Преди 20-30 години за това не се говореше, мажехме се с някакви мейнстрийм олиа за тен с втори фактор и въобще не го мислехме, важното беше да си загорял, възможно най-шоколадов. За щастие тази мода отмина отдавна, стреснахме се доста и взехме да ползваме продукти с надеждна защита, висок фактор, не само през ваканциите, ами целогодишно.
Нали знаете, че има два типа хора – едните скачат да купуват прехвалените неща на мига, другите скептично сумтят „Какво толкова се прехласват всички, поредния хайп“. Е, аз съм от вторите.
Но снимки с Ерик исках отдавна, без децата, само ние двамата. Намерих го аз, беше с мен и по време на инцидента, имаме много специална и връзка и привързаност и исках да отбележим 2 години от срещата ни.
Железница е любимо място – приказно красиво през есента и идеално за голямо и енергично куче като него, поигра и потича доволно, аз също, lol. Децата се забавляваха наоколо (предимно борейки се и крещейки на ехото), а фотограф ми беше Тито. Тази му роля стана повод за много майтапи и смях, особено в частта „Ама не мога да гледам хем да има фокус, хем да не са ти отрязани краката, хем как ти е шапката!“ Много рядко го занимавам с подобни, принципно досадни и несвойствени за него неща, но пък се справи повече от чудесно, за което му благодаря.
Зелената жилетка и палтото-пончо ми бяха предоставени любезно от Plamenna Fashion Boutique и паснаха перфектно на обстановката ♥
Фотограф: Велислав Петков-Тито (много държеше да го напиша точно така, lol)
Бях сигурна и първия, и втория път, сякаш всичко беше отдавна начертано и предопределено. И сега, като майка на Мартина (почти на 11) и Матеа (почти на 6), тази бъбрива, шумна и пъстра женска емоционалност ми е толкова интересна и любопитна във всеки свой етап, че не бих я заменила за нищо на света. Нашите си занимания, излизания, разговори и смешки са едни от най-прекрасните моменти изобщо.
Постоянно се убеждавам, че отношенията с майката са предопределящи за почти всичко по-нататък – за връзките с партньора, децата, колегите, приятелите, със света изобщо. Или повтаряме модела на собствените си майки, или търсим компенсаторни механизми да избягаме панически от него, май среден път няма.
Не знам дали е щастие, благословия или късмет, но моят личен модел е безупречен. С майка, която създава толкова уют, красота и топлина, основите са положени, без да имам ни най-малка заслуга за тях. Майка, която подкрепя безусловно, прави компромиси, създава сигурност, дава сила и свобода, достатъчно деликатна е да не наранява, но и достатъчно откровена да не заблуждава, умее да прощава, насърчава и отрезвява, носи онзи женски заряд, в чиято компания се чувстваш пълноценен, приет, обгрижен, обичан, на място.
Иска ми се да съм способна на същото за моите момичета, а това са може би най-важните елементи в целия пъзел:
Всичко в крайна сметка тръгва от тук. Основата, навиците, образът на света, изграден в мини модел у дома. Дом, който не е перфектен и излъскан до съвършенство, но е пълен с топлина, разбиране и взаимност. Дом, в чийто център обикновено стои майката – стожер, ядро, огнище, понякога генерал, понякога мека завивка, но винаги опора и бряг. Подкрепящ, споделящ, активен и присъстващ баща. Любов.
С огнени темпераменти и толкова женска енергия у дома често емоционалният вихър достига неподозирани висоти. Случва се и да не успеем да го обуздаем – повишаваме тон, разпердушинваме всичко, спорим, караме се, хвърляме предмети дори, но накрая всичко утихва в прегръдки, сълзи или просто смях. Не се притесняваме да даваме поле на чувствата си, задържането им създава напрежение, студенина и враждебност.
С момичетата можем да си кажем всичко, въпреки че са малки нямаме тайни, говорим по всяка тема без задръжки, недомлъвки и шушукане. Споделяме, разискваме, палим се, възмущаваме се и анализираме. Понякога една през друга и се налага да се изчакваме с вдигане на ръка, също както в детската градина. Прекъсваме се, бързаме да разкажем, смеем се на себе си. Няма табута, забранени зони, заключени теми – всичко може да се каже по подходящия начин, в точния (или не съвсем) момент.
Хем част от цяло, хем силни индивидуалности, сестрите за мен имат може би най-магическата връзка в семейните отношения. Между тях съществува микстура от любов, съперничество, ревност, нежност, отдаденост, грижа и съзаклятничество. В един момент са яростни врагове, в следващия – най-близки довереници. Емоциите им се преплитат, избухват, наелектризират и утихват за части от секундата. Сложни и едновременно просто отношения, които се напластяват във времето и преминават най-различни любопитни трансформации с център обичта и близостта.
Мартина и Матеа са коренно различни по характер, често се карат, но и са страшно близки. Като лято и зима, куче и котка, дъжд и слънце, сутрин и вечер – сменят роли, сблъскват ръбове, но не могат една без друга. Дразнят се, предизвикват се, провокират се, но и се искат, търсят и намират постоянно. Най-важното е да бъдат опора една на друга, да израснат в доверие, близост и обич, всичко друго са подробности.
Едно от най-важните неща за мен изобщо, независимо дали се отнася за двойката, приятелите, родителите или децата. Онази здравословна дистанция и самостоятелност, която зарежда отношенията и ги предпазва от лепкавата пагубна сила на постоянното присъствие. Да предоставяш свобода и да изискваш своята е признак на смелост, сила и увереност. Висша форма на доверие, която дава искра и подхранва баланса.
Иска ми се момичетата да умеят да създават контакти, да знаят как да поддържат връзки и да бъдат самостоятелни. Кръгът приятели, хората в квартала, училището, различните групи познанства дават толкова много и помагат да усетиш къде стоиш, създават увереност и канализират енергията, и в това отношение са незаменими. Ядрото на семейството е важно, но също толкова важни са връзките извън него, ролите на всеки един от нас зад прага на дома.
Правилната самооценка е особено важна за момичетата. Повтаряйки им, че са слаби, беззащитни и крехки, ги лишаваме от онази самоувереност, която ще им помогне да не зависят от нечие чуждо одобрение. Да даваме свобода, да имаме доверие, да подкрепяме всяка стъпка, за да положим основите – това е незаменимо, още от съвсем малки. Ако предпазваме момичетата от всички и всеки, е твърде вероятно да създадем порочната практика винаги да разчитат на някого и нещо – трудно (а често и напълно невъзможно) изкоренимо в по-зряла възраст.
На прага на тази толкова специална възраст се променят един куп неща и е истинска привилегия да наблюдаваш всяка метаморфоза. Искам да остана извън родителското мърморене колко този период е непоносим, комплициран и турбулентен, дори и да е така. Държа да преминем заедно през всяка бабуна и да изпитаме всяка емоция, без да драматизираме излишно. Да сме една до друга и една зад друга, да не нагнетяваме напрежение предварително и да не цъкаме с език какви катаклизми ни чакат.
Един от най-вълнуващите периоди, сигурна съм, в който всичко е с невероятен емоционален заряд и интензитет. Първи цикъл, първи промени в тялото, първи любовни трепети, първи сериозни житейски тестове, първи разочарования, първи сблъсъци, първи приятелства за цял живот, първи преосмисляния, революции и избори.
Говорим отдавна по тези теми – съвсем естествено и без напрежение, всеки малък откривател със собствените си случки и преживявания. Любимата ми реплика е: „Мамо, да ти разкажа какво стана днес…“
Не харесвам мантрата, че децата в този период стават едва ли не зли демони, които имат една единствена цел – да ни провалят спокойствието и да ни дразнят ежедневно. Всеки минава през своите етапи, включително и ние, родителите, и ако се отнасяме с уважение и търпение, всичко може да бъде по-гладко и цивилизовано. Търсенето на кусур във всеки етап е нещото, което наистина не разбирам – бебешкият бил стресов и непоносим, детската градина – изтощаващ и досаден; училището – натоварващо и ангажиращо; пубертетът – невъзможно бурен. И докато мрънкаме колко е трудно и сложно, детето вече е голям, самостоятелен човек със свой собствен живот…
Онази способност да превръщаме всяко нещо в шега, да не създаваме излишни драми от дребнотии, да се надсмиване над себе си, да не се приемаме насериозно и да се забавляваме по всяко време. Много важно за мен като майка е да пазя баланса между родителския авторитет и забавния тип, с когото можеш да се лигавиш за глупости. Признавам, че обикновено ми се иска да съм във втората роля, lol.
Снимката е правена от Матеа
Да разчитат на себе си, да умеят да се справят сами, да бъдат уверени, самостоятелни и устойчиви – може би едни от най-важните неща, на които ми се иска да науча момичетата. Да не се лашкат по моди и течения; да не валидират себе си чрез чуждо одобрение; да не се фиксират във външния си вид; да не смятат, че някой им е длъжен за нещо. Да дават преди да очакват; да поемат отговорности; да решават казуси; да се научат да грешат; да имат кураж и смелост за действие.
Женствеността не е слабост и уязвимост, а онази енергия, която ни помага да видим повече, отколкото другите; да усещаме с интуицията си; да омекотяваме като топка пластилин ръбовете; да създаваме топлина и уют на най-невероятни места.
Женствеността не се идентифицира с червен маникюр, дълга коса или определена структура на тялото, а е нещо много по-дълбоко и стойностно: умението да влизаш в положението на другите, да полагаш грижи, да отсъждаш справедливо, да подаваш ръка и да мислиш нашироко; да бъдеш толерантна, всеотдайна, разбираща и насреща, когато някой има нужда от теб; да обичаш и да се оставяш да бъдеш обичана.
Женствеността е силата, която приютява, започва революции, поддържа огъня и дава криле. Затова е толкова, толкова специална.
*Публикацията е в партньорство с Always. В статията има продуктово позициониране.
Може би не всеки си дава сметка, но обликът на спалнята до голяма степен се определя от „дрехите“ на леглото. Е, кой знае какво, казваме си, чаршафи и възглавници. Да де, ама са в центъра на стаята и заемат основна роля. Ако сте като мен и обичате често да трансформирате помещенията у дома, спалният комплект е първото нещо, което ще промени коренно стаята, колкото и да не ви се вярва.
В тази публикация се опитвам да покажа това нагледно, сменяйки различни стилове и цветове. Бялото спалньо бельо е фотогенично и инстаграм френдли, но пък цветните десени дават съвсем различна перспектива. Матеа ми асистираше през цялото време и още на първия сет, без да ѝ казвам нищо, възкликна: „Уау, мамо, все едно вашата спалня е някъде на морето!“
Важно: по време на снимките не пострада нито една спалня (поне не много, lol).
*Публикацията е в партньорство с българския бранд за спално бельо popijami.bg
Южен френски морски бряг
Зрели сладки смокини, светъл лен, колело привечер, боси крака на плажа, бяло вино и книга по залез.
Спален комплект Lux in Blue памучен сатен
Етно пътешественически дух
Ратан, бамбук, дантела, аромат на канела, горчив шоколад, спомени за места и хора.
Бонбонено розова нежност
Сладост по бузите, пух, тюл, захарен памук през август, аромат на рози и летен букет в кошница.
Спален комплект Spring and love 100% памук
Тюркоазено лято
Прясна риба, сандали, тюркоазени води, слънчева палуба, сламени шапки, портокалов цвят, светулки и тънки презрамки.
Спален комлект Aqua памучен сатен
Графична монохромност
Градски лофт, образи в бяло и черно, разговори до късно, палачинки на терасата, ванилия, бърбън и чисто силно кафе.
Спален комплект Капчица ранфорс
Независимо дали в парка, на село, в училищния двор, около града, на планина, до вода или просто пред блока – да бъде на открито. Мисля, че това ги калява и учи, помага за развиването на много умения, навици и качества и най-важното – дава безкрайна свобода.
В нашето семейство се опитваме да оползотворим всяка възможност в занимания, подходящи и интересни за всеки, за да няма мрънкане и „Уф, сега точно това/сега/там ли“. Момичетата са свикнали да бъдат навън и това за тях вече се е превърнало в необходимост. Не ги плашат буболечки, коприва, треви, преходи, непознати територии; наслаждават се на всяка минута и са любопитни за още и още. Все си мисля, че да бъдеш сред природата и това да ти носи удоволствие и смисъл, се възпитава от съвсем малки, и изпуснем ли момента, може да е вече късно.
По повод лансирането на новите плодови млека на Danonino в удобна за носене опаковка, която издържа 4 часа без хладилник и може да се затваря плътно, решихме да съберем в една публикация любимите ни неща, които обикновено правим, когато сме навън – активности за всяка възраст и подходящи за съвместни занимания. Със сигурност не са нещо нечувано и невиждано, но понякога човек има нужда просто от подсещане и подбутване, не от гениални идеи.
Федербал. Помня, когато за един рожден ден родителите ми бяха скрили зад хавлиите подаръка – хилки за федербал, а аз провалих изненадата, намирайки ги седмици преди празника. Оттогава обожавам тази игра, стига атмосферните условия да позволяват. За Матеа още е трудно, но пък всички се забавляваме със сладките ѝ опити да уцели перцето, прилича на Тинкърбел, която а-ха да излети. Решили сме да си купим сериозно оборудване+мрежа и да го практикуваме по-често, когато можем, дори на паркинга под нас.
Топка. Постоянно купуваме топки – малки, големи, по-твърди, по-леки, всякакви. Мартина тренира волейбол в училище и с нея играта е супер приятна. С Матеа пък, понеже е по-малка, практикуваме футбол, станала е доста е добра. Понякога и с Тито си правим спаринг срещички. Който както и каквото може, важното е да има движение.
Въже. Да се скача правилно и умело на въже хич не е лесно, колкото и да изглежда фасулско. Иска си техника и тренировка, особено ако е с цел поддържане на форма, не просто подскачане. Мартина е супер експерт, а лилавото въже е спомен от тренировките по художествена гимнастика, които тя доброволно прекрати, когато станаха прекалено често и прекалено натоварващи за осемгодишно дете. Все се каня да скачам редовно, дори вкъщи, и все си остава в сферата на пожеланията, айрол. Матеа не умее, но пък и не приема никакви съвети от сестра си как да се справя по-добре – оплита се като пиле в кълчища, залива се от смях и накрая се отказва. Пак е нещо.
Карти и занимателни игри. Аз лично не съм от най-големите фенове на настолните игри – бързо ми омръзва, нямам търпение, не ме свърта на едно място. Но картите за истории и развиване на въображението много харесвам. А и са компактни, не тежат и не заемат място. Този пън например е идеална масичка за целта.
Оригами. Те също не заемат място, а са забавен начин за развиване на въображението, усещането за перспектива и форма.
Рисуването. Този вечен фаворит – рисува се навсякъде, винаги носим моливи, скицници, малки тефтерчета, пастели, флумастери, тебешири – всякакви пособия за всякакви условия. Понякога си организираме съвместни сесии – нещо като нашумелите барове с рисуване, само че у дома и с деца.
Ластик. Тази, мислех си, позабравена игра от нашето време, се оказа, че и сега е актуална. Миналото лято купувахме метри плосък ластик с тази цел. И да ви кажа, припомних си и аз и е супер забавно. Е, малко съм като дървото от снимката, но тепърва ще си наваксвам емиесаса. Матеа, разбира се, не дава и да ѝ се каже как се играе, тя знае, дори спори кое как било.
Риболов. Тито е запален риболовец и често ходим по всякакви подобни места. Добър повод за излизане, разходка, пикник, игри навън. Мен едва ли ще ме запали, изпитвам ужас само като погледна безбройните дребни такъми, но момичетата проявяват все по-голям интерес и любопитство. Последната придобивка е малка сфера сонар, с която в приложение на телефона виждаш къде се крият рибите и на каква дълбочина са, т.е. дали има смисъл изобщо да висиш. За тях много впечатляващо и почти мистично. Риболовът не е мой тип хоби, но като цяло страшно успокоява и действа добре на нервите и концентрацията, така че одобрявам всичко свързано с тази дейност. Често е и просто спортен – хващаш и пускаш обратно.
Куче. Един прекрасен повод да сте навън е домашен любимец като кучето – активно, социално и свободолюбиво – винаги може да ви изкара поне в парка. Достойна компания е и в планината, и до язовира, и е благодарен за всяка минута прекарана навън с вас и семейството.
Изненади. Обикновено всяко място разкрива по някоя изненада, в зависимост от сезона – я тайна пътека, я красиво цъфнал храст, я незабелязан проход или мостче. Районът от снимките ни е добре познат, ходили сме често – на пикник, на риболов, с приятели. Не бяхме забелязали досега обаче дървото с няколко дъсчици, на което може да се покатери дори Матеа. Беше истинско забавление, и аз се отчетох на клона.
А в края на всяко занимание или игри навън, за да сме полезни и на себе си, и на другите, можем да съберем в чувал или изостанало в багажника пликче боклуците, които всички безразборно и безобразно оставят след себе си. „Мамо, ама защо си ги крият по храстите боклуците, за да не ги намерим ли?“. Честно казано, нямам отговор на този въпрос, но знам, че след всеки от нас всяко място може да бъде една идея по-приятно и приветливо. Ако положим малко усилия. Защото не е важен само буквалният ни дом зад изтривалката – всичко наоколо е наш дом и е редно да се грижим за поляната край реката също както за хола си.
*Публикацията е в партньорство с Danonino.
Банските, джапанките и поясите са подготвени, настроението – във фаза „крайно нетърпеливо очакване“, куфарите – почти стегнати. Всичко бълбука оживено като морско дъно – кой от радост, кой от преумора, кой от приповдигнати задачи в последната минута и срокове в червено, lol.
Kато по поръчка идва играта на Danonino, която освен забавна, е и опознавателна – дори на мен ми беше интересно и научих нови неща. Момичетата събраха магнитите, залепиха ги на съответните страници в книжката, инсталираха безплатното приложение Shazam и с помощта на добавената реалност се запознаха с всяко от животните поотделно. Истински мини океан на екрана! Риба-въдичар, скариди, китова акула, оТкопод и други интересни персонажи оживяват с движение, глас и кратка любопитна информация за местообитание, хранене и навици.
Най-интригуващи за децата са морските костенурки, които се срещат на мястото, където отиваме, дори можеш да плуваш заедно с тях. Научиха, че живеят в топлите води и океановите рифове, женските снасят яйцата си на брега, хранят се с гъби и мекотели и някои от тях тежат цели 400 килограма. „Еха, почти колкото 10 Мартини!“, сметна набързо четвъртокласничката.
Съчетахме оцветяването, рисунките, кръстословицата и забавните задачи с проба на всички налични маски, шнорхели и очила, за да сме подготвени за срещата с морския свят и на живо. Съвсем скоро ще бълбукаме заедно!🐬🐠
*Публикацията е в партньорство с Danonino.
Безстрашна и умилена, дори насреща да не са от най-сладките и безопасни екземпляри. Но те всички сякаш усещат добрите ѝ намерения и винаги са приятелски настроени, търпеливи и гальовни.
Не знам кое я направи такава любителка на животните – това, че ние ги обичаме безкрайно, летата на село или нейният характер, но да я наблюдава човек как общува с тях и им говори е истинско удоволствие. През топлите месеци возеше в камионче божи кравички из двора на детската градина, а на селския пазар остана истински разочарована, че не можем да вземем малкото жълто пате под мишница и да си го гледаме на поляната. Появата на Ерик за нея беше истински триумф на любовта ѝ към всичко с уши, лапи, човка или опашка, а сега са първи приятели, разбира се, със свои собствени тайни ритуали и разговори.
Когато получихме тази ферма на Lego Duplo, тя изпадна в истински екстаз, че може да аранжира, размества и да поставя в роля всеки от героите. Плевня с макара, къща с балкон (и вана!), куп животни на двора, даже трактор и вила за сено – истинска петгодишна фермерка! Конструкторът е лесен за редене от деца на нейната възраст, а и от по-малки, няма нужда от помощта на кака си, може да се справи съвсем сама. Докато разказваше измислената история си преговорихме кое животно за какво се отглежда, с какво помага и защо го харесваме – толкова важно за децата – да знаят откъде идват продуктите и колко труд се полага за всяко нещо.
Ето и накратко историята на фермата на Матеа: „Имало едно време едни овци, и една крава, и една кокошка, и едно еленче (?!). Животните се наричали Ема, Йол, Нана и Лиза. Те са били много, много послушни. Те помагали на мъжа, готвили са, помагали са си един за друг, подреждали, правили каквото им кажат. Животните живеели в една градина. Жената се казвала Тина, мъжът Кевин, те са се омъжили. Ферми има на едно село, на което е къщата. Мъжът и жената помагали на животните – ако нещо не могат да се справят, ако са наранени… Всички били много сладки и много послушни. Имало и едни магаренца, които искали мляко, но не можели да пият от на кравата млякото, защото те не са крава, а те са магарета. Те са влезли в една къща, кокошката си е стояла там и си е спала. Приятни сънове! Нека бъдем добри! Приятно изкарване!“ (последното е микс от тържеството в детската градина, хаха)
А напролет тази лего ферма ще се превърне в подобна, но съвсем истинска – ако не в собствения ни двор, можем да видим всички герои в съседите или на паша край реката. Е, не знам дали ще открием магаренцата и Кевин, но и без тях става 🙂
*Публикацията е в партньорство с LEGO DUPLO.
Вурст, сладко зеле и мачкани варени картофи, предполагам, поне на прима виста. Оказва се, обаче, че немската кухня е доста богата на рецепти, техники и компоненти във всеки един от регионите си. Разбира се, често присъстват типичните меса, кореноплодни, маринати, сосове и сладък привкус, но в крайна сметка всичко е въпрос на интерпретация, комбинации и въображение.
Германия всъщност е интересна посока за всеки, който харесва интригуващата храна и обича да опитва нови вкусове. На територията ѝ има над 300 ресторанта със звезди Мишлен, само по себе си красноречиво, че на тамошната кулинарната сцена се случват любопитни неща. Немската кухня не се изчерпва с къри вурст в картонена кутия и бира на Александерплац, или с вездесъщия Октоберфест, може много повече от това. Германия става все по-честа дестинация за любителите на хедонистични изживявания – от гурме локации, през традиционна регионална кухня, музикални фестивали с кулинарен акцент, винени форуми (13 винени района!), до рибени грил партита и тематични брънчове. *в сайта на Туристическия борд на Германия има актуална и подробна информация за всички събития до края на тази година и през цялата 2019.
В края на ноември с група съмишленици решихме да оборим всеобщото схващане, че немската храна е скучна и предколедно да отбележим темата. Поканихме един млад шеф, който готви с такава страст и желание, че може да запали буквално всеки за кулинарни геройства. Никола Крумов работи в добре познатия, легендарен дори, ресторант Chef`s. Роден е в Свищов и няма кулинарно образование, но толкова обича работата си, че всичко в кухнята му се отдава с впечатляваща лекота. Приема готвенето като изкуство, издига вкуса на пиадестал и може да се вихри часове, просто защото обожава това, което прави. Говорихме си на всякакви теми, свързани с храната – за тукашните заведения, ресторантьорския бизнес, продуктите, субпродуктите, претенциите, оползотворяването на остатъците и какво ли още не, но за това друг път, сега акцентът е Германия.
Поканихме Никола в една просторна домашна кухня и спретнахме заедно pop-up обяд за двама чревоугодници и ценители – Лучана и Любо. Може би сте ги виждали на някое от винените събития, защото освен хубавата храна, обожават и доброто вино. От пролет до есен пък можете да ги срещнете на някой тасоски плаж – постигнали са съвършенството с 3-4 месечен живот край брега. Но и за това друг път. Да се върнем към обяда. Събрахме се доста бохемска компания и, честно казано, няма нищо по-хубаво от група хора, които изпитват истинска наслада от вкуса, ароматите и цветовете в чинията. От нетърпението как ще се съчетаят подправките и отделните компоненти, и каква наслада ще донесат за небцето и душата.
Само споменахме на Никола темата и той се развихри, като включи типични и сезонни продукти на нов глас в следното wow меню:
Предястие: сарма от червено зеле с пълнеж от булгур, дюля, сушени кайсии, лук и телешки бульон. Винен сос с анасон, канела, черен пипер и портокалови кори. Сотирано в кленов сироп листно цвекло, пюре от печен чесън, пюре от тиква с джинджифил и чипс от кейл.
Основно: дует заешко – заешки балотин с плънка от карантия и предните бутчета, задушен в коняк и мащерка, завит в бекон и готвен на ниска температура. Задни бутчета – конфитирани в патешка мас и билки. Гарнитура – кестени и шалот конфи, фламбирани с коняк и билки. Сос „къри вурст“.
Десерт: поширана в бяло десертно вино, шафран и билки круша, пълнена с домашна гранола и печен шоколад. Бита сметана с Марсала и мандарина. Сос с масло, бяло десертно вино и шафран.
Pop-up обяд или вечеря може да звучи претенциозно, но се оказва страшно приятно и задушевно преживяване. Ако искате да поканите гости у дома („в уюта на вашия дом“ – цитат от небезизвестната Изабел Басмаджиян, чиято кухня всъщност стана сцена на мероприятието), но не се чувствате уверени в уменията си или пък не ви се рискува да готвите специфични ястия за повече хора, каните си човек като Никола, който не само ще се справи с менюто, ами ще ви покаже рецептите и техниката, ще разкаже за продуктите и комбинациите, а и ще бъде един от гостите – истинско кулинарно парти на живо, което всички ще запомнят.
Как протече самия обяд и какви шедьоври излязоха изпод ръцете на Никола, можете да видите от фотоисторията. И аз бях там, и аз дегустирах, беше невероятно вкусно! Опитахме и две божествени немски вина – съвсем сухото Bonedry Riesling fon Buhl („сухо като скелет“ с 0,1 остатъчна захар) и полусухото, което обра овациите – Von Buhl ARMAND Kabinett. Вече имам рецепта за сармата (мой фаворит от трите ястия), която съвсем скоро ще приготвя, stay tuned.
Благодаря на всички замесени в този фойерверк от вкусове, аромати и настроение в снежния край на ноември. Наздраве за такива срещи с такива хора!
*Събитието и публикацията са подготвени в партньорство с Туристическия борд на Германия.
Цялата тази истерия, пазаруване, резервиране, обикаляне и стрес, сещате се. Към коледните лампички обаче имам особена любов. Освен Пинтерест хит, те са и страхотен начин да си внесе човек малко блясък по всяко време на годината, независимо дали е празник или не. Който е идвал у нас знае, че на цветарника до бюрото си имам гирлянд, които стои там целогодишно, не защото ме мързи да го сваля, просто от време на време включвам блинг-блинг моменти настроение.
Когато от Енигма се свързаха с мен с идеята да направим нещо готино по темата, потрих ръце със задоволство. Искаше ми се да покажем част от приложенията на светлините и магията, която създават във всяко едно помещение, дори без присъствието на нито един друг празничен елемент. Речено-сторено.
Е, мислех, че съм наясно какво с лампичките – кабел, светлинки, щепсел, това. Да, ама не. Посещението ми в офиса на фирмата (най-големият вносител и производител в България на празнични светлини и фойерверки) ми доказа, че просто нищо не разбирам. Имало безброй видове, нюанси (само няколко на топлото бяло!), дължини, форми, дизайни. Използвах различни, но фаворит са ми гирляндите с медна жичка „купър“, при които няма и помен от грозните гумени кабели и пластмаса. Приличат буквално на украшение – нежни, малки, капкообразни, с възможност да насочвате и огъвате лесно в която посока желаете, в зависимост от идеята и местоположението. Топлият нюанс на бялото пък създава невероятен уют и топлина.
Ето и идеите за приложение, независимо от сезона и месеца:
Украса за празнична маса
Освен лампичките, умишлено не съм включила никакъв друг коледен елемент, но въпреки това масата изглежда тържествена и наконтена за парти. Не исках да прекалявам с блясъка, затова ползвах неутрални цветове и форми. Има истински УАУ ефект, а всъщност е нещо семпло, лесно и не изисква подготовка.
За целта използвах=> КЛЪСТЕР „купър“ 320 LED лампички, 3 м., топло бяло
Постоянна декорация
Независимо къде аранжирате лампичките, те незабавно придават коренно различен вид на всичко, дори на най-обикновени саксия, рафт или шкаф.
=>вляво – КЛЪСТЕР „купър“ медна жичка 320 LED лампички, 3 м., топло бяло
=>вдясно – ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка 100 LED лампички, 5 м., топло бяло
=> КЛЪСТЕР „купър“ с медна жичка, 300 LED лампички, 3 м., розово
Временна декорация с естествени елементи
Икебана, сухи растения или клони, цветя, мъх, листа – въпрос на вкус и въображение. Всяка година по това време обикалям най-близкия парк с ножица и торба – хем прочиствам храстите, хем събирам материал за есенно-зимна декорация. Миналата година правих венци за врата, този път реших да е просто голяма ваза. Лампичките придават съвсем тържествен вид на аранжировката, без да са натрапчиви и кичозни.
=>ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка с батерии и дистанционно, 100 LED лампички, 5 м., топло бяло
Буркани и стъклени съдове
Този вид декорация е лесен и невероятно ефектен. Шишарки, клони, камъни, миди, свещ, плодове, изборът е безкраен. Ако вътре се настани и LED гирлянд, всико добива магическа светлина. Малките модели са удобни, защото са с батерии (и дистанционно с различни режими), които можете да пъхнете незабележимо в самия съд – така не загрозявате с излишни кабели и нямате нужда от ток, можете да местите където си пожелаете.
=> ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка 100 LED лампички, 5 м., топло бяло
Акцент в тъмни помещения
Някои от лампичките са по-интензивни като светлина, други по-дискретни, и са хубав идеен акцент за коридори, тъмни ъгли или места без добро осветление и удобен контакт.
=>ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка, 100 LED лампички, 5 м., студено бяло
Реквизит за коледни снимки
Лампичките са напълно безопасни и играят ролята на перфектен аксесоар за празничните семейни снимки, дори да не сте облечени като снежинка и да снимате с обикновен телефон, не гоним арт висоти все пак. Правят красиви ефекти като фон и са изключително фотогенични. Падна голяма забава, виждате, Матеа твърдо заяви, че така ще отиде на детска градина.
=>КЛЪСТЕР „купър“ 320 LED лампички, 3 м., топло бяло
А покрай лампичките може да преразгледам отношението си към Коледа, кой знае. Вече ми е празнично, признавам. И все пак – светлината в очите и душата преди всичко, другото е контекст.
*Публикацията е в партньорство с ЕНИГМА.