите по доставка на резервни части и консумативи – още един плюс.
МИНУСИТЕ
          Все още няма разработена приставка за дълбочинно изпиране (в момента се разработва, уредът е на пазара от 4 години), но реално едва ли има домакинство, което да пере меката си мебел всяка седмица, така че това не е проблем. Винаги можете да се обадите на фирмата за тази услуга.
          Лично от моята гледна точка на човек, който не почиства основно всяка седмица, закупуването на уред може би е въпрос на по-дълго премисляне. На този етап (липса на време и енергия за това) по-скоро бих ползвала редовно абонаментните им услуги за почистване на дома.
ЗА КОГО Е ПОДХОДЯЩА SIRENA?
  • За хора, които държат на хигиената, чистофайници и привърженици на зелената идея – няма химия, само чистата сила на водата. Доказано е, че почистващите и въздухопречистващи системи (с воден резервоар, сепаратор на частици и ХЕПА-филтър) са сред най-ефикасните методи за борба с алергените в дома, причиняващи алергии и астма. Показателите им са съпоставими – филтрират 99,97 % от финия прах, а електрическата им тупалка отстранява в дълбочина прах, акари, косми, др.Повечето имат тих режим, който непрекъснато освежава въздуха.
  • За семейства с малки деца – децата цапат, разливат, правят лекета, ръсят трохи, драскат с флумастери, влачат храна навсякъде, неизбежно е.
  • За хора с домашни любимци – водата поема не само праховите частици, но и всякакъв тип косми/козина/мъх.
  • За хора, страдащи от алергии, астма, всякакъв тип респираторни заболявания. Водата освен да ПОчиства, също и ПРЕчиства въздуха.
  • За хора, които обичат да ароматизират дома си с натурални есенции. Към Sirena вървят и различни аромати, специално създадени за уреда и за аксесоара Sirenita – освежител за въздух, чиято цена също е изключително достъпна.
КАК СЕ СПРАВИХА?
 
Не знам как да ви го кажа другояче, но домът ни буквално СВЕТНА. Всичко ухаеше на портокал (заради силната степен на замърсеност на дамаската преценихме, че биоразградимият препарат е желателно да бъде включен в действие), прозорците „прогледнаха“, нямаше следа от прах (въпреки почти 4-часовия процес), диванът остана БЕЗ НИТО ЕДНО ПЕТНО (почистени бяха ъглите, замазаните ръбове и облегалки), банята лъсна. Чудо! Фуги, дограмата, всяко ъгълче и квадратен сантиметър. Цялото това време използвах да изпразня и изхвърля половината съдържание на кухненските шкафове, което отлагах от месеци. Здравословно, антиалергично, качествено и без химия. А и е адски приятно някой да свърши тежката част вместо вас. Нели, основното действащо лице на терен, беше буквално като фурия, такова КПД скоро не бях виждала!
Преди тупането и изпирането. Замърсените участъци личат добре.
„Шейк“ от мръсотия. УЖАС!
След изпирането
След изпирането
След изпирането
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
Ако не се чувствате в стихията си, по-добре извикайте професионалисти, които си знаят работата и ще я свършат доста по-добре от вас. Оказва се, че дори в почистването си има алгоритми и ред. Точни, стегнати, подготвени хора, пък и симпатични на всичкото отгоре. В разговора стана дума, че има значение не само честотата, но и качеството. Колкото по-основно и щателно е почистването, толкова по-малко поддръжка и работа ще изисква с времето – факт, който често забравям, пардон, пренебрегвам.
Гарантирам, че Топ Kлийнинг са вашите хора.
„Мамо, ама това нашият диван ли е?!“.
Saeco LaMartinia

Озаглавих публикацията именно така заради крайно приятния аромат на кафе, който обитава кухнята през последната седмица. Особено по това време на годината носи внушение за топлина, уют и разговори в големи кожени дивани.

Машината ми беше любезно предоставена  за тестване от Saeco България, моделът е HD8911/09 Правя предварителната уговорка, че ревюто се основава на чисто потребителски впечатления, не съм нито бариста, още по-малко експерт.
Накратко за предпочитанията ми. Не съм от онези страстни любители, които не могат без кафе, има периоди, когато изцяло го замествам с чай. От известно време избягвам прясното мляко и с това автоматично отпадат всякакви латета и подобни. Тези, които се приготвят от големите вериги в България не са ми вкусни, може би заради качеството на млякото тук, а и картонената чаша разваля вкуса. Предпочитам да изпия добре приготвено еспресо (късо!), за ужас на италианците мога да го консумирам и леко изстинало. Вкъщи ползваме машина от същата марка, доста вехт модел, но върши безотказно добра работа от години. Беше ми интересно да тествам такава, която мели на момента, ето удобен случай.

Кое ми хареса
Първото, което прави впечатление, е дизайнът – приятно универсален, изчистен, без цветови избухвания, пасва на всеки интериор, не заема място.
Тази машина буквално прави всичко сама – мели, дозира, отмерва, изхвърля излишното. За вас остава единствено да доливате вода и да добавяте кафе на зърна.
Почистването на контейнера е лесно, удобно и бързо, с натискане на два бутона и издърпване напред.
Водата се пречиства от филтъра AquaClean, 2 години не е нужно да премахвате накипа.
Дозата за късо кафе е точно моята – не е 2 смъртоносни глътки на дъното на чашата, както в Италия, нито е излишно разводнена. Нужната концентрация, за да изпъкнат ароматите и вкуса.
Има опция за дълго еспресо, която не съм ползвала, просто не обичам такова.
Допълнителни екстри: контролиране интензитета на аромата и температурата на загряване на водата. Със сигурност има и още подобни, които нямах време да пробвам.
Тествахме и двойната камера за  капучино (или други подобни напитки), действа идеално – образува нежна, ароматна и трайна пяна.
Улесняващи функционални индикатори, които са разбираеми дори за лаик по техническата част като мен.
Кафето се мели на момента, може би най-голямото достойнство на машината. Това личи при всеки сорт, тествахме няколко. Мелачките са керамични, което ги прави надеждни и издържливи.
Кое не ми хареса
Шумна е, но при положение, че мели, няма как да е беззвучна. Това, освен минус, има и своето очарование, все едно сте в уютно кафене.
Трябваше да я върна, което предизвика едно разочаровано „Е-е-е-е-е….“ вкъщи.
Цената – не е ниска за домашна употреба, но истинските почитатели на хубавото кафе биха я преглътнали.
Заради лекотата при приготвяне, буквално с натискане на едно копче, има опасност да прекалите с дневната доза.
В средата на ноември се проведе и официално представяне на новите модели, на което не успях да отида, но изпратих доверен човек. Йордан Дъбов, основателят на Асоциацията на българските баристи, е разказвал за основните принципи при приготвянето на кафе и цялостната емоция около този ритуал. Най-важното накратко (лично за мен много любопитно):
– Меленето и смесването за основите за доброто кафе. Технологията е важна, за да се запазят ароматите и сложните вкусове, които ние възприемаме със специални рецептори.
–  Съществува строга система за отчитане на вкусовите качества на всяко кафе.
–  Вакуумираните опаковки понижават качеството, хубаво е да се ползва прясно изпечено кафе до 45-ия ден.
– Противно на всеобщото мнение, кафето действа добре на съня и се препоръчва да се пие вечер. (Бел.: това трябва да се провери)
– В кафето се улавят до 850 нюанса, за сравнение при виното около 450.
– Кафето е храна, доста сложна като състав и възприемане.

Снимки в колажа: Светлана Стоянова

*публикацията е осъществена със съдействието на Saeco България

Rue Dijon
Апартамент в сърцето на града. Пълен с книги, старинни предмети, дискове и плочи на любими музиканти. Грамофон, камина, баня окъпана в светлина.
Nina Simone, Astor Piazzolla и Nouvelle Vague в късния следобед зад ленените завеси.
Танци с момичетата върху скърцащото дюшеме.
Бутилка розе до прозореца, когато си легнат.
Париж.

Наред с раждането, абитуриентските балове, сватбите и ходенето на море, ремонтът е ключово събитие в българското семейство. Отпуски се взимат, ученици си остават вкъщи, бригади се събират, софри се редят.

Особено ако е включена и банята, положението става съвсем тържествено. Ремонти се правят най-интензивно преди да се появи бебе, все едно се ражда малък експерт по интериор и хигиена. Класическа гледка, и тук, и по света, е бременна жена, придружена от изнервен мъж на обиколка в: Икеа, строителен хипермаркет, склад за мебели, други подобни. Обикновено с огромен корем, много изисквания и съвсем бегла представа за реалността.
Е, и ние не направихме изключение от тази класическа ситуация и преди 7 години, след неуморни тримесечни огледи на недвижими имоти, най-сетне се спряхме на място. Основният ремонт беше неизбежен, с малката подробност, че през 2008 имаше невероятен бум на строежи и покупки, цените на всичко бяха безумно високи, а да намериш майстор или бригада – почти невъзможно. Бременната жена рядко разполага със строен реалистичен план, в главата й бушува весела смесица от пинтерест картинки, каталози за мебели и изрезки от интериорни списания. Точно тогава идват грешките, особено ако ви притиска корем, срок, или и двете. Грешки, прикрити зад уж сполучливи визионерски идеи.

 

Цветовете
През 2008 минималистичната мода на „всичко снежно бяло, тук-там малко черно“ не беше нахлула, та основният цвят у нас се оказа цвят шампанско, екрю, ванилия или просто мръсно бяло. Едно е да гледаш цвят на каренце в каталог, друго на цяла стена. Няколкото нюанса се оказаха по-тъмни от очакваното и бяха разредени с литри снежнобял латекс. Да повториш ръчно забъркан цвят – на всекиго пробвал това упражнение е ясно, че е почти непосилно. Всяка корекция, която впоследствие може да се наложи, е неосъществима, просто няма как да докараш същия цвят. Ако е бяло, нека да е класическо, без нюанси.
 
Подовата настилка
Ако някога по някаква причина ви хрумне да положите в кухня и коридор огромни плочи в бяло, с релеф във формата пчелна пита (малки вдлъбнати дупчици, оле!) – ОТКАЖЕТЕ СЕ! Прекрасната текстура в магазина се оказва пълен кошмар – и за слагане, и за чистене. Ама как ми се случи точно на мен? Тази, която се смееше иронично при израза „лесно за поддръжка“. Айде бе, каква толкова поддръжка, стегнете се. Бяло? Няма проблем? Релефно? Колко му е. Е, бях готова да разбия това чудо с голи ръце и да го заменя с обикновен гумен балатум или гол цимент. Съжителствахме си няколко години, уви.
Осветлението
Едно от най-важните неща, и функционално, и естетически погледнато, се оказа осветлението. Т.е да предвиди човек къде точно ще му трябва лампа, за какво ще я ползва, какъв тип ще бъде (настолна, висяща, на стената, просто декоративна, за четене, за маса, за ефект, т.н). за съжаление пропуснахме този момент и сега сме: ей, тука може ли да се пусне ток? Което неминуемо води до разбиване и висящи кабели. Добре, че са актуални.
Временните неща
Ако искате нещо постоянно,  вкарайте го в графа *временно*. Всичко за което бяхме казали „Абе на първо време само“ така си и остана.
Мокрите помещения
Тук важи същото правило за цветове. Ако не знаете каква да е банята, направете я бяла. Защото смяната на плочки е епична борба с много нерви и боклуци. При бяла основа, смяна на няколко аксесоара ще даде съвсем нов вид на помещението. Със закъснение установих, че самостоятелната тоалетна без мивка съвсем не е нужно да бъде облицована с плочки. В общия случай няма плискащи се води и осезаема влага и могат да се намерят къде къде по-красиви и идейни решения, но това е положението.
 
Външната врата
Ако живеете в апартамент и не желаете съседите да ви разказват за какво сте се карали, сложете си двойна външна врата. Отново установено постфактум. Единичната върши работа, но пропуска доста шум, особено ако имате навика да си подвиквате.
Направи си сам проекти
Моят личен извод е, че не бива да се започва нищо diy, което не съм сигурна, че ще успея да довърша. Имам един куп неща в гаража, мазето и на балкона, за които все не идва ред. Столчета, каси, етажерчици и какво ли още не – пречат и дразнят. Докато не ти писне и ги изхвърлиш.
Гардеробите
В един идеален свят бих живяла с удоволствие без гардероби и врати, но уви, употребата им е наложителна. Ако нямате гардеробна или дрешник, не подценявайте тази мебел. Добре е да са стабилни, с добро вътрешно разпределение, високи до тавана и с осветление. Всичко друго е компромис, установено от опит.
Хора, които не са сигурни в собствените си умения, е препоръчително да наемат добър интериорен дизайнер със сходен мироглед и вкус, който да им спести много време, нерви и пари. Ако пък се втурнете в приключението основен ремонт сами, е добре да обмислите предварително всички етапи и елементи, за да няма после „Ееее, тука можеше така да стане“. A, и да не вярвате много на Pinterest. Там всички стаи са полупразни, кухните са без шкафове, няма врати и чорапи на пода, а единственото разхвърляно нещо е одеялото, драпирано небрежно върху дивана – един идеален свят, мда.
Двоен рожден ден
Преди три седмици вкъщи, с много деца, приятели, гости, подаръци и емоции. Снимки от самия ден нямаме, но наваксахме по-късно с над 50 бели балона и силно наелектризирани коси:-)

Сукуленти
Обикновено в един дом първо впечатление ми правят не подредбата, мебелите или чистотата, а липсата на няколко неща – книги, цветя и снимки. И трите мога да понасям в изобилие, понякога дори прекалявам. Освен всички налични досега (малко сме като в ботаническа градина), напоследък у дома се заселиха т.нар. сукуленти – най-общо растения с месести листа или стъбла, които натрупват вода. Към тях се причисляват и кактусите. Освен че са компактни и интересни на вид, те изискват символични грижи. Не се пресаждат, през студените месеци се поливат веднъж на 2-3 седмици, обичат светлина (но не пряка слънчева), виреят в плитки съдове, не се пулверизират, нямат листа за почистване, въобще – лесна работа. На дъното на съда е добре да сложите по-едри камъчета, за да се отцежда излишното количество вода и да не загнива почвата. В случая използвах огромен (непотребен иначе) стъклен съд, който пасна идеално. Исках да ги засадя по-раздвижено, на различни нива, но ландшафтната архитектура се оказа трудна работа и стана малко скучновато. С Мартина заедно подредихме камъчета и охлюви – нещо като мини алпинеум. Има място за още няколко растения, които ще набавим допълнително.